Решение по дело №16197/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1379
Дата: 13 март 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Татяна Андонова Лефтерова
Дело: 20193110116197
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Варна, 13.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети  състав, в публично заседание, проведено на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                          Председател: Татяна Лефтерова-Савова

                                           Секретар: Дарина Д.                      

 

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №16197 г. по описа на Варненския районен съд за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на А.  М.Б., ЕГН **********,***, с която против „ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК О.З.със седалище и адрес на управление:*** е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща частичен иск от претенция в общ размер на 5000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени физически и психически болки, страдания и дискомфорт, вследствие пътнотранспортно произшествие от 26.12.2017 г., предизвикано от водача на лек автомобил „Т.С.“ с peг. № В ... НК - Е.С.А., ЕГН **********, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

На 26.12.2017 г., в гр. Варна, при движение по бул. „ц.о.“, на кръстовището с бул. „Х.С.“, водачът Е.С.А., при управление на лек автомобил „Т.С.“ с peг. № В ... НК, поради несъобразена скорост и вследствие алкохолно повлияване, не спира на червена светлина на светофара и блъска спрелия пред него л.а. „...“ с рег. № ЕН 7768 ВС, управляван от ищеца.

Предизвиканото от Е.С.А. произшествие е квалифицирано като престъпление по чл.343б, ал.1 НК, като с одобрено споразумение от 24.01.2019 г. по НОХД № .../2019 г. на ВРС, А. е признат за виновен в извършването му и е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от три години.

Водачът Е.С.А. има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”, за което от ответното дружество е издадена застрахователна полица.

 

В ответното дружество е образувана преписка по щета, по която е прието, че щетите по автомобил „...“ представляват тотална щета и е изплатено застрахователно обезщетение по Гражданска отговорност на собственика на увредения автомобил – майката на ищеца – Ю.М.Б..

Ищецът твърди, че вследствие инцидента са му причинени болки и страдания във врата, главата и гърба. При извършена медицинска консултация се установява, че има травма на нервни коренчета в шийния отдел. Преживява травматичен стрес, изпитва силно чувство на безпокойствие и несигурност, заради което се налага да търси специализирана медицинска подкрепа и лечение. Сънува кошмари, спи неспокойно и често се буди нощем. Не може да полага грижи за новороденото си дете и да помага на майка му в отглеждането. Гореописаното му създава дискомфорт, който продължава с месеци. Заявява, че към момента на предявяване на иска все още изпитва страх да шофира сам, а като спира на светофар, често си припомня неприятния инцидент.

Твърди, че на 19.07.2019 г. по изпратена до ответника писмена застрахователна претенция за търпени неимуществени вреди, за сумата от 5000 лв. съгласно чл.498, ал.1 вр. чл. 380 КЗ, получена от последния на 22.07.2019 г., е образувана застрахователна щета № 43072951900188. На 05.08.2019 г. процесуалният представител на ищеца е уведомен от ответното дружество, че застрахователната претенция се удовлетворява до сумата от 1000 лева, поради което е изискана банкова сметка ***. Последният предоставя искания номер на банкова сметка, ***, че размерът на одобреното обезщетение не го удовлетворява. На 09.08.2019 г. ответното дружество изплаща на ищеца сумата от 1000 лева.

Според ищеца застрахователят извънсъдебно е признал основанието на вземането му, като спорен между страните е единствено размерът на дължимото застрахователно обезщетение.

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция и моли за отхвърлянето ѝ. Оспорва претендирания размер като завишен, като твърди, че необходимият за репарирането на щетите размер, съобразно чл.52 ЗЗД е много по-нисък, а именно – 1000,00 лв, която сума вече е изплатена на ищеца. Оспорва твърденията за изживени физически болки, страдания, стрес и душевни страдания от ищеца, като твърди, че същите не са в сочения с исковата молба интензитет.

Не спори, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован при „ДЗИ - О.З.” ЕАД, по застраховка „Гражданска отговорност“, като застрахователната полица е валидна към датата на настъпване на процесното ПТП. Не спори, че последното е причинено по вина на водача Е.С.А., ЕГН ********** на л.а. „Тойота“ с peг. № В ... НК. Не се оспорва и причинно-следствената връзка, обуславящи вредата.

Третото лице – помагач не представя отговор на исковата молба, не заема становище по предявения иск.

В съдебно заседание, ищецът лично и чрез пълномощник, и ответникът, чрез процесуалните си представители, поддържат заявените становища. Третото лице – помагач се явява, като заявява, че оспорва ищцовата претенция.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от „Д.З.“ ЕАД, като застрахователната полица е действаща към датата на ПТП; фактическата обстановка свързана с настъпилото ПТП и вината на застрахования водач за настъпването му.

С определение от 24.01.2019 г. от проведено открито съдебно заседание по НОХД № ... по описа на ВРС за 2019 г., съдът одобрява постигнато между РП – Варна и обвиняемия Е.С.А., споразумение, с което последният се признава за виновен в това, че на 26.12.2017 г., в гр. Варна е управлявал МПС – л.а. „Тойота“ с рег. № В...НК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 1,65 на хиляда, установено по надлежния ред  с протокол за химическа експертиза №1977/28.12.2017 г. на отделение по съдебна медицина към МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, след като е бил осъден с одобрено от съда споразумение по НОХД №3661/2013 г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 18.07.2013 г. – престъпление по чл.343б, ал.1 НК. За извършеното престъпление Е.С.А. приема да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което на основание чл.66, ал.1 НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

За щетите от настъпилото ПТП, при ответника е образувана ликвидационна преписка № 43072951900188, като на ищеца е изплатено обезщетение за претърпените имуществени вреди.

На 19.07.2019 г. ищецът А.Б. заявява пред ответника – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, застрахователна претенция за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие ПТП от 26.12.2017 г., настъпило по вина на Е.С.А. – лице, с което ответното дружество се намира в застрахователно правоотношение. В мотивната част на застрахователната претенция се излагат твърдения, че след пътния инцидент, в продължение на месеци, ищецът изпитвал силно чувство на безпокойство и несигурност, сънувал кошмари, спял неспокойно и често се будел нощем; не можел да се грижи за новороденото си дете; изпитвал страх, когато шофирал; изпитвал силни болки в гърба, главата и врата.

Видно от представено от ответника становище на доверен лекар, претърпяните от ищеца травматични увреждания вследствие ПТП от 26.12.2017 г. представляващи ограничени и болезнени движения на шията, отзвучават за период от около 20-25 дни. Предложено е да бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 -1500 лева.

Застрахователната претенция на ищеца е разгледана от комисия при ответника, която взема решение, обективирано в протокол №217/24.07.2019 г., в полза на ищеца да бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева.

С платежен документ реф. FT 19221290158154/09.08.2019г. по ликвидационен акт, по щета № 43072951900188, ответникът изплаща в полза на ищеца сума  в размер на 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди. В писмо, с което „ДЗИ – О.З.“ ЕАД уведомява А.Б. за изплатеното обезщетение, се сочи, че размерът на същото е определен при съобразяване характера и степента на претърпените увреждания съобразно представените по преписката документи, продължителността на оздравителния процес, установената застрахователна и съдебна практика в аналогични случаи и критерия за справедливост.

По делото е допуснато изготвяне на съдебно-медицинска експертиза, от приетото заключение на която се установява, че вследствие процесното ПТП, ищецът е претърпял контузия на шия - травматично увреждане, което е обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота. Посочено е, че травматични увреждания от този вид отзвучават без дефицит за период от около 20-25 дни, като същите са обусловили болка в областта на шията, засилваща се при движение, извиване на главата.

Видно от прието по делото заключение на проведена съдебно-психиатрична експертиза, след процесния инцидент ищецът е имал клинични симптоми на Остра стресова реакция. Според вещото лице, в случаите, когато стресът продължава, симптомите започват и затихват след 24-38 часа и обикновено същите са минимални след 10-30 дни. Тези симптоми могат да бъдат: повишена тревожност, чувство на безперспективност, намаляване на обичайните интереси и контакти, нарушение на съня, потиснати емоции и др., но нито един от симптомите не преобладавал задълго.

По искане на ищеца са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели – Ю.М.Б. – майка на А.Б. и Детелин Владимиров Зехиров – без родство и дела със страните.

В показанията си св. Б. заявява, че след процесното ПТП, синът ѝ изпитвал трудности при движение и при сядане, защото го болял кръстът. Не можел да се грижи за децата си. Към датата на инцидента ищецът не работел, тъй като бил в отпуск по болест. До м. май 2018 г. синът ѝ не шофирал, тъй като се страхувал. Притеснявал се винаги, когато се намирал в автомобил.

Според св. Зехиров ищецът не управлявал автомобил до лятото на 2018 г. Твърди, че след инцидента Б. бил уплашен, стряскал се, имал болки във врата и гърба, не можел да се навежда. Работното място на ищеца се намирало в кв. Аспарухово, като на свидетеля не е известно дали за периода от датата на инцидента до лятото на 2018 г. ищецът е работел или е ползвал болничен. Не знае как се е придвижвал до работното си място.

Съдът преценява показанията на св. Б. при съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК, като кредитира същите и тези на св. Зехиров само по отношение твърденията, че непосредствено след инцидента ищецът е изпитвал силни болки в шията, както и че е изпитвал дискофорт в ежедневието си, в т.ч. при управление на автомобил. Съдът не възприема като достоверни твърденията на свидетелите, че болките са били в кръста и гърба, както и че същите, както стресовата реакция са продължили с месеци. Свидетелите сочат различна продължителност на периода, за който твърдят, че ищецът е изпитвал негативни преживявания – според св. Б. той е продължил до м.май 2018 г., а според св. Зехиров – до лятото на 2018 г. Показанията на свидетелите, в частта, в която съдът не ги кредитира, противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал, а именно, че ищецът е претърпял травматично увреждане – контузия на шията, изпитвал болки във врата, които били с продължителност до един месец. Симптомите на преживяната остра стресова реакция също отшумявали за период от около един месец. Отделно, св. Зехиров твърди, че много често е пътувал от гр. Плевен до гр. Варна за да помага на ищеца, но същевременно заявява, че не знае кога последният се върнал на работа.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Претендираните права имат извъндоговорен характер – непозволено увреждане. Искът черпи правно основание от разпоредбите на чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.429, ал.1 КЗ, в сила от 01.01.2016 г., увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, при спазване изискванията на чл.380 КЗ. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.

В процесния случай, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване: наличие на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и третото лице, настъпване на застрахователно събитие – ПТП, механизъм на настъпване на същото и причинно-следствената връзка между ПТП; нанесените щети; да докаже претърпените от ищеца конкретни психични преживявания. По правило, в хипотезата на гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В процесния случай, на основание чл.300 ГПК, съдът задължително съобразява влязлото в сила определение по НОХД № .../2019 г. на ВРС от 24.01.2019 г., с което е одобрено споразумение между РП – Варна и Е.С.А., относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Съдът намира, че в процесния случай са налице предпоставките по чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за изплащане на застрахователно обезщетение в полза на пострадалото при ПТП лице. Ищецът е увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен и което има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. В този смисъл той е активно материалноправно легитимиран да претендира от застрахователя обезщетение за причинените му вреди, а ответното застрахователно дружество е пасивно легитимирано да отговаря по тези претенции. Безспорно е, че между ответното дружество и деликвента е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. По делото не се установяват доказателства за наличие на правопогасяващи или правоизключващи отговорността на застрахователя обстоятелства.

По делото по безспорен начин се установи, че на 26.12.2017 г., по вина на деликвента Е.С.А. е настъпило ПТП, при което на ищеца е нанесена лека телесна повреда изразявяваща се в контузия на врата, обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота. Вследствие пътния инцидент ищецът е проявил симптоми на остра стресова реакция.

Виновното и противоправно поведение на деликвента е установено по несъмнен начин, като извършеното от А. нарушение е толкова тежко, че същото е квалифицирано като престъпление, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“. Налице е и причинно-следствена връзка между противоправното поведение на деликвента и нанесените телесни увреждания на ищеца, както и преживените от него негативни емоции. Данни за тази връзка се съдържат в приложените писмени доказателства, заключение на СМЕ, както и в събраните гласни доказателства. Не на последно място извършеното плащане от страна на ответника в полза на ищеца, на сума, представляваща част от претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, също сочи основателност на претенцията на ищеца по отношение основанието на същата.

Спорният въпрос между страните остава размерът на дължимото обезщетение.

Според ищеца справедливият размер за обезщетяване на неимуществените вреди, които е бил принуден да претърпи е 5000 лева, а според ответника изплатеното вече обезщетение в размер на 1000 лева е адекватно на интензитета на претърпените от А.Б. негативни емоции и неудобства.

За да определи паричния еквивалент на неимуществените вреди и с оглед необходимостта преценката да бъде извършена по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът следва да съобрази установените по делото конкретни обстоятелства, в т.ч. характер и степен на увреждането, вредоносните последици, продължителност и интензитет на същите, възрастта на увредения, здравословното му състояние и др. Компенсирането на вредите на увреденото лице от вредоносното действие следва да бъде в пълна степен и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост /така Решение № 407/2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 177/2009 г. по т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.

При преценка установените по делото обстоятелства, съдът намира, че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие пътния инцидент от 26.12.2017 г., но интензитетът на същите не обосновава обезвредата им, чрез заплащане на обезщетение в претендирания размер. Двете изслушани по делото съдебни експертизи – медицинска и психиатрична сочат, че травматичното увреждане, както и сиптомите на преживяната остра стресова реакция са със максималната продължителност около един месец. В заключението на СМЕ е посочено, че травматичното увреждане е причинило болки във врата на ищеца, като не са налице каквито и да е данни, че той е изпитвал болки в гърба и/или кръста, както и че е налице увреждане, което да обуслови възникване на такива болки. Отделно, с исковата молба ищецът не твърди да е изпитвал болки в кръста. В показанията си майката на ищеца сочи, че към датата на произшествието, той е ползвал отпуск за временна неработоспособност /болнични/, като причината за ползване на този отпуск не е установена.

При освидетелстването, извършено в хода на провеждане на СПЕ, ищецът е заявил, че е наблюдавал управлявания от деликвента автомобил и се е подготвил за удара, като след настъпване на ПТП, автомобилът на ищеца леко подпрял предното превозно средство. Това сочи, че ударът не е бил внезапен, изненадващ, както и че не е бил със сочената от св. Б. сила, която го определя като „жесток“. В случай, че това отговаряше на истината, при евентуално рязко изместване на управлявания от ищеца автомобил, увреден щеше да бъде не само той, но и спрелият пред него автомобил. Няма спор, че преживяването на А.Б. е било изключително неприятно. Ищецът е пътувал за работа, като в ранните часове на деня е бил принуден да претърпи имуществени и неимуществени вреди, за настъпването на които няма никаква вина. Твърдение, че същият е търпял болки, страх и безпокойство в продължение на пет месеца, съдът намира за необосновано. При настъпилото произшествие няма нанесени средни или тежки телесни повреди, или причинена смърт на друг участник, та да се приеме, че ищецът преживява страх, притеснение и сънува кошмари в продължение на близо половин година, а и в продължение на по-дълъг период от време – подаване на исковата молба въз основа, на която е образувано настоящото производство – момент, който е близо две години след датата на процесното ПТП. Освен съдържащите се в твърденията на ищеца и водените от него свидетели, по делото не се събраха данни, че вследствие процесното ПТП А.Б. е изпитвал силни болки в гърба и кръста, и е бил неспособен да извършва определени движения, както и че симптомите на острата стресова реакция са били налице и след максималния срок за проявлението им съгласно СПЕ – 30 дни.

            Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на вещите лица, в съответствие с установените по делото изпитани от ищеца негативни емоционални преживявания, търпени болки, страдания и неудобства в ежедневието, съдът определя по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер общо на 2000 лева. Сума в размер на 1000 лева за обезщетение вече е изплатена на ищеца от ответника, поради което последният следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от още 1000 лева. Предявеният иск за горницата над присъдените 1000 лева до претендираните 3000 лева, заявени като частичен иск от претенция в размер на 5000 лева е неоснователен и като такъв, подлежи на отхвърляне.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и съразмерно на уважената част от ищцовата претенция, ответникът следва да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в общ размер на: 105 лева, от които: 91,67 лева депозит за вещи лица и 13,33 лева – депозит за призоваване на свидетел.

Видно от представения по делото договор за правна помощ, същото е оказано безплатно на ищеца, на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА, като на осн. чл.38, ал.2 ЗА, ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. С оглед това правило и с оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. П.Г. - ВАК, сумата от 100 лева за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 530 лева, от които: 380 лева - адвокатско възнаграждение и 150 лева – депозит за вещи лица.

На основание чл.78, ал.6 вр. чл.83 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета, държавна такса в размер на 4% върху уважената част от иска, а именно – 40 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш   И  :

       

 ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК О.З.със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.  М.Б., ЕГН **********,***, сумата от 1000 лева -  обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени физически и психически болки, страдания и дискомфорт вследствие пътнотранспортно произшествие от 26.12.2017 г., предизвикано от водача на лек автомобил „Т.С.“ с peг. № В ... НК - Е.С.А., ЕГН **********, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1000 лева до претендираните 3000 лева - частичен иск от претенция в общ размер на 5000 лева, като неоснователнен.

ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК О.З.със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.  М.Б., ЕГН **********,***, сумата от 105 лева, представляваща сторените разноски по делото.

ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК О.З.със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат П.Г. – от ВАК, действащ като пълномощник на А.  М.Б., ЕГН **********,***, адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, на осн. чл.38, ал.2 ЗА.

ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК О.З.със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Варна, сумата от 40 лева, представляваща дължима държавна такса по делото.

ОСЪЖДА А.  М.Б., ЕГН **********,*** да заплати на „ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК О.З.със седалище и адрес на управление:***, 530 лева, представляваща сторените разноски по делото.

Решението е постановено при участие на третото лице – помагач на страната на ответника - Е.С.А., ЕГН **********.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.

                                                  

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: