МОТИВИ
по НОХ дело № 319/2018год. на ВрОС
Подсъдимият
В.Я.В. *** е предаден на съд въз основа на обвинителен акт, внесен от Окръжна
прокуратура гр. Враца за престъпление по чл. 343а, ал.1, б.“б“, вр. чл. 343,
ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1 НК затова, че на 17.01.2018год., около 7,10часа
в с. *** на ул.“***“ пред дом № 37, движейки се в посока от центъра на селото
към изхода за гр. ***, при управление на МПС – л.а. „Мазда-Примаси“ с рег. № Вр
*** ВХ негова собственост, в нарушение на правилата за движение, а именно чл.
20, ал.1 ЗДП и чл. 20, ал.2, пр.2 ЗДП, като при възникнала опасност реакцията
му за аварийно спиране е закъсняла, с което по непредпазливост е причинил
смъртта на движещия се по пътното платно пешеходец П. Д. Д. – настъпила в 11,42часа в МБАЛ
„Христо Ботев“ гр. Враца, като след деянието е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалия.
Участващият в
съдебното производство прокурор от ВОП поддържа обвинението така, както е
внесено, като прави искане за определяне на наказание от една година и шест
месеца, след приложението на чл. 58а НК, изпълнението на което да бъде отложено
по реда на чл. 66, ал.1 НК с изпитателен срок от четири години. Прави искане и
за приложение на чл. 343г НК с налагане на кумулативното наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок не по-малко от 4 години.
По делото не
са предявени граждански искове, но е заявено искане от синовете на починалия П.
Д. Д. – Д.П.Д. и К.П.Д. за конституирането им като частни обвинители. На
основание чл. 76 и сл. от НПК същите са конституирани в качеството на частни
обвинители, като в съдебното производство не се явяват лично, а се
представляват от адв. Е.Б. от САК. Последната поддържа обвинението, така както
е формулирано в обвинителния акт, като прави искане за определяне на наказание
лишаване от свобода в размер на около 3 години, което след редукцията по чл.
58а НК да бъде в размер на 2 години. Относно начина на изпълнение на
определеното наказание, повереникът на двамата частни обвинители предоставя на
съда, като прави искане в случай на отлагане изпълнението на наказанието,
изпитателния срок да бъде определен на четири години, както и наказанието по
чл. 343г НК - лишаване от право да управлява МПС да бъде в размер на четири
години.
Подсъдимият
се признава за виновен и изразява съжаление за извършеното, като прави искане
за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ НПК, в хипотезата на чл. 371,
т.2 НПК. Същият признава изцяло фактите, отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като заявява съгласие да не се събират доказателства за тези
обстоятелства. Това искане, за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т.2 НПК се поддържа и от договорният му защитник - адв. С.Г. ***.
Съдът,
като съобрази признанията, направени от подсъдимия на изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, които се подкрепят от
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства,
заключенията по допуснатите специализирани експертизи – СМЕ, СХЕ и САТЕ и
разпоредбата на чл. 373, ал.3 НПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
В. ***, работи като ел.монтьор в АЕР Козлодуй и притежава СУМПС № *********,
издадено на 20.10.2008 год. и валидно до 16.10.2018год. Следователно, на
17.01.2018год. същият е бил правоспособен водач на МПС кат. „С“, „АМ“,
„М“, „ТКТ“ и „В“.
На
17.01.2018год. сутринта около 07,00часа същият тръгнал за работа в АЕР гр.
Козлодуй с лек автомобил марка „Мазда“, модел „Примаси“ с рег. № ВР *** ВХ,
негова собственост, като се движел по ул.“***“ в с. *** от центъра в посока
изхода на селото към гр. ***. Пътят, по който управлявал МПС бил прав,
хоризонтален, с добра видимост, с двупосочно движение и ширина на пътното
платно от 7,3метра, почистен от снежната покривка до асфалт.
По същото време
и в същия участък от пътя, със същата посока се придвижвал и пострадалия П. Д. Д.
на 91 години, който ходил до магазина за хляб и се връщал към дома си пеша. Тъй
като тротоара не бил почистен, той се движел по пътното платно, в дясната лента
за движение и на разстояние около 1,5метра от десния почистен ръб. Бил облечен
с тъмни дрехи, тъмна шапка и ръкавици и тъмна чанта.
Подсъдимият
управлявал МПС със скорост около 48км/час, на къси светлини в тъмната част от
денонощието. Движението не било интензивно. Въпреки това, В. не успял да види
навреме движещия се пред него пешеходец Д., поради което не успял да спре
аварийно и го ударил пред дом № 37 с предната челна част на управлявания от
него автомобил. В резултат на несвоевременната реакция на водача, тялото на
пострадалият Д. било носено от автомобила и се плъзгало на разстояние около 15
метра от настъпилия удар.
Веднага след
удара и установяване на МПС в покой, подсъдимият В. слязъл от автомобила и след
като установил, че пострадалия е ранен, но е жив, с помощта на св. Б. го
вдигнали от пътното платно и го натоварили на задната седалка на автомобила на
подсъдимия, за да изчака пристигането на линейката от ЦСМП на топло. През това
време на тел.112 позвънили св. Н. В. и Ст. Б., които съобщили за ПТП и затова,
че има ранено лице.
След пристигане
на екипа на Спешна помощ, пострадалият Д. бил натоварен в линейката и
транспортиран първоначално във ФСМП гр. ***, а след това в Спешно отделение при
МБАЛ „Христо Ботев“ гр. Враца, където Д. въпреки оказаната му специализирана медицинска
помощ, починал в 11,42часа.
Горната
фактическа обстановка се установява от направеното от подсъдимия признание на
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, което се
подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни доказателства, а
именно показанията на свидетелите Т. Х., М. С., М.Б., С.С., Н. В., Ст. Б.,
които доказателства са безпротиворечиви и установяват по един несъмнен начин
авторството на деянието, отчасти начина му на извършване /в зависимост от това
кой кога е пристигнал на местопроизшествието/, състоянието на пострадалия и
поведението на водача на МПС след ПТП. В подкрепа на възприетата и изложена
фактическа обстановка са и писмените доказателства, в най-голяма степен
протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум,
мединиската документация за констатираните увреждания на пострадалия, писмото
от РЦ 112 Монтана и приложения към него СД за постъпилите обаждания относно ПТП-то,
справка за нарушител/водач, които установяват правоспособността на подсъдимия
да управлява МПС и нарушенията, за които е санкциониран, писмо от ГД“Национална
полиция“, установяващо изправността на дрегера, с който е изпробван подсъдимия
за алкохол и е установено отсъствието на такъв, свидетелство за съдимост и
характеристика за подсъдимия.
Освен от описаните по-горе гласни и
писмени доказателства, фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и
възприета в настоящите мотиви се потвърждава и от допуснатите на досъдебното
производство специализирани експертизи - съдебно-медицинска, химическа и
разширена автотехническа, по които са изготвени и депозирани заключения.
От заключението на вещото лице по
СМЕ на труп се установява, че в резултат на ПТП, пострадалия П. Д. Д. е получил
следните увреждания:
- закрита черепно мозъчна травма,
изразяваща се в кръвонасядане на меките тъкани на черепа челно-вляво-слепоочно
с охлузване, кръвонасядане и разкъсно контузна рана, тотален кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки /по цялата повърхност на лявото полукълбо, частично на
дясното на големия мозък и по цялата повърхност на малкия мозък/, кръвоизлив в
мозъчните стомахчета и общомозъчен оток;
-гръдна травма, изразяваща се в
счупване на ребра вляво – от 2-ро до 12-то включително, по едно охлузване на
лява предмишница и дясно коляно.
Причина за смъртта на Д. е закритата
черепно-мозъчна травма, довела до остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност вследствие на компресия и парализа на жизнено важни мозъчни
центрове.
Всички описани по-горе увреждания са
прижизнени и по механизъм отговорят да бъдат получени от действието на твърди
тъпи предмети, като съгласно заключението по СМЕ могат да бъдат получени в
условията на ПТП – при блъскане на пешеходец от лек автомобил.
Смъртта е в пряка причинна връзка с
установените травматични увреждания и е настъпила бързо, като е била неизбежна.
От заключението на вещото лице по
допуснатата на ДП химическа експертиза, депозирано с протокол №27 от 31.01.2018год. /л.71 от ДП/ се
установява, че в представената за изследване кръв, иззета от трупа на
пострадалия Д. не е установено наличие на етилов алкохол.
На ДП е депозирано заключение и от
експертите по допуснатата тройна автотехническа експертиза /АТЕ/, с което е
отговорено на всички поставени от разследващия орган въпроси, а именно:
Скоростта на движение на лекия
автомобил „Мазда“, управляван от подсъдимия В., в условията на настъпилото ПТП
към момента на удара е било около 48км/час. Със същата скорост подсъдимия е
управлявал МПС непосредствено преди удара и задействане на спирачната система.
Мястото на удара между лекия автомобил и пешеходеца Д. е било на около 14,50м
от линията на ориентира /железобетонен стълб от електропреносната мрежа,
находящ се от лявата страна на ул. „***“ по посока движението на л.а., пред дом
№ 36, на 4,10метра от почистената от снега част от платното за движение на МПС/
- по дължината на платното за движение и на около 1,5метра вляво от десния ръб
- по ширината на почистеното платно за движение на МПС.
Както при движение на къси светлини,
така и при движение на дълги светлини на управлявания от подсъдимия лек
автомобил, с установената скорост от 48км/час /а също и при движение с 50
км/час/, пешеходеца не е попадал в опасната зона. Максималната, технически
съобразена скорост на движение на лекия автомобил при условие на видимост на
къси светлини е била 53,4км/час. При всяка скорост на движение на лекия
автомобил с по-ниска от тази, ПТП е било предотвратимо при своевременно
реагиране на водача на МПС с аварийно спиране.
Подсъдимият В. се е движил с личния си лек
автомобил в посока гр. ***, на къси светлини и със скорост от 48км/час, когато
е застигнал и блъснал неправилно движещия се попътно вдясно пешеходец –
пострадалия Д..
От техническа гледна точка, причината
за настъпилото ПТП е закъснялата реакция на аварийно спиране от страна на
водача на лекия автомобил „Мазда-Примаси“ с рег. № ВР *** ВХ, при движение със
скорост от около 48 км/час, с което същият сам е поставил себе си в
невъзможност да предотврати чрез аварийно спиране настъпилото ПТП.
Изводите на експертите от тази САТЕ
са онагледени с приложена към заключението скица на ПТП.
И трите заключение по обсъдените
по-горе специализирани експертизи са изготвени от компетентни лица, които обосновано
са отговорили на всички поставени им от органа на ДП въпроси. По тези
съображения съдът приема тези заключения за пълни и обективни и основава своите
фактически и правни изводи на тях.
Възприетите
за установени при условията на чл. 373, ал.3, вр. чл. 372, ал.4 НПК и изложени
по-горе фактически констатации дават основание да се направят следните правни
изводи: На 17.01.2018год., около 7,10часа в с. ***, на ул. „***“ пред дом № 37,
подсъдимият В.Я.В., управлявайки собствения си лек автомобил „Мазда-Примаси“ с
рег. № ВР *** ВХ и движейки се в посока от центъра на селото към изхода за гр. ***,
в нарушение на правилата за движение и в конкретност на чл. 20, ал.2, изр.2 от
ЗДП, като при възникнала опасност – пешеходец на пътя, реакцията му за аварийно
спиране на МПС е закъсняла, в резултат на което по непредпазливост е причинил
смъртта на П. Д. Д. – на 91год. от с. ***
и след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия, с което от обективна и субективна страна е осъществил престъпния
състав на чл. 343а, ал.1, б.“б“, вр. чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1 НК. От обективна страна деянието е
осъществено от подсъдимия със допуснатото от него нарушение на правилото за
движение, което е допринесло за ПТП, а именно на чл. 20, ал.2, изр.2 ЗДвП,
което вменява задължение на водачите на МПС, при възникване на опасност на пътното платно да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат. Това спиране
трябва да е аварийно, чрез незабавно
натискане на спирачката на автомобила. Безспорно е установено, че подсъдимият
не е реагирал своевременно с натискане на спирачката, забавил е значително
своята реакция за изпълнение на това си задължение, в резултат на което е
причинил ПТП, като е ударил движещия се попътно пред него пешеходец и му е
причинил смъртта. Този обективен елемент на извършеното от него престъпление е
установен по несъмнен начин със заключението на вещите лица по САТЕ, обсъдено
по-горе. Съдът прие, че именно тази негова закъсняла реакция за аварийно
спиране е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, а не посоченото в
диспозитива на обвинителния акт нарушение на чл. 20, ал.1 ЗДП, което дори не е
обосновано с конкретни факти в обстоятелствената част на ОА. Липсват каквито и
да са данни подсъдимият да не е контролирал управлявания от него автомобил.
На следващо място, обективната страна на описаното
престъпление е осъществена и с факта на настъпилата смърт на пострадалия Д. –
настъпила в деня на ПТ в 11,42часа в МБАЛ“Христо Ботев“ гр. Враца. Тези факти
също са признати от подсъдимия и подкрепени с приложените по делото
доказателства и най-вече от заключението на вещото лице по обсъдената по-горе
СМЕ. Безспорно е установено, че смъртта на пострадалия Д. е настъпила в резултат
на причинената му от ПТП черепно-мозъчна травма и същата е в причинна връзка с
виновното поведение на подсъдимия. Доказана
по безспорен начин е и оказаната от подсъдимия В. помощ след ПТП, довела до
смекчаване на наказателната отговорност спрямо него по реда на чл. 343а, ал.1 НК. От данните по делото е установено, че непосредствено след ПТП подсъдимият е
слязъл от колата, отишъл при падналия пешеходец и заедно със св.Б. го вдигнали
от пътното платно и го поставили на топло в лекия автомобил на подсъдимия, за
да изчакат пристигането на Спешна помощ, която вече била повикана от св.В. и Б..
За смекчената наказателна отговорност е достатъчно, че подсъдимият е направил всичко
възможно и зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия В.В. по непредпазливост - при форма на вината - несъзнавана
непредпазливост, т.нар. небрежност по смисъла на чл. 11, ал.3, пр.1 НК. Същият
не е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
обществено опасния резултат. Тази форма на вината се извлича от действията и
цялостното поведение на подсъдимия, описано по-горе. Същият, като дългогодишен
правоспособен водач на МПС е бил длъжен да следи внимателно пътя и своевременно
да реагира на възникналата опасност с аварийно спиране на управляваното от него
МПС. Като не е спазил тези изисквания на правилата за движение, същият е
предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил настъпването на противоправния
резултат – смъртта на П. Д. Д. на 91год.
При горните съображения, съдът с присъдата си призна
подсъдимия В.Я.В. за виновен в извършено престъпление по транспорта по чл.
343а, ал.1, б.“б“, вр. чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1 НК по който
текст му наложи наказание. Тъй като по делото не беше установено престъплението
да е извършено в резултат на вмененото му с обвинителния акт нарушение на чл.
20, ал.1 ЗДП, съдът с присъдата си го призна за невиновен и го оправда в тази
част на обвинението.
При определяне вида
и размера на наказанието, което наложи на подсъдимия В. за извършеното от него
престъпно деяние, съдът взе предвид от една страна смекчаващите вината
обстоятелства -чистото му съдебно минало, отличните характеристични данни, тежестта
на допуснатото от него нарушение на правилата за движение, критичното му
отношение към деянието и изразено съжаление за фаталния резултат, неправомерното
движение на пострадалия по пътното платно, а от друга като отегчаващо вината
обстоятелство отчете двете предишни санкционирания по административен ред за
допуснати нарушения на правилата за движение, което даде основание за
определяне на наказанието при условията на чл. 54 НК - при превес на
смекчаващите вината обстоятелства на една година и шест месеца лишаване от свобода.
Отчитайки
обстоятелството, че съдебното производство протече по реда на глава ХХVІІ в
хипотезата на чл. 371, т.2 НПК и императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 НПК,
съдът редуцира така определеното наказание съобразно изискванията на чл. 58а,
ал.1 НК, като го намали с 1/3 – шест месеца лишаване от свобода, при което със
съдебния акт наложи наказание на подсъдимия В.В. от една година лишаване от
свобода. Така редуцираното и наложено наказание е съответно на обществената
опасност на извършеното от подсъдимия престъпление и в същото време
справедливо.
За изпълнение
целите на чл. 36 НК, съдът прие, че не е необходимо наложеното на подсъдимия В.
наказание да бъде изтърпяно ефективно. Подсъдимият е трудово ангажиран, без
формирана престъпна нагласа, с отлични характеристични данни и изолирането му в
пенитенциарно заведение по-скоро би имало негативно влияние върху него,
отколкото поправително или превъзпитателно такова. Всичко това даде основание
на съда, при наличие на всички предпоставки на чл. 66, ал.1 НК да отложи
изпълнението на наложеното наказание от една година лишаване от свобода за срок
от три години от влизане на присъдата в сила. С това наказание, съдът намира,
че ще бъдат изпълнени както специалната, така и генералната превенция на
закона.
Съобразно
разпоредбата на чл. 343г НК, съдът с присъдата си наложи и другото наказание - по
чл. 37, т.7 НК- лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и
шест месеца от влизане на присъдата в сила. При определяне размера на това наказание,
съдът отчете както чисто съдебно минало и критично отношение на подсъдимия към
деянието, неговото процесуално поведение, така и обществената опасност на
деянието и предходните санкционирания по административен ред за нарушаване на
правилата за движение от подсъдимия, при
което и съобразно изискванията на чл. 49, ал.2 НК определи наказанието лишаване
от право да управлява МПС на една година и шест месеца, считано от влизане на
присъдата в сила.
С така наложените
наказания ще се въздейства възпитателно и предупредително както върху
останалите членове на обществото, така и върху подсъдимия - да се поправи и
превъзпита към спазване на законите и в конкретност – правилата за движение.
С присъдата си,
съдът на основание чл. 189, ал.3 НПК присъди в тежест на подсъдимия В.В.
направените по делото разноски в размер общо на 1337,30лв., като го осъди да
заплати тази сума в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Враца.
При горните
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: