Присъда по дело №882/2020 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 2600035/11.02.2021г. по  НОХД № 882/2020г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу: Б.В.М. за извършени от него престъпления по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 345, ал. 1, предл. първо от НК; срещу К.Г.Г. за извършено от него престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. първо, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; срещу Ж.М.П. за извършено от него  престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. първо, т. 4 и т. 5 и срещу А.Б.К. за извършено от него престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. първо, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.

Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани всички необходими свидетели и бяха приобщени нужните доказателства.

Подсъдимите депозираха обяснения пред съда, като и четиримата отрекоха да имат каквото и да е участие в престъпно подпомагане на бежанци и дадоха своя интерпретация на случилите се събития. Подс. М. призна, че действително на 27.08.2018г. е поставил друга регистрационна табела на управлявания от него автомобил, както и че на 28.08.2018г. го е управлявал на територията на общ. Бургас, въпреки че към онзи момент е знаел за прекратената му регистрация, но отрече да е имал такова знание по отношение на първата инкриминираната дата – 21.08.2020г.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Излага съображения, защо всеки един от подсъдимите следва да бъде признат за виновен, като предлага на съда да определи наказания от по две години „Лишаване от свобода“ за подсъдимите М. и Г., чието изпълнение да отложи с изпитателен срок от четири години, както и „Глоба“ в размер на от по 10000 лева. По отношение на подсъдимия П. пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и десет месеца, чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок за три години, както и наказание „Глоба“ в размер на 7000 лева, а по отношение на подс. К. предлага да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и десет месеца, което да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим, както и наказание „Глоба“ в размер на 5000 лева. Счита, че веществените доказателства следва да се отнемат в полза на държавата, а сторените разноски следва да се понесат поравно между четиримата подсъдими.

Упълномощеният защитник на подсъдимия П. – адв. М. моли съда за постановяване на оправдателна присъда. Прави детайлен анализ на приобщените доказателствени материали, като достига до извод за недоказаност на обвинението по отношение на нейния доверител. Счита, че не са събрани каквито и да е доказателства за участие на П. в инкриминираното деяние в качеството му на „помагач“, а наред с това оборва и наличието на специална цел за набавяне на имотна облага. Спира се подробно на доказателствената стойност на показанията на всеки един от разпитаните свидетели, като достига до извод, че никой от чуждите граждани не е заявил, че е дал пари на шофьорите или на подс. П.. Счита, че не следва да се кредитира показанията на св. К., който според нея е опреснил спомените си преди разпита и поради това изложените от него показания са недостоверни. Оборва доказателствената стойност на приложените ВДС от използвани СРС, като счита, че на тях не се чува нищо, което да подкрепя обвинителната теза на прокуратурата. Допълва, че неясно е останало дали действително част от мигрантите са били непълнолетни, както и качеството на извършения от преводача М. превод. Смята, че неправилно прокуратурата не е провела разпит на най-важния свидетел – Б. С., като по този начин е допуснала непълнота в доказателствения материал. По отношение на веществените доказателства счита, че приобщения автомобил, собственост на П., следва да му се върне. В тази връзка акцентира, че П. не е давал съгласие на Г. да взима автомобила му, като в допълнение посочва, че евентуалното приложение на чл. 281, ал. 3 НК би влязло в противоречие с основни принципи на общностното право. Под евентуалност и в случай, че съдът не сподели доводите й за несъставомерност на извършеното, адв. М. пледира за налагане на условно наказание под предвидения в закона минимум.

Служебният защитник на подс. А.К. – адв. З. – БАК също счита, че виновността на неговия подзащитен е останала недоказана.Счита, че липсва какъвто и да е контакт между К. и мигрантите, поради което и недоказана е останала тезата, че той ги е подпомогнал по какъвто и да е начин да пребивават или да преминават през страната. Счита, че недоказано е останало чужденците да са пребивавали незаконно на територията на страната, тъй като спрямо тях няма приключило производство по чл. 279 НК. Счита, че лицето, което евентуално е организатор на преминаването на мигрантите, е Б.С., който обаче не е подведен под отговорност. В заключение обобщава, че К. не е действал виновно, поради което и следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Намира, че автомобилът, който не е негова собственост, не следва да се отнема в полза на държавата.

Упълномощеният защитник на подс. М. и Г. – адв. К. – БАК, също счита, че неговите доверители не са извършили престъплението по чл. 281 НК. В тази връзка заявява, че ако някой е организатор на събитията, то това е подс. К., а не М. или Г.. Счита, че не е доказано мигрантите да са заплатили на подсъдимите каквито и да е суми за превозването през страната, поради което и според него субективната страна на престъплението е останала недоказана. По отношение на подс. М. счита, че обвиненията за извършени престъпления по чл. 345, ал. 1 и чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК на дата 28.08.2018г. са доказани, но не така стои положението по отношение на датата 21.08.2018г., доколкото към онзи момент подсъдимият не е знаел, че управляваният от него автомобил, чужда собственост, е с прекратена регистрация.

Подсъдимите М., Г., К. и П. заявяват, че се придържа към казаното от техните защитници. В предоставената от съда възможност за последна дума М. заявява, че няма какво да каже, Г. и П. молят да бъдат оправдани, а подс. К. заявява, че иска да бъде оправдан, но в случай че бъде осъден, моли за адекватна присъда.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното.

От фактическа страна:

Подсъдимият Б.В.  М. с  ЕГН:  ********** е роден  на ***г***. ******************. Към август 2018г. е използвал телефон с номер: ***

Подсъдимият К.Г.Г. с ЕГН: ********** е роден на ***г. в гр. Г.. *****************Към август 2018г. е използвал телефони с номера: ***; ***и ***.

Подсъдимият Ж.М.П. с ЕГН: ********** е роден на ***г. в ***. ***************** Към август 2018г. е използвал телефони с номера: ***и ***. П. е бил осъждан веднъж по НОХД № 323/2006г. на ОС-Благоевград, като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 10.07.2006г. и на 10.07.2009г. по силата на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК е настъпила реабилитация по право за това осъждане.

Подсъдимият А.Б.К. с ЕГН: ********** е роден на ***г***. ************** Към август 2018г. подсъдимият е използвал телефони с номера: ***и ***. Към датата на инкриминираното деяние К. е бил осъждан веднъж по НОХД № 672/2017г. на РС-Бургас за престъпление по чл. 281, ал. 2 НК и веднъж е бил освобождаван от наказателна отговорност с прилагане на чл. 78а НК по НАХД №18146/2013г. на СРС.

Подсъдимият А.К. се познавал с лицето Б. С. /афганистанец, пребиваващ на територията на страната/, като двамата поддържали връзка, включително и посредством мобилни телефони. С. координирал превоз на нелегално преминали в страната лица (мигранти), като за целта поддържал връзка с лицата, които фактически ги прекарват през границата на страната, без знанието и разрешението на съответните гранични органи и не през определените за това места – т.нар. „каналджии“ (неустановени по делото) и осигурявал лица, които срещу заплащане да ги превозят след преминаването им на българска територия до гр. Г., от където в последствие чужденците да продължат към желаната от тях крайна точка – най-често държави от централна и западна Европа. Грижил се също за осигуряване на място, в което лицата да отседнат временно, докато се организира по-нататъшния им превоз. В изпълнение на тези си функции С. поддържал активна комуникация с подс. К. и съгласувал с него и с „каналджиите“ точния ред и организация за превозването на бежанците, когато имало група, която е преминала на наша територия и следва да се извози от българо-турската граница към вътрешността на страната. Действията на С. не останали незабелязани за органите на Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР, които след получена оперативна информация, решили да използват спрямо него СРС за разкриване и документиране на престъпната му дейност. Била образувана полицейска разработка,  водена от св. К. – инспектор в ГД„НП“, като след получено разрешение по реда на чл. 15 ЗСРС спрямо използвания от С. телефон с номер *********** било осъществено подслушване по смисъла на чл. 6 ЗСРС.

В хода на експлоатиране на специалните разузнавателни средства било установено, че С. активно комуникирал с подс. К. /тел. ********** и често посредством конферентна връзка осъществявал координация и превод от арабски на български между каналджиите и самия К.. От своя страна К. организирал намирането на автомобили и шофьори, с които да бъдат превозени бежанците във вътрешността на страната, като в случай на необходимост осигурявал дори вода, храна и цигари на бежанците, които след преминаването си през турско-българската граница изчаквали скрити в близост до пътя, докато К. прецени, че моментът за превозването им е подходящ /няма полицейски постове/.

Подс. К. се познавал с подсъдимите М., Г. и П., като на неустановена дата им предложил да се включат в извършваната от него дейност и да превозват бежанци от територията на област Бургас към вътрешността на страната, с цел да набавят за себе си имотна облага /парични средства/. Тримата се съгласили, като се снабдили с моторни превозни средства и на 20.08.2018г. пристигнали на територията на гр. Бургас (без подс. Г.), с цел при удобен момент да превозят преминала група мигранти, която се намирала в района около българо-турската граница . Отседнали в хотел „Авеню“ и зачакали удобен момент, за да осъществят намисленото. През това време протичала активна комуникация между К. и С., целта на която била, да се уговори точното място, от което да бъдат натоварени мигрантите, както и да им се доставят храна и цигари. Няколкократно К. споделил по телефона със С., че в района има засилено полицейско присъствие и не е сигурен дали и кога ще успеят да натоварят мигрантите. Докато изчаквали подходящ момент и обикаляли с автомобилите в района, на 21.08.2018г. подс. Б.М., управляващ л.а. „***“ peг. № PA *** ВК, с номер на рамата WBADP71030GS61**, бил спрян за проверка от полицейски служители, сред които и св. М.У.. Самият автомобил бил собственост на майката на подс. К. – С.К., която го била закупила на 10.09.2016г.  от лицето А. ***. След покупката С.К. не изпълнила задължението си по чл. 143 ЗДвП да прехвърли собствеността на свое име в определения срок, поради което и на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрацията на автомобила била служебно прекратена. Това обстоятелство не било известно на подс. М., който получил автомобила от подс. К., доколкото външно всичко с автомобила било редовно – имал поставени регистрационни табели, документи, застраховка и т.н.

След спирането му за проверка полицейските служители установили, че регистрацията на автомобила е била прекратена, поради което и на място свалили регистрационните табели на автомобила и съставили срещу водача /подс. М./ АУАН с бл. № 07110** за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. След това полицейските служители уведомили М., че разполага с няколко часа, в които може да придвижи автомобила до местодомуването му, поради което и подсъдимият се отказал от намерението си да участва в превоза на бежанци него ден и с лекия автомобил се прибрал към гр. ***. Поради стеклите се обстоятелства подс. К. преценил, че намисленото превозване на мигранти него ден няма да се осъществи, като информирал по телефона С. за развитието на нещата и двамата преценили, че най-добре ще е мигрантите да излязат на пътя и да се предадат, след което всички напуснали територията на Бургас.

Въпреки неуспеха на 21.08.2018г. четиримата подсъдими и С. не се отказали от идеята да организират и превозят мигранти от област Бургас към вътрешността на страната. На 27.08.2018г. на територията на страната се намирала нова група от мигранти, общо 27 човека, сред които и ненавършили пълнолетие лица, която подсъдимите решили да транспортират към Г..

За целта подс. М. предварително се снабдил с регистрационни табели от чуждо МПС, които поставил на управлявания от него автомобил „***“ с номер на рамата WBADP71030GS61504, а именно - регистрационни табели с peг. № ***, които били издадени за л.а. „***“, собственост на св. Г.С. ***. Подс. М. знаел, че тези регистрационни табели били оставени от св. С. в барака до къщата на последния в кв. „Църква“, след бракуването на автомобила му през 2016 г. При бракуването му и предаването му за вторични суровини с транспорта му помогнал именно подс. М. като съсед и приятел на св. С. и поради тази причина подс. М. знаел и за местонахождението на регистрационните табели, с които решил да си послужи, предвид свалените седмица по - рано табели на автомобила „***“ от полицията в гр. Бургас.

Подсъдимите Б.М. и К.Г. следобед на 27.08.2018 г. се срещнали на бензиностанция в кв. Изток, гр. ***, като първо се отправили за гр. Г.. Там се срещнали и с другите двама подсъдими П. и К., които дошли с ползваните от тях МПС – л.а. „***“ рег. № ***и л.а. „***“ рег. № ***. Четиримата разпределили участията си в намисленото деяние и конкретните превозни средства, като подс. П. доброволно предоставил на подс. Г. за управление и за извършване на деянието собствения си л.а. „***“ рег. № СВ *** ВА. Той самият се качил при подс. К. като водач на ползвания и управляван от него л.а. „***“ рег. № ***/собственост на П. П., неустановен по делото/. Подс. М. се качил и управлявал предоставения му от подс. К. л.а. „***“ с номер на рама WBADP71030GS61504, с поставените от самия него и осигурени чужди регистрационни табели с номера № ***. Четиримата подсъдими се разпределили по автомобилите и потеглили за гр. Бургас по АМ „Тракия“, с конкретно намислените действия по извършване на деянието от страна на подсъдимите Г. и М. и по улесняването им чрез осигуряване на безпрепятственото им преминаване и своевременно предупреждаване при наличие на локализирани по пътя полицейски проверяващи патрули от страна на подсъдимите К. и П.. През цялото време подс. К. поддържал връзка по телефона и със С., който координирал действията на четиримата подсъдими и на „каналджиите“.  Около 21,00 часа на 27.08.2018 г. автомобилите напуснали територията на гр. Г., като около полунощ на 28.08.2018 г. вече се намирали на територията на общ. Бургас /в 02,11 часа на 28.08.2018 г. преминали през контролна точка Черноморец в посока Созопол – Черноморец/. До мястото на срещата с мигрантите подсъдимите поддържали активна комуникация помежду си чрез ползваните от тях мобилни телефони, а именно подс. П. чрез мобилен телефон „***“ модел BL-5CB, ИМЕЙ № 359766**3351798 със сим – карта с телефонен номер *** и чрез мобилен телефон „***“ ИМЕЙ ************3662 със сим – карта с телефонен номер ***, подс. М. чрез мобилен телефон „***“ ИМЕЙ 35914307296**83 и сим-карта с телефонен номер 0884 331 050, подс. Г. чрез мобилни телефони  „***“ ИМЕЙ 864038**32125408 със сим – карта с телефонен номер *** и подс. К. чрез мобилен телефон „***“ ИМЕЙ *06667821 със сим- карта с телефонен номер ***, регистрирана на името на А. Р.

На неустановено място в района на гр. Приморско и околността на тъмно място подсъдимите намерили мигрантите, които ги очаквали и много бързо ги качили в двата автомобила, управлявани от Г. и М.. Поради липсата на място хората били наблъскани един в друг и дори при натиска им се счупило задното стъкло на л.а. „***“ рег. № СВ *** ВА, управляван от подс. Г., който в този вид и така натоварен с повече от 10 души в автомобила потеглил по пътя за гр. Бургас. Почти толкова натоварен с хора тръгнал и подс. М., предвождани и от подсъдимите П. и К..

Междувременно органите на „Криминална полиция“ при ОДМВР – Бургас предприели мерки по задържането на лицата, за които получили предварителна оперативна информация и от ГД „НП“ гр. Г. и сформирали установъчни пунктове. В полицейската акция били ангажирани и сили на СПС, и на сектор „ПП“ при ОДМВР – Бургас. Локализирани в района на главен път гр. Созопол – гр. Бургас полицаи, сред които и свидетелят К.П., след 02,00 часа на 28.08.2018 г., в района на „детелината“ на парк „Р.“ забелязали управлявания от подс. К. л.а. „***“ рег. № ***, за който автомобил вече им била подадена информация. С висока скорост подс. К. задминал полицейските части, последван около 10 минути по – късно и от управлявания от подс. Г. л.а. „***“ рег. № ***и управлявания от подс. М. автомобил „***“ с номер на рама WBADP7101504, с поставените регистрационни табели с номера № ***. Св. П. предал информацията на служители, разположени на отсечката на кв. *** и с колегите си продължили проследяването на двете „***“-та. Когато наближили Бургас подс. Г. забелязал полицаите, почти изравнили движението на автомобила си с неговия, и като рязко усилил скоростта в посока гр. Бургас, успял да напусне полезрението им. Същевременно обаче на скрит пост в близост до КПП-3 били локализирани полицейски инспектор С.Т. и мл. автоконтрольор А.И. – и двамата служители в сектор „ПП“ при ОДМВР – Бургас, патрулиращи същата вечер в района на 01 и 05 РУ на МВР – Бургас. След получено разпореждане за локализирането им на конкретен пътен участък с подадената им информация за спиране на конкретни леки автомобили, превозващи нелегално чужди граждани – мигранти, двамата около 02,20 – 02,30 часа на 28.08.2018 г. извършили заградителни мероприятия на КПП-3. Били подминати от управлявания от подс. К. л.а. „***“ рег. № ***, но успели да подадат своевременно разпореждания за спиране на следващите го и управлявани от подсъдимите М. и Г. л.а. „***“ рег. № ***и л.а. „***“ рег. № *** заедно с превозваните в тях лица. При спирането на движението на автомобилите подс. М. направил опит да избяга, но бил задържан от полицаите. Подс. Г. спрял автомобила, но вместо да остане, излязъл и побягнал в неизвестна посока. След като обходили района полицаите при 01 РУ на МВР – Бургас - св. М.Д., К.Д. и П.С. по – късно задържали същия, скрил се в тръстикова растителност в близост. Освен подсъдимите Г. и М. полицаите установили и всичките общо 27 превозвани лица от мъжки пол, всички те видимо от чужд произход, без документи за самоличност, не говорещи български език, сред които и видимо непълнолетни такива. Подс. К. заедно с подс. П. ***, както и автомобила, с който се придвижвали.

Всички установени при полицейските действия лица – четиримата подсъдими и лицата от чужд произход, които били превозвани в управляваните от подс. Г. и М. автомобили, били задържани от органите на МВР първоначално за срок до 24 часа, за изясняване самоличността на чуждите граждани и за извършване на неотложни процесуално-следствени действия при започналото наказателно производство.

Самоличността на чуждите граждани била установена по техни данни и изявления, а именно: ************************************

Било образувано досъдебно производство № 776/2018г. по описа на 01 РУ-Бургас.

В хода на извършените оперативно-издирвателни действия и процесуално-следствени такива всички пътували с двата управлявани от подсъдимите М. и Г. лица заявили себе си като граждани на Афганистан, напуснали техните територии поради политически причини и отправили се към различни европейски държави, за да търсят прехрана и подслон. За тази цел обаче първо пребивавали известно време в Турция, от където водачи /неустановени по делото/ ги транспортирали до границата на България и на територията на която били посрещнати от други, също неизвестни за тях лица. Тези лица следвало да ги откарат до гр. Г., като всички суми по транспортирането заплатили още на водачите им в Турция. Нито един от тях не могъл да види добре шофьорите на автомобилите, с които били откарани от границата на България и с които впоследствие ги спрели полицаите. Всичко станало много бързо, било късно и тъмно, всеки бързал да се качи по автомобилите. Никой от свидетелите – чужди граждани не дал пари на шофьорите, тъй като всичко било предварително уговорено с техните водачи още при тръгването им от Турция.

Всички чужди граждани били настанени в СДВНЧ Любимец, след което изведени в РПЦ Харманли, ж. к. „Дружба“ № ***. По молбите им за закрила ДАБ се е произнесла с откази или е спряла производствата. Единствено за Н.М.Н., който е бил настанен в РПЦ Г. – военна рампа, ул. „Иван Георгов“ № **, производството било възобновено в началото на 2019 г. Всички посочени чужди граждани след известно време самоволно напуснали центъра в приблизително един и същи период – от началото на месец октомври 2018 г. и от тогава тяхното местонахождение за българските власти е останало неизвестно.

На афганистанския гражданин Б. С. на 31.08.2018г. била наложена ПАМ от СДВР-Сектор „Миграция“ и на 26.11.2018г. бил принудително отведен на ГКПП „Аерогара – Г.“ на основание чл. 41, т. 4 ЗЧРБ и напуснал територията на страната. Местоживеенето му към момента е неустановено, поради което и не е разпитан по делото. В хода на разследването, чрез съдействието на Ю. О. – полицейски инспектор при СДВНЧ-ДМ-МВР, като веществени доказателства били приобщени ползваните преди напускането на страната ни от афганистанския гражданин С., мобилни телефони и сим – карти – мобилен телефон „***“, мобилен телефон „***“ и сим – карта.

В хода на разследването с протоколи за доброволно предаване подс. К. предал на полицай при сектор „КП“ при 05 РУ на МВР – Бургас – св. Д.М. мобилен телефон „***“ ИМЕЙ 359********** с липсващ протектор на дисплея и сим – карта на мобилен оператор „Виваком“ **, регистрирана на А. Ш. Р. и на полицай при сектор „ПОППВОИ“ при ОДМВР – Бургас – св. Д. Л. и автоключ за л.а. „***“ рег. № СВ ** ВА, сив на цвят и автоключ за л.а. „***“ рег. № ***.

С протокол за доброволно предаване подс. П. предал мобилен телефон „***“ ИМЕЙ 3575*4903662  с пукнат дисплей и сим – карта на мобилен оператор „Виваком“.

С протокол за доброволно предаване подс. М. предал на полицай при 01 РУ на МВР – Бургас – св. К.С. мобилен телефон „***“ с пукнат дисплей и част от панел ведно със сим – карта на мобилен оператор „А1“.

С протокол за доброволно предаване подс. Г. предал на полицай при 01 РУ на МВР – Бургас – св. К.С. мобилен телефон „***“ ИМЕЙ 8640*125408 със сим-карта на „Теленор“ ведно с черен калъф и мобилен телефон „***“ ИМЕЙ 3523550*42 със сим – карта на „Виваком“.

По делото били изискани по реда на чл. 159а от НПК трафични данни по смисъла на ЗЕС и била назначена съдебно-техническа експертиза от заключението на която станало ясно, че в периода 20-28.08.2018 г. са проведени множество телефонни разговори между подсъдимите лица чрез установените в тях непосредствено след задържането им от органите на полицията мобилни телефони. Към момента на извършеното деяние телефоните са били в клетки на територията на общ. Бургас и общ. С. 

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от  събраните в производството доказателствени материали, а именно:

От гласните доказателства: показанията на свидетелите: А.И. (л. 122 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 101 от Том 3 на ДП); К.Д. (л. 123 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 33 от Том 4 на ДП); П.С. (л. 124 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 34 от Том 4 на ДП); К.С. (л. 125 от съдебното производство); М.Д. (л. 125-126 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 103  от Том 3 на ДП); Г.С. (л. 126 – 127 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 60 от Том 3 на ДП); С.Т. (л. 128-129 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 97 от Том 3 на ДП); М.У. (л. 129 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 100 от Том 3 на ДП); Д.М. (л. 130 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 98 от Том 3 на ДП); К.П. (л. 130-132 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 78 от Том 1 на ДП); Д.Л. (л. 132-134 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 82-83 от Том 1 на ДП и л. 99 от Том 3 на ДП); К.К. (л. 160 – 161 от съдебното производство); С.Д. (л. 161 – 162 от съдебното производство), от приобщените по реда на чл. 284, ал. 1, т. 4 НПК показания на свидетелите: С. ***(л. 84 от Том 1 на ДП); А.  ***(л. 85 от Том 1 на ДП); У.Н. (л. 86 от Том 1 на ДП) и ***Н. (л. 87-88 от Том 1 на ДП), както и частично от обясненията на подсъдимите ***К. (л. 245 гръб от съдебното производство); Ж.П. (л. 245 гръб – 246 от съдебното производство); К.Г. (л. 246 – 248 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 НПК обяснения от досъдебното производство (л. 50-51 от Том 1 на ДП) и Б.М. (л. 248 – 249 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 НПК обяснения от досъдебното производство (л. 54-55 от Том 1 на ДП).

От писмените доказателства: справки за съдимост (л. 50-55 от съдебното производство); писмо от Дирекция „Миграция“ (л. 109 от съдебното производство); писмо от ГД „ГП“ (л. 11 от съдебното производство); писмо от Държавна агенция за бежанците (л.113-117 от съдебното производство); справка от ГД „ИН“ (л. 147 от съдебното производство); справка от ОДМВР-Бургас, ведно с материали (л. 149 – 151 от съдебното производство); документ от посолството на Афганистан (л. 208 от съдебното производство); писмо от ДАНС (л. 209 от съдебното производство); протоколи за доброволно предаване (л. 20 – 25 от Том 2 на ДП); приемо-предавателни протоколи (л. 26-29 от Том 2 на ДП); разписки (л. 32-35 от Том 2 на ДП); характеристики (л. 39 - 42 от Том 2 на ДП); писмо от ГД „НП“, ведно с документи (л. 51 - 61 от Том 2 на ДП); документи  за задържане по ЗМВР (л. 77 – 94 от Том 2 на ДП); АУАН с бл. № 463300 (л. 95 от Том 2 на ДП); документи за собственост на МПС (л. 96 – 102 от Том 2 на ДП); удостоверение за раждане (л. 106 от Том 2 на ДП); справки от мобилните оператори (л. 31 – 36 от Том 3 на ДП); справка-анализ на приобщените справки от мобилните оператори (л. 37-53 от Том 3 на ДП); АУАН бл. № 0711076 (л. 91 от Том 3 на ДП); справка, относно прекратяване на регистрацията на МПС (л. 94-95 от Том 3 на ДП); копие от регистър на хотел „Авеню“ (л. 107 – 110 от Том 3 на ДП); ЗППАМ (л. 113 от Том 3 на ДП); справка от Дирекция „Миграция“ , ведно с документи (л. 118-150 от Том 3 на ДП); справка от Държавна агенция за бежанците (л. 154-157 от Том 3 на ДП); договор за покупко-продажба на МПС (л. 161 от Том 3 на ДП); протокол за доброволно предаване (л. 49 от Том 4 на ДП) и гаранционна карта (л. 69 от Том 4 на ДП).

От експертизите: съдебно-техническа експертиза (л. 62-82 от Том 3 на ДП), включително и от отговорите на вещото лице в съдебно заседание (л. 238 от съдебното производство).

От писмени доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум (л. 65 – 72 от Том 1 на ДП); протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум (л. 73-77 от Том 1 на ДП) и протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум (л. 8 – 19 от Том 2 на ДП).

От веществените доказателствени средства: ВДС при експлоатиране на СРС, приложени в отделен том.

От веществените доказателства: лек автомобил „***“ рег. № ***; лек автомобил *** 530 “, с номер на рама WBADP71030GS61**; лек автомобил марка “***“ peг. № СВ * ВА; 1 брой мобилния телефон марка „***“, черен на цвят, ИМЕЙ № 352355*553 и сим - карта на „Виваком“ с № ********** и **********; 1 брой мобилен телефон марка „***“, черен на цвят, с гумен калъф на гърба - прозрачен с черни орнаменти, ИМЕЙ № 358491090136960 и 358491090136968, със сим-карта на „Виваком“ № ********** и **********; 1 брой празна смачкана кутийка, метална, с надпис “REDBULL”, синьо-сива на цвят; 1 брой празна кутия от цигари с надпис “Marlboro“, червена на цвят, смачкана; 1 брой пластмасова бутилка, разпечатана, пълна с прозрачна течност, 1,5 L, с етикет с надпис “БАНКЯ”; 1 брой памучен тампон напоен с физиологичен разтвор с обтривка от горната част на волана на лек автомобил марка “***“, сив металик на цвят, с peг. № СВ * ВА; 1 брой памучен тампон, напоен с физиологичен разтвор с обтривка от скоростния лост на лек автомобил марка “***“, сив металик на цвят, с peг. № СВ *ВА; 1 брой угарка от цигара, бяла на цвят с надпис “DUNHILL”; 1 брой памучен тампон, напоен с физиологичен разтвор, с обтривка от горната част на волана на л.а. „***” 530 Д, тъмносин на цвят, с peг. № РК * АН; 1 брой памучен тампон, напоен с физиологичен разтвор, с обтривка от скоростния лост на лек автомобил „***” 530 Д, тъмносин на цвят, с peг. № РК * АН; 1 брой обтривка от волана на л.а. „***“; 1 брой обтривка от скоростния лост на л.а „ ***“; 1 брой част от превозен документ, товарителница № 10-00000203733618-002 002 01522 на фирма за куриерски пратки „SPEEDY“; 1 брой оптичен носител, съдържащ изследваната информация по съдебно-техническа експертиза; 1 брой мобилен телефон марка „***“, черен на цвят, ИМЕЙ № 35976706*8211 и сим - карта на „Виваком“ № 89359***********; 1 брой мобилен телефон марка „***“, черен на цвят, с пукнат дисплей и пукнатини по целия дисплей, поставен в черен гумен калъф , с ИМЕЙ № 3575370649036* и сим - карта на „Виваком“ № 893*03320 и **********; 1 брой мобилен телефон марка “***“, розов на цвят, с пукнат дисплей и липсващо парче в горния десен ъгъл, ИМЕЙ № +359********** и сим - карта на „А1“ с № ********** и 02543295; 1 брой мобилен телефон марка „***“ модел BL-5CB, ИМЕЙ № 35*63351798, иззет от л.а „Ауди“ рег. № СВ ** МС; 1 брой мобилен телефон марка „***”, черен на цвят, с черен силиконов калъф на гърба – черен на цвят с надпис “AUTO FOCUS“, с ИМЕЙ № 864038032125408 и сим-карта на „Теленор“ с № 89359050000520476204; 1 брой мобилен телефон марка „***“, черен на цвят, ИМЕЙ № 352355060044742 и сим - карта на „Виваком“ № ********** и **.

Съдът прецени събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи.

Съдът кредитира изцяло показанията на всички разпитани полицейски служители, доколкото ги намира за логични, последователни и взаимосвързани. Всеки един от тези свидетели е имал различно участие в стеклите се събития и проведената операция, като добросъвестно и правдиво споделя възприятията си за релевантните факти. С особено значение за процеса са показанията на св. К.К., доколкото именно той е служителят, който се е занимавал с полицейската разработка и логично има най-пълни и точни възприятия за цялостния развой на събитията. Съдът не споделя възражението на адв. М., че показанията на този свидетел трябва да се изключат от доказателствената съвкупност, защото говори с големи подробности и доколко преди разпита той си е „опреснил спомените“. Подробните и изчерпателни показания в никой случай не могат да се окачествят като такива, които следва да бъдат дискредитирани само на това основание. Точно напротив – те са значим доказателствен източник за разкриване на обективната истина, поради което и не намира никаква опора в закона искането за изключването им от доказателствената съвкупност само на това основание. Действително свидетелят заяви, че преди да се яви пред съда е опреснил спомените си за случилото се, но това също няма как да се счете за порок, който да доведе до дискредитиране на показанията. Нещо повече – разпоредбата на чл. 122, ал. 1 НПК изрично предвижда, че свидетелят може да си служи с бележки за цифри, дати и други, които се намират у него и се отнасят до неговите показания – т.е. самият закон дава възможност на свидетеля дори при непосредствения разпит да ползва бележки, с които да „опресни“ спомените си, що се касае до дати, цифри и т.н. Свидетелят правдиво зави, че именно той е водил оперативното дело по случая, както и че това е била негова последна разработка в тази група, поради което и съвсем логично е запомнил много от подробностите, поради което и съдът не съзира нито една причина, която да води до изключване на показанията му от доказателствения материал.

Съдът кредитира изцяло показанията и на другите разпитани свидетели, като отново не намира причина да се усъмни в изложеното от тях. Нито защитата, нито подсъдимите изтъкнаха каквато и да е основателна причина, която да внесе съмнение в достоверността на изложено от свидетелите. Из останалите свидетелски показания с особена важност се открояват тези на чуждите граждани -  С. ***, А.  ***, У.Н. и ***Н., депозирани в хода на досъдебното производство пред съдия и приобщени в процеса по реда на чл. 284, ал. 1, т. 4 НПК. Тези свидетели споделят за пътя, по който са минали, начина по който са се озовали в България, действията на шофьорите и т.н. Показанията им напълно кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което и съдът им се доверява напълно. Тук е мястото да се посочи, че съдът не възприема позицията на защитата, относно некредитиране на показанията на тези свидетели, доколкото не е представен документ за владеене на арабски език от страна на преводача М.. Съгласно практиката на ВКС - не се изисква преводачът да има специално образование, в това число филологическо, а само да владее чуждия език в степен, позволяваща му да извърши верен превод, под страх от наказателна отговорност (Решение № 485/03.12.2008г. по н. д. № 465/2008г. на II н.о. на ВКС).  В случая, видно от представения документ от посолството на А. – преводачът е роден в А. от родители с афганистански произход, като именно от тази страна са и всички разпитани свидетели. Това в комбинация с обстоятелството, че разпитите са проведени пред съдия, който неминуемо е следял за спазване на правата на участниците и за реда, разписан в НПК, дава на настоящия състав достатъчно увереност да приеме, че в действителност преводачът е разполагал с необходимите познания да извърши верен превод от майчиния си език за нуждите на производството, без да е необходимо изрично да се представят каквито и да е други документи за владеенето на езика.

Съдът кредитира частично обясненията на четиримата подсъдими и то само в частите, в които заявяват, че се познават и че на процесната дата са били задържани в гр. Бургас. По отношение на подсъдимия М. съдът кредитира и обясненията му, досежно това, че на 27-28.08.2018г. сам е поставил чужди регистрационни табели на управлявания от него автомобил, за който на 21.08.2018г. е научил, че е с прекратена регистрация. В тези им части обясненията на подсъдимите кореспондират с останалия доказателствен материал и съдът няма причина да не ги кредитира. Не така стоят нещата относно обясненията на подсъдимите в останалите им части, в които те се опитват да обяснят присъствието си в гр. Бургас и с които отричат участието си в престъплението по чл. 281 НК. Неотклонно в теорията и практиката се приема, че обясненията на подсъдимия имат двойствено качеството – на доказателствено средство и на основно средство за упражняване на правото на защита. В конкретния случай съдът счита, че в коментираните части обясненията на подсъдимите категорично се оборват от останалия доказателствен материал, поради което и се възприемат от съда като опит за изграждане на защитна позиция. Нещо повече, обясненията на М. и Г., че множество непознати лица изневиделица са се качили в автомобилите им, докато те са се намирали до пътя, след което са решили да потеглят с автомобилите си (едва ли не от страх), без да познават лицата и без да знаят на къде точно отиват, противоречи не само на събраните по делото материали, но и на всяка нормална житейска логика. Няма абсолютно никакво логично обяснение, защо ако действително без съгласието и знанието на подсъдимите изведнъж в автомобилите им са се качили повече от десет души, те са решили да потеглят в посока към Г.; защо не са се обадили на полицията, след като са имали телефони, а пътят от Приморско до Бургас не е никак кратък; защо при вида на включените полицейски сирени на входа на Бургас са спрели автомобилите и са побягнали, вместо да потърсят помощ от полицейските служители и много други. Между другото обясненията на тези двама подсъдими, дадени пред съда, съществено се различават дори от тези, дадени в хода на досъдебното производство, като изтъкнатата причина, че това се дължи на полицейски натиск в хода на досъдебното производство, категорично не се възприема от настоящия състав. Разпитите на тези подсъдими в хода на ДП са били проведени в присъствието на защитник, което е напълно достатъчна гаранция, че правата им са били съблюдавани, включително и правото им да дадат или откажат да дават обяснения и то такива, каквито намерят за нужни. Няма нито едно доказателство, че спрямо двамата подсъдими е бил оказан натиск, за да депозират обясненията си, още повече, че самите обяснения отново не кореспондират с действително установените факти и драстично се разминавам със собственоръчните им обяснения, дадени по-рано, които обаче са без процесуална стойност в настоящия процес и които съдът не взима въобще под внимание.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото ВДС от експлоатирани СРС, доколкото намира, че при прилагането им са спазени всички изисквания на НПК (чл. 172-177 НПК) и ЗСРС. Било е поискано и дадено надлежно разрешение за експлоатиране на специалните разузнавателни средства, от компетентен орган, така както изисква разпоредбата на чл. 15 от ЗСРС. СРС за използвани при разследване на тежко умишлено престъпление, изрично включено в разпоредбата на чл. 172, ал. 2 НПК, като в последствие за резултатите от използването са изготвени надлежни веществени доказателствени средства, съобразно с повелята на чл. 176, вр .с чл. 177, ал. 3 НПК. При възпроизвеждането им в съдебна зала съдът не констатира никакви признаци на вмешателство, прекъсвания или неясноти при прехвърляне на съдържанието на записаните разговори в протокола за изготвяне на ВДС. Всички разговори са отразени коректно в протокола, като не се констатират несъответствия между записите и възпроизвеждането им на хартиен носител. Противно на становището на адв. М. съдът счита, че в записаните разговори се чува много повече от грубия език, използван от подс. К.. В действителност тези разговори допринасят в голяма степен за установяване на създадената организация за превозване на мигранти и ролите, които имат в нея подс. К. и Б. С.. Установява се също така конкретните действия по координиране на действията между двамата водачи и подс. К. и подс. П., които категорично оборват обясненията им, дадени в съдебното производство. Изготвените ВДС напълно кореспондират с показанията на разпитаните полицейски служители и чужди граждани, относно организацията и конкретните действия на замесените лица, поради което и съдът не намира причина да не цени така приложените ВДС при формиране на вътрешното си убеждение.

Съдът кредитира и всички приложени по делото писмени и веществени доказателства, доколкото те са приобщени в процеса по предвидения за това ред, кореспондират с останалия доказателствен материал и по никакъв начин не са оспорени от страните.

Настоящият състав цени и всички писмени доказателствени средства, които като изготвени по надлежния ред, представляват надежден източник на информация за извършените действия, реда по който са извършени и събраните доказателства, така както повелява разпоредбата на чл. 131 НПК.

Съдът кредитира и приложената по делото съдебно-техническа експертиза, доколкото я намира за задълбочена и обоснована.

В заключение съдът следва да посочи, че донякъде подкрепя становището на защитата, че в хода на досъдебното производство обективно е имало възможност за провеждане на разпит на Б. С., чиито показания потенциално биха допринесли за очертаване на цялостната картина на случилите се събития (разбира се, ако той се беше съгласил да изложи правдиво възприятията си за фактите). В случая разследващите органи са пропуснали да разпитат този свидетел, като в хода на съдебното производство лицето вече е било експулсирано от страната и въпреки положените от съда усилия, местонахождението му не е установено, поради което и не му е проведен разпит. Този пропуск обаче не е от категорията на непреодолимите, доколкото дори и без разпита на този свидетел, съдът счита, че обективната истина е разкрита, посредством другите приобщени доказателствени материали, поради което и не намира за основателно искането за оправдаване на подсъдимите, само на база непроведения разпит на С..

От правна страна:

 Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

I. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 281, ал. 2 от НК, за което са им повдигнати обвинения.

На първо място от обективна страна безспорно се доказва, че установените в двата леки автомобила „***“ 27 чужди граждани, са преминавали през страната в нарушение на чл. 8, ал. 1 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България. От събраните доказателства се установява, че чуждите граждани не са имали намерение да се установяват като бежанци в Република България и не са притежавали документи за пребиваване на територията на Република България, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1, вр. чл. 9а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България, според която пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на издадена виза по чл. 9а, ал. 2 /чл. 9а ал. 2, т. 1 от ЗЧРБ - за летищен транзит; чл. 9а ал. 2, т. 3 от ЗЧРБ - за краткосрочно пребиваване; чл. 9а ал. 2, т. 4 от ЗЧРБ - за дългосрочно пребиваване/, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, която гласи, че пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на международни договори за безвизов или облекчен визов режим и съгласно чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ. Последната от цитираните правни норми предвижда, че пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на разрешение на службите за административен контрол на чужденците. По силата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 3 от Допълнителни разпоредби на Закона за чужденците в Република България по смисъла на този закон, редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ документ е този, който е издаден по законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде положена виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на произход или в трета държава, снимката в него позволява установяване самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл. Предвидено е, че разрешение за пребиваване е всяко разрешение за пребиваване, издадено от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи в съответствие с единния формат, установен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, а според т. 3б, незаконно пребиваващ чужденец е всеки чужденец - гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване.

Безспорно по делото е установено, че посочените по-горе в изложението 27 граждани на Афганистан не са притежавали редовни документи за пребиваване на територията на Република България, като тяхната цел е била да преминат през територията на страната и да я напуснат в посока западна и централна Европа. Няма и никакво съмнение, че подсъдимите са били наясно с това, че лицата не се намират и не преминават през територията на страната по предвидения за това ред. Това е лесно изводимо от начина, по който лицата са се натоварили на автомобилите – през тъмната част на денонощието, на отдалечен път в близост до българо-турската граница, по повече от десет души в автомобил, без каквито и да е документи и говорещи на чужд език. В тази връзка доводите на адв. З. – БАК, че щом спрямо лицата не са били образувани производства по чл. 279 НК, то и не може да се приеме, че са преминавали през страната в нарушение на закона, не почиват на правилното тълкуване на закона. Дали спрямо мигрантите ще бъдат образувани отделни производства за това, че незаконно са преминали на територията на страната или не, е ирелевантно за отговорността на подсъдимите по настоящето дело, доколкото не променя по никакъв начин обстоятелството, че чуждите граждани в действителност са се намирали и са преминавали през страната в нарушение на гореописаните законови разпоредби.

На следващо място от обективна страна няма никакво съмнение, че чрез действията си четиримата подсъдими (М. и Г. като извършители, а П. и К. като техни помагачи) реално са подпомогнали 27-тимата мигранти да преминават през територията на страната. Това е ясно видимо от обстоятелството, че лицата са били натоварени на два леки автомобила, които са се насочили към вътрешността на страната, с ясното намерение да откарат чужденците към гр. Г., от където те да продължат пътя си. При това положение повече от ясно е, че действията на подсъдимите са насочени към подпомогне на преминаването на чужденците безпрепятствено от органите на МВР през територията на страната, за обезпечаване на която цел действията са извършени след предварително планиране, през тъмната част на денонощието, с осигуряване на „отцепка“ и т.н.

Налице са и квалифициращите признаци по чл. 282, ал. 2, т. 1 /чрез използване на МПС/, т. 4 /по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст/ и т. 5 /по отношение на повече от едно лице/ НК.

От събрания доказателствен материал се установява, че за подпомагане на чужденците са използвани моторни превозни средства – два автомобила, в които са били натоварени всички лица и с които реално е трябвало те да се придвижат до гр. Г. и един автомобил „Ауди“, който да се движи пред тях, да следи за полицейски постове и да обезпечи безпрепятственото преминаване на останалите два автомобила. Поради това правилно РП-Бургас е приела, че деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство.

Правилен е изводът на държавното обвинение и че деянието е извършено по отношение на повече от едно лице, доколкото се касае за общо 27 чужденци, натоварени (буквално наблъскани) в два автомобила.

Съобразен с установените факти е и изводът, че в случая деянието е било извършено по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст, доколкото безспорно се установява, че част от лицата не са били навършили шестнадесет годишна възраст, видно от заявените от самите тях дати на раждане. Между другото съдът не споделя доводите на защитата, че възрастта на лицата е останала недоказана, а от там недоказан е и този квалифициращ признак. Тъкмо напротив – всяко едно от лицата при задържането му от полицията, предвид липсата на документи за самоличност, е попълнило набор от документи и е декларирало датата си на раждане. Съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността на чуждите граждани и поради това кредитира с доверие заявените от тях дати на раждане. Нещо повече, видно от приложения фотоалбум от оглед на местопроизшествие (л. 69-72 от Том 1 на ДП), на който освен автомобилите са заснети и част от мигрантите, ниската възраст на част от чужденците е повече от очевидна – т.е. не остава никакво съмнение, че действително част от превозените лица са ненавършили 16-годишна възраст, което обстоятелство няма как да е останало скрито за подсъдимите.

Съдът счита, че в конкретния случай превозването на чужденците е станало и по начин, опасен за живота им, доколкото са били буквално наблъскани в два автомобила, включително и в багажниците, без поставени предпазни колани и в разрез с всякакви правила за безопасно превозване на хора. Всичко това сочи, че реално е налице и квалифициращия признак по т. 3, но доколкото такова обвинение няма повдигнато, съдът не се спира подробно на него.

Съдът счита, че е налице и задружна престъпна дейност при осъществяване на престъплението, като подс. М. и Г. са действали като извършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК, а П. и К. като техни помагачи, по смисъла на чл. 20, ал. 4 НК. Това е така доколкото М. и Г. са управлявали двата автомобила „***“, в които са се намирали чуждите граждани, поради което и са участвали непосредствено в осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението. От своя страна подс. К. и П. умишлено са улеснили двамата извършители при осъществяване на престъплението, като П. е предоставил на Г. собствения си автомобил „***“ рег. № СВ *** ВА, с който да превози мигрантите, а К. е предоставил на М. автомобила на майка си С.П.К.  - л. а. „***“ с номер на рама WBADP71030GS61504. Отделно от това двамата помагачи са се предвижвали пред автомобилите на М. и Г., за да им се осигури безпрепятствено преминаване и за да им се отправи своевременно предупреждение при наличието на локализирани по пътното платно полицейски проверяващи патрули. Между другото съдържанието на приложените ВДС категорично доказва участието на К. и П. като помагачи. От записаните разговори става ясно, че К. следи за наличие на полицейски патрули и преценява кога е най-удачно да се извърши натоварването на мигрантите, като в разговори от 27.08.2018г. и от 28.08.2018г. определя тази дейност като „отцепки“, чиято цел е да осигурят безпроблемно минаване на автомобилите, превозващи чужденците. Именно поради това съдът счита, че с поведението си К. и П. умишлено са улеснили двамата извършители в осъществяване на престъплението, поради което и правилно са били привлечени да отговарят като техни помагачи. Не е вярно, че подсъдимият П. не е предоставил доброволно автомобила си на подс. Г.. Анализът на цялостната обстановка, обилната комуникацията и добрата координацията между лица, факта, че са тръгнали заедно от Г. и след това заедно са се насочили от Приморско към Бургас категорично сочи, че реално П. съвсем доброволно и съзнателно е предоставил автомобила си на своя съучастник. Между другото участието на П. в цялата схема и знанието му за плана се доказва и то това, че в разговор от 28.08.2018г. (разговор 59 от приложените ВДС) подсъдимият К. продиктува на Б.С. мобилния телефон на П. и няколко секунди по късно С. му се обажда (разговор 60), като П. моли С. да преведе на мигрантите на арабски указанията да се наредят хубаво и да си хванат багажа в ръцете. По мнение на съда това категорично оборва тезата на К. и П., че случайно са били спрени от полицията, че нямат нищо общо с подпомагането на мигрантите и т.н.

  Между четиримата е съществувала и общност на умисъла, доколкото всеки един от четиримата е знаел, че участва в извършване на престъпление заедно с останалите. М. и Г. за знаели, че двамата заедно ще участват в изпълнителното деяние и със задружни усилия ще превозят във вътрешността на страната общо 27 души, като за знаели, че в тази им дейност ще бъдат улеснени от К. и П. – от една страна чрез предоставяне на леки автомобили, а от друга, чрез движение пред тях, с цел следене за полицейски патрули. От своя страна последните двама са съзнавали, че с действията си улесняват М. и Г. да подпомогнат мигрантите да преминават през територията на страната в нарушение на закона, като по този начин между четиримата се е формирал общ умисъл за извършване на деянието, в който общ умисъл всеки е съзнавал своята и на останалите роли и се е искал настъпването на престъпния резултат в следствие на задружната им дейност.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като и четиримата са съзнавали общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са общественоопасните му последици и са искали настъпването им, което е обективирано в тяхното поведението – съзнавали са, че 27-те лица са чужденци, чиято цел е да преминат през територията на страната в нарушение на закона. Предвиждали са, че в резултат на задружната им дейност ще подпомогнат тези лица да преминат през страната в нарушение на закона, но от волева страна подсъдимите са искали настъпването на общественоопасните последици изразяващи се в противозаконно подпомагане на мигрантите. Двамата извършители ясно са съзнавали, че със своите действия реално транспортират лицата през страната, а помагачите ясно са съзнавали, че с действията си улесняват извършителите, като между тях е съществувала съгласуваност и координация /общност на умисъла/.

Наред с това съдът счита, че всеки един от подсъдимите е действал и със специална цел – да набави за себе си и за своите съучастници имотна облага /парична сума/. Във връзка с възраженията на защитата тук е мястото съдът да посочи, че след изследване на всички обстоятелства около извършеното престъпление, поведението на подсъдимите и механизма на извършване на деянието, съдът достига до еднозначен извод за наличие на специалната користна цел, въпреки че действително нито един от мигрантите не им е дал директно пари. Трайно установено в съдебната практика е разбирането, че за умисъла или намерението на дееца, като факти от неговия вътрешен живот, се съди като се преценят всички факти и обстоятелства от обективната действителност, които съпътстват престъпното деяние. Утвърдено е и становището, че в тези случаи преки доказателства е трудно да има, като доказването се извършва чрез индиции. В тази връзка съдът отчита, че фактът, че четиримата са отишли на мястото, от което са качили чуждите граждани, в двата автомобила „***“, говори за една предварителна съгласуваност между тях с водачите на групата на чужденците. Подсъдимите са знаели къде и кога трябва да вземат чуждите граждани и да подпомогнат преминаването им през територията на Република България. В подкрепа на изложеното са твърденията на свидетелите ***, Саларзай, Н. и Н., които заявяват, че след като стигнали до асфалтов път са изчакали уговорения превоз, като след това пристигнали леките автомобили, в които се качили. От показанията на същите свидетели се извежда и специалната цел на подсъдимите, а именно да набавят имотна облага за себе си. За безпрепятственото преминаване на мигрантите през териториите на различните държави, техни близки са платили различни суми още преди отпътуването им от Афганистан (при някои от тях след пристигането им в Турция). Подпомагането на свидетелите, от страна на подсъдимите да преминат през територията на Република България е било част от цялостната организация по превеждането на лицата от Афганистан до намислената от тях крайна дестинация, което води до единствения възможен извод, че подсъдимите са извършили деянието с цел получаване на съответна имотна облага за себе си и за своите съучастници. Независимо от факта, че по делото не е установено фактическото получаване на такава облага от тях, то същата следва именно от горепосоченото. Изрично в този смисъл е практиката на въззивната инстанция по напълно аналогични от към факти казуси (Решение № 223 от 26.11.2018 г. на ОС - Бургас по в. н. о. х. д. № 679/2018 г.). Между другото в подкрепа на горните изводи са и показаният на св. К., който от позицията на професионалния си опит е категоричен, че в случая е използвана схемата „хавала“, при която плащанията се извършват на „четири очи“. Тук е мястото да се посочи и че видно от приложените ВДС ясно става, че подпомагането и превозването на мигрантите не става „от любов и състрадание към афганистанците“, използвайки точните думи на св. К., а срещу заплащане. Така в разговор от 20.08.2018г. подс. К. изрично посочва, че иска да му се заплати и то „250 отгоре на мен“; в разговор от 21.08.2018г. заявява: „Защо не го приемеш така, че аз искам да свърша работа и ти да изкараш пари и аз да изкарам пари“. В същия този разговор подсъдимият обяснява, че цената е 250 евро. В разговор от 21.08.2018г. С. обяснява на подс. К., че щом няма възможност да вземат всичките мигранти: „ Поне половината взимай да изкараш другите и ще изкараме от хиляда – не, повече ще изкараме“ и т.н. Като цяло съдържанията на приложените ВДС категорично доказва извода, че реално превозването и подпомагането на мигрантите се извършва срещу заплащане, което категорично подкрепя становището на съда, че в случая изискуемата от закона користна цел се доказва несъмнено.

II. По отношение на престъпленията по чл. 345, ал. 2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал. 2 НК и по чл. 345, ал.1 НК, вменени във вина на подс. М. съдът следва да посочи следното.

Няма спор, че на 28.08.2018г. подсъдимият е управлявал МПС - л.а. „***“ с номер на рамата WBADP71030GS61504, за което знаел, че е с прекратена регистрация и на което самият той преди това е бил поставил регистрационни табели с peг. № ***, които били издадени за л.а. „***“. При това положение съдът счита, че с поведението си на 28.08.2018г. М. е осъществил всички признаци на съставите на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и чл. 345, ал. 1 НК.

По отношение на престъплението по чл. 345, ал. 2 НК.

На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия на 28.08.2018г. по привеждане на л.а. „***“ с номер на рамата WBADP71030G***04 в движение и придвижването му в пространството по ПП I-9 в посока към пътен възел „Юг“, представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които понятието "управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.

На следващо място от обективна страна, няма спор, че „л.а. „***“ с номер на рамата WBADP71030GS61504, който подсъдимият е управлявал е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.

На последно място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимият, законът изисква управлението на МПС да се осъществява, въпреки че същото не е регистрирано по надлежния ред. В тази си част наказателната норма е бланкетна, като съдържанието й следва да се запълни чрез анализиране на относимите правни норми към регистрирането на МПС на територията на страната. Правната регламентация на въпросните правоотношения е намерила израз в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която - по отворените за обществено ползване пътища се допускат единствено регистрирани моторни превозни средства с поставени на определените места табели с регистрационен номер. За приложение на разпоредбата е приета и Наредба № I-45/ 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая лекият автомобил, управляван от М. е бил закупен от С.К. на 10.09.2016г. в предвидената за това форма съгласно чл. 144, ал.1 ЗДвП (писмен договор с нотариална заверка на подписите), както в двумесечен срок от придобиването тя не е изпълнила задължението си по чл. 145, ал.1 ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира превозното средство на свое име. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.), съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират когото и да е за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и такова задължение). В случая, очевидно крайният срок за пререгистрация на автомобила не е бил спазен от новия собственик, поради което и правилно регистрацията е била служебно прекратена след изтичане на крайния срок – т.е. към коментираната дата 28.08.2018г. автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред, което пък обуславя и съставомерността на извършеното от М. от обективна страна.

 От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият М. е съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. В частност - интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че с действията си привежда в движение автомобила и го предвижва в пространството, че пътят, по който се движи е отворен за обществено ползване, както и че автомобилът не е регистриран по надлежния ред (с прекратена регистрация), като от волева страна подсъдимият е искал да управлява МПС-то въпреки липсата на регистрация. Тези изводи съдът формира от обясненията на самия подсъдим, който заяви пред съда, че след като е бил спрян за проверка на 21.08.2018г. е научил, че автомобилът е с прекратена регистрация, но въпреки това на 28.08.2018г. е решил отново да го управлява, както и от приложените по делото писмени доказателства (АУАН от 21.08.2018г.), които напълно кореспондират с обясненията му.

В случая деянието не може да бъде квалифицирано нито като маловажно, нито да се счете за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, доколкото бележи значително по-висока степен на обществена опасност от типичните случаи на този вид деяния. Това е така доколкото М. не само е управлявал МПС с прекратена регистрация, но и умишлено му е поставил чужда регистрационна табела, за да прикрие това си поведение. Отделно от това автомобилът е бил използван за предвижване през територията на почти цялата страна, което допълнително завишава обществената опасност на извършеното.

По отношение на обвинението за извършване на аналогично престъпление на 21.08.2018г., обаче съдът счита, че не са ангажирани достатъчно доказателства, от които да може да се направи извод, че подсъдимият е знаел, че управляваният от него лек автомобил е с прекратена регистрация. Това е така доколкото автомобилът не е бил негова собственост, а му е бил предоставен от подс. К.. Самият автомобил е бил с поставени регистрационни табели, с изрядни документи и т.н. При това положение съдът няма как да сподели изводите на прокурора, че М. е действал виновно по отношение на 21.08.2018г. В действителност, видно и от неговите обяснения, той не е бил наясно, че регистрацията на предоставения му автомобил е била служебно прекратена, като не са събрани никакви доказателства, които да оборват обясненията му. При това положение съдът приема, че на 21.08.2018г. липсва умисъл у М. за извършване на деянието по чл. 345, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправда по обвинението да извършил престъпление по чл. 345, ал. 2 НК на 21.08.2018г., както и по правната квалификация на чл. 26, ал.1 НК.

По отношение на престъплението по чл. 345, ал. 1 НК.

На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „служене” с регистрационни табели, което се осъществява само чрез действие. Служенето представлява използване на съответната вещ по предназначение. В случая регистрационните табели с рег. № *** са били поставени от подс. М. върху управлявания от него автомобил, с цел да не бъде установено, че самият автомобил е с прекратена регистрация и със свалени табели – т.е. безспорно се доказва, че с поведението си М. си е „служил“ с въпросните регистрационни табели.

На следващо място от обективна страна законът изисква регистрационните табели да са издадени за друго МПС. В случая и това изискване на закона е спазено, като табелите с рег. № *** са били издадени не за автомобила „***“, който е управлявал М., а за лек автомобил „***“. Самите табели са били истински, тъй като били издадени от съответните за това органи, но с поставянето им на автомобил, за който не са били издадени, и управлението на този автомобил в пространството, подсъдимият е довършил от обективна състава на престъплението по чл. 345, ал. 1 НК, за което му повдигнато обвинение.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. В частност - интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че чрез поставянето на табелите върху лекия автомобил „***“ и управлението му в пространството, той си служи с тях, както и че въпросните табели не са издадени за това МПС, но от волева страна подсъдимият е искал да управлява МПС-то и то именно с поставените чужди табели.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 281, ал. 2 НК, в което подсъдимите бяха признати за виновни, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от една до шест години и „Глоба“ от пет хиляди до двадесет хиляди лева. За престъпленията по чл. 345, ал. 1 и чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, вменени на М., законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок до една година или „Глоба“ в размер от петстотин до хиляда лева.

Съгласно чл. 21, ал. 1 НК всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие.

При индивидуализацията на наказателната отговорност  и четиримата подсъдими съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 НК. Като отегчаващо отговорността обстоятелство и за четиримата подсъдими съдът отчита големия брой превозвани мигранти, големия брой лица, ненавършили шестнадесет годишна възраст, както и опасния начин, по който лицата са били транспортирани. Съдът отчита в негативен план и демонстрираната от подсъдимите упоритост, като те не са се отказали от намисленото престъпление, въпреки че на 21.08.2018г. са били възпрепятствани да го осъществят от органите на полицията. Само по отношение на подсъдимия К. съдът отчита като отегчаващо отговорността му обстоятелство факта, че към датата на деянието е бил осъждан и то за същото по вид престъпление и се е намирал в изпитателния срок на осъждането.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства за подс. П., К. и Г. съдът отчита трудовата им ангажираност, а по отношение на подс. П., М. и Г. съдът отчита и чистото им съдебно минало. 

С оглед на така изложеното съдът счита, че по отношение на престъплението по чл. 281, ал. 2 НК най-подходящо спрямо подсъдимите П., М. и Г. се явява наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА и „Глоба“ в размер на 6000 лева, а спрямо К. - Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ и „Глоба“ в размер на 8000 лева.

Съдът счита, че така индивидуализираните наказания в пълнота биха могли да постигнат целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще способстват за поправянето и превъзпитанието на четиримата и наред с това ще им въздействат предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определените наказания биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

  По отношение на подсъдимите П., М. и Г., настоящият състав счита, че за постигане на горните цели и преди всичко за поправянето на подсъдимите не е необходимо наложеното наказание „Лишаване от свобода“ да се изтърпи ефективно. Налице са и останалите предпоставки по чл. 66, ал.1 НК, доколкото към момента на извършване на деянието подсъдимите не са били осъждани на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а срокът на наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ по отношение на горепосочените трима, следва да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящата присъда.

По отношение на подс. К. съдът счита, че наказанието следва да се изтърпи ефективно, доколкото той вече е бил осъждан на наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 672/2017г. на РС-Бургас, за което не е бил реабилитиран, поради което и не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 66 НК.

На основание чл. 59, ал. 1 НК от така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ на подс. К. следва да се приспадне времето, през което той е бил задържани по реда на ЗМВР, по реда на чл. 64, ал. 2 НПК или е изтърпявал МНО „Задържане под стража“ или „Домашен арест“ във връзка с настоящето престъпление.

За престъпленията по чл. 345, ал. 1 и чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок до една година или „Глоба“ в размер от петстотин до хиляда лева. При индивидуализирането на наказанията за всяко едно от двете престъпления съдът отчете както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността на подсъдимия М. обстоятелства. В негова полза съдът отчете чистото му съдебно минало и изразеното признание. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита демонстрираната упоритост при извършването на двете престъпления, както и факта, че реално подсъдимият е управлявал нерегистрираното МПС с поставени чужди табели през територията на почти цялата страна.

С оглед на така изложеното съдът счита, че по отношение на престъпленията по чл. 345, ал. 2 НК и чл. 345, ал. 1 НК най-подходящо спрямо подсъдимия М. се явява наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА по отношение на всяко едно от престъпленията.

Съдът счита, че така индивидуализираните наказания в пълнота биха могли да постигнат целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще способстват за поправянето и превъзпитанието на М. и наред с това ще му въздействат предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определените наказания биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

  Настоящият състав счита, че за постигане на горните цели и преди всичко за поправянето на М. не е необходимо всяко едно от наложените наказания  „Лишаване от свобода“ да се изтърпи ефективно. Налице са и останалите предпоставки по чл. 66, ал.1 НК, доколкото към момента на извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждани на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а срокът на наложените наказания е до три години лишаване от свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на всяко едно от наложените наказания „Лишаване от свобода“ по отношение на М., следва да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящата присъда.

На основание чл. 23 от НК съдът счита, че спрямо М. следва да се определи едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му по-горе, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК следва да се отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

  Настоящият състав намира, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 24 от НК по отношение на общото наказание от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“, наложено на М.. Съгласно Решение № 192/08.06.2009 г. по н.д. № 85/2009 г., н.к., ІІ н.о. на ВКС - приложението на разпоредбата на чл. 24 НК поначало е предвидено като изключение и само за случаите, когато с оглед определените наказания за отделните извършени от един подсъдим престъпления - не могат да се постигнат целите по чл. 36 НК и съответствие на наказанието с извършеното. В конкретния случай, настоящият състав счита, че така определеното по реда на чл. 23 НК общо най-тежко наказание може да изпълни целите си и без да бъде увеличавано по реда на чл. 24 НК, поради което и не приложи тази разпоредба.

На основание чл. 23, ал. 3 НК съдът счита, че към така определеното и наложено най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ следва да се присъедини изцяло и наказанието „Глоба“ в размер на 6000 лева.

По режима:

            Съдът счита, че така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години на подс. К. следва да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим. Това е така от една страна доколкото към момента на постановяване на наказанието К. вече е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ и не са изминали пет години от изтърпяването (предпоставка по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС). Наред с това настоящето осъждане е за престъпление извършено в изпитателния срок по НОХД № 672/2017г. на РС-Бургас, като сборът от двете наказания надхвърля две години (предпоставка по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС).

По разноските:

Накрая съдът се произнесе относно възлагането на направените в хода на наказателното производство разноски. По делото има доказателства за сторени разноски в размер на 330,00 лева, направените в хода на досъдебното производство за изготвени експертизи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК – когато съдът признае подсъдимите за виновни следва да им възложи и сторените в хода на производството разноски, като когато подсъдимите са няколко - съдът определя кой каква част следва да плати. В конкретния случай разноските следва да се понесат поравно между подсъдимите, поради което и съдът осъди всеки един от тях да заплати по сметка на ОДМВР-Бургас сумата от 82,50 лева, представляваща 1/4 от сторените в досъдебното производство разноски. В досъдебното производство има сторени и разноски в размер на 319,20 лева за превод, които обаче съдът счита, че не следва да се възлагат в тежест на подсъдимите. Това е така доколкото съгласно чл. 189, ал. 2 НПК – разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган. Разпоредбата не прави разлика дали се касае за писмен или устен превод, както и дали става дума за преводач на подсъдимите или на свидетелите. Именно поради това съдът счита, че сторените разноски за преводач в предварителната фаза при всички положения следва да останат за сметка на органите на досъдебното производство.

В хода на съдебното производство също има сторени разноски в общ размер на 118,58 лева – възнаграждение на вещо лице (40 лева) и пътни разноски на свидетел (78,58 лева), които съобразно чл. 189, ал. 3 НПК следва да бъдат възложени по равно между подсъдимите. Поради това съдът осъди всеки един от четиримата подсъдими да заплати по сметка на РС-Бургас припадащата му се част от сторените в съдебната фаза разноски в размер на по 29,64 лева. На основание чл. 190, ал. 2 НПК съдът осъди и всеки един от подсъдимите да заплати по сметка на РС-Бургас сумата от пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаване на такъв.

По веществените доказателства:

По делото има приложени множество веществени доказателства.

По отношение на веществените доказателства: 1 брой мобилния телефон марка „***“, черен на цвят, ИМЕЙ № 352355066926553 и сим - карта на „Виваком“ с № ********** и **********, ползвани и предадени доброволно от лицето Б.С.; 1 брой мобилен телефон марка „***“, черен на цвят, с гумен калъф на гърба - прозрачен с черни орнаменти, ИМЕЙ № 358491090136960 и 358491090136968, със сим-карта на „Виваком“ № ********** и **********, ползвани и предадени доброволно от лицето Б.С., съдът счита, че те следва да се върнат на Б.С., доколкото няма спор относно собствеността им, притежаването им не е забранено и те не са средство или предмет на престъплението.

Със същите мотиви съдът счита, че 1 брой мобилен телефон марка „***“, черен на цвят, ИМЕЙ № 359767066678211 и сим - карта на „Виваком“ № 89359032200043004110 – следва да се върнат на А.К.; 1 брой мобилен телефон марка „***“, черен на цвят, с пукнат дисплей и пукнатини по целия дисплей, поставен в черен гумен калъф , с ИМЕЙ № 357537064903662 и сим - карта на „Виваком“ № ********** и ********** – следва да се върнат на Ж.П.; 1 брой мобилен телефон марка “***“, розов на цвят, с пукнат дисплей и липсващо парче в горния десен ъгъл, ИМЕЙ № 359143072960383 и сим - карта на „А1“ с № ********** и 02543295 – следва да се върнат на Б.М.; 1 брой мобилен телефон марка „***“ модел BL-5CB, ИМЕЙ № 359766063351798, иззет от л.а „Ауди“ рег. № СВ *** МС – следва да се върне на А.К.; 1 брой мобилен телефон марка „***”, черен на цвят, с черен силиконов калъф на гърба – черен на цвят с надпис “AUTO FOCUS“, с ИМЕЙ № 864038032125408 и сим-карта на „Теленор“ с № 89359050000520476204 – следва да се върнат на К.Г.; 1 брой мобилен телефон марка „***“, черен на цвят, ИМЕЙ № **********42 и сим - карта на „Виваком“ № ********** и ********* – следва да се върнат на К.Г..

По отношение на 1 брой празна смачкана кутийка, метална, с надпис “REDBULL”, синьо-сива на цвят; 1 брой празна кутия от цигари с надпис “Marlboro“, червена на цвят, смачкана; 1 брой пластмасова бутилка, разпечатана, пълна с прозрачна течност, 1,5 L, с етикет с надпис “БАНКЯ”; 1 брой памучен тампон напоен с физиологичен разтвор с обтривка от горната част на волана на лек автомобил марка “***“, сив металик на цвят, с peг. № СВ *** ВА; 1 брой памучен тампон, напоен с физиологичен разтвор с обтривка от скоростния лост на лек автомобил марка “***“, сив металик на цвят, с peг. № СВ **ВА; 1 брой угарка от цигара, бяла на цвят с надпис “DUNHILL”; 1 брой памучен тампон, напоен с физиологичен разтвор, с обтривка от горната част на волана на л.а. „***” 530 Д, тъмносин на цвят, с peг. № РК ***АН; 1 брой памучен тампон, напоен с физиологичен разтвор, с обтривка от скоростния лост на лек автомобил „***” 530 Д, тъмносин на цвят, с peг. № РК **АН; 1 брой обтривка от волана на л.а. „***“; 1 брой обтривка от скоростния лост на л.а „ ***“; 1 брой част от превозен документ, товарителница № 10-00000203733618-002 002 01522 на фирма за куриерски пратки „SPEEDY“ и 1 брой оптичен носител, съдържащ изследваната информация по съдебно-техническа експертиза /под № 83 в том 3 по описа на делото/, съдът счита, че като вещи без стойност, следва да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила, по предвидения за това в ПАС ред.

По отношение на трите иззети леки автомобила съдът следва да посочи следното.

Лекият автомобил марка “***“ peг. № СВ *** ВА е собственост на подс. П., като е послужил за извършване на инкриминираното деяние по чл. 281, ал. 2 НК. Поради това и на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК този автомобил, ведно с контактните ключове и документите му, следва да се отнеме в полза на държавата.

По отношение на другите два автомобила, съдът намира, че те следва да бъдат върнати на собствениците си, ведно с контактните ключове и документи, както следва - лек автомобил „***“ рег. № ***да се върне на собственика П.В.П., а лек автомобил *** 530 “, с номер на рама WBADP71030GS615* да се върне на собственика – С.П.К..

Действително двата автомобила са били предадени доброволно на подсъдимите, без обаче да са събрани каквито и да е доказателства, че собствениците им са знаели или предполагали, че с автомобилите им ще бъде извършено престъпление. Съдът отчита, че съгласно разпоредбата на чл. 281, ал. 3 НК дори в този случай превозното средство следва да се отнеме в полза на държавата, ако то е било предадено на дееца доброволно, както е в случая. Съдът отчита обаче, че с Решение на СЪДА на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ от 14 януари 2021 година по дело C‑393/19г. е възприето, че: „Член 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита“. В същото това решение, постановено по приложението на чл. 242, ал. 8 НК, но напълно приложимо и в настоящата хипотеза, поради сходството на правната уредба в чл. 242, ал. 8 и чл. 281, ал. 3 НК, изрично е записано, че „член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице“. В случая по делото няма ангажирани абсолютно никакви доказателства (дори в ОА няма изложени твърдения в тази насока), които да сочат, че собствениците на автомобилите не са добросъвестни лица. Същевременно съгласно Решение № 23/14.02.2018г. по  касационно дело № 13/2018г. на II н.о, преюдициалното тълкувателно заключение на СЕС се ползва със задължителна сила както по отношение на националната юрисдикция, която е отправила преюдициалното запитване и по-горните инстанции, които по пътя на обжалването биха били сезирани със същото дело, така и по отношение на всеки друг национален съд /включително национални юрисдикции на другите страни-членки/, пред който се поставя подобен въпрос, т.е. – в настоящето производство съдът е длъжен да зачете тълкуването на СЕС и да приложи общностното право, дори когато националното му противоречи. Опирайки се на тези принципни положения и на задължителното тълкуване на СЕС, съдът счита, че спрямо двата горепосочени автомобила не следва да намира приложение разпоредбата на чл. 281, ал. 3 НК и те следва да бъдат върнати на собствениците си.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: