Решение по дело №1182/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Производството е образувано по жалба на „М.“ ООД – гр. Варна, ЕИК ***, срещу Решение № 450/02.04.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 105/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е изменено Наказателно постановление № 03-2300890/03.10.2023 г., издадено от и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на дружеството за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда и на основание чл. 414, ал. 3 от същия кодекс е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, като е намален размерът на санкцията на 1500 лева.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при погрешен анализ на събраните доказателства, необосновано и явно несправедливо. Касаторът по-конкретно посочва, че съдът неправилно е приел, че срещу акта за установяване на административно нарушение не е подадено възражение. Възражение било подадено, но не било взето предвид от административнонаказващия орган, поради което не била извършена допълнителна проверка. Според възражението двама от работниците, установени на обекта, са били назначени по трудов договор във фирма подизпълнител, което се доказвало с представените документи. Касаторът изтъква, че съдът не е обсъдил тези доказателства, поради което е формулирал неправилния извод за системен и траен характер на трудовото правоотношение между работника и дружеството. Твърди още, че не е доказано вмененото на дружеството нарушение. Възразява срещу непроизнасянето на съда в частта на разноските, претендирани от въззивника, въпреки частичната отмяна на наказателното постановление. Моли решението и наказателното постановление да бъдат изцяло отменени, моли за присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна счита решението за мотивирано, правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че събраните в производството пред районния съд доказателства обосновават извод за извършено нарушение. Пледира решението да бъде оставено в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е било образувано по жалба от „Мухтаров“ ООД срещу Наказателно постановление № 03-2300890/03.10.2023 г., издадено от и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на дружеството за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда и на основание чл. 414, ал. 3 от същия кодекс е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

От доказателствата, представени в административно-наказателната преписка и събрани в съдебното производство, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че при проверка, извършена на 14.08.2023 г. в строителен обект „шоурум и автосервиз“ в гр. Варна, [ПИ], е установено лицето М. Д. Г., [ЕГН], да престира труд в полза на „М.“ ООД като общ работник, с определено работно място, определено работно време и трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма. Нарушението било квалифицирано по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, за което бил съставен акт за установяване на административно нарушение, предявен и подписан без възражения от представител на дружеството. В срока по чл. 44 от ЗАНН възражение не постъпило и въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

При тези факти от правна страна районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган въз основа на съставен от компетентен актосъставител акт за установяване на административно нарушение; че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН; че не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Приел е още, че установената фактическа обстановка е възпроизведена в съответствие с чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и наказаното лице не е било възпрепятствано да разбере за кое свое деяние му е наложено наказанието.

По приложението на материалния закон районният съд е посочил, че съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, а нарушенията на тази разпоредба се санкционират по чл. 414, ал. 3 от КТ с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева.

Районният съд е посочил, че Г. е работил в обект на дружеството и е предоставял работна сила, поради което правоотношенията му е следвало да бъдат уредени като трудови въз основа на чл. 1, ал. 2 от КТ. За естеството на правоотношенията съдът е направил извода въз основа на установените работно място, работно време, уговорено възнаграждение. Обсъдил е доводите на дружеството, че Г. не е работил за това дружество, и ги е отхвърлил, като се е обосновал, че правоотношението между дружеството и Г. има траен и системен, а не инцидентен характер, началният му инструктаж е проведен на 02.05.2023 г., поради което е полагал системно труд за този работодател. Предвид това съдът е приел за доказано извършването на нарушението. Приел е, че с оглед забраната за преквалифициране на случая в маловажен по чл. 415в, ал. 3 от КТ, не позволява обсъждането на такива основания. Размерът на наложената санкция е приел за необоснован поради липсата на конкретни мотиви и е намалил същия до минимума в закона, който отговаря на характера и тежестта на извършеното нарушение. По тези съображения е изменил наказателното постановление. По отношение на разноските е приел за основателно искането на ответника и му е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Касационният състав, като прецени доводите на страните, мотивите на обжалваното решение и фактите, които районният съд е извел от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Спорът по фактите, повдигнат още с въззивната жалба, се отнася до обстоятелството кое е дружеството, за което е установен да полага труд на обекта работникът М. Г.. Представените в административната преписка доказателства са констативен протокол от извършена на 14.08.2023 г. в 13,45 ч проверка в обекта, в който за М. Д. Г. е отразено, че е на длъжност общ работник, от един работен ден, с работно време 12,00 – 16,30 ч, петдневна работна седмица, уговорено, но непосочено трудово възнаграждение и трудов договор. Този протокол е подписан от представител на дружеството Р. П.. Представена е книга за инструктаж, според която Г., като работник в „М.“ е бил инструктиран на 02.05.2023 г. С призовка от датата на проверката дружеството е било поканено да представи на 16.08.2023 г. в дирекцията пълни трудови досиета на конкретни лица, сред които Г.. Според протокола от извършена проверка от 12.09.2023 г., документалната проверка е проведена в присъствието на управителя и счетоводителя на „М.“ ООД. Според този протокол, подписан от управителя и носещ печата на дружеството, по отношение на М. Д. Г., установен да полага труд в обекта на контрол, не са били представени документи, доказващи провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве. В преписката са представени договор за изпълнение на СМР между „М.“ ООД и „Монолит 20“ ООД от 04.01.2021 г., споразумение към него и възлагателно писмо от 08.05.2023 г., според което „М.“ ООД възлага на „Монолит 20“ ООД полагане на бетон и окрайчващ кофраж на въпросния обект.

В жалбата до районния съд са изложени твърдения за подадено писмено възражение срещу акта за установяване на административно нарушение, по което административно-наказващият орган не извършил допълнителна проверка. В жалбата се твърди още, че в хода на проверката са били представени трудовите договори на двата работника (един от които е Г.) с „Монолит 20“ ООД, но тези договори не са били отразени и обсъдени в акта и постановлението. Направено е искане да се изиска в цялост административната преписка от Дирекция „Инспекция по труда“.

В хода на съдебното производство не се установява съдът да е изискал пълната преписка, включително подаденото възражение, за което в придружителното писмо е посочено, че е било преценено от административно-наказващия орган, но не е отразено в описа на документите по преписката.

От показанията на актосъставителя Н. И. и свидетеля при съставяне на акта З. П. се установява, че по време на проверката Г. е връзвал арматура, сам е декларирал данните и е посочил, че не може да пише. При проверката е била направена справка в НАП, която е показала, че Г. няма сключен трудов договор към никое дружество, не е станало ясно на обекта да работи подизпълнител, в инструктажната книга е била записана само една фирма.

Въз основа на доказателствата районният съд е посочил, че възражение не е направено, както и че Г. е бил установен да работи като общ работник, а извършваната от него работа е била връзване на арматура. Съдът е изложил подробни мотиви относно законоустановения начин за оформяне на трудовите правоотношения. В същото време е отхвърлил доводите, че Г. не работи за „М.“ ООД, а за друго дружество, с мотива, че от доказателствата е установен „трайният и системен, а не инцидентен характер на правоотношението, съществувало помежду им“.

С касационната жалба за първи път са представени трудовия договор на Г. с „Монолит 20“ ООД от 14.08.2023 г. на длъжност кофражист, както и справка за прието уведомление от 14,47 ч на 14.08.2023 г. Направено е искане за разпит на свидетеля Р. П., заварчик в дружеството, относно дадените от него сведения за Г. на проверяващите. В съдебното заседание в касационната инстанция е представено копие от възражение и данни за входящия номер в Дирекция „Инспекция по труда“ № ***/18.09.2023 г.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира, че при провеждане на производството пред районния съд е нарушен принципът за служебното начало и задължението на съда да изясни пълно и всестранно фактите и обстоятелствата от значение за спора.

При наличието на твърдения във въззивната жалба за представени при проверката трудови договори на двама работници на „Монолит 20“ ООД, единият от които е Г., както и за подадено, но необсъдено от органа възражение, липсващо в административно-наказателната преписка, районният съд е следвало да изясни дали тези документи са били действително представени и ако това е така, да ги изиска от дирекцията и да ги обсъди съвкупно с останалия събран доказателствен материал. При мотивиране на решението си районният съд е посочил защо намира, че Г. полага труд в рамките на трудово правоотношение, но не и защо счита, че трудовото правоотношение е между Г. и въззивното дружество, а не с третото дружество „Монолит 20“ ООД, за което има и други данни в преписката. За тази цел съдът е следвало да анализира всички събрани доказателства, които са както в подкрепа на едната, така и на другата теза, и да обоснове извода си, а не декларативно да се позове на системно полагане на труд от Г. за „М.“ ООД и за траен и системен характер на правоотношението между това дружество и Г..

Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане на жалбата въззивният състав следва да изясни посочените по-горе обстоятелства и да събере съответните доказателства, като ги обсъди наред с доказателствата, представени в подкрепа на касационните основания, и изложи подробни мотиви по основния спорен въпрос, а именно с кое от двете дружества счита, че Г. е бил в трудово правоотношение към момента на проверката. За тази цел съдът следва да анализира естеството на работата, която Г. действително е извършвал, и договорените между „М.“ ООД и „Монолит 20“ ООД дейности, евентуално да изиска доказателства във връзка с протичането във времето на дейностите, възложени на последното, и да го съпостави с момента на проверката, при необходимост да изиска информация за осигурителния статус на Г. към датата на регистрирания първоначален инструктаж, както и гласни доказателства от служители на дружеството, за което жалбоподателят твърди, че е работодател на Г., и на дружеството възложител на обекта във връзка с изпълнението на споразумението за съвместно осигуряване на ЗБУТ.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по съдебните разноски в съответствие с крайния си извод относно законосъобразността на наказателното постановление.

 

По гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, Шести тричленен състав,

ОТМЕНЯ Решение № 450/02.04.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 105/2024 г. по описа на Районен съд – Варна и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна при изпълнение на указанията, дадени в мотивите на това решение.

 

Решението е окончателно.