Р Е Ш
Е Н И Е № 79
гр.Кюстендил, 19.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА -
СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Ирена Симеонова и с
участието на прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №74/2021г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
„Д.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, ж.к.Стрелбище, ул.“Майор Първан Тошев“ №26,
ет.1, ап.1 съдебен адрес ***, офис 1, адвокат В.Д. оспорва решение №260018/19.01.2021г.
на ДРС, постановено по АНД №698/2020г. Развиват
се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на
решението и отмяна на НП. Претендират се разноски.
Ответникът в писмена молба
изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на въззивното
решение.
Заключението на прокурора от КОП е
за неоснователност на касационната жалба.
Предмет
на касационно оспорване е решение на ДРС №260018/19.01.2021г., постановено по
АНД №698/2020г. Със същото е потвърдено НП №ПО-02-40/16.07.2020г.
на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград. „Д.“ ЕООД ***
е санкционирано като му е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 лв. на основание чл.200, ал.1, т.43 от ЗВ, за
нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ.
ДРС е формирал правен извод за
законосъобразност на НП, доколкото АУАН и НП притежават необходимото съдържание
по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а нарушението е доказано от обективна и
субективна страна.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен
акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по
чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС.
Производството пред въззивния съд е
започнало по жалба на „Д.“ ЕООД ***-02-40/16.07.2020г.
на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ - Благоевград. При
извършена проверка на 08.01.2020г., обективирана в КП №КД-01-8/08.01.2020г., в
сградоцентралата на МВЕЦ „Мало село“ , изградена в землището на с.Мало село,
общ.Бобов дол, обл.Кюстендил и собственост на касатора, във връзка с контрол по
изпълнение условията на разрешително за водоползване №003528/03.02.2005г. и
изменено с решение №247/05.08.2010г. на министъра на околната среда и водите и
контрол по изпълнение на режимен график за използване на водите на комплексните
и значими язовири за м.12.2019г. от яз.“Дяково“, е установено, че през
проверения период е използван воден обем от 253 932.58 куб.м. за
производство на ел.енергия. Същевременно от график за използване на водите на
комплексните и значими язовири за м.декември 2019г. за яз.“Дяково“ с цел
производство на ел. енергия е видно, че не са разрешени за ползвани води от
МВЕЦ „Мало село“. За констатирано нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ – прието
е, че ползването на водни обеми от яз.“Дяково“ през м.12.2019г. за производство
на ел. енергия от МВЕЦ „Мало село“ е нарушение на задължение от раздел „Лимит на
ползваната вода“ в разрешително за водоползване №003528/03.02.2005г., е
съставен АУАН №КД-04-18/09.03.2020г., а въз основа на него е издадено
оспореното НП №ПО-02-40/16.07.2020г.
След анализ на установената фактическа
обстановка на база ЗВодите касационният съд намира извода на ДРС за
законосъобразност на НП за неправилен. Административнонаказателната отговорност
на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. Нормата
вменява в задължение на водоползвателите да изпълняват условията в издадените
им разрешителни. Безспорно в случая „Д.“ ЕООД *** има качеството на
водоползвател, доколкото му е издадено разрешително за водоползване
№003528/03.02.2005г., с цел на водоползването - производство на ел.енергия чрез
МВЕЦ „Мало село“ от воден обект яз.“Дяково“. Съгласно соченото разрешително в
раздел „Лимит на ползваната вода“ е предвидено това да става в съответствие с
месечен график за използване на водите от комплексните и значими язовири,
утвърждаван от министъра на околната среда и водите, който график е неразделна част от разрешителното.
Следователно за касатора възниква задължението, вменено му с императивната
норма на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ - да изпълнява условията на издаденото му разрешително
в частта ползване на водите от яз.“Дяково“ съгласно месечен график, утвърден от
министъра на околната среда и водите.
КАС счита, че с оглед доказателствения материал по
делото административното нарушение е безспорно установено, но АНО е допуснал
съществено нарушение, свързано с определяне на относимата санкционна норма към
установената фактическа обстановка. Субсимирайки деянието на водоползвателя под
административнонаказателната норма на чл.200, ал.1, т.43 от ЗВ /предвиждаща
санкция за всички останали случаи на нарушаване на забрани или неизпълнение на
задължения по този закон/, АНО е приложил неправилно закона и е допуснал
съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразността на НП.
Неизпълнението на условията на разрешителното за водоползване, вменено по
силата на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, законодателят е въздигнал в административно
нарушение по чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ, където е предвидена санкция за ползване
на води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените
условия в разрешителното, в зависимост от установеното количество ползвана
вода. Повдигнатото обвинение срещу нарушителя не съдържа фактически констатации
за количеството вода в съотношение литър/секунда, поради което нарушението не
може да бъде и преквалифицирано – налице е невъзможност за определяне дали сме
изправени пред хипотезите на еднакво или по-леко наказуемо деяние. Като е
потвърдил НП, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който ще бъде
отменен, а вместо него постановен нов, с който НП ще бъде отменено като
незаконосъобразно.
С оглед изхода от правния спор и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
/редакцията на правната норма ДВ бр.94/29.11.2019г./ съдът присъжда в полза на
касатора разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., платими от
ответника.
Воден от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№260018/19.01.2021г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №698/2020г. и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ НП №ПО-02-40/16.07.2020г. на директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ – Благоевград,
с което на
„Д.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, ж.к.Стрелбище,
ул.“Майор Първан Тошев“ №26, ет.1, ап.1
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
500 лв., на основание чл.200, ал.1, т.43 от ЗВ за нарушение на чл.48, ал.1, т.11
от ЗВ.
ОСЪЖДА Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград, ул.“Св.Димитър Солунски“ №66
да заплати на„Д.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, ж.к.Стрелбище,
ул.“Майор Първан Тошев“ №26, ет.1, ап.1
разноски по делото в размер на 800 лв. /осемстотин/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: