РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№
2139
гр. Пловдив, 22.11.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 255
по описа за 2022 год. на
Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 и сл. от КСО.
Образувано
е по жалба на „АМОРЕ-КН“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ж.к. Тракия, ул.“***“ №10, представлявано от управителя К. А. К., чрез
адв.М.П., против Решение № 2153-15-13/17.01.2022 г. на Директор на ТП на НОИ Пловдив,
с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-15-01051638/20.12.2021 г.
на Контролен орган на ТП на НОИ Пловдив, в обжалваната част по т.1. С
последните осигурителят „АМОРЕ-КН“ ЕООД, гр.Пловдив е задължен да заличи
подадените по чл.5 ал.4 т.1 от КСО данни за К. А. К. за периода от 11.11.2020г.
до 30.11.2021г.
Оспорващото
дружество твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебно
заседание поддържа жалбата.
Иска
се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените по делото
разноски, съгласно представен списък. Подробни съображения по съществото на
спора са изложени в депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв. П..
Ответната
страна - Директор ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуалния се представител юрк.М. оспорва
жалбата. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно и моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна. В писмено становище излага допълнителни
съображения. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира
присъждане юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени данните по
административната преписка и представените от делото доказателства, намери
следното:
Подаването на жалбата в рамките на предвидения
за това процесуален срок налагат извод за нейната допустимост, а разгледана по
същество същата е основателна, по следните съображения:
Във връзка с постъпил сигнал с вх.№
1034-15-390/27.08.2021г. от Началник сектор „КП-Първи“ при ТП на НОИ гр.Пловдив,
със Заповед №ЗР-5-15-01011087/04.10.2021г. на Директора на ТП на НОИ гр.Пловдив
е разпоредено извършването на проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на „АМОРЕ-КН“ ЕООД. Постъпилият сигнал е във връзка с коректността
на основанието и достоверността на подадените данни в Регистър на осигурените
лица, които са взети предвид при преценка на правото и размера на средства за
запазване на заетостта на работници и служители след периода на извънредното
положение, при условията на ПМС № 151 от 03.07.2020 г., изм. и доп. с ПМС № 278
от 12.10.2020 г., ПМС № 416 от 30.12.2020 г., ПМС № 93 от 18.03.2021 г. и ПМС №
213 от 01.07.2021 г.
С Констативен протокол №
КВ-5-15-01051055/20.12.2021 г. е
установено, че, съгласно Регистъра на трудовите договори „АМОРЕ-КН“ ЕООД, има
подадено уведомление за лицето К. А. К., ЕГН **********, едноличен собственик
на капитала на дружеството, за сключен между дружеството и К. трудов договор №
00361/10.11.2020 г., с който последния е назначен на длъжност "салонен
управител" в „АМОРЕ-КН“ ЕООД, с продължителност на работното време - 8
часа, считано от 11.11.2020 г. Уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ с вх. №
16388203153562 от 10.11.2020 г. към ТД на НАП - Пловдив е подадено в
законоустановеният срок.
С допълнително споразумение №
DS0000000323/01.01.2021 г. към трудов договор № 00361/10.11.2020 г. на
основание чл.119 от КТ , считано от 01.01.2021 г. се изменя основното месечно
трудово възнаграждение на К. А. К. на 3000,00 лв.
След направена справка в Регистъра на
осигурените лица е установено, че за К. А. К., за периода от 11.11.2020 г. до
30.11.2021 г., са подавани данни с код за вид осигурен 01 "За работници
или служители, осигурени по чл.4, ал.1, т.1
от Кодекса за социално осигуряване при един работодател, включително и
членове на кооперации, работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без
обхванатите от следващите кодове".
Извършена е справка в търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) към
Агенцията по вписванията по партидата на "АМОРЕ-КН" ЕООД, от която е
видно, че съгласно
Решение на общото събрание на съдружниците, „АМОРЕ-КН“ ООД променя
формата/наименованието си на „АМОРЕ-КН“ ЕООД, считано от 16.01.2019г. и дружеството
ще се представлява и управлява от К. А. К..
Със задължителни предписания
№ЗД-1-15-01051638 от 20.12.2021 г. в частта им по т.1 на "АМОРЕ-КН"
ЕООД, на дружеството е вменено задължението в срок от 14 работни дни от
получаването на задължителните предписания да заличи данни с декларация образец
№ 1 "Данни за осигуреното лице" от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица за К. А. К., ЕГН **********, за периода от 11 ноември
2020 г. до 30 ноември 2021 г. включително - с код за вид осигурен -
"01".
С оспореното решение, жалбата против
задължителните предписания е отхвърлена като неоснователна. Прието е, че между
собственика, регистриран като управител на дружеството и самото дружество не
могат да съществуват „трудоводоговорни“ отношения, а следователно и
правоотношения.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Страните нямат спор по фактите, а
именно, че лицето К. А. К. има сключен трудов договор с оспорващото дружество,
който не е прекратен и по време на неговото действие, същото лице е собственик
и управител на дружеството. Спорът е по отношение на приложимото право и
конкретно следва ли да се извършват корекции в подадените данни по отношение на
осигуряването на това лице.
Неоснователно в оспореното решение се
приема, че едноличният собственик на капитала на едноличното дружество с
ограничена отговорност не може сам със себе си да сключи трудов договор. Това
твърдение противоречи на предвидените от законодателя в чл. 4, ал. 4, във вр. с
ал. 3 от КСО текстове, които изрично уреждат осигуряването на собственици или
съдружници в търговски дружества, упражняващи трудова дейност, което навежда на
логичния правен извод, че упражняване на трудова дейност от страна на собственици
или съдружници в търговски дружества не само, че не е забранено, но не и
невъзможно. Няма пречка управителят на едноличното дружество да управлява
същото и едновременно с това да упражнява трудова дейност, след като трудовите
функции се различават и не се покриват с правата и задълженията, които същият
има по договора за управление. Обстоятелството, че едно и също лице съвместява
качеството на работодател и работник е възможно, допустимо и законосъобразно.
Видно от трудовия договор, сключен между
"АМОРЕ-КН" ЕООД, гр. Пловдив и лицето К. А. К., същият е на длъжност
„салонен управител”, със съответните на тази длъжност права и задължения,
докато договорът за управление, сключен между същите страни, има съответно
права и задължения свързани с
управлението и представителството на дружеството, а не и такива, касаещи
трудови функции по конкретна длъжност и специалност каквато е на салонния
управител.
Правоотношението, което се създава между
управителя и управляваното от него ЕООД, възниква от избора на управителя; това
правоотношение не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите
на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя и дружеството
се уреждат с договор за възлагане на управлението, който съгласно разпоредбата
на чл. 141, ал. 7 от ТЗ следва да е писмен. Този договор е мандатен - договор
за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните
по него, поради което управителят няма качеството на работник или служител на
дружеството по смисъла на КТ. Тъй като основните правомощия на управителя да
управлява и представлява дружеството произтичат от закона и от факта на
избирането му, в договора за възлагане на управлението неговите права само се
конкретизират, като могат да се уговорят и размера на възнаграждението му,
определено от общото събрание, начина на плащането му, размера и начина на
ползването на отпуски, различни обезщетения и пр., но без това да превръща
създаденото мандатно правоотношение в трудово.
Във връзка с горното, липсват нормативни
пречки едноличния собственик на капитала на едноличното дружество с ограничена
отговорност, който е и управител, да сключи трудов договор сам със себе си.
Следва да се приеме, че е налице валидно основание К. К. да се осигурява като
наето лице по трудово правоотношение. Съгласно чл.4 ал.3 т.2 от КСО задължително
осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са
лицата,
упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници
в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани
дружества. К. е избрал да се осигурява на това основание.
При тази правна уредба, настоящият
състав намира, че подадените данни по наличното трудово правоотношение не
следва да бъдат коригирани, тъй като няма настъпила промяна по сключеното
трудово правоотношение, последното е непрекратено, действащо и валидно, а
сключването на договор за възлагане, по който не се предвижда заплащане не
дерогира, нито променя клаузите по сключеният трудов договор, тъй като и двата
договора имат различна приложимост и предмет и са еднакво валидни, допустими и
меродавни по действащото българско законодателство.
Предвид изложеното при издаване на
оспорения административен акт са спазени изискванията за компетентност и форма,
не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, но същият
е в противоречие с материалноправните норми и с целта на закона.
При този изход на спора жалбоподателят има право на
разноски. В хода на производството е представен списък на разноските по делото,
а именно 1 800 лева адвокатски хонорар и 50 лева държавна такса. В хода по
същество процесуалният представител на НОИ е направил възражение за
прекомерност на разноските. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата ѝ
редакция), по дела по КСО минимумът на хонорара е 350 лева. С оглед направеното
възражение от ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира, че същото е основателно, доколкото делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, проведени са две съдебни заседания и съгласно чл. 8, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата ѝ редакция), следва ответника да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя разноски в минимален размер, а именно от 350
лева адвокатски хонорар и 50 лева ДТ.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „АМОРЕ-КН“ ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. Тракия, ул.“***“ №10,
представлявано от управителя К. А. К., Решение
№ 2153-15-13/17.01.2022 г. на Директор на ТП на НОИ Пловдив, с което са
потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-15-01051638/20.12.2021 г. на
Контролен орган на ТП на НОИ Пловдив, в обжалваната част по т.1, с които осигурителят
„АМОРЕ-КН“ ЕООД, гр.Пловдив е задължен да заличи подадените по чл.5 ал.4 т.1 от КСО данни за К. А. К. за периода от 11.11.2020г. до 30.11.2021г.
ОСЪЖДА Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – Пловдив, да заплати на „АМОРЕ-КН“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. Тракия, ул.“***“
№10, представлявано от управителя К. А. К., сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направените разноски по
производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна
жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: