Постъпила е частна жалба, депозирана от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, гр.София против определение, постановено по гр.д. № 1159/2014г. по описа на Кърджалийския районен съд. В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение, с което производството по делото е било прекратено и се иска неговата отмяна. От анализа на депозираната частна жалба се налага и извод, че в жалбата е инкорпорирано и второ искане, а именно искане за присъждане на направените в исковото производство по предявения установителен иск, разноски. В надлежния срок е депозиран по делото отговор на частната въззивна жалба от ответника по същата Златко Господинов Бунарджиев. В отговора се изтъкват съображения за правилност на прекратителното определение. Излагат се и съображения за недопустимост на направеното с жалбата искане за присъждане на направени в производството по установителния иск, разноски. Съдът в обхвата на своята въззивна проверка установи следното : По повод депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, компетентният Кърджалийски районен съд по образуваното пред него ч.гр.д. № 985/2014 г., е разпоредил длъжникът Златко Господинов Бунарджиев да заплати на кредитора в заповедното производство, жалбодател в настоящото, ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, гр.София, сумата в размер на 80.40 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета № 0801-5060-12-302903, произлязла от ПТП, настъпило на 07.06.12 г. в гр.Кърджали и причинено от длъжника, ведно със законна лихва, считано от 08.09.2014 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото за държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. В производство по ч.гр.д. № 985/2014 г., длъжникът Бунарджиев е депозирал възражение, в което обаче записал, че възразява само срещу присъдената сумата от 300 лв., съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на разпореждане от 23.10.2014 г., заповедният съд връчил на кредитора съобщение за задълженията му по чл.415 от ГПК, с оглед постъпилото възражение, което той квалифицирал като такова по чл.414 от ГПК. В законовия срок, течащ от съобщението, кредиторът ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, гр.София предявил установителен иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, по който било образувано гр.д. № 1159/ 2014 г. на КРС. С атакуваното в настоящото производство протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 23.12.12014 г., КРС прекратил производството по гр.д. № 1159/ 2014 г., като приел, че за ищеца отсъства правен интерес от предявяването на установетелен иск с правно основание чл.422 от ГПК, защото в заповедното производство била направена неправилна преценка за наличие на възражение по смисъла на чл.414 от ГПК, тъй като длъжникът възразил не срещу издадената заповед, а само досежно присъдените с нея разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. В хода на тези констатации, въззивният съд намери депозираната от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, гр.София частната жалба против протоколното определение от 23.12.12014 г., с което производството по гр.д. № 1159/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд е било прекратено, за неоснователна. В този аспект настоящата инстанция съобрази, че безспорно правилно, първоинстанционният съд е преценил задължителната съдебна практика, обективирана в т.10 а от ТР № 4/ 18.06.2014 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която съдът, разглеждащ иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличие на специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство, както и че оспорване на вземането не е заявено, ако длъжникът е възразил само относно разноските, присъдени в заповедното производство. А в казуса, длъжникът е възразил именно само срещу присъдените със заповедта разноски,направени в заповедното производство и съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Извършената и от въззивният съд преценка на депозираното по заповедното производство възражение на длъжника, определено не води до извод, различен от направения от първоинстанционния съд в исковото производство извод, а именно, че оспорване на вземането в заповедното производство не е направено. Що се касае до инкорпорираното в частната жалба искане за присъждане на разноски в първоинстанционното исково производство, следва да бъде посочено, че въззивният състав намира, че в казуса е изправен пред искане с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за допълване на постановеното прекратително определение. По силата на посочената разпоредба обаче, компетентен да се произнесе по направеното искане за допълване на постановеното определение в частта му за разноските е съдът, постановил същото или в случая Кърджалийския районен съд. С оглед изложеното в предходните абзаци, следва да бъде потвърдено атакуваното протоколно определение, с което компетентният Кърджалийски районен съд е прекратил производството по свое гр.д. № 1159/ 2014 г. Следва обаче делото да бъде изпратено на този компетентен съд, за да се произнесе той по направеното от ищеца искане за допълване на така потвърденото първоинстанционно определение, в частта му за разноските. Ето защо, Кърджалийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколното определение от 23.12.12014 г., с което е прекратено производството по гр.д.№1159/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Връща делото на Районен съд, гр. Кърджали за произнасяне по направеното от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, гр.София, искане за допълване на протоколното определение от 23.12.2014 г., постановено по гр.д. № 1159/2015 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта му за разноските. Настоящото определение, само в частта му, с която е потвърдено протоколно определение от 23.12.2014 г., постановено по гр.д. № 1159/2015 г. по описа на Кърджалийския районен съд, подлежи на касационно обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
|