Номер 306530.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 30.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100502757 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 51304/30.07.2020г. от
Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 , чрез
процесуален представител срещу Решение № 2904/07.07.2020г. по гр.д. № 18867/2019г. на
ВРС, 51св., В ЧАСТТА, с която въззивникът е осъден да заплати на М. И. А. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 109, вх. 6, ап. 20, следните суми: сумата
от 1519,22 лв. (хиляда петстотин и деветнадесет лева и двадесет и две стотинки),
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 226 часа за периода от 01.01.2017 г. до 15.11.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 18.11.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР ,
както и сумата от 210,05 лв. (двеста и девет лева и пет стотинки), представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 01.04.2017 г. до 15.11.2019 г., на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивникът е изложил твърдения и за нарушаване на процесуалните правила, а
именно не е редовно призован от ВРС за дата на единственото проведено по дело открито
съдебно заседание , като по този начин не е могъл да вземе становище по ССЕ, приета в
същото , както и относно искането на ищеца по чл.214 от ГПК.Отправено е искане за
връщане на производството на ВРС за ново разглеждане.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му
и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Не се оспорва, че ищецът е бил
в трудовоправни отношения с ответника през посочения период и е заемал посочената в
исковата молба длъжност. Твърди, че е налице изрична норма, която урежда уреждаща
заплащането на положения от ищеца нощен труд. Излага се , че съда неправилно е
приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на
нощния труд е не повече от осем часа. Т.е. налице е специална нормативна уредба по
отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да
намерят приложение разпоредбите на общото гражданско законодателство. Оспорва и
алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд. Твърди, че за процесния
1
период е била действаща Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на
държавните служители в МВР / обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл.3, ал.3
на същата е регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта
между 22ч. до 6ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8часа за всеки 24-
часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е разписана 8часова
продължителност на нощния труд. Същата е в съответнствие и чл.8 от ДИРЕКТИВА №
2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 04.11.2003г. В този смисъл твърди, че в
случая не е налице празнота в закона, липсва основание за преизчисляване на нощния с
коефициент 1,143. Излагат се твърдения, че ЗМВР е специален и по никакъв начин
приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на
държавни такива са предоставени повече дни платен годишен отпуск , по висок процент
клас прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните
правоотношения , социални придобивки и др. . Твърди се , че при постъпване на работа
ищеца е бил запознат със спецификата на работа и е приел условията посочени от
законодателя в специални закон , а именно ЗМВР.Моли за присъждане на направените по
делото разноски.
В условията на евентуалност , ако се прецени , че предявения иск е законосъобразен е
отправено искане за частичното му отхвърляне в обжалваната част за периода 01.01.2018г. –
16.07.2018г., поради липсваща нормативна уредба уреждаща преизчисляването на нощен
труд към дневен за сумата от 228.62лева / дължима за първо и второ тримесечие на 2018г.
/130.02лв. и 98.60 лв./ и обезщетение за забава в размер на 35.42 лева /сбор от дължима за
първо и второ тримесечие на 2018г. – 21.56лв. и 13.86 лв./ съгласно заключението на вещото
лице.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата
страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане
първоинстанционното решение , като правилно и обосновано , в обжалваната част да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 51304/30.07.2020г. от
Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 , чрез
процесуален представител срещу Решение № 2904/07.07.2020г. по гр.д. № 18867/2019г. на
ВРС, 51св.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 30.11.2020г.
от 13.30ч.,за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3