Р
Е Ш Е Н И Е
260084/30.9.2020г.
гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в открито заседание, на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила
Григорова
при секретаря Д. Христова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д.№725 по описа за 2020 г. на ШРС, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е осъдителен иск, с правно
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
В исковата си молба, ищецът Община
Хитрино, ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от кмета Н.Б.И., със съдебен адрес за призоваване: ***, чрез
адв. Б.Г. от ШАК, излага, че между него, в качеството му на наемодател и
ответникът „АГРОСЪВЕТ“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Т.Я.Ж., в качеството му на наемател, е сключен Договор
№79/10.10.2014 г. за отдаване под наем на земеделски земи от общинския поземлен
фонд в землищата на с. К. и с. В.. Договорът бил сключен за срок от десет
години, като е влязъл в сила на 01.10.2014 г. Общата площ на земите възлизала
на 518.624 дка. Уговореното годишно наемно възнаграждение се равнявало на сума
от 42897.89 лева. Падежът на наемното възнаграждение за стопанската 2014/2015
г. е бил на 10.10.2014 г. Наемателят бил заплатил това възнаграждение на
14.10.2014 г., като ищецът счита, че за периода на забавата, а именно от
11.10.2014 г. до 14.10.2014 г. ответникът му дължал неустойка за забава в
размер на 1% дневно, но не повече от 50 % от общото наемно възнаграждение.
Дължимата неустойка се равнявала на сума от 1286, 94 лева, която не била заплатена.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се
осъди ответникът да му заплати сумата от 1 286.94 лева, представляваща
неустойка за забавено плащане на наемно възнаграждение по Договор № 79 за
отдаване под наем на земеделски земи от общински поземлен фонд от 10.10.2014 г.
Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен и
недоказан позовавайки се на изтекла погасителна давност.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а се
установява и от приложеното по делото писмено доказателство /официално заверен
препис от Договор №79/10.10.2014 г. за отдаване под наем на земеделски земи от
общинския поземлен фонд/, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът, в качеството на наемодател, се е
задължил да предостави на ответника, в качеството на наемател, за временно и
възмездно ползване общински земеделски земи в землищата на с. Каменяк и с.
Върбак, общо 518, 624 дка, срещу насрещното задължение на ответника да заплаща
годишно наемно възнаграждение в общ размер на 42 897, 89 лева. Страните са
уговорили наемното възнаграждение да се заплаща ежегодно в срок до 30-то число
на месец август на всяка календарна година, за която се дължи наемната цена,
като за първата година наемът се заплаща преди сключване на договора. Няма
спор, че договорът е сключен на 10.10.2014 г., като наемното възнаграждение за
стопанската 2014/2015 г. е следвало да се изплати до същата дата. Няма спор, че
страните са уговорили, че след изтичане на срока за плащане на наема,
наемателят дължи неустойка за забава в размер на 1% дневно върху годишното
наемно плащане, но не повече от 50%. Няма спор, че това наемно възнаграждение е
платено на ищеца на 14.10.2014 г.
Ответникът направи възражение, че
вземането на ищеца за мораторна неустойка, предмет на иска е погасено по
давност. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по- кратък
срок, като нормата на чл.111, б.”б”, предл. второ от ЗЗД, предвижда по-кратък,
тригодишен давностен, срок за вземанията за неустойки от неизпълнен договор.
Според нормата на чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно. От
посочените материално правни норми се стига до извода, че погасителната давност
е юридически факт, който възниква след изтичане на определен в закона срок,
който поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на
давността и да откаже изпълнение. Съгласно текста на нормата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо. В
разглеждания казус няма спор, че вземането на ищеца, представляващо наемно
възнаграждение за стопанската 2014/2015 г. е станало изискуемо на 10.10.2014 г.,
т.е. ответникът е изпаднал в забава, считано от 11.10.2014 г. Съгласно чл.116, б.”б” от ЗЗД, давността се
прекъсва при предявяване на иск или възражение, или на искане за започване на
помирително производство, при условие, че те са уважени, както и с предприемане
на действия за принудително изпълнение. Настоящата искова претенция е предявена
с нарочна искова молба, депозирана в канцеларията на Районен съд Шумен на
08.05.2020 г., безспорно след изтичане на законоустановения тригодишен
давностен срок. Няма данни, нито наведени твърдения за прекъсване или спиране
на давността.
Предвид гореизложеното съдът стига до
извода, че така предявеният иск е неоснователен, тъй като претендираното с
настоящата искова молба вземане за мораторна неустойка е погасено по давност и
като такова не подлежи на принудително реализиране.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника
следва да се присъдят извършените по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска, в размер на 200.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Хитрино, ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от кмета Н.Б.И., със съдебен адрес за
призоваване: ***, чрез адв. Б. Г. от ШАК, срещу „АГРОСЪВЕТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Т.Я.Ж., осъдителен иск, с правно основание чл.92,
ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сума от 1 286.94 лева /хиляда двеста
осемдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща неустойка
за забавено плащане на наемно възнаграждение по Договор № 79/10.10.2014 г. за
отдаване под наем на земеделски земи от общински поземлен фонд касателно
стопанската 2014/2015 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА
Община
Хитрино, ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: с***,
представлявано от кмета Н.Б.И., със съдебен адрес за призоваване: ***, чрез
адв. Б. Г. от ШАК, да заплати на „АГРОСЪВЕТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Т.Я.Ж., сумата от 200.00 лева /двеста лева/, представляваща
извършените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: