Р Е
Ш Е Н И Е
№………………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 6 по описа за 2018 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени конститутивни
искове с правна квалификация чл. 74, ал. 1 от Търговския закон.
Ищецът Д.Г.Д. иска
отмяната на решенията на ОСС на „Н.-М.” ООД, ЕИК *******, проведено на
07.12.2017 г. Ищецът твърди, че взетите на това ОСС решения, с които е
освободен от длъжност управителя Д.Д. без да е освободен от отговорност; С.А.е
назначена за нов управител и представляващ дружеството и е възложено на А.да
заяви вписване на тези промени, в Търговския регистър към Агенция по
вписванията, са незаконосъобразни, като противоречащи на повелителни разпоредби
на закона и на дружествения договор. Твърди, че при свикване на ОСС е нарушена
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ТЗ, тъй като не му е връчена покана за общото събрание в
законоустановения 7-дневен срок преди заседанието. Поддържа, че оспорваните
решения са взети неприсъствено в нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ТЗ, съответно чл. 25, ал. 4 от дружествения договор. Сочи, че събранието не е
проведено на адреса, на който е трябвало да бъде проведено, като протоколът е
съставен в негово отсъствие и не е подписан от него. Моли Съда да отмени като
незаконосъобразни решенията на ОСС, както и да осъди ответника да заплати
направените по делото разноски.
Ответникът „Н.-М.”
ООД, представляван от особения представител адв. Х.Р., подава
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Посочва, че ищецът е свикал процесното общо
събрание, в качеството си на управител на дружеството, съответно е ипратил
поканите за същото, поради което е нелогично да се приеме, че същият не е бил
редовно поканен за събранието. Оспорва и обстоятелството, че общото събрание не
е проведено на посочения в протокола адрес. Моли Съда да отхвърли предявените
искове, като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от извършената справка
в Търговския регистър, се установява, че ищецът е съдружник в ответното
дружество към момента на провеждане на ОСС в „Н.-М.” ООД от 07.12.2017 г., както и че на проведеното на
тази дата ОСС са взети атакуваните в настоящето производство решения. Исковата
молба, с която са предявени исковете по чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на тези
решения е подадена на 02.01.2018 г., поради което и предвид обстоятелстнвото,
че ищецът не е присъствал на събранието и твърди да е нередовно поканен за
същото, следва да се приеме, че е спазен установеният в чл. 74, ал. 2 от ТЗ
преклузивен срок за предявяване на исковете.
Представен е протокол от проведено на 07.12.2017 г. в
кантората на АД „К. иП.“ общо събрание
на съдружниците в „Н.-М.” ООД, на което присъстват съдружниците С.А.и И.М.,
притежаващи по 1/3 от дружествените дялове от капитала на дружеството /общо
2/3/. Констатирано е, че съдружникът Д. Д. следва да се счита редовно поканен
за общото събрание, тъй като е едновременно и управител, свикал общото събрание
и съдружник. За председател на
събранието е избран И.М., а за секретар С.А., като тези лица са подписали
протокола от проведеното общо събрание в тези им качества. С гласовете на
присъстващите на събранието съдружници са взети процесните решения.
Представени са декларации, с нотариална заверка на
подписите, с които М. и А.декларират, че на 2.10.2017 г. са уведомени по
е-мейл, изпратен им от управителя и съдружник Д.Д. за извънредното общо
събрание на 07.12.2017 г.
Представени са и разпечатки от е-мейли с посочен подател
„*************@***.**, с които М. и А.са уведомени, че във връзка с искането на М. са им
изпратени покани за участие в извънредно общо събрание по куриер. В писмата е
обективиран и текст на решение на управителя на дружеството за свикване на
такова общо събрание, но Съдът не приема тези разпечатки да установяват
наличието на такова решение. Обективираният текст в разпечатките не е подписан
от лицето, посочен като негов автор, а от съдържанието на представените разпечатки не се установява лицето, извършило
изявлението да е управителят Д., съответно не може да да се обоснове извод, че
същите представляват възпроизведен на хартиен носител електронен документ по
смисъла на чл. 184 ГПК вр. чл. 3 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги.
Ищецът твърди, че приетите на ОСС от 07.12.2017 г.
решения са незаконосъобразни, тъй като е нарушена процедурата по свикването на
това ОС. Съгласно разпоредбата на чл. 139 от ТЗ, свикването на ОС на ООД става
чрез връчване на писмена покана, с вписан в нея дневен ред, получена от всеки
съдружник и то най-малко седем дни преди датата на заседанието, освен ако в
дружествения договор няма друга уговорка /в случая в чл. 25, ал. 1 от обявения
по партидата на дружеството в Търговския регистър дружествен договор няма друга
уговорка/. Константна и непротиворечива е практиката на ВКС, че независимо от
избрания начин за връчване на поканата /чрез нотариус, по пощата, от съдружник,
чрез куриерска фирма и т.н./, за да бъде спазено изискването на императивната
разпоредба на чл. 139 от ТЗ самото връчване следва да стане лично на съдружника
/в този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 196 от
17.12.2009 г. на ВКС, ТО, по т.д. № 20/2009 г./. Ето защо в случая, съгласно
разпределената от съда с доклада доказателствена тежест, установяването на този
факт следваше да бъде направено от ответника. Последният не ангажира никакви
доказателства, че на съдружника Д. е връчена покана за процесното ОСС в
установения в закона срок. По делото не се установи наличието на решение на
управителя Д. за свикване на това ОС, поради което твърденията на особения
представител на ответника, че съдружникът Д. следва да се счита за редовно
уведомен за събранието, предвид взетото от него, в качеството му на
управител, решение за свикване на
същото, се явяват необосновани. Правилата за разпределение на
доказателствената тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които не е
проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване,
не са се осъществили. В този смисъл следва да се приеме, че съдружникът Д. не е бил редовно
поканен за ОСС, проведено на 07.12.2017 г., съответно установената в чл. 139 от ТЗ процедура по свикване на това ОСС е
опорочена, което води и до незаконосъобразност на атакуваните в настоящето
производство взети на това ОС решения.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявените от ищеца
искове, че взетите на ОСС от 07.12.2017 г. решения са незаконосъобразни, тъй
като е нарушена процедурата по свикването на това ОС са основателни и тези
решения следва да бъдат отменени.
Ищецът твърди още, че решенията са незаконосъобразни, тъй
като са неприсъствени и взети в нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ТЗ, съответно чл. 25, ал. 4 от дружествения договор.
От събраните по делото доказателства не се установи
взетите на процесното ОС решения да са неприсъствени. Видно от протокола от
проведеното на 07.12.2017 г. общо събрание, на заседанието присъстват двама от
тримата съдружници в дружеството, съответно не може да се счита, че приетите на
събранието решения са неприсъствено взети и за тях е приложима разпоредбата на
чл. 139, ал. 2 от ТЗ, която изисква всички съдружници да са заявили писмено
съгласието си за решението. Няма установено в закона изискване протоколът от
проведено общо събрание на съдружниците да бъде подписан от всички съдружници /включително е тези, които не са взели участие
в работата на събранието/, поради което въведените от ищеца в този смисъл
доводи за незаконосъобразност на решенията са несъстоятелни. По отношение едно
от везетите решения – това по чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ, в чл. 137, ал. 4 от ТЗ е въведено изискване за форма, която в случая е спазена. Ищецът изрично е
заявил, че не поддържа, че процесните решения
са липсващи, т.е. невзети, поради което
и предвид наличието на вписано място на провеждане на общото събрание в
протокола от 07.12.2017 г., то необосновани се явяват твърденията на ищеца, че
събранието не е проведено на това място.
Предвид изложеното, исковете на ищеца за отмяна на решенията
на ОСС поради нарушение на чл. 139, ал. 2 от ТЗ, съответно чл. 25, ал. 4 от
дружествения договор, се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на производството, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част на исковете,
поради което следва да му се присъдят такива за заплатената държавна такса и депозита
за възнаграждението за особения представител на ответника в размер на общо 230
лева. На ищеца не се следват разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по
делото няма доказателства за реалното заплащане на такова, а съгласно т. 1 на
Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, по исковете с правна
квалификация чл. 74, ал. 1 от ТЗ на Д.Г.Д., ЕГН **********, предявени срещу „Н.” ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, приетите на извънредно ОСС в
„Н.” ООД, проведено на 07.12.2017
г. решения, с които е
освободен от длъжност управителя Д.Д. без да е освободен от отговорност; С.А.е
назначена за нов управител и представляващ дружеството и е възложено на А.да
заяви вписване на тези промени, в Търговския регистър към Агенция по
вписванията, като незаконосъобразни поради нарушение на установената в чл. 139,
ал. 1 от ТЗ процедура по свикване на ОС.
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни, предявените от Д.Г.Д., ЕГН **********
срещу „Н.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, искове с
правна квалификация чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на приетите на ОСС в „Н.” ООД,
проведено на 07.12.2017 г. решения, с които е освободен от длъжност управителя Д.Д.
без да е освободен от отговорност; С.А.е назначена за нов управител и
представляващ дружеството и е възложено на А.да заяви вписване на тези промени,
в Търговския регистър към Агенция по вписванията, като незаконосъобразни поради
нарушение на разпоредбата на чл. 139,
ал. 2 от ТЗ, съответно чл. 25, ал. 4 от дружествения договор.
ОСЪЖДА „Н.” ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски по производството в размер на 230 лева
/двеста и тридесет лева/.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия: