Присъда по дело №625/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 40
Дата: 8 юли 2022 г. (в сила от 26 юли 2022 г.)
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20221210200625
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 май 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 40
гр. Благоевград, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
и прокурора Орх. Д. Анд.
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Наказателно дело от
общ характер № 20221210200625 по описа за 2022 година
Въз основа на закона и доказателствата СЪДЪТ
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Й. СП. М. - роден на, с ЕГН ********** ЗА
ВИНОВЕН в това, че за периода от месец януари 2018г. до месец ноември
2021г. включително, в Благоевград, след като е бил осъден с Решение №
6952/ 30.11.2009г. по гр.д. № 2417/2009г. по описа на Районен съд
Благоевград, влязло в законна сила на 30.11.2009г., да издържа свой
низходящ – дъщеря си К.Й. М., като й заплаща месечна издръжка в размер на
80 / осемдесет/ лева, платими чрез нейната майка и законен представител
Ц.Ц. М., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на две и
повече месечни вноски, а именно – 47 / четиридесет и седем/ месечни вноски,
всяка по 80 /осемдесет/ лева, възлизащи на общ размер от 3760 / три хиляди
седемстотин и шестдесет /лева – престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК ,
поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК му налага
наказание "Пробация", включващо следните пробационни мерки:
- на основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК във връзка с чл. 42б, ал.1 от НК
– "Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година,
изпълнима при периодичност два пъти седмично" и
1
- на основание чл. 42а, ал.2, т.2 от НК във връзка с чл. 42б, ал.2 от НК
"Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година по график, определен от служителя "
ПРИЗНАВА подсъдимият Й. СП. М. - роден на, с ЕГН ********** ЗА
ВИНОВЕН в това, че за периода от месец януари 2018г. до месец ноември
2021г. включително, в Благоевград, след като е бил осъден с Решение №
6952/ 30.11.2009г. по гр.д. № 2417/2009г. по описа на Районен съд
Благоевград, влязло в законна сила на 30.11.2009г., да издържа свой
низходящ – сина си Й. Й. М., като му заплаща месечна издръжка в размер на
80 / осемдесет/ лева, платими чрез неговата майка и законен представител
Ц.Ц. М., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на две и
повече месечни вноски, а именно – 47 / четиридесет и седем/ месечни вноски,
всяка по 80 /осемдесет/ лева, възлизащи на общ размер от 3760 / три хиляди
седемстотин и шестдесет /лева – престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК ,
поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК му налага
наказание "Пробация", включващо следните пробационни мерки:
- на основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК във връзка с чл. 42б, ал.1 от НК
– "Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година,
изпълнима при периодичност два пъти седмично" и
- на основание чл. 42а, ал.2, т.2 от НК във връзка с чл. 42б, ал.2 от НК
"Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година по график, определен от служителя "
На основание чл. 23, ал.1 от НК определя едно общо наказание
измежду наложените по – горе наказания, а именно "Пробация", включващо
следните пробационни мерки:
- на основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК във връзка с чл. 42б, ал.1 от НК
– "Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година,
изпълнима при периодичност два пъти седмично" и
- на основание чл. 42а, ал.2, т.2 от НК във връзка с чл. 42б, ал.2 от НК
"Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година по график, определен от служителя "
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протестиране пред Окръжен
съд Благоевград в 15-дневен срок, считано от днес за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 40 от 08.07.2022 г. по НОХД № 625/2022г. по
описа на Районен съд - Благоевград

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен
акт на Районна прокуратура Благоевград, с който Й. Сп. М., роден на , с ЕГН
********** е обвинен в това, че за периода от месец януари 2018г. до месец
ноември 2021г. включително, в Благоевград, след като е бил осъден с
Решение № 6952/ 30.11.2009г. по гр.д. № 2417/2009г. по описа на Районен съд
Благоевград, влязло в законна сила на 30.11.2009г., да издържа свой
низходящ – дъщеря си К. Й. М., като й заплаща месечна издръжка в размер на
80 / осемдесет/ лева, платими чрез нейната майка и законен представител Цв.
Цв. М., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на две и
повече месечни вноски, а именно – 47 / четиридесет и седем/ месечни вноски,
всяка по 80 /осемдесет/ лева, възлизащи на общ размер от 3760 / три хиляди
седемстотин и шестдесет /лева – престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК, както
и за това, че
За периода от месец януари 2018г. до месец ноември 2021г.
включително, в Благоевград, след като е бил осъден с Решение № 6952/
02.11.2009г. по гр.д. № 2417/2009г. по описа на Районен съд Благоевград,
влязло в законна сила на 30.11.2009г., да издържа свой низходящ – сина си Й.
Й. М., като му заплаща месечна издръжка в размер на 80 / осемдесет/ лева,
платими чрез неговата майка и законен представител Цв. Цв. М., съзнателно
не е изпълнил това свое задължение в размер на две и повече месечни вноски,
а именно – 47 / четиридесет и седем/ месечни вноски, всяка по 80 /осемдесет/
лева, възлизащи на общ размер от 3760 / три хиляди седемстотин и шестдесет
лева/ - престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура
Благоевград поддържа обвинението и по двата пункта и ангажира
доказателства в негова подкрепа. Излага съображения за доказаност на
обвинението, както от обективна, така и от субективна страна. Пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен като наказанието да бъде
определено при условията на чл.54 от НК и му бъде наложено наказание
„Пробация” в размер на 1 /една година/ и 2 /два/ месеца, излага доводи по
отношение индивидуализация на наказанието .
По делото няма конституирани частни обвинители.
Подсъдимият се явява лично, дава кратки обяснения . В правото си на лична
защита и последна дума заявява, че не възразява по наказанието, но
периодичността ще му създава проблем.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният по
делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по
чл.301 от НПК, приема за установено следното:
1
Подсъдимият Й. Сп. М. е роден на , с ЕГН **********. От приложено по
делото свидетелство за съдимост се установява че не е осъждан
На 02.04.2005г. М. сключил граждански брак със свидетеля Цв. М. От
съвместното съжителство между подсъдимият и М. им се родили две деца,
пострадалите К. М. и Й. М. Постепенно отношенията между двамата се
влошили и през 2009г. било образувано гр.д.№2417/2009г. в Районен съд
гр.Благоевград, по което било постановено Решение №6952/30.11.2009г.,
влязло в законна сила на 02.08.2012г., по силата, на което гражданския брак
между подсъдимият и св.М. бил прекратен по взаимно съгласие, а
родителските права по отношение на двете деца били предоставени на
майката /св. М./ . По силата на посоченото решение М. бил осъден да заплаща
на децата си, чрез тяхната майка - св. М. месечна издръжка от по 80 лв. за
всяко едно от тях, платими чрез тяхната майка до 10 число на месеца..
Известно време след прекратяване на брака до 2017г. подсъдимият
изпълнявал задълженията си по заплащане на дължимата издръжка и да
общува с децата. От месец януари 2018г. обаче, същия спрял да плаща
дължимата издръжка, дори спрял да общува с децата си. От тогава до месец
ноември 2021г. подсъдимият не заплатил нито една вноска от дължимите по
отношение на двете си деца, нито се интересувал от тях, поради което св. М.
подала жалба в Районна прокуратура гр.Благоевград, по повод, на която било
образувано настоящото производство.
От показанията на св. М., дадени в хода на съдебното следствие се
установява, че подсъдимия не се интересува от децата си, не поддържа
никакъв контакт с тях, като инцидентно се виждат, както и че в началото след
раздялата изпълнявал задълженията си, като впоследствие спрял и започнал
да не дава издръжка за децата си, за които се грижила тя.
В хода на съдебното следствие са разпитани и св. М. и М., децата на
подсъдимия, чрез показанията, на които се установява, че не са близки с баща
си и че същия в случаите, когато се виждали им давал малки суми.
В хода на досъдебното производство са събрани доказателства за
материалното и имотно състояние на подсъдимия, като в тази връзка са
постъпили справка от ТД НАП за актуално състояние на трудови договори на
М.; справка от Дирекция „Бюро по труда“; справка от НОИ, справка от
Агенция по вписванията, от Община Благоевград; От справка от ТД на НАП
се установява, че същия работи по трудов договор от май 2021г. в „”, като
преди това също е работил в търговски дружества.. От справка от Бюро по
труда се установява, че същия понастоящем няма регистрации в Бюро по
труда.От писмо от НОИ се установява, че на същия не са изплащани
обезщетения за безработица. По делото са събрани доказателства чрез
предоставени справки от АВп., РЗИ и Община Благоевград, от които се
установява, че същия има участие в търговско дружество, че притежава
недвижим имот и лек автомобил, както и че липсва информация да е с
намалена работоспособност.
2
В хода на съдебното следствие, подсъдимият дава кратки обяснения, чрез
които не отрича, че не плаща издръжка за децата си, като твърди, че е
непосилна за него.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен
начин от казаното от св. М., чийто показания съдът кредитира, като при
техния анализ не отчете непоследователност, непълнота или противоречие.
Прецизната им проверка не сочи на предубеденост или съзнателно
изопачаване на фактите, а навежда идея за добро познаване на отношенията
между двамата и изяснява поведението на подсъдимия след осъждането му да
заплаща издръжка. Съдът кредитира и показанията на св. М., които по
съществото си не допринасят за установяване на посоченото в обвинителния
акт, но допринасят за изясняване на отношенията между децата и техния баща
. Приетата фактическа обстановка се подкрепя и от събраните по делото
писмени доказателства; жалба, решение на Районен съд Благоевград по гр.д.
№ 2417/2009г. по описа на съда / л. 119-120, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, писмо от ТД на НАП, ведно със
справка за актуално състояние на всички тр. договори за Й. М., писмо на
община Благоевград , писмо на Бюро по труда Благоевград, писмо от Служба
по вписвания Благоевград, писмо от АВп, писмо от НОИ, писмо от РЗИ,
справка за регистрация в централния полицейски регистър на лице – БГ.
Събраните доказателства са многобройни, обективни, взаимно допълващи се
и въз основа на логическото им единство се установява в цялост
гореизложената фактическа обстановка. Същата не се оспорва и от самия
подсъдим.
По делото липсват доказателства, от които да се установи, че подсъдимият е
изпълнявал законовите си задължения, изразяващи се в заплащане на
дължимата издръжка за инкриминираните периоди за двете си деца.
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като
съобрази ангажирания доказателствен материал в неговата цялост, съдът
намира, че се установява по безспорен начин извършването на описаните в
обвинителния акт на Районна прокуратура - Благоевград престъпления по чл.
183, ал. 1 от НК и авторството на подсъдимия.
От обективна страна подсъдимият е субект на престъпленията за които
му е повдигнато обвинение, тъй като е лице осъдено, по силата на съдебно
решение Решение № 6952/30.11.2009г. по гр. д. № 2417/2009г. по описа на
Районен съд Благоевград, влязло в законна сила на 30.11.2009г, да заплаща
издръжка на свои близки, а именно на децата си К. и Й. М. Въпреки това си
задължение в инкриминирания период не е заплащал такава. В хода на
съдебното производство и посредством събраните доказателства се установи
извършването на престъпленията, описани в обвинителния акт и участието на
подсъдимия в тях, като извършител, а именно, че Й. М. в периода от месец
януари 2018г. до месец ноември 2021г. включително, след като е бил осъден с
Решение № 6952/30.11.2009г. по гр. д. № 2417/2009г. по описа на Районен съд
3
Благоевград, влязло в законна сила на 30.11.2009г, да издържа свои
низходящи, двете си деца като им заплаща месечна издръжка в размер на по
80 /осемдесет/ лева, платими чрез тяхната майка и законен представител Цв.
М., не е изпълнил това свое задължение в размер на две и повече месечни
вноски, а именно 47 /четиридесет и седем/ месечни вноски на обща стойност
3760 / три хиляди седемстотин и шестедесет / лева или 94 месечни вноски за
двете си деца, общо в размер на 7520 лв.
Съгласно чл. 82, ал.1/отм./, сега чл. 143, ал.2 от СК, родителите са длъжни да
дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази
издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите
(по аргумент от чл. 143, ал.2 от СК). Това означава, че за процесния период,
подсъдимия не е бил освободен от задълженията да заплаща присъдената
издръжка на своите деца, дори да не е имал никакви доходи.
За осъществяване състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК е
необходимо да са налице кумулативно три общи предпоставки: първо -
подсъдимият да е осъден с влязло в сила съдебно решение да заплаща
издръжка на свой съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра , второ – че
той не е изпълнил това задължение в размер на две или повече месечни
вноски и трето – че неизпълнение на задължението е станало съзнателно. Т.е.
престъплението се осъществява чрез бездействие, като законодателят е
въздигнал това деяние в престъпление, поради особеният и специфичен
характер на тези отношения и вниманието, което следва да е отделено на
малолетните и непълнолетни деца, за да не са лишени те от необходимите за
издръжката им средства след развода на родителите им. Не се предпоставя
изпълнението на състава на престъплението от други фактори, като наличие
на имущество у подсъдимия, възможност за завеждане на изпълнително
производство, наличие или неналичие на желание за плащане или други
подобни. Нормата на този текст не предпоставя и извършването на каквито и
да било действия или вменяването на задължение за извършване на такива от
страна на детето или на родителя, упражняващ родителските права, за да
може едва след тяхното осъществяване да се търси наказателна отговорност
от неплатилият родител.
С бездействието си по отношение на вмененото му с влязло в сила съдебно
решение задължение, съзнателно неплащайки издръжка на низходящите си,
дължима за горепосочения период, след като е бил осъден да ги издържа,
подсъдимия е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.
183, ал.1 от НК. по отношение на всяко от децата.
Не се установи в инкриминирания период М. да е осъществявал частични
плащания, поради което съдът приема, че престъплението е осъществено чрез
пълно бездействие и неговият престъпен резултат по отношение на кредитора
е настъпил, което установява осъществяване на всяко от деянията от
обективна страна. В подкрепа на това са събраните доказателства чрез
4
разпита на св. М., св. М., както и писмените доказателства по делото.
От субективна страна всяко от деянията е извършено в условията на пряк
умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на
същите, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване, същия е бил запознат със задължението си след като е осъден от
гражданския съд, липсват обективни пречки за изпълнение на това
задължение. Същия е работоспособен - пълнолетен гражданин , в
трудоспособна възраст и няма пречка да реализира доходи в размер на поне
около минималната работна заплата за страната. Липсват доказателства за
здравословно състояние, водещо до липса на работоспособност, което да е
довело до обективна невъзможност за осигуряване на доходи и изпълнение на
задълженията към децата си. Още повече съдът отчете и обстоятелството, че
няма данни същия към онзи момент да се е регистрирал в Бюрото по труда, т.
е. да е положил някакви усилия, за да не е в положение да не може да
издържа децата си макар и да прави опити. Нещо повече по делото са налице
данни, установими посредством попълнената от него декларация, както и
чрез справка от НАП, че той получава доходи, но въпреки това не е заплащал
дължимата издръжка, което сочи на съзнателно неизпълнение на вмененото
му задължение. Плащането на присъдената издръжка е безусловно. С
посоченото по-горе съдебното решение, подсъдимият е осъден да заплаща
месечна издръжка на децата си в размер на по 80 лева за всяко от тях, платима
чрез свидетеля М. По делото не са налице данни за инкриминирания период,
до настоящия момент да е настъпило трайно изменение на обстоятелствата,
отнасящи се до възрастта, здравословното състояние, материалното и семейно
положение на лицето, което дължи издръжката. Съдебното решение
представлява държавен правосъден акт, чрез който се установява
действителното правно положение и се задължават страните да съобразяват
поведението си с него. Правосъздаващото значение на решението задължава
страните по него да възприемат занапред поведение, което да отговоря на
установеното от съда материално-правно положение. Влязлото в сила съдебно
решение декларира действително положение, с което всеки субект, към който
е насочено, е задължен да се съобрази. Именно заради това, докато не бъде
постановен нов, влязъл в сила съдебен акт, който променя режима на
родителските права, който изменя или прекратява размера на дължимата
отнапред издръжка, подсъдимият е задължен да се съобрази с първоначалното
решение.Ето защо съдът прие, че деянието е извършено и от субективна
страна. Не може да се приеме и наличието на обективна невъзможност, която
да изключи умисъл, както се посочи по-горе същия е млад в трудоспособна
възраст, липсват данни за тежко здравословно състояние. Още повече
материалното състояние на родителя е взето предвид от гражданския съд при
определяне размера на дължимата издръжка. За пълнота следва да се
отбележи, че престъплението по чл.183, ал.1 от НК е такова на просто
извършване и законът не се интересува от нищо друго, освен от факта на
неплащане на издръжката. Налице е безспорно установеният факт на
5
неплащане на издръжката за целия период, за който е била дължима, и което
задължение е ежемесечно и не може да бъде прекъсвано. Всякакви други
обстоятелства са без значение и са предмет на други/ включително и
граждански производства/, които не могат да бъдат взети предвид от
наказателния съд, във връзка с предявено обвинение за неплащане на
издръжка по чл.183, ал.1 от НК. От наказателно-правна гледна точка са от
значение единствено обстоятелствата, че е налице парично задължение, което
се дължи на равни месечни вноски, и което не е изпълнено за повече от два
месечни периода, т.е. задължението не е изпълнено в размер на две или
повече месечни /минимум две/ вноски. Наличието на съставомерно
поведение на подсъдимия, не се изключва и от това дали другия родител е
осигурил контакт се детето, като следва да бъде посочено, че дори и да е така,
плащането на издръжка е безусловно и не е обусловено от отказа на майката
да осигури на бащата, полагащите му се лични контакти с детето, какъвто
режим му е осигурен със същото решение на съда.
Предвид всичко изложено съдът намира, че подсъдимият е извършил
престъпленията, за които е придаден на съд, като с бездействието си не е
изпълнил задължението си да заплаща издръжка по отношение на двете си
деца, за която е бил осъден.
Подсъдимият е извършил двете деяния в условията на съвкупност, като с
бездействието си по всяко от двете отделни правоотношения за издръжка на
децата си, по които е страна, не е изпълнил задължението си за заплащането
й, за която е бил осъден.
След като прие повдигнатото обвинение за доказано, а всяко от
престъпленията осъществено от подсъдимия, на последният следва да бъде
наложено и адекватно наказание за всяко от престъпленията. Законодателят
за такова престъпление по чл.183 ал.1 от НК е предвидил налагане на
наказание “лишаване от свобода” до една година или “пробация”. При
определяне вида и размера на наказанието в конкретния случай, съдът прие,
че престъплението е извършено при баланс на смекчаващите и отекчаващите
вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът възприе
чистото съдебно минало на подсъдимия, както и тежкото му финансово
състояние. Отежняващи вината обстоятелства съдът прецени значително
дългия период на неплащане, както и пълната му незаинтерсованост от
нуждите на собствените му деца, както и обстоятелството, че и понастоящем
продължава да не изплаща дължимата издръжка. Изложеното мотивира
съдът, с оглед постигане целите на наказанието по чл.36 от НК,
осъществяване на индивидуалната и генерална превенция да наложи по-
лекото от двете предвидени от законодателя алтернативи на наказание за
всяко от извършените престъпления, а именно наказание „Пробация“,
включващо следните пробационни мерки: - на основание чл.42а, ал.2, т.1 от
НК във връзка с чл.42б, ал.1 от НК – “Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 1 /една/ година, изпълнима при периодичност два пъти
седмично” и - на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК във връзка с чл.42б, ал.2 от
6
НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1
/една/ година по график, определен от служителя“.
На основание чл.23, ал. 1 от НК съдът наложи на подсъдимия Й. М. , едно
общо наказание „Пробация“, включващо следните пробационни мерки: - на
основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК във връзка с чл.42б, ал.1 от НК
“Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година,
изпълнима при периодичност два пъти седмично” и - на основание чл.42а,
ал.2, т.2 от НК във връзка с чл.42б, ал.2 от НК – „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година по график,
определен от служителя“
Именно такова по вид наказание и в такъв интензитет на въздействие над
подсъдимия съдът счита, че ще допринесе до поправянето на същия и
дисциплинирането му, с оглед заплащане на дължимата издръжка за в
бъдеще, като във връзка с доводите му относно периодичността на мерките,
съдът намира, че същите са неоснователни, обстоятелството че работи не
може да обоснове различна периодичност, още повече съдът определи същата
съобразно минимално предвидената в закона.
По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7