Разпореждане по дело №388/2016 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 1617
Дата: 26 февруари 2016 г.
Съдия: Георги Янев
Дело: 20161210200388
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Определение

Номер

180

Година

19.2.2016 г.

Град

Смолян

Окръжен съд - Смолян

На

02.19

Година

2016

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Росица Кокудева

Секретар:

Петранка Прахова

Зоя Шопова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Петранка Прахова

Въззивно частно гражданско дело

номер

20165400500065

по описа за

2016

година

Производството е по реда на чл. 420 ал. 3 от ГПК.

С Определение № 328/07.12.2015 г. по ч. Г. д. № 131/2015 г. Златоградски районен съд е спрял принудителното изпълнение по изп. д. № 82/2015 г. по описа на ДСИ при РС – Златоград, образувано въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 51/27.05.2015 г. по ч. Г. д. № 131/2015 г. на РС – Златоград.

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от взискателя ДНСК Г. С., Ч. юрк. А. Т., с оплаквания, че е неправилно, поради което се иска неговата отмяна и присъждане деловодни разноски в полза на жалбоподателя.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество за неоснователна.

По ч. Г. д. № 131/2015 г. по описа на Златоградски районен съд, от длъжника Р. С. Б. е постъпило искане по чл. 420 ал. 2 от ГПК за спиране принудителното изпълнение по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. Г. д. № 131/2015 г., ведно с възражение по чл. 414 от ГПК.

Призовката за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Б. на 30.11.2015 г., а искането за спиране и възражението по чл. 414 от ГПК са депозирани на 01.12.2015 г., поради което са спазени изискванията за срока по чл. 420 ал. 2 от ГПК.

Настоящата инстанция намира, че обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 420 ал. 2 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение:

Взискателят ДНСК обосновава искането си за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на Заповед от 16.09.2004 г. за премахване на незаконен строеж от Р. С. Б., Договор от 08.08.2005 г., с който ДНСК възлага премахването на този строеж на „Т.“ ООД и Фактура № 1499\801.11.2005 г., с която ДНСК изплаща на „Т.“ ООД сумата от 636, 29 лева – стойността на разходи за премахване на незаконния строеж, както и платежно нареждане, с което тази сума е преведена от ДНСК на „Т.“ ООД.

Позовавайки се на тези документи, длъжникът в искането си по чл. 420 ал. 2 от ГПК прави възражение, че вземането срещу него е погасено по давност, като е направил и възражение за погасяване по давност и пред ДНСК по повод отправена покана за доброволно плащане на сумата.

В производството по чл. 420 от ГПК не би могъл да се разреши въпроса дали вземането срещу длъжника Б. е погасено по давност, но предвид изискванията на чл. 420 ал. 2 от ГПК следва да се приема, че доказателствата, на които основава искането си длъжника, са убедителни по смисъла на чл. 420 ал. 2 от ГПК. Едва във исковия процес, какъвто е и предявен по чл. 422 от ГПК, със сила на присъдено нещо ще бъде разрешено въпроса дали задължението на длъжника Б. е погасено по давност. Междувременно следва да се спре принудителното изпълнение, докато този спор бъде разрешен с влязло в сила решение.

Неоснователни са доводите в частната жалба, че след като длъжника не представя обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД, не следва да се спира принудителното изпълнение. Основанието за спиране по чл. 420 ал. 2 от ГПК е самостоятелно и независимо от това по чл. 420 ал. 1 от ГПК. В жалбата се твърди, че районният съд неправилно е приел, че са налице убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 420 ал. 2 от ГПК, като се посочва, че такива доказателства са тези, които установяват, че вземането не съществува – че сумата е платена или че има опрощаване, новиране или друг способ за погасяване; твърди се, че сочените от длъжника доказателства не дават основание за ясен и категоричен извод, че вземането е погасено по давност, още повече, че този въпрос не следва да бъде предмет на това производство. Както се посочи и по-горе, въпроса дали вземането е погасено по давност ще бъде разрешен с влязло в сила решение по иска по чл. 422 от ГПК, но настоящата инстанция споделя приетото от районния съд, че доводите в искането за спиране на принудителното изпълнение, основаващите на представените доказателства, имат отношение към съществуването на претендираното вземане, което обосновава спиране на принудителното изпълнение.

Предвид гореизложеното обжалваното определение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, поради което Смолянски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 328/07.12.2015 г. по ч. Г. д. № 131/2015 г. на Златоградски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.