Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
16. 01.2020г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ,
на деветнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Й. Б.
прокурор: Христо
Колев
Като разгледа докладваното от съдия Хр.
Христов КАНД дело № 2915 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Д.С.И., против
решение № 1331 от 31.10.2019г., постановено по НАХД № 3899 по описа за
2019г. на Районен съд гр. Бургас, в частта с която е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0769-003302/04.07.2019г. издадено от началник група към ОД
МВР Бургас, сектор Пътна полиция Бургас, с което на Д.С.И. е наложена глоба в
размер на 200.00 лв. за нарушение по чл.25, ал.1 от Закона за движение по
пътищата, на основание чл.179, ал.2 вр. с чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
Касаторът счита решението за неправилно. Не споделя
мотивите на съда обосновали частичното потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Заявява, че не е извършил вмененото му във вина нарушение. Иска
се отмяна на съдебното решение, в частта с която е потвърдено наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, се явява и поддържа жалбата си.
Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр. Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Участващият в процеса
представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд гр. Бургас е
потвърдил частично Наказателно постановление № 19-0769-003302/04.07.2019г.
издадено от началник група към ОД МВР Бургас, сектор Пътна полиция Бургас, в
частта с която на Д.С.И. е наложена глоба в размер на 200.00 лв. за нарушение
по чл.25, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. Отменил е НП в частта за
извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. За да постанови решението си,
съдът е приел, че издаденият АУАН и НП съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Приел е, че нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП е действително извършено и АНО
правилно е приложил съответното наказание, но нарушението по чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП не може да се вмени във вина на И.. Обсъдил е всички наведени от
нарушителя възражения.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на
обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящият касационен състав споделя мотивите на
районния съд. Доводите на районния съд за частично потвърждаване на НП се
приемат от настоящата инстанция като правилно изградени и изчерпателни, поради
което не е налице основание за отмяна на съдебния акт.
Обжалваното съдебно решение е
допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. При постановяването му
съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното
следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с
възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и
обективно,
поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./,
настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното
преповтаряне. Съдът е обсъдил всички
обстоятелства, касаещи нарушението, приел е, че същото е осъществено от
касатора, поради което не е налице твърдяното съществено нарушение на
процесуалните правила.
Съдът следва да
отбележи, че съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни,
които следва да се зачетат от съда. Така въведената презумпция е оборима, а
тежестта да опровергае установените с акта факти е на санкционираното лице. В
настоящия случай, такива доказателства не са представени, както пред
първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция. При тези
обстоятелства, след като е анализирал представените по делото доказателства,
съдът е формирал подробна и правилна фактическа обстановка, която се възприема
и от касационния състав.
Не се споделят направените с
касационната жалба твърдения относно обстоятелството, че не доказано, че
нарушителят виновно е извършил констатираното нарушение.
Съобразно трайно установената съдебна
практика, протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните
му задължения, съставлява официален документ, който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление. В случая, в
съставения Протокол за ПТП е посочено в графа причини и условия за ПТП- "участник
№ 2 се включва в движението от реда на паркираните ….. не пропуска движещия се
правомерно участник № 1", което е скрепено и с подписите на двамата
участника в произшествието, без те да са заявили каквито и да е резерви.
Разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДвП задължава
водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.
Неизпълнението на това задължение е
скрепено със санкция по реда на чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. При
извършена проверка безспорно е установено, че от обективна и субективна страна
е осъществен съставът на посоченото нарушение, поради което законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на водача. Този извод се
подкрепя изцяло от събраните писмени доказателства и напълно съответства на
установените факти.
В конкретния случай,
неспазвайки разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП касаторът е предприел
маневра "излизане от реда на паркираните превозни средства", с което
е причинил ПТП и имуществени вреди на преминаващия покрай него от лявата му
страна автомобил. Между фактите и обстоятелствата на извършване на нарушението
и посочената нарушена законова разпоредба съществува съответствие, като
правилно е приложена и санкционната правна норма. След като не е спазил
изискванията на ЗДвП като не се убеди, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението и блъска движещия се от лявата му страна лек
автомобил и е реализирал ПТП с материални щети, правилно е санкциониран по чл.179,
ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. Като е достигнал до същите
изводи районният съд е постановил правилно съдебно решение.
Предвид горното,
настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички
изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото
производство решение на РС - Бургас е валидно, правилно и законосъобразно,
съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на
основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС,
касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1331 от
31.10.2019г., постановено по НАХД № 3899 по описа за 2019 г. на Районен съд гр.
Бургас.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
1.
2.