Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18
гр.Русе, 27.05.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на десети май през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 665 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Община Русе против решение за отказ за верификация,
издадено от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и
ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма (ОП) „Региони в
растеж“ 2014 – 2020 г. по проект „Интегрирана система за градски транспорт на
гр.Русе – 2 етап“, който административен акт се съдържа в два документа –
решение за отказ за верификация по искане за окончателно плащане на Община Русе
по АДБФП № BG16RFOP001-1.005-0001-C02 под № РД-02-36-1155
от 02.11.2021 г. и в т.8 от уведомително писмо № 99-00-6-731 от
02.11.2021 г. относно приключване на процедура по одобрение на искане за
плащане № 6 (окончателно) по АДБФП № BG16RFOP001-1.005-0001-C02 - „Интегрирана система
за градски транспорт на гр.Русе – 2 етап“ по ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020
г., съответно на суми в размер от 10 631,13 лева с ДДС и 216 421,79 лева.
С решение № РД-02-36-1155 от
02.11.2021 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и
благоустройството и ръководител на Управляващия орган на ОП „Региони в растеж“
2014 – 2020 г. по проект „Интегрирана система за градски транспорт на гр.Русе –
2 етап“, на
основание чл.60, ал.1, чл.62, ал.1, ал.2 и ал.3, чл.63, ал.1, т.3 и чл.64, ал.1
и ал.3 от ЗУСЕСИФ, не е извършена верификация и плащане в размер на 10 631,13
лева, отчетени в посоченото по-горе искане за окончателно плащане по АДБФП № BG16RFOP001-1.005-0001-C02 - „Интегрирана система
за градски транспорт на гр.Русе – 2 етап“ по ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., поради липса на предвидените в
разпоредбaта на чл.57,
ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл.23, ал.1, т.3 от Специалните
условия към сключения на 05.01.2017 г. АДБФП № BG16RFOP001-1.005-0001-C02 - „Интегрирана система за градски транспорт
на гр.Русе – 2 етап“ по ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. между МРРБ и
Община Русе.
В т.8 от уведомително
писмо № 99-00-6-731 от 02.11.2021 г. относно приключване на
процедура по одобрение на искане за плащане № 6 (окончателно) по АДБФП № BG16RFOP001-1.005-0001-C02 - „Интегрирана
система за градски транспорт на гр.Русе – 2 етап“ по ОП „Региони в растеж“ 2014
– 2020 г. е посочено, че финансовата корекция, която следва да бъде определена
по установена и регистрирана нередност с НИН ОПРР20/21/ЕФРР/1477 от Регистъра
на нередностите, е в размер на 216 421,79 лв.
Както
в решението, така и в уведомителното писмо, е посочено, че след
преглед на окончателното искане за плащане е установена надплатена сума по
АДБФП № BG16RFOP001-1.005-0001-C02 на Община Русе в
размер на 1 193 495,91 лв.
В жалбата и
в допълнително становище се излагат съображения за незаконосъобразност на
оспорения административен акт поради противоречието му с материалния закон и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по издаването му.
Твърди се, че мотивите на органа били общи, объркани и противоречащи си, поради
което на практика се равнявали на липса на мотиви, а това представлявало
съществено нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. На следващо място основното му
възражение се основава на довода, че недопустимостта на засегнатите разходи
следва да се основава на влязло в сила решение за налагане на финансова
корекция, а не само на регистрирания сигнал за нередност. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени акта и да му присъди направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – заместник-министърът на регионалното развитие и
благоустройството и ръководител на Управляващия орган на ОПРР 2014 – 2020г.,
чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. По
възраженията на жалбоподателя сочи, че при започнала процедура по
администриране на нередност УО на ОПРР действа в условията на обвързана
компетентност. Подчертава, че Решение № РД-02-36-1059/20.09.2021 г. на ръководителя
на УО за наложена финансова корекция по регистрирана нередност с НИН
ОПРР20/21/ЕФРР/1477, по повод оспорването на което решение е било образувано
адм.д. № 603/2021 г. по описа на АдмС – Русе, подлежи на предварително изпълнение
по силата на закона (чл.27, ал.2, вр. с чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ). Освен това твърди,
че съгласно чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ, отказ от верификация се постановява при
започнато производство по администриране на нередност, като нормата не държи
сметка за хода на това производство и крайния акт по чл.14, ал.1 от Наредбата
за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни
фондове за установяването на наличие или липса на нередност. Сочи, че е
достатъчно наличието на започнато производство, като в случай на липса на
нередност в нормата е предвидена възможност, разходът да бъде включен в
следващо искане за плащане. Позовава се и на съдебна практика, формирана по
прилагането на чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ, след изменението му обн. в бр.85 от 2017г.
на Държавен вестник - решение № 144/2018 г. на ВАС, постановено по адм.д. №
9037/2017 г. В тази връзка счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя
за наличието на висящ съдебен процес по адм.д. № 603/2021 г. по описа на АдмС -
Русе, както и че към момента на постановяването на решението за отказ от
верификация общината обжалва наложената финансова корекция, именно предвид
обстоятелството, че финансовата корекция подлежи на предварително изпълнение.
Допълва, че ако съдът отмени горецитирания акт за налагане на финансова
корекция, сумата ще бъде верифицирана и изплатена на жалбоподателя, но към
настоящия момент няма основание за верифицирането й от страна на управляващия
орган. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 лева. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.
Съдът, като обсъди събраните по
делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Решението е издадено
от оправомощено лице и в рамките на делегираната му компетентност. Съгласно
чл.9, ал.5, изр.2 от ЗУСЕСИФ ръководител на УО е ръководителят на
администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият
орган, или определено от него лице. Според чл.2, т.1 от Наредбата за
администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни
фондове, отговорни за прилагането на процедурите по наредбата са ръководителите
на управляващите органи на оперативните програми. В чл.5, ал.1, т.10 от
Устройствения правилник на МРРБ е посочено, че министърът организира,
координира и контролира дейността на управляващия орган на Оперативна програма
на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. като съгласно чл.4,
ал.2 от същия правилник министърът делегира със заповед правомощия на
заместник-министрите и определя техните функции. По делото е представена
заповед №
РД-02-14-909/21.10.2021 г., с която Нина Стоименова – заместник-министър на
регионалното развитие и благоустройството се определя за Ръководител на Управляващия
орган на Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г. и Оперативна
програма „Региони в растеж" 2014-2020 г., като й се възлагат функции да
ръководи и организира дейността на Управляващия орган на Оперативна програма
„Региони в растеж" 2014-2020 г. и на Оперативна програма „Регионално
развитие" 2007-2013 г., да издава заповеди и изменения на заповеди за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и всички индивидуални
административни актове по смисъла на ЗУСЕСИФ, както и да подписва документите
от междуведомствения специализиран, междуведомствения общ, международния и
правния документооборот, пряко свързани с изпълнението на програмите,
включително с документите, свързани с досъдебни, съдебни, охранителни и
изпълнителни производства (л.л.27 и 28 от делото).
При
издаването на оспорения административен акт е спазена изискуемата писмена форма
и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспореното
решение от формална страна съдържа фактически и правни основания за неговото
издаване. В него се съдържат мотиви защо е постановен отказ от верификация и
извършване на плащане по искане № 6 (окончателно) от 30.12.2020 г. по АДБФП № BG16RFOP001-1.005-0001-C02 - „Интегрирана система
за градски транспорт на гр.Русе – 2 етап“ по ОП „Региони в растеж“ 2014 –
2020г. между МРРБ и Община Русе в частта му относно суми съответно в размер на 10
631,13 лева с ДДС и 216 421,79 лева. Като неудачен следва да бъде определен подходът на
административния орган да включва последния административен акт, с който е
отказана верификацията на разходи в размер на 216 421,79 лева, в изпратеното
до жалбоподателя уведомително писмо, но това нарушение не следва да се
разглежда като съществено.
Оспореният акт се
явява постановен и при правилно приложение на материалния закон. От събраните
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 30.12.2020 г. чрез ИСУН 2020 е било подадено искане
за окончателно плащане по АДБФП № BG16RFOPOO1-1.005-0001-С02 на Община Русе. Искането е било придружено от окончателен
технически и финансов отчет.
При извършена проверка за обект „Изграждане на
пешеходна връзка - надлез между кв. Родина и кв. Чародейка“, по договор с
изпълнител BG16RFOPOO1-1.005-0001-CO1-S-03/11.10.2017 г.
„ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД, относно допустимостта на промените в обобщената КСС по
отношение на увеличени/намалени количества от КСС+/-15% е установено, че
стойността на отпадналите количествата за компенсиране до 15% е в размер на 5
201,39 лв. без ДДС, а стойността на увеличените количества за компенсиране до
15% е в размер на 14 071,31 лв. без ДДС. Разлика между отпаднали количества за
компенсиране до 15% и увеличени количества до 15% е 8 869,92 лв. без ДДС.
Във връзка с гореизложеното, с решение № РД-02-36-1155 от
02.11.2021 г. (л.л.30-32 от делото) на заместник-министъра на регионалното
развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на ОП „Региони
в растеж“ 2014 – 2020 г. по проект „Интегрирана система за градски транспорт на
гр.Русе – 2 етап“, на
основание чл.60, ал.1, чл.62, ал.1, ал.2 и ал.3, чл.63, ал.1, т.3 и чл.64, ал.1
и ал.3 от ЗУСЕСИФ не са били верифицирани поради липса на предвидените в
разпоредбaта на чл.57,
ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл.23, ал.1, т.3 от Специалните
условия към сключения на 05.01.2017 г. АДБФП № BG16RFOP001-1.005-0001-C02 - „Интегрирана система за градски транспорт
на гр.Русе – 2 етап“ по ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. между МРРБ и
Община Русе разходи в размер на 8 859,28 лв. без ДДС или 10 631,13
лв. с ДДС и не се признават разходи в размер на 10,64 лв. без ДДС или 12,77 лв.
с ДДС, отчетени с фактура № ********** от 18.09.2020 г. към Протокол за
действително извършени и подлежащи на заплащане видове СМР № 19-5 от 18.09.2020
г. на обща стойност 562 182,04 лв. без ДДС, както следва:
По б.p. II.3.1 „Компонент 1 - Изграждане на пешеходна връзка - надлез между кв.
„Родина“ 3 и кв. „Чародейка“ - 8 859,28 лв., представляващи безвъзмездна
финансова помощ и 10,64 лв. допустим собствен принос на бенефициента;
По б.п. V.50.1 „Невъзстановим ДДС“ - 1 771,85 лв. представляващи безвъзмездна финансова
помощ и 2,13 лв. допустим собствен принос на бенефициента.
В т.8 от уведомително
писмо № 99-00-6-731 от 02.11.2021 г. (л.л.33-38 от делото) относно
приключване на процедура по одобрение на искане за плащане № 6 (окончателно) по
АДБФП № BG16RFOP001-1.005-0001-C02 - „Интегрирана система
за градски транспорт на гр.Русе – 2 етап“ по ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020
г. е посочено, че финансовата корекция, която следва да бъде определена по
установена и регистрирана нередност с НИН ОПРР20/21/ЕФРР/1477 от Регистъра на
нередностите е в размер на 216 421,79 лв.
Както
в решението, така и в уведомителното писмо е посочено, че след преглед на
окончателното искане за плащане е установена надплатена сума по АДБФП № BG16RFOP001-1.005-0001-C02 на Община Русе в
размер на 1 193 495,91 лв.
Органът е изложил мотиви също, че съгласно заложеното
в чл.19, ал.3 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г., при верификация на
окончателно искане за плащане се извършва преглед за спазване на условията на
АДБФП. В тази връзка УО на ОПРР 2014-2020 е извършил проверка на разходите,
отчетени по договор АДБФП № BG16RFOPOO1-1.005-0001-С02 на Община Русе и е констатирал, че общо верифицираните
разходи по междинни и окончателно искания за плащане АДБФП, представляващи
безвъзмездна финансова помощ (19 145 920,92 лв.) са по-малко от платените суми
по искания за авансово и междинни плащания (20 364 118,64 лв.) с 1 218 197,72
лв., вт.ч.:
- 24 701,81 лв. - верифицирана и платена безвъзмездна
финансова помощ (дълг) съгласно Решение № РД-02-36-1059/20.09.2021 г. на
Ръководителя на УО за наложена финансова корекция по регистрирана нередност с
НИН ОПРР20/21/ЕФРР/1477;
- 1 193 495,91 лв. - надплатена сума по АДБФП №BG16RFOPOO1-1.005-0001-С02.
По
искане на жалбоподателя е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е
оспорено от страните и което се възприема от съда. Вещото лице е установило
стойности, идентични с тези, посочени в мотивите на оспорения административен
акт. Според вещото лице, независимо
дали невлязлото в сила решение за финансова корекция № РД-02-36-1059/20.09.2021
г. бъде отменено с влязло в сила решение на съда и в този смисъл отпадне
основанието за доначисляване на финансова корекция до определения с него
максимален размер от 25%, то пак ще е налице надплатена сума по АДБФП.
При тази
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Актът, с
който се отказва верификация на разход, е индивидуален административен акт,
който подлежи на самостоятелно обжалване, като това положение, първоначално
изведено в съдебната практика, понастоящем е и законодателно закрепено – арг.
от чл.64, ал.4 от ЗУСЕСИФ.
Отказът за
верифициране на недопустими разходи и финансовата корекция са два различни способа за контрол върху законосъобразното
разходване на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Фактът, че с друг акт на същия орган в тежест на жалбоподателя е определена
финансова корекция, по никакъв начин не преклудира правото на същия орган да
откаже верификация при регистриран сигнал за нередност (чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ
– при започната
процедура по администриране на нередност), както и когато става въпрос за разходи, включени в
искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост (чл.64, ал.3 от ЗУСЕСИФ),
като в случая именно на тези две разпоредби се е позовал органът при
постановяване на оспорения акт, с който е отказал верификация по искане за
окончателно плащане на Община Русе по АДБФП № BG16RFOP001-1.005-0001-C02. Това следва и по аргумент от по - силното основание (argumentum a fortiori) – щом, според чл.64, ал.1 от ЗУСЕФИФ, за да бъде постановен
отказ за верификация законът предвижда, че е достатъчно само да е започната
процедура по администриране на нередност, то основание за такъв отказ безспорно
ще е налице, ако по така регистрираната нередност се е развило административно
производство, приключило с решение за определяне на финансова корекция. Ответникът по жалбата е свободен да
използва едновременно и двата способа без това да влече незаконосъобразност на
постановените актове (вж. определение № 10131 от 25.07.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 7107/2018 г., VII о.). Както се отбелязва и в т.50 от мотивите към решение
от 26.05.2016 г. на Съда на ЕС по
съединени дела C‑260/14 и C‑261/14, задължението за връщането на облага, недължимо
получена чрез нередност, не представлява санкция, а просто последица от
установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща
от правната уредба на Съюза, не са били спазени, като по този начин получената
облага се оказва недължима. Щом не се касае до санкция, то принципът non bis in idem няма да
намери приложение, поради което отказът за верификация и налагане на финансова
корекция могат да бъдат прилагани кумулативно.
-
Относно
отказ за верификация на разходи в размер на 10 631,13 лева.
Обжалваният административен акт в
тази част представлява отказ за верификация по чл.64, ал.3 от ЗУСЕСИФ, като неговото
правно основание е разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ,
във връзка с чл.23, ал.1, т.3 от Специалните условия към сключения на
05.01.2017 г. АДБФП № BG16RFOP001-1.005-0001-C02 - „Интегрирана система за градски
транспорт на гр.Русе – 2 етап“ по ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. между
МРРБ и Община Русе. Налице е съответствие между фактическото и правно
основание. За да е допустим разхода на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ,
същият следва да попада във включени в документите по чл.26, ал.1 и в одобрения проект разходи. В
случая посочените разходи са в противоречие с изискванията, посочени в чл.23,
ал.1, т.3 от Специалните условия към сключения на 05.01.2017 г. АДБФП № BG16RFOP001-1.005-0001-C02, с оглед на което се и явяват недопустими
разходи на основание чл.57, ал.1, т.2 от
ЗУСЕСИФ. Всъщност по отношение на тази част от оспорения отказ за
верификация липсват и конкретни възражения от страна на жалбоподателя.
-
Относно
отказ за верификация на разходи в размер на 216 421,79 лева.
От данните
по делото по безспорен начин се установява, че към момента на обработване и
верифициране на средствата по повод депозираното от жалбоподателя искане за окончателно
плащане ответникът по жалбата вече е бил в процедура по администриране на
сигнал за незаконосъобразно изразходване на средства (по установена и регистрирана нередност с НИН
ОПРР20/21/ЕФРР/1477 от регистъра на нередностите), предоставени на Община Русе по процесния договор,
което, съгласно чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ, съставлява и едно от основанията за
постановения отказ. Редакцията на текста води до извода, че ответникът по
жалбата действа в условията на обвързана компетентност, доколкото нормата сочи
пряко какво следва да бъде поведението на административния орган в конкретната
законова хипотеза. Същевременно тя очертава и фактическия състав, който следва
да се осъществи, за да бъде постановен този отказ. Както поддържа и ответникът
по жалбата, предпоставка за това е единствено дали е започната процедура по
администриране на нередност, без да е необходимо да е налице влязло в сила
решение по определяне на финансова корекция. Нещо повече, дори и процедурата по
администриране на нередността да бъде приключена с решение, с което се
установява, че липсва нередност, то това решение не заличава с обратна сила и
не отменя акта, с който е стартирала процедурата и е регистриран сигналът за
нередност. Независимо от последващото решение, наличието на акт, с който е
започнала процедурата по администриране на нередност, продължава да е налице и
да служи за основание на извършения отказ от верификация на разходите (в този
смисъл вж. решение № 13887 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7763/2018 г.,
VII о.).
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3
от АПК и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на
ответника по жалбата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Така мотивиран и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Русе, представлявана от кмета Пенчо
Пламенов Милков,
против решение за отказ за верификация, издадено от заместник-министъра на
регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган
на ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. по проект „Интегрирана система за
градски транспорт на гр.Русе – 2 етап“, който административен акт се съдържа в
два документа – решение за отказ за верификация по искане за окончателно
плащане на Община Русе по АДБФП № BG16RFOP001-1.005-0001-C02
под №
РД-02-36-1155 от 02.11.2021 г. и в т.8 от уведомително писмо №
99-00-6-731 от 02.11.2021 г. относно приключване на процедура по одобрение на
искане за плащане № 6 (окончателно) по АДБФП № BG16RFOP001-1.005-0001-C02 „Интегрирана система за градски транспорт на
гр.Русе – 2 етап“ по ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., съответно на суми в
размер от 10 631,13 лева с ДДС и 216 421,79 лева.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, сумата от 100 лева – деловодни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: