Р Е Ш Е Н И
Е
№ ........
гр. Варна, 07.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в
публичното заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Албена Янакиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
2655/2017г. по описа на ВОС, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба от В.Х.Б. ***, подадена чрез пълномощника й – адв. В.В. срещу „Банка
ДСК“ ЕАД – София и Д.А.Н. ***, с правно основание на предявения иск чл.124 ал.1
от ГПК, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищцата е
собственик на апартамент на две нива, тип „мезонет", представляващ
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор на обекта № 10135.1506.245.5.29, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна,
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-03-1817/24.11.2010
год. на Началника на СГКК - Варна, адрес на имота: ****, като самостоятелният обект се намира в сграда № 5,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.1506.245, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 2 (две), с площ от 100 кв.м. на първото ниво и 97,55 кв.м. второто ниво, прилежащи части: таван
с площ от 24,83кв.м, както и 0,3967 % кв.м от общите части на сградата, при
граници на обекта, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 10135.1506.245.5.30, 10135.1506.245.5.28, под обекта:
10135.1506.245.5.23, над обекта: няма, ниво: 2, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 10135.1506.245.5.30, 10135.1506.245.5.28, под обекта:
няма, над обекта: няма, стар идентификатор: няма, въз основа на изтекла в нейна
полза придобивна давност.
В исковата молба се твърди, че при справка в
имотния регистър ищцата установила, че
по партидата на процесния имот е вписано постановление за възлагане на недвижим
имот, издадено по изпълнително дело № 20113070400611 по описа на ЧСИ Надежда
Денчева, рег.№ 807 в КЧСИ и район на действие ОС – Варна, съгласно което за
собственик на имота е обявена „Банка ДСК“ ЕАД. Излага се, че по отношение на
изпълнителното дело ищцата се явява трето лице, но същевременно с това е
собственик на имота на оригинерно придобивно основание - изтекла в нейна полза
10-годишна придобивна давност, като владението с намерение за своене тя
осъществява от 19.04.2007г., когато е сключила предварителен договор за
покупко-продажба с ответника Н. и преди датата на образуване на гражданското
дело, въз основа на което е издаден изпълнителния лист и е образувано горепосоченото
изпълнително дело, до настоящия момент. Правния си интерес от предявяване на
иска ищцата обосновава с проведеното
срещу този имот принудително изпълнение, като сочи, че е била уведомена, че на
14.12.2017г. ще бъде осъществен въвод във владение на купувача по публичната
продан по посоченото изпълнително дело – „Банка ДСК“ ЕАД. Прави се искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника „Банка ДСК“ ЕАД, като искът се оспорва. Излага се, че в настоящия
случай ищцата не следва да ползва фактическото съжителство с ответника, като
способ за изтекла в нейна полза придобивна давност. Оспорват се твърденията за
изтекла в нейна полза придобивна давност, като се посочва, че при справка по
партидата на процесния имот е установено, че на 14.11.2011г. е подписан договор
за наем, сключен между Д.А.Н. и Т.З.Н. за срок от 5 години, а на 05.03.2012г. е
вписан анекс към договора за наем, с който се удължава срока на действие на
договора за наем от 14.11.2011г. и се счита за сключен за срок от 10 години.
Оспорва се представения с исковата молба предварителен договор за продажба на
недвижим имот от 19.04.2007г. с оглед липсата на достоверна дата. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Постъпил е отговор от ответника Д.А.Н., който
не оспорва фактите, изложени в исковата молба. Твърди, че от датата на
подписване на предварителния договор той не живее в апартамента.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните
и след запознаване с доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
От показанията на свид. Н. се установява, че
същата е работила като офис-мениджър във фирма, собственост на ответника Н.
преди повече от 10 години, познавала и ищцата, която била представена като жена
на шефа. Докато свидетелката работела във фирмата на ответника, той й споменал,
че се разделя с ищцата, а след откриване на офис-сградата през пролетта –
лятото на 2007г. ответникът заживял там. Към края на 2011г. ответникът
предложил на свидетелката да сключи с нея договор за наем за процесното жилище
с цел да уязви ищцата, тъй като тя не му позволявала да вижда децата им, а след
няколко месеца срока на договора бил продължен. Ответникът помолил свидетелката
да отиде до жилището на ул.”К.” № 27, гр. Варна и да се представи като
наемател, за да разбере как ще реагира ищцата, но когато свидетелката се
появила там и заявила, че е наемател, ищцата избухнала, побесняла и казала, че жилището
е нейно и не се интересува, че свидетелката има договор за наем.
От показанията на свид. ***, живущ в съседен
на процесния апартамент, е видно, че същият познава ищцата и ответника от
1999г.-2000г. Двамата живеели заедно, но преди повече от 10 години – края на
пролетта – началото на лятото на 2007г., се разделили и ответникът напуснал
жилишето, след което не се появявал там. Ишцата не живеела там от месец
декември 2017г., тъй като била изнесена от жилището от съдия-изпълнител. Свидетелят
не бил чувал ищцата и ответникът да се карат. В средата на месец март 2012г. на
етажа във входа присъствал на скандал - ищцата не допуснала в жилището момиче,
което твърдяло, че има сключен договор за наем с ответника. Пред съседите си
ищцата се афиширала като собственик, явявала се на събрания на входа, плащала
всичко.
От приложената към отговора на исковата молба
справка в ИКАР по партидата на процесния имот, придобит от ответника Н. въз
основа на н.а.№ 118/1999г., вписан в СВ – Варна на 21.12.1999г. с вх.рег.143970,
е видно, че на 14.11.2011г. с вх.рег. 26494, акт № 195, том 10 на СВ – Варна е
вписан договор за наем, сключен между ответника Д.А.Н. и Т.З.Н./разпитана като
свидетел по делото/. На 05.03.2012г. с вх.рег.№ 4482 том 4 акт № 35 в СВ –
Варна е вписан анекс към договора за наем от 14.11.2011г., съгласно който
договора се счита сключен за срок от 10 години.
По делото е представен предварителен договор
за продажба на недвижим имот от 19.04.2007г., без достоверна дата, предвид
липсата на нотариална заверка, сключен между ответника Н., в качеството на
продавач и ищцата, като купувач, по силата на който продавачът се задължил да
прехвърли собствеността на собствения си недвижим имот, представляващ апартамент
№ 29, на етаж пети, мезонетен с площ от 197,55 кв.м., състоящ се от антре, хол,
трапезария, дневна, коридор, четири спални, три бани-тоалетни, четири тераси,
при граници: ап.№ 28 и ап.№ 30, ведно с принадлежащото към апартамента таванско
помещение с площ от 24,83 кв.м., при граници: таванско помещение на ап.28 и
калкан, както и 0,3967% кв.м от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, цялото с площ от 799,20 кв.м., съставляващо парцел V
– 7,8, кв.130, седми микрорайон по плана на гр. Варна, в срок от шест месеца от
датата на подписване на предварителния договор.
От представеното по делото удостоверение,
издадено от ЧСИ **** с рег.№ 807 от НК, се установява, че при същата на
18.10.2011г. било образувано изп.дело № 20118070400611 по молба на „Банка ДСК”
ЕАД, въз основа на издаден изп.лист по гр.д.№ 5656/2011г. на ВРС – 19 състав,
по силата на който длъжниците ***** и ***** са осъдени да заплатят на банката
сумата от 134 796,05 евро – просрочена главница, дължима на основание
договор за кредит от 20.10.2005г., сумата от 19 715,05 евро,
представляваща договорна лихва за периода от 01.01.2011г. до 13.04.2011г.,
сумата от 2964,07 евро, представляваща наказателна лихва за периода до
13.04.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението в съда - 13.04.2011г., до окончателното изплащане на вземането,
както и направените разноски в размер на 9689,83лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, което вземане е обезпечено с ипотека върху
апартамент № 29 – мезонет, етаж 5, находящ се в гр. Варна, ул.”К.” № 27,
собственост на ипотекарния гарант Д.А.Н..
С протокол за въвод във владение от
14.12.2017г. фактическото владение върху процесния имот е отнето от длъжника Д.А.Н.,
а имотът е предаден на купувача - Банка ДСК ЕАД, по изп.дело № 20177190400754
на ЧСИ – ****, рег.№ 719, с район на действие ОС – Варна, на основание
постановление за възлагане от 30.12.2014г., влязло в сила на 02.07.2015г.,
вписано в АВ – Варна на 16.07.2015г.
Съдът, като взе предвид установеното от
фактическа страна прави следните правни изводи:
Ищцата се позовава на изтекла в нейна полза
придобивна давност за времето от 19.04.2007г. – датата на сключване на
представения по делото предварителен договор за покупко-продажба на процесния
апартамент, сключен с ответника Н., до датата на подаване на исковата молба.
Доколкото обаче предварителният договор няма
достоверна дата, по смисъла на чл.181 от ГПК, за ответника – „Банка ДСК” ЕАД,
каквото възражение е наведено от банката с отговора на исковата молба, то и
предварителният договор не е годно правно основание по смисъла на чл.70 ал.1 от
ЗС за установяване на добросъвестно владение, а датата на сключване на
предварителния договор не е установена посредством събраните по делото
доказателства.
Предвид изложеното и за да бъде уважен
предявения иск е необходимо да бъде установено, че ищцата е упражнявала
фактическа власт върху процесния апартамент в продължение на 10 години, по
арг.от чл.79 ал.1 от ЗС, и че е държала вещта като своя, с намерение за своене.
Съгласно трайно установената съдебна
практика, при преценката дали е установено владение, следва да се вземат
предвид характеристиките на владението, които са изрично посочени в чл.2 от
Закона за давността/отм./ - същото да е непрекъснато/да не е загубено за повече
от 6 месеца, съгласно чл.81 от ЗС/, спокойно/да не е установено по насилствен
начин/, явно/да не е установено по скрит начин, фактическата власт да се
упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/, несъмнено/да
няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе
си/, като е необходимо да се докаже, че владението е упражнявано от ищцата в предвидения
от закона 10-годишен срок.
Същевременно с това, владението трябва да е
постоянно, т.е фактическата власт върху вещта и държането като своя да нямат
случаен характер, а да са израз на воля трайно да се държи вещта по начин,
препятстващ евентуалното владение на други лица. То трябва да е необезпокоявано,
несмущавано, т.е. никой да не се е противопоставял на обстоятелството, че
лицето стопанисва имота като свой собствен, да не е оспорвал или пречел на
това.
В случая, предвид събраните гласни доказателства,
съдът приема, че ищцата е установила фактическа власт върху имота в края на
пролетта – началото на лятото на 2007г., когато ответникът Н. заживял в
офис-сградата на притежаваната от него фирма, а тя и родените от съвместното им
съжителство деца останали да живеят в апартамента. Безспорно се установи, че
оттогава ответникът Н. не се е появявал там. Преди това, докато ищцата и
ответникът Н. живеели заедно, процесният имот бил ипотекиран в полза на „Банка
ДСК“ ЕАД във връзка с предоставен кредит от банката на трети за спора лица през
2005г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели
е видно, че в средата на месец март 2012г., по повод представен на ищцата от
свид.Н. договор за наем на апартамента, сключен с ответника Н., на стълбищната
площадка станал скандал. Ищцата не допуснала в имота свидетелката, заявявайки,
че имотът е нейна собственост и това станало достояние на свид. ****.
Предвид установеното от фактическа страна,
съдът счита, че едва от средата на месец март 2012г./след скандала със
свидетелката/ ищцата е афиширала намерението си да свои имота като свой
собствен, а в потвърждение на извода, че дотогава е осъществявала държане, а не
владение на имота, е сключването на договор за наем на апартамента от собственика
му - ответникът Н., като договорът е бил вписан в СВ – Варна.
Установи се по делото, че от средата на месец
март 2012г. до отстраняване на ищцата от имота с извършения на 14.12.2017г.
въвод във владение на „Банка ДСК” ЕАД по изп.дело № 20177190400754 на ЧСИ – ****,
рег.№ 719, с район на действие ОС – Варна, тя е осъществявала фактическа власт
върху имота, като владението й през този период от време е било непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнено и не е било смущавано от ответника Н.. Независимо от
изложеното, за времето от средата на месец март 2012г. до 14.12.2017г., когато
е бил извършен въвод във владение на „Банка ДСК” ЕАД, ищцата също не е могла да
придобие имота по давност, доколкото не е налице един от елементите на фактическия
състав – не е изтекъл определения в закона период от време – 10 години, за
придобиване на право на собственост на посоченото в исковата молба основание.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищцата
не успя по пътя на пълното и главно доказване да установи, че е придобила
правото на собственост върху процесния имот въз основа на твърдяното от нея
придобивно основание – изтекла в нейна полза придобивна давност от 19.04.2007г.
до датата на подаване на исковата молба – 12.12.2017г., поради което и предявения
иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
С оглед изхода на спора и предвид направеното
искане от ответника „Банка ДСК” ЕАД за присъждане на сторените по делото
разноски, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на банката сумата от 450лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.3 вр.ал.8
от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от В.Х.Б., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – чрез адв. В.В. ***, срещу „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Оборище“, ул.“Московска“ № 19 и Д.А.Н.,
ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за
приемане за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на
апартамент на две нива, тип „мезонет", представляващ самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор на обекта № 10135.1506.245.5.29 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-98/10.11.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със Заповед
№ КД-14-03-1817/24.11.2010 год. на Началника на СГКК - Варна, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, адрес
на имота: гр. Варна, ул. „К." №
27-29, етаж 5, апартамент № 29, като самостоятелният обект се намира в
сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.1506.245, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2 (две), с площ от 100 кв.м. на
първото ниво и 97,55 кв.м. второто ниво,
прилежащи части: таван с площ от 24,83 кв.м, както и 0,3967 % кв.м от
общите части на сградата, при граници на обекта, ниво: 1, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 10135.1506.245.5.30, 10135.1506.245.5.28, под
обекта: 10135.1506.245.5.23, над обекта: няма, ниво: 2, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 10135.1506.245.5.30, 10135.1506.245.5.28, под
обекта: няма, над обекта: няма, стар идентификатор: няма, въз основа на изтекла
в нейна полза придобивна давност.
ОСЪЖДА В.Х.Б., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:*** – чрез адв. В.В. ***, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *****, сумата от
450лв./четиристотин и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.3 вр.ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Варненския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: