№ 470
гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600498 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения Г. Т. Г. чрез неговия
защитник - адв. М. Р., против определение № 790 от 23.11.2022 г.,
постановено по ЧНД № 992/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора,
с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно
освобождаване на осъдения от изтърпяване на останалата част от наказанието
лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 241/2014 г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора. В жалбата се излагат доводи за необоснованост
и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. В този смисъл се иска
неговата отмяна, като вместо това въззивният съд постанови условното
предсрочно освобождаване на осъдения.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с
изложените в жалбата оплаквания и приложените по делото материали, за да
се произнесе, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по
същество - неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, Старозагорският
окръжен съд е приел за установено следното:
С Присъда № 6/11.02.2015 г. по НОХД № 241/2014 г. по описа
на Окръжен съд – Стара Загора Г. Т. Г. e признат за виновен за извършено на
1
12/13.10.2013 г. престъпление по чл. 115 НК, за което е осъден на
четиринадесет години лишаване от свобода, при първоначален „строг“
режим. Присъдата е потвърдена с Решение № 91/17.07.2015 г. по ВНОХД №
95/2015 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, оставено в сила с Решение
№ 435/23.11.2015 г. по кнд № 1198/2015 г. по описа на ВКС.
От така наложеното на осъдения наказание лишаване от
свобода е зачетено времето, през което спрямо същия е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ от 14.10.2013 г. до 01.04.2014 г. (5
месеца и 17 дни) и мярка за неотклонение „домашен арест“ от 01.04.2014 г. до
11.02.2015 г. (10 месеца и 10 дни, които са равни на 5месеца и 5 дни лишаване
от свобода) или общо – 10 месеца и 22 дни.
Г. Т. Г. е постъпил в затвора на 05.05.2015 г., с начало на
наказанието 11.02.2015 г. Към датата на влизане в сила на
първоинстанционния съдебен акт по настоящото производство (в случай, че
не обжалван и протестиран) – 01.12.2022 г., осъденият Г. Г. ще е изтърпял
ефективно - 7 години 9 месеца и 20 дни; от предварително задържане - 10
месеца и 22 дни; от работа - 2 години 7 месеца и 10 дни. Така изтърпени са
общо 11 години 3 месеца и 22 дни, а неизтърпеният остатък е в размер на 2
години 8 месеца и 8 дни.
От материалите към затворническото досие и становището на
началника на затвора – Стара Загора, се установява, че лишеният от свобода
Г. Г. първоначално е бил настанен в „Приемно отделение“, в група за
обвиняеми и подсъдими. След получаване на влязлата в сила присъда, на
17.12.2015 г., е бил преразпределен в група за осъдени в корпуса на затвора.
На 13.01.2016 г. е бил преразпределен в затворническо общежитие от закрит
тип „Ч.“. По негова молба, на 31.08.2016 г. е бил преместен обратно в корпуса
на затвора – Стара Загора, с цел улесняване на контактите с близките му.
Настанен е бил в група за неработещи лишени от свобода. На 19.10.2016 г., по
повод устройването му на работа, Г. е бил преразпределен в група за лишени
от свобода, заети в обслужващата сфера.
Със заповед на началника на затвора – Стара Загора от
06.12.2019 г. е бил заменен режимът на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода от Г. от „строг“ на „общ“, а със заповед на началника от 19.01.2022
г. осъденият Г. е преместен за доизтърпяване на наказанието си в
2
затворническо общежитие от открит тип „В.“ към затвора – Стара Загора.
Г. Г. за трети път изтърпява наказание лишаване от свобода.
При първоначалната оценка по профила на нуждите са регистрирани средни
стойности на риска от рецидив – 44 точки, с отчетени дефицити в зоните:
отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол, междуличностни
проблеми и умения за мислене. Нивото на риска от сериозни вреди е
определено като средно при живот на свобода, предвид характера на деянието
и наличието на предишно осъждане по чл. 199 НК, но не е непосредствен.
Отчетено е, че редовната злоупотреба с алкохол е основен фактор за
криминалното му поведение. В първоначалния план на присъдата е
предвидено корекционната дейност да бъде насочена към изграждане на
мотивация за промяна в криминалното поведение на лишения от свобода,
подобряване на уменията за мислене и междуличностното общуване. При
последващи преоценки в основен етап е наблюдавано снижение на
стойностите в зоните: отношение към правонарушението, злоупотреба с
алкохол, междуличностни проблеми и умения за мислене. При извеждане на
лишения от свобода Г. в затворническо общежитие от открит тип рискът от
рецидив вече е в ниски стойности – 39 т. (при 44 т. в първоначалната оценка и
41 т. при замяната на режима). Нивото на риска от сериозни вреди също е
отчетено в ниска степен, като рискът не е непосредствен. В становището на
началника на затвора – Стара Загора се сочи още, че лишеният от свобода
заема позиция в средните слоеве на общността, с нормално развити интелект
и комуникативни умения. Посочва се, че е социално интегриран, с устойчиво
изградени трудови навици. Общувал с по-тесен кръг от лишени от свобода,
предимно на възрастов, етнически и землячески принцип. Бил добронамерен
и неконфликтен, поддържал коректни взаимоотношения с останалите лишени
от свобода. Самооценката му била стабилна и позитивно ориентирана, но
леко завишена. Не са отчетени агресивни или автоагресивни прояви и
нагласи, нито случаи на употреба на алкохол или наркотични вещества по
време на изтърпяване на наказанието. Според Експертната оценка на
актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода,
същият продължавал да бъде ситуативно податлив на негативно влияние и
съпричастен към някои аспекти на типичната за затвора субкултура.
Началникът на затвора – Стара Загора сочи, че в продължителен период от
време Г. демонстрирал балансирано и трайно добро поведение, бил
3
изпълнителен, стремял се да спазва нормативно наложените изисквания и
ограничения. През целия си престой в затвора – Стара Загора не е допускал
нарушения и не е бил наказван. Многократно е награждаван с „домашен
отпуск“ и „ползване на годишна почивка извън затворническото общежитие“.
Наблюдавана е тенденция за нарастване на автономността и отчетливо
разграничаване от негативните аспекти на затворническата субкултура.
Лишеният от свобода Г. Г. е бил устроен на работа в корпуса на
затвора, в обслужващата дейност, първоначално като сервитьор в столовата, а
по-късно като помощник-готвач. След настаняването му в затворническото
общежитие от открит тип „В.“ е назначен на щатна длъжност „магазинер
бюджетни складове“. Длъжността изисквала постоянна комуникация със
служители и лишени от свобода, като в становището на началника на Затвора
– Стара Загора е посочено, че Г. е проявявал отговорно отношение и се е
справял много добре с поставените задачи. В началото проявявал известна
инертност, но по-късно имал водеща позиция на работното си място,
поемайки различни организационни отговорности, възлагани от прекия му
ръководител. При изтърпяването на наказанието си съблюдавал правила и
норми. При последно извършена оценка на 07.07.2022 г. при лишения от
свобода рискът от рецидив е запазен в ниска степен, снижен до 37 т. Не е
регистрирана положителна промяна в зоната „умения за мислене“,
стойностите в зона „злоупотреба с алкохол“ са отчетени като гранични. В
отделните етапи на корекционната работа е отчетено снижение в зоните
„отношение към правонарушението“, „злоупотреба с алкохол“,
„междуличностни проблеми“ и „умения за мислене“. Отчетено е, че нивото на
риска от сериозни вреди е от ниска степен и не се наблюдават значими
рискови фактори. Крайното становище на началника на Затвора – Стара
Загора е, че при цялостна преценка на поведението на лишения от свобода, не
са налице достатъчно и убедителни доказателства за неговото поправянето.
Посочено е, че корекционната работа с лишения от свобода следва да
продължи с цел изпълнение на заложените цели и задачи в плана на
присъдата и затвърждаване на постигнатото.
В становищата на гл.инспектор „Режимна и надзорно-
охранителна дейност“ при затвора – Стара Загора, на началник сектор
„Социална дейност и възпитателна работа“, на началник сектор
Затворническо общежитие от открит тип „В.“, в доклада на инспектор
4
„Социални дейности и възпитателна работа“ в Затворническо общежитие от
открит тип „В.“ и в Експертна оценка на актуалното психично и емоционално
състояние на лишения от свобода Г. е аргументирано отрицателно мнение за
условното му предсрочно освобождаване. В изготвената Експертната оценка
на актуалното му психично и емоционално състояние се сочи, че Г., при все
декларираната мотивация за законосъобразен начин на живот, запазвал по
отношение на правонарушението себеоправдателни защити, по-скоро отричал
отговорност и не осмислял факторите, довели до него. Изложеното в
посочената Експертна оценка отговаря на мотивите към изразеното
отрицателно мнение за условно предсрочно освобождаване на лишения от
свобода в становището на началник сектор „Социална дейност и възпитателна
работа“. Там е посочено, че поради това, че редовната злоупотреба с алкохол
се явява основен криминогенен фактор при лишения от свобода, на същия е
било предложено включване в специализирана група, което той отказал.
При тази фактическа установеност, обоснован и
законосъобразен е изводът на окръжния съд, че молбата на осъдения за
условното му предсрочно освобождаване е неоснователна. Изложените в
противния смисъл доводи в частната жалба не могат да бъдат споделени.
Действително, налице е една от законовите предпоставки по чл. 70, ал. 1, т. 1
НК – осъденият да е изтърпял повече от половината от наложеното му
наказание лишаване от свобода. Наред с нея обаче трябва да са налице и
доказателства за неговото поправяне, съобразно критериите по чл. 439а, ал. 1
НПК – това са всички обстоятелства, които сочат на положителна промяна у
осъдения по време на изтърпяване на наказанието като доброто поведение,
участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват
от оценката на осъдения по чл. 155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план
за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички
други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Цялостното поведение на осъдения Г. по време
на престоя му в пенитенциарното заведение не позволява да се направи
категоричния извод за настъпила положителна и при това трайна промяна у
него. Спазването на Правилника за вътрешния ред, недопускането на
нарушения и съзнателната работа е задължение за всеки лишен от свобода.
5
Тези свои задължения осъденият е изпълнявал, като за добри резултати
многократно е награждаван, включително с „домашен отпуск“ и с „ползване
на годишна почивка извън затворническото общежитие“. Същевременно, като
гранични и проблемни зони остават същите, отчетени в първоначалния
доклад при настаняването му в пенитенциарно заведение – „умение за
мислене“ и „злоупотреба с алкохол“. При тези данни не може да се приеме, че
досегашният престой на лишения от свобода в затвора има отчетлив
корекционен и превъзпитателен ефект. Необходимо е продължаване на
работата за коригиране на наличните проблемни зони и повишаване на
правната култура. Изтърпяното до момента наказание не е постигнало целите
си в пълен обем. Влошеното здравословно състояние на едно от децата на
осъдения не е сред предпоставките за условно предсрочно освобождаване,
поради което не може да доведе до извод, противен на направения.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че
жалбата за неоснователна, а атакуваното с нея определение на окръжния съд,
като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 790 от 23.11.2022 г.,
постановено по ЧНД № 992/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6