№ 245
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000502361 по описа за 2024 година
С решение № 52 от 22.04.2024 г., по гр.д. № 30/23 г., СOС, ОСЪЖДА
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, да
заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на Е. К. З. сумата от 20 000 лв. като
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП
на 5.06.2022 г., ведно със законната лихва от 4.07.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 50 000 лв. и за лихви за периода от
5.06.2022 г. до 4.07.2022 г.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД. Решението се оспорва
изцяло, а в евентуалност - в частта, в която дружеството е осъдено да заплати
обезщетения на Е. З. над сумата от 7 000 лв. до сумата от 20 000 лв. Поддържа
възражение за принос, основано на неглижиране на собственото здраве и
липса на екипировка за каране на мотор, както и поради непровеждане на
рехабилитация след инцидента. Твърди, че не е спазен принципа на
справедливост, не е съобразена съдебната практика и социално
икономическите условия, не са отчетени лимитите на застрахователите към
момента на настъпване на инцидента. Намира, че не е извършена
1
индивидуализация на конкретния случай и съдът отчел отражението на ПТП
върху трудовите функции на ищцата, като подчертава, че не може да се
репарират пропуснати ползи с обезщетения за неимуществени вреди.
Претендира да се отхвърли исковата претенция изцяло, респ. да се намали
нейния размер, като се присъдят разноски.
Срещу решението е постъпила насрещна въззивна жалба от ищцата Е.
К. З., в която се твърди, че неправилно е приложен принципа на
справедливост. Излагат се аргументи, че ищцата е получила увреждания в
различни части на тялото, което е ограничило движенията й, причинило й
болки и наложило ползване на чужда помощ при обслужване. Твърди, че
определеният размер не е съобразен с практиката на съдилищата,
повишението на цената на живот, увеличението на застрахователните премии.
Моли да се отмени решението в частта, в която искът е отхвърлен за разликата
над 20 000 лв. до 30 000 лв. като се присъди допълнително сумата от 10 000
лв. и разноски.
В писмен отговор физическото лице оспорва жалбата на застрахователя,
като твърди, че Е. е била с поставена каска и дебело кожено яке за моторист.
Сочи, че от СМЕ е видно, че преждевременното напускане на лечебното
заведение не е повлияло на възстановителния процес. Твърди, че присъденият
размер не само, че не е прекомерен, а е и занижен.
В писмен отговор застрахователят оспорва жалбата на ищцата.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищцата Е. К. З. твърди, че на 5.06.2022 г. като пътник на мотор,
пострадала при ПТП, причинено от водача на същия, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника. Твърди, че загубила съзнание,
получила навяхване на шията, счупване на седмо и осмо ребра, контузия на
ляво рамо, рани на двете колене и дясно бедро. От събитията преживяла шок,
стрес и страх, имала силни болки, нарушил се ритъмът й на работа и
ежедневие, имала схващане на ръцете, трябвало да ползва специални стелки
поради болки в краката. Моли за обезщетяване на болките и страданията да й
2
бъде присъдено обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на ПТП, както и разноски.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД оспорва исковете по
основание и размер, като намира, че ищцата е паднала сама от превозното
средство. Възразява срещу вида и естеството на травмите и техните
последици, вкл. периода на възстановяване, като прави възражение и за
принос от ищцата, тъй като не е използвала каска и защитно облекло, както и
защото е напуснала самоволно лечебното заведение. Оспорва претенцията за
лихва и претендира разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция няма спор, че на 5.06.2022 г. ищцата З. е
пострадала, като е паднала от мотор, управляван в нарушение на правилата за
движение. Не е спорно също, че водачът е застраховал гражданската си
отговорност при ответното дружество. От показанията на св. А. и св. М. е
видно, че ищцата е била с каска и яке, носела и ботуши.
Установява се от приетата по делото СМЕ, че ищцата получила
навяхване на шията, контузия на лявото рамо, счупване на седмо и осмо леви
ребра, кръвонасядане на дясната подбедрица вътрешностранично, охлузвания
на лявото коляно и охлузвания на дясното коляно. В първите дни най-силни
болки ищцата търпели в областта на шията и в зоната на гърдите, движенията
й били ограничени и болезнени. Лечението било с предписан покой и носене
на шийна яка. Периодът на болков синдром бил около месец и половина – два,
като според експерта понастоящем не следва да се изпитват болки. Разяснено
е, че поради липса на травми в областта на главата ищцата е била с каска, но
въпреки нея може да бъде получена шийна травма. Протектори не са били
поставени, тъй като коленете са били ожулени, но поради липса на такъв вид
увреди по горна част на тялото и ръцете, то се прави извод, че ищцата е била с
по-дебело горно защитно облекло. Според вещото лице е възможно
изтръпването на ръцете и болките в ходилата дори шест месеца след ПТП, да
се дължат на посттравматична увреда на инервацията. Не са установени
данни, че са последвали усложнения и е прието, че пострадалата е
възстановена.
3
Св. В. Б. З., майка на ищцата, разказва, че след инцидента докарали
дъщеря й у дома от болницата. Тя казвала, че била добре, но според
свидетелката имало охлузвания, не можела да стъпва добре на крака си, имала
силни болки във врата и заради това посетили лекар на следващия ден.
Ищцата носела твърда шийна яка (за месец, а след това я сменила с мека) и не
можела да движи врата си, приемала доста обезболяващи лекарства, за
вестибуларния апарат, за да може да стои права, движела се с патерици,
защото не можела да ходи, двата й крака били превързани. Около месец след
ПТП ищцата не можела да работи (като шофьор) тъй като не можела да си
върти главата. При възстановяването имала нужда от помощ, не можела
хубаво да стъпва сама, не можела да спи, колената й били подути.
Понастоящем още имала оплаквания, пиела обезболяващи, най-много я
боляло в областта на врата. Пострадалата се променила - станала
раздразнителна, неадекватна в някои случаи, не била вече социална, не
излизала.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Установява се, че ищцата е пострадала при ПТП, причинено от водач,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Установява се,
че освен мекотъканни увреждания и навяхване на шията, тя е претърпяла
средна телесна повреда, поради наличните данни за фрактура на две ребра и
последвалото затруднение в движението на снагата.
Страните спорят по въпроса дали ищцата е допринесла за настъпилите
щети. Съдът не споделя довода за принос. По делото се установява, че ищцата
е била с предпазна каска, което е осуетило по-тежки увреди в областта на
главата, но наличието на каска не е можело да предотврати навяхването на
шията. Така тя е изпълнила задължението си по чл. 182, т. 3 от ППЗдВП. В
закона не се съдържат други задължителни изисквания относно облеклото на
водачите и пътниците с мотопеди, поради което не се установява правило,
което ищцата да не е спазила, респ. не е доказано противоправно поведение.
Не се доказва по делото, че ищцата е допринесла за вредните последици
поради напускане на лечебно заведение – обратно, по делото е изяснено, че
възстановителния процес е приключил в нормални срокове без усложнения.
Няма установено задължително предписано допълнително рехабилитационно
4
лечение, от което пострадалата да се е отклонила.
При наличните данни съдът приема, че размерът на обезщетение следва
да бъде завишен със сумата от 5000 лв. Сумата от 25 000 лв. е обичайно
определяна от съдилищата при подобен вид травми – увреда в различни части
на тялото (навяхване на шията, фрактура на ребра, мекотъканни травми),
създали затруднения в движението както на главата, така и на снагата. Следва
да се има предвид, че от една страна ищцата се е възстановявала като е имала
период, в който е туширала болковия синдром с лекарства, движението й е
било затруднен, имала нарушение на вестибуларните функции. От друга
страна обаче, няма данни за настъпили последващи усложнения, за
провеждани оперативни интервенции, за последвали нетипични лечебни
процедури и пр. От показанията се установява, че ищцата търпяла болки и
дискомфорт, възстановявала се в домашна обстановка, не можела да работи,
стресирала се, изпитвала страх, била раздразнителна, изолирала се от
социални изяви. Съдът не намира за установено, че за възстановителния
период ищцата е следвало да бъде подпомагана в значителна степен и за нея
да са били полагани грижи от близките и през цялото денонощие – установява
се, че оказваната помощ е била частична и имаща характер на подкрепа, а не
заместваща изцяло ежедневните самостоятелни дейности на ищцата. Всички
тези неимуществени щети, описани в съответния обем, надлежно се
обезщетяват с посочения размер на обезвреда и последният отговаря на
принципа на справедливост. Сумата от 25 000 лв. е на стойност на
минималните работни заплати за повече от 2 години, което е подходящо за
обезщетителната функция на плащането от застрахователя. Тази сума не
обхваща имуществени вреди (такива не са били и претендирани), а само
претърпения емоционален дискомфорт от невъзможността да се упражнява
ежедневна трудова дейност поради търпените болки и страдания.
При този изход на спора, решението на СОС следва да бъде частично
отменено, като се уважи иска допълнително за сумата от 5000 лв.,
застрахователят следва да заплати допълнително такса от 300 лв., разноските
възложени върху ищцата следва да се намалят до 407,25 лв., а на адв. З. се
следва допълнително възнаграждение в размер на 900 лв. и за двете
инстанции.
Воден от горните мотиви съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 52 от 22.04.2024 г., по гр.д. № 30/23 г., СOС, в
частта, в която е отхвърлен иска на Е. К. З. срещу "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за сумата над 20 000
лв. до сумата от 25 000 лв. и в частта, в която Е. К. З. е осъдена да заплати на
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД
разноски над сумата от 407,25 лв. до сумата от 543 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ на Е. К. З., ЕГН **********, допълнително сумата от 5 000 лв. като
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП
на 5.06.2022 г., ведно със законната лихва от 4.07.2022 г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 52 от 22.04.2024 г., по гр.д. № 30/23 г.,
СOС, в частта, в която се ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на
Е. К. З. сумата над 7 000 лв. до 20 000 лв. като застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от ПТП на 5.06.2022 г. и в частта, в която
се ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 25 000 лв. до сумата от 30 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД да заплати на адв. К. И. Т. допълнително възнаграждение по реда
на чл. 38 ЗА в размер на общо 900 лв. за двете инстанции.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД да заплати допълнителна държавна такса по сметка на съда в общ
размер на 300 лв. за двете инстанции.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7