№ 218
гр. гр. Д. , 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на четвърти ноември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Георги К. Пашалиев
Секретар:Румяна И. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20203200500662 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 21168/22.10.2019 год. на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Х.И.”N 15,
ет.7 срещу решение № 927/30.08.2019 год. по гр.д.№ 5084/2018 год. на
Районен съд Д.,с което е отхвърлена претенция на дружеството срещу А. А.
К. ,ЕГН *** гр.Д. , ул.”А.П.а”N 66 за установяване на вземания – предмет на
заповед за изпълнение по ч.гр.дело N 3557/2018 год. по описа на РС Д. за
сумите: 453,11 лв. - дължима сума по договор за стоков кредит от
24.05.2016год. , сключен между „Банка ДСК”ЕАД ЕИК *** заедно със
законната лихва от 31.08.2018год. до окончателното плащане; 107,16 лв. -
договорна лихва за периода 08.12.2016год. – 24.04.2017 год. ; 77,16 лв. -
лихва за забава за периода 09.12.2016год. – 23.08.2018год.
1
С доводи за постановяване на първоинстанционния съдебен акт в
отклонение от материалния и процесуалния закон е отправено искане за
отмяната му ,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за
уважаване на претенцията по чл.422 от ГПК и такова за присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство и за две
съдебни инстанции.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 07.10.2019 год.,жалба рег.№ 21168/22.10.2019 год. е подадена
в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна А. А. К. ,от гр.Д.,чрез особения си представител
адв.А.А.М. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.
Спорен между страните е въпросът дали претенция относно
вземания,които са били цедирани надружеството- въззивник от „Банка
ДСК”ЕАД ,може да бъде уважена ако изпълнението на задължението по
чл.99 ал.3 от ЗЗД за съобщаване на цесията е осъществено чрез връчването на
препис от исковата молба на особен представител на ответника-длъжник .
Жалбата и исковата претенция са отчасти основателни въз основа на
фактически констатации и правни изводи както следва:
Предявен е иск по чл.422 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК от
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу А. А. К. за установяване на вземания-
предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.дело N 3557/2018 год. по описа на
РС Д. за следните суми: - 453,11 лв. - главница по договор за кредит заедно
със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК;107,16 лв. -
договорна /възнаградителна/ лихва за периода 08.12.2016 год. – 24.04.2017
год. и 77,16 лв. - лихва за забава за периода 09.12.2016 год. – 23.08.2018 год.
Претендират се разноските в заповедното и в исковото производство.
Ответникът е оспорил претенцията,чрез назначения му особен
представител с отговор рег.№ 6251/27.03.2019 год.,поради липсата на
погасителен план/допълнително депозиран по делото/,несъобщаване по
надлежния ред на цесията и изявлението за предсрочна изискуемост.
С въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации в
2
първоинстанционното решение, а произтичащите от същата правни изводи
на ДРС ,поради което въззивният съд следва да основе решението си на
фактическата обстановка,въз основа на която се е произнесъл
първоинстанционният съд.
Ответникът е сключил Договор за стоков кредит N *** от 24.05.2016
год. с „Банка ДСК”ЕАД.Кредитната сума в размер на 583.34 лв. за покупка на
телевизор SAMSUNG 32J4510 е следвало да бъде върната на 11
погасителни месечни вноски,считано от усвояването му, включващи главница
и добавка / договорна лихва/.Длъжникът преустановил плащанията.Падежът
на първата непогасена вноска настъпил на 08.12.2016 год. На 24.04.2017 год.
настъпил падежът на цялото задължение.Между ищеца и банката е сключено
на дата 10.03.2017 год. Допълнително споразумение за цедиране на вземания
към Рамков договор за покупко-продажба на вземания/ цесия/от 18.10.2016
год. Преди завеждане на делото на длъжника е изпратено уведомление за
извършената цесия, което е върнато в цялост.Вещото лице ,изготвило
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило в
заключение, че общата дължима сума по договора за кредит - главница и
лихви възлиза на 707,18 лв.Изплатената сума от ответника е 184,38 лв., с
която са покрити 2 вноски и част от трета вноска.Неизплатеният остатък
възлиза на 593,98 лв., от които 453,11 лв. - главница ; 69,69 лв. - договорна
лихва и 71,18 лв. – лихва за забава.
Доказва се по безспорен начин наличие на валидно облигационно
отношение по договор за стоков кредит, вземането по което е прехвърлено на
ищеца с цесия.
В случая ищецът не се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост
на договора за кредит,а на настъпил падеж на цялото задължение на дата
24.04.2017 год. ,респ. след този момент на дата 31.08.2018 год. е подадено
заявлението по чл.410 ГПК,т.е. неоснователно е възражението на ответника
касателно предсрочната изискуемост.
Неоснователно е възражението и за неизпълнено задължение на
кредитора по чл. 99 ал.3 от ЗЗД,тъй като ответникът не е могъл да бъде
призован и да участва в процеса лично или чрез упълномощен от него
представител, а интересите му са били защитавани от назначен на основание
3
чл.47 ал.6 от ГПК особен представител,който е носител само на определени
процесуални задължения за защита на интересите й,но не представлява
страната в материалното й правоотношение.
Трайна е съдебната практика,че уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата и приложенията й, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Назначеният адвокат притежава особено процесуално качество да защитава
интересите на длъжника в хода на съдебното производство, но до
назначаването му се стига след като съдът установи редовност на
връчването –чл.47 ал.6 изр.1-во от ГПК. Съгласно чл. 47 ал. 5 ГПК при
връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се
счита уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на
предвидения в чл. 47 ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в
рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на
визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с
приложенията към нея, в частност изявлението от кредитора -цедент,
обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презюмира
да са получени от ответника, а не от назначения му особен представител. С
оглед на горното,исковата молба ведно с уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД
следва да се считат за лично връчени на ответника,а не на неговия особен
представител,ако и да е налице повторното им връчване на него с оглед
осъществяване на процесуалното представителство и защита по делото.
Отделно от това длъжникът може да възразява успешно за липса на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, каквито възражения липсват в отговор на исковата молба,
като от друга страна по делото е установено, че вземанията не са погасени .
С оглед изхода по спора и на основание разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК
,при съобразяване и даденото в т.12 от тълкувателно решение № 4/18.06.2014
год. по тълкувателно дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС,съдът следва да се
произнесе относно дължимите на ищеца разноски,сторени в заповедното и
4
две инстанции на исковото производство,съобразно уважената част на
претенцията.
В заповедното производство,ищецът е заплатил ДТ от 25 лв.;в
производството пред районния съд-ДТ от 125 лв.,300 лв. за възнаграждение
на особения представител,200 лв. възнаграждение на вещо лице,т.е. общо 625
лв.;в производството пред въззивния съд-ДТ от 75 лв. и 300 лв. за
възнаграждение на особения представител,т.е. общо 375 лв.
На основание чл.78 ал.8 от ГПК,във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,на ищеца
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размерите от по
50 лв.,100 лв. и 150 лв. за заповедното и двуинстанционното исково
производство.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 927/30.08.2019 год. по гр.д.№ 5084/2018
год. на Районен съд Д. в частта на отхвърляне на предявения иск от
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД ЕИК *****, гр.С., ул.”Х.И.”N 15,
ет.7 срещу А. А. К. ,ЕГН *** гр.Д. , ул.”А.П.а”N 66 за установяване на
вземания по договор за стоков кредит от 24.05.2016 год. за договорна лихва
за периода 08.12.2016 год. – 24.04.2017 год. за горницата над 69.69 лв. и до
пълния размер на заявяването от 107,16 лв. и лихва за забава за периода
09.12.2016 год. – 23.08.2018 год. за горницата над 71.18 лв. и до пълния
размер на заявяването от 77,16 лв.
ОТМЕНЯ решение № 927/30.08.2019 год. по гр.д.№ 5084/2018 год. на
Районен съд Д. в останалата му част,като вместо това п о с т а н о в я в а :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ал.1,във връзка с
чл.415 ал.1 от ГПК в отношенията между страните , че А. А. К. ЕГН *** гр.Д.
, ул.”А.П.а”N 66,дължи по договор за стоков кредит от 24.05.2016 год. ,
сключен с „Банка ДСК”ЕАД ЕИК ***,вземанията по който са прехвърлени на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД ЕИК *****, гр.С., ул.”Х.И.”N 15,
5
ет.7 с договор за цесия :1./ сумата от 453,11 лв.,представляваща
главница,ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -31.08.2018 год. и до
окончателното плащане; 2./ сумата от 69.69 лв.,представляваща договорна
лихва за периода 08.12.2016 год. – 24.04.2017 год. и 3./сумата от 71.18
лв.,представляваща лихва за забава за периода 09.12.2016 год. – 23.03.2018
год.,плащане на които е разпоредено с издадена по ч.гр.д.№ 3557/2018 год. на
Районен съд Д. заповед № 2051 по чл.410 от ГПК на дата 03.09.2018 год.
ОСЪЖДА А. А. К. ЕГН *** гр.Д. , ул.”А.П.а”N 66 ДА ЗАПЛАТИ на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД ЕИК *****, гр.С., ул.”Х.И.”N 15,
ет.7 сторените съдебно-деловодни разноски в производството, в размерите на
:1./сумата от 23.30 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
от 50 лв. по ч.гр.д.№ 3557/2018 год. на Районен съд Д.;2./сумата от 584.11 лв.
за държавна такса,възнаграждение на особен представител и вещо лице,както
и юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. по гр.д.№ 5084/2018 год. на
Районен съд Д.;3./ сумата от 350.47 лв. за държавна такса и възнаграждение
на особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.
по в.гр.д.№ 662/2020 год. на Окръжен съд Д..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6