Присъда по дело №428/2024 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 116/24.07.2024 година, постановена по НОХД
№ 428/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП № 91/2024г. по описа на ГПУ-***, с който
подсъдимият С. А. /S. A./, поданик на Кралство **********е обвинен в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 29.06.2024 година, в района на гранична
пирамида №213, находяща се в землището на село Крайново, община ***, област Ямбол,
влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, но с участието на служебния му защитник, назначен от фазата
на БП – адв.М. Т. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са нА.це предвидените в закона
предпоставки за разглеждане на делото по този ред. Съдът е счел, че разглеждането на
делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за изясняване на обективната истина
по делото.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор - А. С. –
зам.адм.ръководител-зам.районен прокурор при РП-Ямбол, поддържа повдигнатото против
подсъдимия С. А. обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като по
изложени съображения и доводи, позовавайки се на доказателствената съвкупност по
делото, намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от
субективна стрА.. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае
подсъдимия С. А. за виновен по повдигнатото му обвинение, като смята, че са нА.це
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което предлага при
условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК да му бъде наложено наказание 1 /една/ година
лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, както и
глоба в размер на 500 лева. Изтъква се, че с така предложените наказания ще бъдат
постигнати целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия С.
А. в лицето на адв.Т. в хода на устните прения пледира за постановяване на присъда спрямо
подзащитния му, с която същият да бъде признат за виновен, но на основание чл.279, ал.5 от
НК да не му бъде налагано наказание, поради това, че е преминал турско-българската
граница, с цел да получи убежище в стрА.та ни. Това същият е заявил още в обясненията си
пред разследващия орган, както и данни за това са съдържими според защитника и в
представеното в съдебно заседание от прокурора писмо от СДВНЧ-Любимец, от което е
видно, че С. А. е подал молба за закрила.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа стрА. следните факти, а именно:
Подсъдимият С. А. /S. A./ е роден на ********** година, в град ***, Кралство
Мароко и е поданик на Кралство Мароко.
Съгласно обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице,
приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият преди около две години и
половина е напуснал родината си по произход – Кралство Мароко, поради трудния живот и е
влязъл на територията на Република Турция, като се е установил в гр.Истанбул, където
работел в сладкарски цех. Тъй като живота в Турция стА.л труден икономически и се е
променило отношението към бежанците, подсъдимият решил да се придвижи до ИтА.я,
където да се установи да живее и работи. Поради това, че не притежавал необходимите
документи и надлежно разрешение да влезе на територията на стрА. от Европейския съюз,
подсъдимият се свързал с кА.лджия, който му обещал срещу сумата от 3 500 евро да го
преведе нелегално през границата на Република Турция в Република България, а от там в
1

Сърбия, от където допълнително да бъде преведен до ИтА.я.
След като подсъдимият оставил искА.та сума на гарант, кА.лджията осигурил
транспорт и подсъдимият С. А. заедно с още 5 лица – 4-ма мароканци и 1 сириец на
28.06.2024г. късно вечерта били събрани в гр.Истанбул и качени в джип, червен на цвят,
управляван от турски гражданин. В автомобила се качил и един водач – арабин, след което
джипът потеглил към границата между Република Турция и Република България. След около
3 часа автомобилът спрял до гориста местност, находяща се в близост до турско-българската
граница. Там подсъдимият и остА..те 5 лица от групата излезли и тръгнА. пеша през гората
в посока към границата, водени от водача-арабин, а автомобилът и шофьора му потеглили в
обратна посока. Чуждите граждани вървели няколко часа и стигнА. до възпрепятстващото
съоръжение, изградено на границата между двете държави. Водачът им заявил, че след като
преминат съоръжението, ще влязат на територията на Р. България. Водачът разпънал
носената с него стълба и я поставил на съоръжението. Изкачвайки се по така поставената
стълба всеки един от групата заедно с водача преодолели възпрепятстващо съоръжение и
преминА. от другата стрА. на оградата. По този начин подсъдимият С. А. на 29.06.2024г.
/събота/ около 22.00 часа влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република
България в района на 213 гранична пирамида, намираща се в землището на с.Крайново,
общ.***, обл.Ямбол. По същия начин съоръжението е било преодоляно и от остА..те от
групата 5 лица и от водача.
След това подсъдимият С. А. и остА..те 5-ма негови спътници продължили пеша
към вътрешността на стрА.та ни, водени от водача – арабин, като се движили през гори в
продължение на около 4 денонощия към предварително избрано място. ПристигнА. на това
място на 04.07.2024г. около 18.00 часа. Тогава водачът им казал, че на това място трябва да
изчакат пристигането на автомобилите, които ще ги откарат до гр.София. Мястото, на което
групата спряла, се намирало в близост до асфалтов път. След около 2 часа на асфалтовия път
пристигнА. и спрели два автомобила с врачанска регистрация. Шофьорите им излезли и с
жестове повикА. подсъдимият и спътниците му. След като групата приближила
автомобилите шофьорите показА. на подсъдимия и на спътниците кой в кое МПС да се качи.
Подсъдимият се качил в черния автомобил заедно с още двама от групата, а остА..те 3-ма се
качили в другия оранжев на цвят автомобил. Водачът през това време потеглил в обратна
посока. След това двата автомобила потеглили един след друг, като първи се е движил
черният автомобил, в който е бил подсъдимият, а втора била другия оранжев автомобил.
След като автомобилите изминА. около 500 метра спрели, като подсъдимият и остА..те
двама негови спътници били прехвърлени във втория оранжев автомобил, като подсъдимият
се качил в багажника на това МПС. След това автомобилите отново потеглили. Около час и
половина по-късно автомобилите били спрени за проверка от полицейски автопатрул.
Междувременно на 04.07.2024г. от 20.00 часа до 08.00 часа на 05.07.2024г. на смяна
застъпил разпитаният по делото като свидетел Р. Х. Д. /на длъжност мл.инспектор - ст.
полицай в 04 екип на ГПУ-***/, който бил назначен за старши на екип ГПН. Около 20.45
часа св.Д. получил сигнал от Началника на ГОДГ за два автомобила, движещи се от
гр.Елхово към гр.***, за които има съмнение, че превозват нелегални мигранти.
Автопатрулът в състава на който бил свидетеля Д. предприели действия по спиране на
автомобилите. Около 21.30 часа патрулът се намирал на път II-79 в района на разклона за
с.Мамарчево, общ.***, когато свидетелят и колегата му по наряд спрели за проверка два
автомобила, движещи се на разстояние един от друг на около 5 метра. Първият автомобил
бил марка „Мазда 626“, управляван от български гражданин, в който полицаите не
констатирА. други лица, а вторият автомобил бил марка „Фиат Идеа“ също управляван от
български гражданин. И двата автомобила били с врачанска регистрация, като шофьорите
им са представили документи за самоличност. Във втория автомобил св.Д. и колегата му от
наряда са констатирА. в купето и в багажника 6 лица от мъжки пол, самоопределящи се от
Кралство **********които са били без документи за самоличност и отговарящи на рисковия
2

профил на нелегален мигрант. След това по надлежния ред св.Д. докладвал на ОДЧ и
Началник ГОДГ при ГПУ-***. Въз основа на получено разпореждане лицата и автомобилите
били задържани и конвоирани до ПНЗЛ при ГПУ-*** за изясняване на случая.
Вследствие на извършеното на същата дата – на 04.07.2024г. около 22.00 часа
прохождане на обратната следа от свидетеля Д. К. С. /на длъжност ст. полицай в 04 екип
ГОДГ в ГПУ-*** към РД“ГП“-Елхово/, е било установено, че подсъдимият и спътниците му
са преминА. турско-българската граница в района на 213 гранична пирамида, находяща се в
землището на с.Крайново, общ.***. В района на посочената гр.пирамида е били
констатирани признаци за нарушение - преминаване на държавната граница, изразяващо се в
деформирано бруно в горната част на изграденото възпрепятстващо съоръжение, както и
следи от няколко лица с направление от Р. Турция към вътрешността на стрА.та ни.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - С. А. /S. A./, роден на ********** година, в град
***, Кралство **********поданик на Кралство **********със средно образование, неженен,
безработен. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводач, пред разследващия
орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във
фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид
липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на
подсъдимия.
От приложената в материА.те по БП справка за съдимост, с рег.№
240709005000292649 от 09.07.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след
направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият
С. А. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл.ІІ-ро вр. с ал.1, т.2 от НПК, с които същия
изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на
свидетелите Р. Х. Д. /на длъжност мл.инспектор - ст. полицай в 04 екип на ГПУ-***/ и Д. К.
С. /на длъжност ст. полицай в 04 екип ГОДГ в ГПУ-*** към РД“ГП“-Елхово/, дадени в хода
на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с остА..я
доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите съдържат
фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и
такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното
престъпление.
Показанията на разпитаните свидетели Р. Д. и Д. С. се кредитират от настоящия
съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за
предубеността на свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с остА..я
доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е
извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля С. факти са
пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние
и в тази им част напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, който сочи, че
деянието е извършено на 29.06.2024г., описва подробно механизма на преодоляване на
възпрепятстващото съоръжение – чрез стълба, каквито констатации – деформирано бруно и
следи от лица е установил при прохождане на обратната следа св.С. в района на гранична
пирамида № 213, находяща се в землището на с.Крайново, общ.***, обл.Ямбол. От своя
стрА. изложените от свидетеля Д. в показанията му обстоятелства са пряко относими към
мястото, времето и начина на откриване на подсъдимия, като установен в лек автомобил
3

марка „Фият Идеа“ с врачански рег.номер, заедно с още 5-ма чужди граждани, представили
се за поданици на Кралство **********който автомобил е бил спрян на път II-79 на
разклона за с.Мамарчево, като втори, следващ първия спрян автомобил марка „Мазда 626“.
Показанията на св.Д. са относими и към последвалото задържане на чуждите граждани от
служители на ГПУ-***. Съпоставени с обясненията на подсъдимия показанията на св.Д.
напълно кореспондират с изложената от С. А. фактология по спирането на двата
л.автомобили „Мазда 626“ и „Фият Идеа“ и откриването от полицейските служители на
ГПУ-*** на групата от 6-ма чужди граждани като пътници в посоченото МПС – втория
л.автомобил марка „Фият Идеа“ и последвалото тяхно задържане.
Писмените доказателства, приложени по БП № 91/2024г. по описа на ГПУ-***
/справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от 05.07.2024г., Протокол
за обиск на лице от 05.07.2024г., Декларация за права на задържано лице, Разписка за
върнати вещи и пари на задържано лице от 05.07.2024г., Евродак дактилоскопна карта на
лице и уведомително писмо с рег. №105450-3890 от 19.07.2024 година на Н-ка на СДВНЧ-
Любимец/, се прецениха за редовни от външна стрА., а като кореспондиращи с остА..те
доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна стрА. подсъдимият С. А. /S. A./, роден на **********
година, в град ***, Кралство **********поданик на Кралство **********със средно
образование, неженен, безработен, неосъждан, без документи за самоличност, с деянието си
е осъществил престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 29.06.2024 година, в
района на гранична пирамида №213, находяща се в землището на село Крайново, община
***, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна стрА. изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия С.
А. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 29.06.2024 г.
подсъдимият е влязъл през границата на стрА.та ни, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в стрА.та
ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която
осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната Република
Турция. Или от обективна стрА. с деянието си, подсъдимият е нарушил установения в
стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение
на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е
довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница, като е
задържан във вътрешността на стрА.та ни – открит като един от 6-мата чужди граждани,
самоопределили се за поданици на Кралство **********установени от св.Д. и колегата му в
спрян на път II-79 на разклона за с.Мамарчево, общ.***, втори лек автомобил марка „Фият
Идеа“.
От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че С. А. е
предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал около 2 години и 6
месеца, след като е напуснал родината си по произход – Кралство **********поради
4

трудния икономически живот, бедността и безработицата, с намерение да отпътува от
стрА.та ни за ИтА.я, където желаел да се установи. Същият макар и да е заявявал изрично в
дадените от него обяснения пред разследващия орган в хода на БП, че е влязъл в стрА.та ни,
за да търси убежище, не е посочил поради каква причина желае закрила в стрА.та ни.
Предприемайки пътуването си към Република България, подсъдимият е бил наясно с
обстоятелството, че ще премине през турско-българската граница, както и че му липсва
изискуемото се разрешение за влизане в Р. България като държава-член на ЕС, бил е наясно
и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни
граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на
деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева
стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира целта си – да влезе на
територията на Република България, от където да продължи към Сърбия, а от там за ИтА.я.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лице, което влезе в стрА.та ни, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията, макар и да е заявявал изрично в дадените от него обяснения пред
разследващия орган в хода на БП, че е влязъл в стрА.та ни, за да търси убежище. Но прави
впечатление, че същият не е посочил причина, поради която е пожелал убежище в стрА.та
ни, а и липсват каквито и да било доказателства, че подсъдимият е преминал границата без
съответно разрешение по причини, свързани с неговия произход, политически убеждения
или религиозни вярвания или че е бил преследван заради своите убеждения или дейност в
защита на международно признати права и свободи. Не са направени и доказателствени
искания в тази насока от подсъдимия чрез неговия служебен защитник в хода на съдебното
следствие. Законът изисква да бъде установено нА.чието на посочените обстоятелства, за да
се приложи хипотезата на чл.279, ал.5 от НК, че влизането в стрА.та е свързано единствено с
желание, да се ползва от правото на убежище по смисъла на чл.27, ал.2 от Конституцията на
Република България, като основанието за предоставяне на закрила - основателно опасение
от преследване по причини на раса, религия, етническа принадлежност, политически
убеждения или принадлежност към определена социална група, следва да е нА.це по
отношение на конкретното лице – в случая на подсъдимия, поданик на Кралство Мароко.
Съобразявайки се в случая с причините, мотивирА. подсъдимия С. А. да напусне преди
повече от 2 години и половина доброволно родината си – Кралство Мароко и да влезе
нелегално на територията на стрА.та ни, след тридесет месечен престой на територията на Р.
Турция, като взе предвид и обстановката в държавата по произход /липсата на безогледно
насилие, характеризиращо нА.чие на повсеместен въоръжен конфликт/, съдът в настоящия
си състав прие, че не са нА.це основанията за прилагане разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК
спрямо подсъдимия, тъй като извършеното от него не попада в приложното поле на този
фактически състав.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия С. А. /S. A./, поданик на Кралство
Мароко, за виновен в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от стрА. на подсъдимия на установения в стрА.та ни правов ред и в частност на
законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и в
личните мотиви, принудили подсъдимия да напусне доброволно родината си – Кралство
**********а впоследствие и Р.Турция, където пребивавал за период от 2 години и половина,
за да премине на територията на държава-членка на ЕС, каквото се явява Р. България, от
където да се придвижи към ИтА.я, където желаел да се установи и да заживее.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. С. А. деяние по
5

чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в стрА.та ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирА. подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му. Посочените смекчаващи
обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като изключителни и дават
основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55 от НК. При тези
фактически констатации, и при нА.чие на многобройни и изключителни смекчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение на целите на наказанието,
съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимия С. А.
наказание лишаване от свобода по чл.279 ал.1 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК
под предвидения в престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК минимум от 3 години лишаване
от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и на основание чл.55
ал.2 от НК наложи на подсъдимия кумулативно предвидено в престъпния състав на чл.279
ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от свобода наказание глоба в полза на Държавата
в размер на 500.00 лева, като за това се съобрази с тежкото материално състояние на
подсъдимия, липсата на работа и доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че са
нА.це предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид /условно/
осъждане спрямо подс. С. А. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването на което бе
признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на инкриминираното
престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца е
от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му /лишаване от свобода/ и
същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК,
не е необходимо наложеното на С. А. наказание лишаване от свобода, да бъде изтърпяно
ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на обществена опасност. Предвид на
това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното на подс. С.
А. наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, за изпитателен срок от ТРИ години,
считано от датата на влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 30.00 лева, да остА.т за сметка на оргА., който ги е
направил – РД”ГП” – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
6

Номер на акта:	116
Дата:	24 юли 2024 г. (в сила от 9 август 2024 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20242310200428
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 юли 2024 г.

Присъда по дело №428/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите