РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 08.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА
ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА КАНД № 34 / 2021 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 260103 от 10.12.2020 г., постановено по НАХД № 223 / 2020 г., Ловешкият районен съд, трети състав, е отменил наказателно постановление № 0668 от 06.02.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Ловеч, с което на И.Ц.К., ЕГН: **********,***, е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 420а, ал. 1, във вр. с 472, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Недоволна от така постановеното решение е останала Областна дирекция по безопасност на храните - Ловеч, която чрез юрк. М.С., е подала касационна жалба с твърдения за нарушения на материалния закон. Сочи се, че неправилно РС е приел административното нарушение за маловажен случай. Касаторът сочи, че липсват както многобройни, така и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят приложението на чл. 28 от ЗАНН, като сочи, че административнонаказващият орган е направил преценка на обществената опасност на нарушението, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В заключение се иска отмяна на решението на РС и вместо него постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се потвърди процесното НП. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. М.С., която поддържа касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба И.Ц.К., в писмен отговор по касационната жалба, както и лично в съдебно заседание, моли касационната инстанция да отхвърли касационната жалба и остави в сила решението на ЛРС. Ответникът сочи, че сама е подала заявление № 101-26167/19.08.2019 г. за регистрация на животновъден обект, поради което с това сама е предизвикала проверката на 28.08.2019 г. Сочи, че е бил съставен констативен протокол от 28.08.2019 г., с който й е дадена препоръка за доброволно клане на двете животни в срок до 24 часа, като сочи, че още тогава е уведомила длъжностните лица от ОДБХ, че за толкова кратък срок в делничен ден е невъзможно да намери хора, които да й помогнат за изпълнение на даденото предписание.
Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна, като дава заключение, че споделя мотивите на РС за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН. Прокурорът сочи, че се установява от доказателствата по делото, че са извършени две последователни проверки в рамките на два дни на 28.08.2019 г. и на 29.08.2019 г., което прокурорът отчита като силно стресиращо за ответника по касация, като отчита и невъзможност да се изпъни предписанието в толкова кратък срок от 24 часа.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С наказателно постановление № 0668 от 06.02.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Ловеч на И.Ц.К., ЕГН: **********,***, е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 420а, ал. 1, във вр. с 472, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, които се споделят от касационната инстанция, която следва да препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Касационната инстанция споделя и мотивите на РС за съставомерност на административното нарушение, като следва да препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Районният съд е отменил наказателното постановление като е приложил чл. 28 от ЗАНН.
Районният съд е приел, че: „При налагане на наказанието, обаче административнонаказващият орган се е задоволил абсолютно формално и декларативно да посочи, че установеното нарушение разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като общественоопасните последици не е необходимо и не е възможно да се установяват във всеки отделен случай.
Съгласно ТР № 1 от 2007 г. на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за всяко извършено административно нарушение се налага съответното наказание, а прилагането на санкцията във всички случаи е въпрос само на законосъобразност, но не и на целесъобразност. Ето защо, в административно-наказателното производство преценката относно наличие на основанията на чл.28 б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините довели до извършване на нарушението, причинени ли са също така вреди от нарушението и други смекчаващи вината обстоятелства. Пак поради причина, че тази преценка е въпрос на законосъобразност, тя подлежи и на съдебен контрол. В настоящият случай, наказващия орган е съобразил, че нарушението е извършено за първи път и е наложил минималната предвидена в закона санкция. Но не е съобразил наличието на смекчаващите вината обстоятелства, а именно, че се касае за две прасета, отглеждани в личното стопанство. Освен това, не е бил изследван и въпроса дали отглежданите животни са се родили в обекта, тъй като съгласно чл.27 ал.2 от Наредба №61 от 9.05.2006г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз, на която се позовава и ответника в представените писмени бележки, свинете се идентифицират възможно най-бързо след раждането, но при всички случаи преди да напуснат животновъдния обект, в който са родени. Освен това, субективно жалбоподателката явно не е съзнавала, че е извършила нарушение, тъй като сама е подала заявление за регистрация на животновъден обект и е предизвикала извършването на проверката. Всички тези факти безспорно представляват смекчаващи отговорността обстоятелства.... Като не е обсъдил тези обстоятелства и не ги е взел предвид при предприемане на действията по издаване на обжалваното НП в съответствие с нормата на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е постановление. Не е било необходимо за нарушение с такава степен на обществена опасност веднага, още от първия път да се налага предвидената от закона санкция спрямо жалбоподателката.“
Касационната инстанция намира, че наказателното постановление правилно е било отменено поради маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, в който смисъл споделя и мотивите на РС във вр. с чл. 28 от ЗАНН, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
В допълнение касационната инстанция намира, че наказаната И.Ц.К. сама е предизвикала проверката, като добросъвестно е подала заявление № 101-26167/19.08.2019 г. за регистрация на животновъден обект, поради което с това сама е предизвикала проверката на 28.08.2019 г. Ето защо и като съобрази обстоятелството, че в обекта на наказаната К. са открити само две животни, касационата инстанция намира, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от същия вид.
Ето защо наказателно постановление № 0668 от 06.02.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Ловеч правилно е било отменено от РС поради маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260103 от 10.12.2020 г., постановено по НАХД № 223 / 2020 г. на Ловешкия районен съд, трети състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: