Р Е Ш
Е Н И Е
31.01.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
09 януари 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла
Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 456 2019
дело № по описа за година.
Производството по делото е образувано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Инициирано е по депозирана жалба на М.И.К., с ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 19-0348-000176 от 27.03.2019г., издадено от Началника на РУ- Дупница към ОДМВР- Кюстендил, с което за извършено административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено кумулативно административно наказание – „глоба“ в размер на 200.000 (двеста) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 (десет) лв. Счита, че издаденото НП е незаконосъобразно издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правото му на защита. Счита, че в НП за първи път се въвеждат нови фактически обстоятелства относно описанието на извършването на нарушението, като по този начин АНО вместо като орган, който санкционира е описал нарушението без да има правомощие за това. Твърди, че неправилно са описани обстоятелствата досежно нарушението по чл. 103 от ЗДвП, като твърди, че ако е извършил нарушение, то не е виновно, поради което моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Като алтернативно искане и посочено, в случай, че съдът счете че е консумирал състава на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, моли да му бъде намалено така наложеното наказание в предвидения от закона минимум.
Въззивемата страна не изпраща представител и не взела становище по жалбата.
Дупнишкият РС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.03.2019 г. И.М., на длъжност мл. автокотрольор при РУ гр. Дупница, в присъствието на свидетеля- В.Х., служител в звено „Пътен контрол“ при РУ- Дупница, констатирал следното: на 15.03.2019 г., около 22.10 часа, в гр. Дупница, по ул. „Цар Освободител“, пред Банка „ДСК“, в посока на ул. „Княз Борис І“ жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № КН 4858 ВМ, като при своевременно и ясно подаден сигнал със стоп-палка от униформен служител по образец на пътна полиция водачът не спира и продължава движението си. След което е последван и установен. Не представя контролен талон към СУ на МПС.
Тези констатации са обективирани в АУАН №176 от 15.03.2019 г. с отбелязване, че са нарушени чл. 103 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът е връчен на М.К. като същият е изразил възражение по акта, като е посочил, че се е върнал на стоп мястото, защото от крайна лента не е можел да спре безопасно. Писмени възражения не са постъпили в срокът предвиден в чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на издадения АУАН, на 27.03. 2019г. началникът на РУ-Дупница е издал НП №19-0348-000176, с което на основание чл.175, ал., т.4 от ЗДвП на жалбоподателя му се налагат административни наказания „глоба“ в размер на 200 (двеста) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10.00 (десет) лв., за извършените административни нарушения по чл. 103 и чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Препис от НП е връчен на жалбоподателя Кацарски на 15.04.2019г.
От приложената към АНП Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на МВР, приета като доказателство по делото, се установява материалната компетентност на издалия процесното атакувано НП, а именно съгласно т.1.3 и т.2.8 – на началника на РУ- Дупница да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, както и тези на контролните органи, констатирали процесното нарушение.
В хода на съдебното следствие се събраха гласни доказателства, чрез разпита на актосъставителя М. и свидетеля на извършване на нарушението, съставяне и предявяване на акта – Х.. Свидетелят Х. заяви, че не си спомня случая, но поддържа констатациите описани в акта. Актосъставителят, напротив, си спомня ясно случая, като е категоричен, че при подаден сигнал на прав участък, лицето не есе е подчинила на подадения сигнал със стоп-палка. В хода на съдебното следствие е допуснат един свидетел на жалбоподателя, който е очевидец. Свидетелят Росен Коледаров е идвал от срещуположна посока на тази на жалбоподателя. Пред тях е кръгово кръстовище, като движението в този момент е било интензивно. Св. Коледаров видял, че униформените служители подали стоп-палка на жалбопадателя, който не спрял веднага, тъй като той се движел на отсрещната страна, а и поради обстоятелството, че движението било интензивно и наближавал да влезе в кръгово кръстовище. Униформените служители веднага последвали със служебния автомобил със с включени светлини и звукова сигнализация жалбоподателя Кацарски и преди той да навлезе в кръговото кръстовище го спрели.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
По отношение на нарушението, описано в пункт първи на наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.”
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление автомобил и че след подаване на сигнал за спиране със стоп -палка от служители на РУ гр. Дупница, същия не се е подчинил и е продължил в посоката си на движение към кръговото кръстовище. В тази връзка след като съда съобрази неговото нарушение, което е виновно причинено и от разпита в съдебно заседание на свидетелите Ив. М. и Вл.Х. се установява по безспорен начин, че жалбоподателя не е спрял и е продължил в посоката си на движение, което ги провокирало свидетелите Ив. М. и Вл.Х. да потеглят незабавно след това с патрулният автомобил след жалбоподателя, като на последния е бил подаден звуков и светлинен сигнал да спре превозното средство, на който вече сигнал, жалбоподателят се подчинил, тъй като навлизал в кръгово кръстовище, като на съдът е ноторно известно, че от посоката от която се е движел е трябвало да даде на останалите участници път с предимство. Показанията на двамата свидетели са взаимодопълващи и в подкрепа на описаната в АУАН фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира. Съдът не кредитира изцяло показанията на св. Коледаров, тъй като същият не е могъл да бъде очевидец на нарушението, а именно описаното място на спиране на жалбоподателя, тъй като от посоката, от която е идва е нямал видимост. Той е станал свидетел на мястото, на което жалбоподателят е бил спрян на кръговото кръстовище, т.е. на един по-късен момент. Още повече, че същият няма как да знае какво действие е искал да предприеме жалбоподателя, тъй като твърди, че Кацарски не е имал възможност да спре на указаното място, но имал намерение да се върне, след като мине на кръговото кръстовище, отново да се върне на място и от страната на пътната лента, на която бил спрял патрулния автомобил. Съдът приема, че тези показания изразяват субективна оценка и предположение на свидетеля, а не сочат факти от действителността, поради което не следва да бъдат включени в доказателствения материал по делото. Освен това мястото на което е подадена стоп- палка на нарушителя е достатъчно широко и е било в късната част на денонощието, когато движението не е толкова интензивно, като органите на реда не биха подали сигнал за спиране, което ще бъде предпоставка за ПТП.
От събраните доказателства се установяват по безспорен начин всички
правнорелевантни факти. Правилно административнонаказващият орган е подвел
фактическата обстановка под нормата на чл. 103 от ЗДП, както и че
законосъобразно е наложено наказание по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДП. На
жалбоподателя е бил подаден сигнал за спиране по реда на чл.170, ал.3 от ЗДвП,
който бил подаден от полицейските органи, които са органи по контрол по смисъла
на чл.165, ал.1 т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е изпълнил разпореждането, като
бил спрян по-късно от същия автопатрул, който застигнал управлявания от нарушителя автомобил. Наказващият орган е
приложил съответната за това нарушение санкционна норма по чл. 175, ал. 1, т. 4
от ЗДвП, санкционираща отказа да се изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението. Аргумент в подкрепа на изложеното следва и от чл.
170, ал. 3 от ЗДвП, според който спиране със стоп-палка се извършва, както за
извършване на проверка, така и за оказване на съдействие. Подаването на сигнал
за спиране със стоп-палка е от категорията на конклудентните административни
актове, т.е. представлява „нареждане“ по терминологията на чл. 175, ал. 1, т. 4
от ЗДвП, като съдържанието на разпоредените задължения е по чл. 103 от ЗДвП, а
материалноправните предпоставки по чл. 170, ал. 3 от ЗДвП.
Съда счита, че административнонаказващият орган правилно е приложил действащата санкционна разпоредба, а именно чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която предвижда наказание “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и “глоба” от 50 до 200 лева за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
Съдът обаче счита, че административнонаказващият орган неправилно е индивидуализирал наказанието в унисон с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН като е наложил санкция в размер на максимума, предвиден в закона, а именно „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и кумулативно определеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, тъй като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай, се касае за млад човек, който не е успял да реагира своевременно на подадения сигнал със стоп-палка, но същият се подчинил веднага след като в огледалото за обратно виждане е констатирал, че е последван от патрулния автомобил със звуков и светлинен сигнал. За същият не е приложена справка, от която да е видно, че има наложени административни нарушения за други нарушения по ЗДвП, поради което настоящия съдебен състав счита, че наложеното наказание по пункт първи, в предвидения от закона максимум, е прекомерно завишено, поради което ще измени НП в санкционната част в предвидения от закона минимум, като счита, че това ще бъде справедливо наказание относно времето, мястото, начина и мотивите на извършването на нарушението. А именно: наложеното наказание „глоба“ следва да бъде намалено от в размер на 200 (двеста) лева в “глоба” в размер на 50.00 (петдесет) лв. и кумулативно определеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, следва да бъде намалено в „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец.
Настоящият съдебен състав съобразявайки обстоятелствата не намира, че деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна. Поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.
Поради изложените по-горе мотиви съдът не приема за основателно възражението на жалбоподателя, че извършеното описание в обстоятелствената част на АУАНе бланкетно описано, а именно, че жалбоподателят като водач на МПС не спира на подаден сигнал със стоп-палка на униформен служител и в тази връзка не става ясно кой, откъде, по какъв начин и в изпълнение на кои функционални задължения е подал сигнала, за кого се е отнасял и достатъчен ли е бил за възприемане. А така също и възражението, че в НП са посочени допълнителни обстоятелства около извършването на нарушението, а именно: „Не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган“, тъй като и в АУАН и в НП е описано нарушението и обстоятелствата при които е извършено, нарушената правна норма, а в описателната част на НП АНО е цитирал съдържанието на правната норма, която е била нарушена, които обстоятелства в никакъв случай не е довело до ограничаване правото на зашита на жалбоподателя. Същият е разбрал в какво е обвинен и е организирал в пълен обем защитата си. В тази връзка същият още веднага е написал обяснение защо не е спрял веднага на подадения сигнал, като още от този момент е имал своя защитна теза, преразказана, явно по данни на жалбоподателя, от св. Коледаров.
По отношение на второто нарушение, че водачът към момента на проверката не е носил контролния талон към издаденото СУ на МПС, не се оспорват фактическите констатации в тази посока, описано е подробно нарушението, санкцията предвидена в закона е във фиксиран размер, поради което НП следва да бъде потвърдено в тази част
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление в частта по пункт втори се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено
Мотивиран от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, Дупнишки районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №19-0348-000176, издадено от началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ-Дупница, на 27.03.2019г., с което на М.И.К., с ЕГН **********,***, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца като НАМАЛЯВА в “глоба” в размер на 50.00 (петдесет) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №19-0348-000176, издадено от началник РУ към ОДМВР Кюстендил,
РУ-Дупница, на 27.03.2019г., с което на М.И.К., с ЕГН **********,***, на
основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10.00 (десет) лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил, по реда на АПК, в 14-ет дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: