Решение по дело №2293/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2224
Дата: 19 ноември 2021 г. (в сила от 19 ноември 2021 г.)
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20217180702293
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           2224/19.11.2021г.

 

 

гр. Пловдив,19.11.2021год.

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                                  ГЕОРГИ ПАСКОВ                     

               

             при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 2293 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

              Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

             Образувано е по касационна жалба, предявена от „ЛЕНО“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 96, ет.7, представлявано от изпълнителния директор Александър Георгиев Тонков, депозирана чрез адвокат Н.П., против Решение № 804 от 14.06.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 2409 по описа на същия съд за 2021г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-19 от 10.03.2021г., издадено от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“,  с което на „Лено“ АД с ЕИК *********, е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 5000лв. за извършено нарушение по чл. 66, ал.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/.

            Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд, е немотивиран, постановен в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Излагат се подробни съображения в тази посока.

            Претендира се отмяна на решението на районния съд, връщането му на друг състав на РС-Пловдив, в условията на евентуалност се иска отмяната на  съдебния акт, респективно на НП.В съдебно заседание, процесуалният представител на касационния жалбоподател представя подробно писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

           Ответникът по касационната жалба представя  писмено становище, в което се сочи, че Решение № 804 от 14.06.2021г. на ПРС, постановено по АНД № 2409 /2021г. е обосновано и законосъобразно, а касационните оплаквания намира за неоснователни. Възразява относно прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател разноски. Представя и подробни писмени бележки.

           Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

            Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

            Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

           Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява основателна:

           Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: „ЛЕНО“ АД е санкционирано за това, че като финансова институция, задължено по чл. 4. т. 3 от ЗМИП лице, не е приложило разпоредбата на чл. 66. ал 2. изречение първо от ЗМИП, при невъзможност за изясняване на произхода на средствата на клиент - юридическо лице чрез способите посочени в чл. 66, ал. 1 от ЗМИП във връзка с установяване на делови взаимоотношения по смисъла на § I. т. 3 от ДР на ЗМИП. ,,Лено" АД  е вписано като финансова институция в регистъра за финансовите институции. Сключен е Договор за заем от 24.06.2020 г. между „ЛЕНО“ АД  в качеството на заемодател и ,,ИНВЕСТ ТРЪСТ'' ЕООД в качеството на заемополучател.

       ,,Лено'' АД се задължава да предостави на ,,ИНВЕСТ ТРЪСТ'' ЕООД сумата в размер от 209 178,64 евро с възнаградителна лихва от 4% годишно върху отпуснатата и неусвоена главница. Срок  на заема до 31.12.2020 г., когато на един транш заемът, заедно с натрупалата се лихва, следва да бъде върнат.

        Установено е, че сключването на Договор за заем представлява встъпване в делови взаимоотношения по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗМИП.

        От представената документация е установено, че това е необезпечен бизнес кредит. Прието е от ПРС, че след като страните встъпват в делово взаимоотношение за „ЛЕНО“ АД  се поражда задължение да изясни произхода на средствата. Произходът на средствата се изяснява по реда посочен в чл. 66 ЗМИП, а именно чрез прилагане на поне два от способите, описани в чл. 66, ал. 1 ЗМИП, включително и чрез писмена декларация от клиента или неговия законен представител или пълномощник, при невъзможност за изясняване на произхода на средствата, след изчерпване на способите по чл. 66, ал. 1 ЗМИП, както и в случаите, при които прилагането на поне два от способите по ал. 1 е довело до противоречива информация. Предвид обстоятелството, че при прегледа на предоставеното досие на ,,ИНВЕСТ ТРЪСТ'' ЕООД не е бил констатиран попълнен въпросник на целите, то е следвало да се представи декларация по чл. 66, ал. 2 ЗМИП.

          ПРС е приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

           Приел е, че в случая между „ЛЕНО“ АД и ,,ИНВЕСТ ТРЪСТ'' ЕООД със сключването на договора от 24.06.2020г., страните са встъпили в делови правоотношения, съгласно § I. т. 3 от ДР на ЗМИП. И след като не са били налице условията по чл. 66, ал. 1 ЗМИП, която е в насока, по какъв начин се изследва произходът на средствата, а именно, че се изяснява чрез прилагане на поне два от следните способи описани в точки от 1 до 5 в ал. 1, то „ЛЕНО“ АД,  е трябвало да изиска декларация по чл. 66, ал. 2 ЗМИП, което не е направил и чрез бездействие е извършил вмененото му нарушение.

         „ЛЕНО“ АД  и ,,ИНВЕСТ ТРЪСТ'' ЕООД са встъпили в делови правоотношения към 24.06.2020 г. и към този момент, според първоинстанционния съд, е следвало да се изиска Декларация по чл. 66, ал. 2 ЗМИП, а не към момента на връщането на заетата сума. В случая е налице невъзможност за установяване произхода на средствата, посредством способите посочени в чл. 66, ал. 1 ЗМИП.

           Касационният съд намира, че суверенно право на решаващия съдебен състав е да формира вътрешно убеждение, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите към съдебния акт, което в конкретния случай не е било сторено. Въззивнита инстанция всякога е длъжна да даде отговор на възраженията и доводите на страните независимо дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не. Този именно отговор е израз на задължението на въззивна инстанция, която е и контролна такава - да провери изцяло законосъобразността на НП. Резултатът от тази проверка не може да е формален. Той винаги трябва да бъде обективиран по делото - в мотивите на решаващия съдебен акт, така че да стане достояние на страните, а страната, която е изтъкнала довод в хода на съдебното производство, да узнае и проследи начина на формиране на волята на съда, по силата на която аргументите са или не са уважени. Всяко отклонение от принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение.

          В случая възраженията, релевирани с въззивната жалба, са били отхвърлени от ПРС изцяло декларативно, без да са ясни съображенията на съда за това. Така например е прието, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи без да са изложени  никакви съображения, обосноваващи този извод. Въобще не е коментирано дали АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Не са анализирани документите, представени в хода на административнонаказателното производство и не е ясно, защо РС приема, че в случая  са изчерпани способите по чл. 66, ал. 1 ЗМИП.

          РС е установил, че „ЛЕНО“ АД като финансова институция е задължено по чл. 4. т. 3 от ЗМИП лице, но въобще не е коментирана разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.1 от ЗМИП  и задълженията, които вменява тази разпоредба на задължените лица по чл. 4 от ЗМИП. Не е коментирано подробно какво включва комплексната проверка, която трябва да извършат лицата по чл. 4 от ЗМИП. Не е посочено въз основа на кои разпоредби се подава декларацията по чл. 66, ал.2 от ЗМИП, за да се формира извод, дали още преди „Лено“ АД да са сключили договор и да се превели по сметката на заемополучателя договорената сума по заема от 24.06.2020г, е трябвало да се изясни произходът на средствата му.

          В крайна сметка въззивната инстанция е пренебрегнала процесуалното си задължение, произтичащо от чл. 339, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН да изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, за разрешаване пред нея.

          Касационният контрол за законосъобразност на оспореното съдебно решение, упражняван от Административен съд Пловдив е ограничен от въведените с жалбата основания /чл. 218, ал. 1 от АПК/, с изключение на съответствието му с процесуалните изисквания, свързани с правораздавателната власт на въззивната инстанция, съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба и с материалния закон. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.

          Недопустимо е ПАС да постанови акт, който  да замести този на решаващия съд, което би лишило страните от една съдебна инстанция по фактите и приложението на закона. По изложените съображения оспореното решение се отменя, а делото се връща за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Пловдив.

         При новото произнасяне ПРС следва да се произнесе и относно разноските.

         Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд -Пловдив, ХХІІ касационен състав

 

 

Р Е Ш И:

 

 

          ОТМЕНЯ Решение № 804 от 14.06.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 2409 по описа на същия съд за 2021г.

          ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Пловдив.

 

         Решението е окончателно и не може да бъде обжалвано или протестирано.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                     2.