№ 227
гр. Враца, 30.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А.Л.П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20201420102229 по описа за 2020 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Н. П. Н. с ЕГН ********** и адрес
гр. *******, ЕМ. ГР. Д. с ЕГН ********** и адрес гр. ******** и В. ИВ. ИЛ. с ЕГН
*********** и адрес гр. ********** срещу В. Г. Г. с ЕГН ********** и адрес с. **********.
В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици при следните права: 10/100
идеални части за Н.Н., 60/100 идеални части за Е.Г. и 30/100 идеални части за В.И., на
недвижим имот, представляващ УПИ XII, п.и. 729, 730, квартал 4 по плана на с. З.. През
лятото на 2019 г. ищецът Н.Н. забелязал, че в горепосочения имот трето неизвестно за него
лице е паркирало и държи автомобили без регистрационни номера, поради което подал в
Районна прокуратура гр. Враца жалба. По последната била образувана проверка, в хода на
която се установило, че автомобилите в имота са поставени от ответника В.Г.. Проверката
приключила с отказ да бъде образувано досъдебно производство с мотива, че става дума за
неуредени гражданско-правни отношения. Въпреки отправените от Н.Н. към ответника В.Г.
многократни покани, включително нотариална такава, ответникът категорично отказал да
освободи имота от автомобилите и останалите свои вещи, като твърдял, че има право да ги
държи там. Ищците поддържат също, че на 07.06.2013 г. е влязло в сила решението по гр.
дело № 1301/2006 г. на Врачански районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание
чл. 108 от ЗС, предявен от настоящия ответник В.Г. срещу настоящия ищец Н.Н., като с
решението е прието, че В.Г. не е собственост на имота, за който е предявена исковата молба
по настоящото дело.
1
Искането към съда е да осъди ответника да престане неоснователно да пречи на
правото на ищците да ползват собствения си недвижим имот, отреден за жилищно
строителство, представляващ УПИ XII, п.и. 729, 730, квартал 4 по плана на с. З., одобрен с
със заповед № 08/04.01.2005 г. на кмета на Община Враца, целият от 1110 кв.м., при граници
и съседи: от североизток – терен, отреден за озеленяване, от югоизток – улица, от
северозапад и югозапад – терен, отреден за озеленяване, като премахне намиращите се в
имота автомобили и други вещи на ответника, с които се пречи на ползването на имота.
Претендират се разноски.
Предявения от Н.Н., Е.Г. и В.И. срещу В.Г. е с правно основание чл. 109 от Закона за
собствеността (ЗС).
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от страна на ответника В.Г. е постъпил писмен
отговор, с който е взето становище за неоснователност на предявения иск. Наведени са
твърдения, че В.Г. е собственик на процесния имот въз основа на изтекла в негова полза
придобивна давност в периода от 2006 г. до 2020 г., както и евентуални възражения, че
липсват действия и бездействия на ответника, с които да се възпрепятства евентуално
притежавано от ищците право на ползване върху имота. Предвид тези твърдения и
възражения ответникът е отправил искане до съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан и да му присъди направените разноски.
Също в срока по чл. 131 от ГПК първоначалният ответник В.Г. на основание чл. 211 от
ГПК е предявил насрещен иск с правно основание чл. 124 от ГПК срещу първоначалните
ищци Н.Н., Е.Д. и В.И. за признаване за установено, че В.Г. е собственик на процесния имот
въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, изтекла в периода от 2006 г. до
2020 г.
В подадения в срок отговор на насрещната искова молба първоначалните ищци
оспорват същата.
Тъй като съгласно писмо с № 1100-401 (2) от 16.03.2021 г. на Община Враца, за
процесния имот не е съставяна данъчна оценка, съдът на основание чл. 70, ал. 3 от ГПК, във
вр. с чл. 195, ал. 1 от ГПК допусна съдебно-техническа експертиза, видно от заключението
на която данъчната оценка на процесния имот възлиза на 4 040,40 л., с оглед на което съдът
е събрал от ответника В.Г. държавна такса по насрещния иск в размер на 50,00 л. (справка
на л. 47 от делото).
Предявените с първоначалната искова молба и с насрещната такава искове са
допустими, като по отношение на насрещния иск съдът съобрази, че представеното влязло в
законна сила решение № 22 от 02.05.2007 г. по гр. дело № 1301/2006 г. на Врачански
районен съд обвързва със сила на пресъдено нещо страни, които са различни от страните по
настоящото дело, а освен това по насрещния иск се твърди изтичането на придобивна
давност в полза на ответника за период, започнал да тече малко преди постановяване на
въпросното съдебно решение и изтекъл след десет години.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
2
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Видно от договор за продажба на недвижим имот чрез търг и нотариален акт за
продажба на недвижим имот, приложени на л. 7-8 от делото, процесният имот,
представляващ УПИ XII, п.и. 729, 730, квартал 4 по плана на с. З., е съсобствен на ищците
Н.Н., Е.Д. и В.И., при следните права: 10% за Н.Н., 60% за Е.Д. и 30% за В.И..
С договор за наем на л. 69 от делото ищецът Н.Н. е отдал под наем на третото за делото
лице Я.М. процесния имот за срок от една година, считано от 01.10.2013 г., срещу месечна
наемна цена в размер на 100,00 л..
С покана на л. 13 от делото, редовно връчена на ответника В.Г. на 07.08.2020 г., видно
от известие за доставяне на л. 14, ищецът Н.Н. е поканил ответника в 7-дневен срок от
получаването да премахне вещите си от имота (лекотоварни и тежкотоварни автомобили),
или Н. ще потърси правата си по съдебен ред.
Видно от приложеното на л. 74 от делото постановление на Районна прокуратура гр.
Враца, през 2019 г. Н.Н. е подал сигнал, че някой складира в собствения му имот (процесния
такъв) автомобили и други вещи, с което пречи на собственика да упражнява правата си
върху имота, както и че прокуратурата е установила това лице (ответника В.Г.), но поради
липса на данни за извършено престъпление е отказала образуването на досъдебно
производство.
Съгласно приложено на л. 87 от делото удостоверение, в периода от 01.01.2011 г. до
31.12.2016 г. ответникът В.Г. е пребивавал в България по-малко от шест месеца за всяка от
календарните години, включени в периода.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на посочения от ищците
свидетел Яв. Б. М., както и чрез разпита на посочените от ответника свидетели К.В.К., Н.
Ив. Н. и М. Ил. Ст., всички без дела и родство.
Свидетелят Я.М. дава показания, че процесният имот се намира на влизане в с. З. (като
се идва от гр. Враца), от дясната страна, като в него има изоставени сгради. Свидетелят бил
наемател на имота от октомври 2013 г. до октомври 2014 г., идвайки там един или два пъти в
месеца, след което решил, че повече няма нужда от него и престанал да бъде наемател. По
време на ползването имотът по границите на имота била поставена метална ограда, но тя
изчезнала два месеца след поставянето й. За този период не е виждал друг освен него да
ползва имота, нито да идва в имота, както и никой не се е опитвал да го гони от там. През
2020 г. свидетелят посетил пак имота и видял, че в него има паркирани някакви коли,
поради което се отказал да го наеме за втори път, като колите са там и към датата на даване
на показанията.
Свидетелят Н.Н. дава показания, че е съсед на имота и има редовни наблюдения върху
него. Имотът е „*****“, което означава, че фамилията на ответника В., включително дядо
му, са ползвали имота за свои нужди още отпреди 2006 г. Ответникът живее постоянно в
Австрия, където работи, но често си идва в с. З., като когато е в селото ползва имота,
3
вкарвайки и изкарвайки от него коли и обслужвайки ги. При голямото наводнение през 1966
г. река Л. отнесла част от горната страна на имота, а в долната част на имота има две
неизползваеми сгради, строени от Трудови войски.
Свидетелката М.С. дава показания, че е съседка на имота и има наблюдения върху
него, както и че никой освен ответника В. и брат му не са влизали в имота от 1981 г.
Ответникът от дълги години работи в чужбина, като се прибира в с. З. през няколко месеца.
Имотът е „*****“, т.е. ответникът е придобил имота по наследство от дядо си.
Свидетелят К.К. дава показания, че в последните 20 години е виждал единствено
ответника В. да влиза в спорния имот и да го поддържа, както и да докарва там автомобили.
В. и семейството му живеят в Австрия, като В. се прибира в З. през 1-2 месеца, а понякога и
по-често.
Съдът се доверява на показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй като
намира същите за обективно и добросъвестно дадени.
От правна страна.
С оглед обстоятелството, че принадлежността на правото на собственост е
преюдициален въпрос за основателността на главния иск с правно основание чл. 109 от ЗС,
съдът намира, че следва първо да се произнесе по насрещния установителен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК за собственост на процесния имот, като намира същия за
неоснователен по следните съображения:
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост или други
вещни права посредством фактическото упражняване съдържанието на тези права през
период от време определен от закона – в случая 10 години (чл. 79 от ЗС), без през този
период да е налице прекъсване, продължило повече от 6 месеца.
На първо място, показанията на всички разпитани по делото свидетели и приложеното
на л. 87 от делото удостоверение сочат на категоричен извод, че ответникът В.Г. от дълги
години живее и работи в Австрия, пребивавайки в България за по-малко от шест месеца през
всяка календарна година, т.е. същият обективно не би могъл да упражнява през посочения в
насрещната искова молба период давностно владение по смисъла на чл. 79 от ЗС.
На второ място, от мотивите на решение № 22 от 02.05.2007 г. по гр. дело № 1301/2006
г. на Врачански районен съд е видно, че с акт № 819 от 27.04.2005 г. процесният имот УПИ
XII, п.и. 729, 730, квартал 4 по плана на с. З. е актуван като частна собственост на Община
Враца, а с поредица Закони за изменение и допълнение на Закона за собствеността е
продължаван периода на мораториум върху придобивната давност върху общински и
държавни имоти, които са частна и публична общинска и държавна собственост, като
последното удължаване е до 31.12.2022 г.
На трето място, ответната страна така и не ангажира доказателства, че имотът, посочен
от свидетелите като „*****“, е идентичен с процесния имот УПИ XII, п.и. 729, 730, квартал
4 по плана на с. З., а по делото са налице данни, че границите и предназначението на имота
4
са променяни с регулационния план от 1963 г., както и че част от имота е била отнесена при
голямото наводнение от месец май 1966 г. (т.е. тази част фактически е престанала да
съществува).
По главния иск с правно основание чл. 109 от ЗС:
Съгласно чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск е
средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или
бездействие, а също и създадено и/или поддържано състояние, което му пречи да упражнява
своето право според предназначението на имота си или в съответствие с обема на това
право. Пасивно легитимирано по иска по чл. 109 от ЗС е всяко лице, което извършва или
поддържа неоснователно действие към собственика. Пасивно легитимиран по негаторния
иск може да е и съсобственик, който извършва или поддържа неоснователно действие към
друг съсобственик.
От договор за продажба на недвижим имот чрез търг и нотариален акт за продажба на
недвижим имот, приложени на л. 7-8 от делото, следва извод, че процесният имот,
представляващ УПИ XII, п.и. 729, 730, квартал 4 по плана на с. З., е съсобствен на ищците
Н.Н., Е.Д. и В.И., при следните права: 10% за Н.Н., 60% за Е.Д. и 30% за В.И..
Не е спорно по делото и се установява от всички доказателства, че именно ответникът
В.Г. държи в процесния имот свои вещи (лекотоварни и тежкотоварни автомобили)
При това положение съдът намира, че са осъществени всички елементи на
фактическия състав на иска по чл. 109 от ЗС, т.е. главният иск е основателен и подлежи на
уважаване.
По разноските.
При този изход на делото право на разноски имат ищците, които са ги претендирали
своевременно. Следва да бъдат възложени на ответника В.Г. направените от ищците
разноски за държавна такса-50,00 л. и внесен адвокатски хонорар в размер на 950,00 л.
(500,00 л. по главния иск и 450,00 л. по насрещния иск), съгласно представен списък по чл.
80 от ГПК, или общо разноски в размер на 1 000,00 л..
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от В. Г. Г. с ЕГН
********** и адрес с. ********** срещу Н. П. Н. с ЕГН ********** и адрес гр. *******,
ЕМ. ГР. Д. с ЕГН ********** и адрес гр. ******** и В. ИВ. ИЛ. с ЕГН *********** и адрес
гр. ********** иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено спрямо Н.Н., Е.Д. и
В.И., че В.Г. е собственик на недвижим имот, отреден за жилищно строителство,
представляващ УПИ XII, п.и. 729, 730, квартал 4 по плана на с. З., одобрен с със заповед №
08/04.01.2005 г. на кмета на Община Враца, целият от 1110 кв.м., при граници и съседи: от
5
североизток – терен, отреден за озеленяване, от югоизток – улица, от северозапад и
югозапад – терен, отреден за озеленяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 109 от ЗС В. Г. Г. с ЕГН ********** и адрес с.
********** да преустанови неоснователно да пречи на Н. П. Н. с ЕГН ********** и адрес
гр. *******, ЕМ. ГР. Д. с ЕГН ********** и адрес гр. ******** и В. ИВ. ИЛ. с ЕГН
*********** и адрес гр. ********** да упражняват правото си на собственост върху
недвижим имот, отреден за жилищно строителство, представляващ УПИ XII, п.и. 729, 730,
квартал 4 по плана на с. З., одобрен с със заповед № 08/04.01.2005 г. на кмета на Община
Враца, целият от 1110 кв.м., при граници и съседи: от североизток – терен, отреден за
озеленяване, от югоизток – улица, от северозапад и югозапад – терен, отреден за
озеленяване, като предприеме необходимите действия по отстраняване от имота на
всички свои вещи (включително леки, лекотоварни и тежкотоварни автомобили).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. Г. Г. с ЕГН ********** и адрес с.
********** да заплати на Н. П. Н. с ЕГН ********** и адрес гр. *******, ЕМ. ГР. Д. с ЕГН
********** и адрес гр. ******** и В. ИВ. ИЛ. с ЕГН *********** и адрес гр. **********
сумата 1 000,00 л.-направени деловодни разноски за държавна такса и внесен адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6