Решение по дело №68/2020 на Окръжен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 123

гр. Перник, 27.03.2020 г.

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК - Гражданска колегия, в публично заседание на 26.03.2020 г., ІІІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.дело № 00068 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв. А.П. – в качеството му на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на Е.Д.И., с ЕГН: **********, с адрес ***, против Решение № 2035 от 19.12.2019 г. по гр.д. № 456 по описа на РС – Перник за 2019 г., в частта с която по предявените от „Агенция за събиране на вземания” ООД с адрес: гр. София, бул. „Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4 представляван от М.Д.Д. и Н.Т.С. срещу Е.И. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, сумата от 600,08 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № *** от ***, сключен между цедента „Сити кеш“ ООД и Е.Д.И., сумата от 40,60 лева – възнаградителна лихва по посочения договор за кредит и сумата в размер на 98,35 лева – лихва за забава, считано от 24.01.2017 г. до 28.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, които вземания са прехвърлени на цесионера „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 06634 по описа на РС Перник за 2018 г.

В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Твърди се, че цесията не е била надлежно съобщена на длъжника, преди образуване на съдебното производство. Счита за неправилен извода на РС, че е налице правна възможност, в условия на особено процесуално представителство по чл. 47 ал. 6 от ГПК, страната да се счита уведомена за цесията с връчването на уведомлението ведно с исковата молба, на особения й представител. Твърди, че това е така възможно само в случаите на договорно представителство. В хипотезата на особеното представителство по чл.47, ал.6 от ГПК връзка между предствляван и представител изначално и в последствие липсва, поради което отсъстващата страна не следва да се счита уведомена с уведомяването на особен представител, за каквото и да било, свързано с делото и с процеса.

 

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Окръжен съд Перник, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му част.

При въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Установява се от събраните в производството пред районния съд доказателства, че на *** е сключен между Е.Д.И. и „Сити кеш“ ООД договор за паричен заем № ***. По силата на същия дружеството се е задължило да предостави кредит в размер на 700 лева, а ответникът се задължил да я върне за срок от 21 седмици с падежни дати – понеделник.  В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че подписването на договора представлява разписка за получаването на заемната сума. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по договора в размер на 40,08 %, а годишнен процент на разходите – 49,07 %. В чл. 3.2 от договора е уговорено, че всяка седмична вноска е в размер на 36,22 лева, като в т. 3.12 е посочено, че общата дължима сума за главница и възнаградителна лихва възлиза на 760,68 лева. В чл. 8 от договора е предвидена неустойка в размер на 343,98 при неизпълнение на задължението за предоставяне на поне две от следните обезпечения: банкова гаранция, поръчител, отговарящ на многобройни условия и запис на заповед. В чл. 7, ал. 4 от договора се предвижда начисляване на неустойка при настъпване на предсрчона изискуемост на кредита, която е в размер на 20 % от непогасената главница. В посочения чл. 4, ал. 1 е записано, че договорът има силата на разписка за това, че кредитополучателят е получил сумата по договора. От представения пред Районния съд рамков договор за цесия от 31.10.2017 г. и приложение № 1 към него, се установява, че „Сити кеш“ ООД е прехвърлило на ищцовата страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД всички вземания към ответната страна, произтичащи от договора за паричен заем. Приложено е пълномощно, от което се установява, че цедентът е упълномощил ищцовото дружество да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. По делото е приложено уведомително писмо на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството си на пълномощник на цедента. Писмото е адресирано до ответника и със същото е уведомен за извършено прехвърляне на вземането.

В последствие ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за вземанията, които са прехвърлени с договора за цесия. Районният съд издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 06634 по описа на Районен съд Перник за 2018 г., за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя за дадени указания да предяви искове за установяване на вземанията си. В указания срок „Агенция за събиране на вземания” ЕАД подали искова молба.

Настоящият въззивен състав на съда, като съобрази предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията на сключения договор между ответника и първоначалния кредитор намира, че процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно изискванията на чл. 22 от ЗПК. В договора е посочен общият размер на кредита и условията за усвояването му, посочен е фиксиран лихвен процент, посочен е годишен процент на разходите, както и останалите изискуеми от разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК реквизити.

Процесният договор е сключен в писмена форма, по разбираем и ясен начин, в два екземпляра – по един за всяка от страните. Кредитополучателят е наясно и по разбираем начин за потребителя са посочени изрично сумата за усвояване на заема, лихвен процент, броя на вноските и падежа на всяка от тях по дати, т. е. самата информация е разбираема, конкретизирана относно месечната вноска на части, налице е погасителен план, поради което на ответника е известен и начина на погасяване, ведно с условията, съобразно които заемателят може да се откаже от процесния договор.

Преценката за дължимостта на исковите суми се обуславя от преценка на довода на жалбоподателя, касаещ съобщаването на цесията.

От съдържанието на представения рамков договор за цесия от 31.10.2017 г. и приложение № 1 към него е видно, че „Сити кеш“ ООД се съгласява да прехвърли възмездно на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чрез отделен протокол (Приложение № 1) вземания към свои длъжници в определен размер, произтичащи от договори за кредит, индивидуализирани в Приложение № 1, срещу определено в договора възнаграждение. Страните изразяват воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията на договора на месечна база. Следващите вземания се индивидуализират от страните по ново Приложение № 1 със съответната дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване, то става неразделна част от договора. Уговорено е за целите на рамковия договор всяко поредно Приложение № 1 да има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. Представена е и извадка от Приложение № 1/31.10.2017 г. към рамковия договор, установяващо прехвърлянето на описаните вземания спрямо ответника Е.И., индивидуализирано в достатъчна степен по основание и размер, като са посочени договор за заем, дата, отпусната главница, дог. лихва, общо дължимо по кредита към датата на продажбата.

В случая с оглед съдържанието на коментираните рамков договор за цесия и представеното Приложение № 1 индивидуализиращо прехвърлените вземания като произтичащи от конкретен договор за заем, с посочен размер на главницата и общо дължими суми, съдът намира, че налице валиден договор за прехвърляне на вземания.

На 10.11.2017 г. е изготвено и изпратено от цедента уведомление до ответника/ жалбоподател за сключения договор за цесия. Видно от съобщението към известието за доставяне, уведомлението е изпратено на адреса на ответника, посочен в договор за заем, като уведомлението е върнато с отбелязване „непотърсено“. На 10.01.2019 г. е изпратено ново уведомление за извършената цесия до Е.Д.И., което е получено лично от него на 19.01.2019 г. видно от обратна разпоска към товарителница № ***. Изпратените уведомления от цесионера са извършени по силата на дадените му от цедента права с представеното по делото пълномощно, с което „Сити Кеш” ООД е упълномощило цесионера – ищец да уведомява всички длъжници по всички вземания на Дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които дружеството е цедирало, съгласно рамковия договор от 31.10.2017 г. Уведомленията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са приложени и към исковата молба.

Като взе предвид изложеното, че в настоящият случай, получаването на уведомлението е факт, който е настъпил преди подаване на исковата молба, според настоящия въззивен състав е неоснователно възражението на жалбоподаля, че липсва уведомяване на Е.Д.И. за извършената цесия преди образуване на съдебното приозводство. Следва да се има предвид, че жалбоподателят не е ангажирал абсолютно никакви доказателства в подкрепа на оспорванията си.

Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от сочените основания за неправилност на обжалваното решение.

С решението си в обжалваната уважителна част, първоинстанционният съд е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските по исковото и заповедното производство, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 на ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.

По разноските

С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски. Съобразно изхода на въззивното дело, жалбоподателят следва да заплати дължимата държавна такса по въззивната жалба от 25 лв. по сметка на ОС – Перник (т. 7 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).

Въззиваемото търговско дружество претендира разноски пред въззивната инстанция 300 лв. – депозит за възнаграждение на особ. представител и 350 лв. – ю.к. възнаграждение (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК). На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.  чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, Окръжният съд счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лв.  Предвид изложеното жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ищцвото дружежство сумата от 400 лв. разноски във въззивното производство.

Предвид изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2035 от 19.12.2019 г. по гр.д. № 456 по описа на РС – Перник за 2019 г. в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение в останалата необжалвана част е влязло в сила.

ОСЪЖДА Е.Д.И., с ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Окръжен съд Перник сумата 25 лева - държавна такса за въззивната жалба.

ОСЪЖДА Е.Д.И., с ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ООД с адрес: гр. София, бул. „Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4 представляван от М.Д.Д. и Н.Т.С., сумата 400 лв. – разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.