Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 24.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти
гр.състав, в публичното заседание на трети
юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №2649 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.49 ЗЗД с цена на
иска 4000 лв.
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от Н.В.П., ЕГН**********,***, действаща със съгласието на
нейната майка и законен представител Д.К.П. ***-***, ***, ***, представлявана
от ***-Г.С., в която твърди, че на 23.10.17г., около 18ч. Н.В.П. се е
придвижвала в района на ***„***, ***. Твърди, че внезапно, както си е вървяла,
улично безпризорно куче с марка на ухото се е спуснало и ухапало левия ѝ
крак в областта на прасеца. Твърди, че не го е била провокирала с никакво
действие. Случило се е изненадващо. Стреснала се е и мястото, където била
ухапана много я заболяло. Установила, че клина, който носела е скъсан, както и
че кучето и е причинило рана, която кърви. Притеснила се да не би кучето да е
бясно. Веднага се отзовали хора, намиращи се наблизо. Кучето избягало. Твърди, че
веднага след това тя посетила Бърза помощ, където обработили раната и я
превързали. Насочили я към противобесен кабинет,
където и поставили противобясна ваксина и и назначили
схема, по която да и бъдат поставени останалите дози. Твърди, че на 27.10.2017г.
Н.В.П. посетила кабинет по съдебна медицина, където ***Д.извършил преглед и
ѝ издал съдебно удостоверение за нараняването и травмата, нанесена
ѝ от ухапването от бездомното куче. Твърди, че те се изразяват в
следното:,, При прегледа на Н.В.П., на 16 години се установи: хематом и разкъсно- контузна рана в
областта на прасеца на левия крак. Уврежданията могат да бъдат получени от
челюстите и зъбите на куче, както се съобщава. Сами по себе си описаните травми
са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота. Следва да
се отбележи, че при подобни ухапвания от бездомни кучета има опасност от
заразяване с вируса на болестта бяс. Заразените с тази болест задължително
умират, тъй като няма специфично лечение. По тази причина имунизацията с цел
профилактика е задължителна. Тя представлява апликации на пет инжекции, всяка
от които е доста болезнена.“ Твърди, че след случилото се от страна на
Директора на ***” е подаден сигнал до ***за наличието на три ухапвания на
ученици в периода от 23.10.2017г. до 26.10.2017г. Твърди, че претърпените от
ищцата болки и страдания се изразяват в преживяната уплаха за личността и
здравето ѝ, в причинените остри болки по време на ухапването и след това,
при обработка на раната и неколкократното превързване
на същата, причинените силни болки и страдания по време на поставяне на всяка
една от дозите противобясна ваксина, физическите
болки и дискомфорта в крака след ухапването до
заздравяване на раната, причинената психична травма от инцидента, която не е
отшумяла и която се отразява на съня ѝ, както на нея, така и на
семейството ѝ. Така претърпените от нея физически болки и страдания
/ухапване, обработка на раната, превръзки, неколкократно
поставяне на противобясни ваксини, които действително
са много болезнени/, значителни по своя интензитет и продължителност са и
причинили и психични травми, изразяващи се в стрес и неприятни емоционални
преживявания, които рефлектират и върху начина и на живот. Твърди, че все още
не може да се отърси от инцидента, не спира да се оглежда за кучета около нея,
страхува се да се разхожда там, тъй като не знае дали ще може да реагира
правилно при подобно нападение от страна на куче. Моли, ***да бъде осъдена да
заплати на Н.В.П. сума в размер на 4 000 лв., представляваща претърпените от
нея неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от нея болки и страдания в
следствие на ухапването, сума която в най-пълна степен, ако бъде прието, че
телесният интегритет може да има паричен еквивалент, ще репарира последиците от
нанесените на ищцата вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника по делото, в който взема становище, че предявената искова
претенция е недопустима, неоснователна и недоказана, както по основание така и по размер. Счита,
че искът е неоснователен и недоказан, заведен срещу не надлежна страна. Счита,
че ***не следва да бъде ангажирана като страна по делото поради следните
съображения: За да се ангажира отговорността на ***, и за да са налице
предпоставките за приложение на чл.50 и чл.52 от ЗЗД следва по безспорен и
категоричен начин да се докаже, че въпросното куче е без стопанин, както и че
настъпилите неимуществени вреди - болки и страдания са в резултат на ухапване
от именно такова животно. Счита, че от изложеното в исковата молба , не се
намират факти , които безспорно да доказват това. Наличието на причинна връзка
между настъпилия вредоносен резултат и поведението на ***, основан на
непозволено увреждане, не може да се предполага съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД , а
трябва да се докаже и тежестта на доказване на тези обстоятелства, свързани с
причинната връзка, остава на този, който претендира вредите. Счита, че от
описаната фактическа обстановка не става ясно как е установено, че въпросното
куче е бездомно, описва се наличие на ушна марка, но същото не е безспорно
установено и единствено представлява предположение. За да се ангажира
отговорността на ***и за да са налице предпоставките за приложение на чл.45 и
чл.49 от ЗЗД следва по безспорен и категоричен начин да се докаже, че въпросното
куче е безстопанствено. Твърди, че ***съгласно Наредба №6 За регистрацията и
отглеждането на кучета на територията на ***, на Общински съвет ***, Чл.11.
/изм., Решение N9 1153/21.12,2010 г./ (1) Контролът по тази Наредба се осъществява
от *** на ***или упълномощени от него лица.(2) Контролът се извършва чрез:1.
периодични проверки; 2.проверки по постъпили молби, жалби и сигнали за
нарушения на правилата за защита на животните; 3. проверка по постъпили молби, жалби и сигнали от граждани за
злонравни кучета. Счита, че общината има задължението да реагира, но при
сигнал, подаден по съответния надлежен ред в центъра за работа с граждани, в
писмен вид. Твърди, че физически, като съответен персонал, не е във
възможностите на ***, няма такъв механизъм, по който всички агресивни и
безстопанствени кучета да бъдат откривани и отстранявани, ако липсва
съдействието на гражданите, изразяващо се в съответното своевременно
сигнализиране. Същото условие е изведено и в нормата на чл. 11 от Наредба №25
За работа на временния приют за безстопанствен животни. За злонравни и
безстопанствени животни, в конкретния случай кучета, следва да се уведомят
съответните органи (приюта),***съгласно нормативната база на РБългария, а именно Закона за защита на животните, Закона
за ветеринарномедицинската дейност, Наредба №6 и Наредба № 25 на Общински съвет
*** и др. има съответните задължения по контрол, ограничаване и овладяване на
популацията на бездомните кучета. Твърди, че не е доказано по делото, че кучето
е безстопанствено. Твърди, че безстопанствените кучета на територията на ***,
съгласно законовите разпоредби, се обезпаразитяват,
кастрират, маркират и евентуално връщат в естествената им среда. За въпросното
куче, ухапало ищцата не посочва категорични данни да е имало съответната
маркировка, няма индивидуализиращи признаци, което би обозначило неговата
бездомност /безстопанственост/ и съответно би ангажирало отговорността на ***.
Счита, че обстоятелството, че на пострадалото лице не е известен собственика на
животното, извършило ухапване, не следва да е основание за отправяне на
претенцията към ***. Не следва единствено поради причината, че не се знае, кой
друг следва да носи отговорността, да се ангажира тази на ***. Ако се приеме,
че исковата молба е допустима и основателна, то моли да се приеме за прекомерно
завишена, като оспорва изцяло претендираното
обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 4000лв, представляващи
претърпени болки и страдания, психически стрес. От приложеното медицинско
свидетелство става ясно единствено, наличието на моравозеленикав
хематом на прасеца на ляв крак в средна трета на площ 8/8,
по кожата има две линейни ранички с дължина 1,5 см
всяка Уврежданията са резултат на тъпа травма и може да е причинена от ухапване
на куче. Няма детайлно и конкретно описание на естеството на травмата,
механизма на получаването ѝ и съответно не става ясно какви точно са
претърпените болки и страдание , както и евентуална нетрудоспособност и нейното
продължително времетраене. Няма данни да е посещаван специалист , които да е
установил наличие на психически стрес, вследствие на ухапването от куче. Моли
искът да бъде отхвърлен. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Видно от Медицинско удостоверение за пред съд № 675/18г. на Н.В.П. е извършен медицински преглед на 27.10.2017г. и е установен моравозеленикав хематом на прасеца на левия крак с редната трета на площ 8/8 см. По кожата върху него има две линейни ранички с дължина 1,5 см. всяка. Като продължение на раничките има драскотини, покрити с корички. Други външни травми не са установени. Уврежданията могат да бъдат получени от челюстите и зъбите на куче, както съобщава, че на 23.10.2017г. около 18,00 часа е ухапана от бездомно куче. Описаните травми са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота. При подобни ухапвания от бездомни кучета има опасност от заразяване с вируса на болестта бяс. Заразените от тази болест задължително умират, тъй като няма специфично лечение. По тази причина имунизацията с цел профилактика е задължителна. Тя представлява апликация на пет инжекции, в всяка от които е доста болезнена.
От Амбулаторен лист № 052782/23.10.2017г. е видно, че ищцата е посетила СО при УМБАЛ Г.Странски. Поставена ѝ е диагноза „контузия на коляното“, анамнеза- ухапване от куче. Насочена е към противобесен кабинет. От отразеното върху гърба на амбулаторния лист, се установява, че на Н.П. са направени пет апликации на противобясна ваксина.
От Писмо изх.№ РД-20-222/26.10.2017г. на ***„***“ –*** се установява, че същото е изпратено от директора на професионалната гимназия до *** на ***относно предотвратяване на инциденти с бездомни кучета в ***„***-***. ***е уведомена, че в училищния двор и в района на гимназията има глутница от бездомни кучета, за които нееднократно е информирана общината. Кучетата са агресивни и нападат преминаващите граждани, служителите и учениците. До момента няма адекватна намеса от страна на ***за решаване на проблема. В периода от 23.10. до 26.10.2017г. има три случая на ухапани ученици от гимназията.
Съдът кредитира показанията на св.Р.Б.Н., И.К.К. и Т.Ц.Д. като логични, непротиворечиви, еднопосочни, незаинтересовани и в съответствие с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че на в края на месец октомври 2017г. в района на в ***„***-***, около 18,00 часа Н.П. е ухапана от бездомно куче. Около нея са били скупчени около 3-4 кучета, които са имали но ушите си ушни марки. След ухапването, кракът на Н. е бил с превръзка и на не я са ѝ поставяни инжекции. От тогава, тя се страхува от кучета. Ако наоколо има кучета, тя седи във входа на блока и не смее да излезе. Изчаква да има друг човек с нея.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
По
искът с правно основание чл.49 ЗЗД с цена на иска 1499,99 лева:
Юридическите лица отговарят за непозволено
увреждане на основание чл. 49 ЗЗД. /Постановление
№ 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/ За да е основателна претенция за присъждане на обезщетение на
основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установяването на
факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт-противоправно
поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с което е
настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на
възложителя-възлагането на работата на съответните длъжностни лица и
причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Касае се до
правопораждащи факти, чието доказване е в тежест на ищеца при условията на
пълно и главно доказване./ Определение №
1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.
За да е основателен предявеният иск с правно
основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки -
противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата,
както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването
на вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на една от
така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.
Докато вината се предполага до доказване на
противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от
фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в
тежест на ищеца.
В конкретния случай ищцата твърди, че е претърпяла
неимуществени вреди от виновното бездействие на ***да упражни задълженията си по
осъществяване надзора и грижите за бездомните кучета, които са ухапали ищеца.
В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи
задължението за осъществяване надзора и грижите за тези кучета: общините,
организациите за защита на животните или други лица, които са подписали
декларация за спазване изискванията на
чл.49 и чл.50 от ЗЗЖ. Указано е и
задължение за *** на общината. Видно е, че на общината със закон е възложен
надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени
конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на
кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физическите и
юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на
кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е
пострадал ищецът, е налице задължение на общината да осъществява надзор над
безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на
общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за
залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от
тях приюти. Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана
при доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със
задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта
места. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е
обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни
противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност,
включва: -бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в
неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на
безстопанствено куче към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по
места след маркиране животни; -причиняване на неимуществени вреди на ищеца,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от безстопанствено
куче на територията на общината; -причинна връзка между неимуществените вреди и
противоправното поведение на общинските служители, на които е било вменено
изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.
Безспорно е
установено, че на 23.10.2017г. ищецът Н.П. е била нападната и ухапана от безстопанствено
куче. От показанията на свидетелите се установи, че кучетата, нападнали и
ухапали ищеца са безстопанствени, познати са в района и не е установен техен
стопанин. От друга страна самото твърдение, че животното е безстопанствено е
твърдение за отрицателен факт, поради което съгласно правилото за
разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК, ответника
следваше да установи кой е собственика или под надзора конкретно на кое лице се
намира животното. Такива твърдения ***не е релевирала,
съответно не са събирани доказателства по тях. Фактът, че ищцата е нападната от
глутница кучета на улицата, и за които е
безспорно установено, че не е имало човек, който да показва признаци, че
е собственик на кучетата, води до извода, че кучетата са безстопанствени. По
отношение на тези животни общината носи отговорност, възложена от закона,
организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета в изолатори чрез ***,
като изпълнителен орган на общината. Касае се до фактически действия, възложени
на общината със закон. Налице е доказано бездействие на посочените органи и
длъжностни лица на ***във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени
за целта места. Именно органите на местната власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4
от ЗЗЖ отговарят за спазване както на изискванията за защита на животните в
приютите на територията на съответната община, така и за контрола върху
кучетата, върнати по местата, откъдето са взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ,
т.е. контролът се осъществява от общината независимо от това от кого се
стопанисва приюта и от кого са обработени и върнати на улицата кучетата, т.е.
ответникът чрез своите органи носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на територията на общината. В този смисъл
са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ***. Ищцата
е получила от ухапването от безстопанствено куче моравозеленикав
хематом на прасеца на левия крак с редната трета на площ 8/8
см. По кожата върху него има две линейни ранички с
дължина 1,5 см. всяка. Раните отговарят да са получени по време и начин, както
се съобщава-ухапвания от кучета. Поставена е петкратно противобясна
ваксина. Поставянето на такава ваксина е болезнено. Описаните травми са довели
до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота. При подобни
ухапвания от бездомни кучета има опасност от заразяване с вируса на болестта
бяс. Заразените от тази болест задължително умират, тъй като няма специфично
лечение. По тази причина имунизацията с цел профилактика е задължителна. Тя
представлява апликация на пет инжекции, в всяка от които е доста болезнена. От
показанията на свидетеля Т.Д. се установи, че след ухапването, ищцата се
страхува от кучета.
Имайки
предвид гореизложеното съдът приема, че искът е основателен. По отношение на
размера на обезщетение, което следва да бъде присъдено, съдът следва да го
определи съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, което не е
абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства
като характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено и т.н./Постановление№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС/.
Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния казус – характера
на причинените вреди, начина, по който са причинени, продължителността и
интензитета на болките и страданията на ищеца/по естеството си инцидентът предизвиква
стрес и негативни душевни преживявания у пострадалата, съдът намира, че за
обезщетяване на неимуществените вреди ответникът следва да заплати сумата от 1300.00лв.
Сумата следва да бъде присъдена с лихвата за забава от деня на непозволеното
увреждане- 23.10.2017г.В останалата му част до пълния предявен размер от 4000.00лв.
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Този размер би възмездил по
справедливост пострадалата за понесените болки, страдания, преживян стрес и
уплаха. От ухапването са изминали около 9 месеца, а съгласно медицинското
удостоверение за пред съд, посочените увреждания са довели до разстройство на
здравето, временно и неопасно за живота. Понастоящем не се събраха
доказателства, някой от претърпените травми да не са отшумели, както
физическата, така и психическата. Съдът приема, че макар и интензивни,
физическите болки и страдания не са били продължителни. Поставянето на
противобесната ваксина е болезнено и неколкократно. Липсват твърдения и данни,
да се е наложило да бъде потърсена компетентна медицинска помощ за възникналия
страх от кучета, поради което съдът приема, че психичната травма не е с особено
висок интензитет, но все пак следва да бъде взето под внимание, че ищцата е в
млада възраст, поради което е с неукрепнала психика и е естествено преживяното,
да възпроизведе чувство на страх с относително по-голям интензитет.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски съразмерно с
уважената част от иска в размер на 214,50 лв. за ДТ и адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на претенцията в
размер на 67,50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Община-***, ***, представлявана
от ***-Г.С., да заплати Н.В.П., ЕГН**********,*** сумата от 1300.00лв./ хиляда и триста лева/, в едно с лихвата за
забава върху сумата от 23.10.2017г. до окончателното ѝ изплащане,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от
претърпяно ухапване от бездомно куче в гр.*** на 23.10.2017г., а за разликата до пълния предявен размер от
4000,00 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Община-***, ***, представлявана от ***-Г.С., да заплати на Н.В.П., ЕГН**********,*** сумата от 214,50 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК Н.В.П., ЕГН**********,*** да плати на Община-***, ***, представлявана от ***-Г.С. сумата от 67,50 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: