РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Русе, 06.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично
заседание на 16 март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
Д. КАЛОЯНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от
съдия
ВЪРБАНОВА КАН
дело № 50
по описа за 2022 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от
„Миланов - Г” ЕООД, със седалище: с.Малко Йонково, община Исперих, депозирана
чрез адвокат-пълномощник Б. М., против Решение № 30 от 18.01.2022 г.,
постановено по АНД № 1881/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
изменено Наказателно постановление (НП) № 18-001700 от 24.08.2021 г., издадено
от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Русе, с което на жалбоподателя
за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл. 414,
ал. 3 от същия кодекс е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 2 500 лева, като е намален размерът на санкцията на
1 500 лева и е осъдена ДИТ – Русе да заплати на дружеството сума в размер
на 142 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
частично уважената жалба. В жалбата са наведени касационни оплаквания за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния и процесуален
закон. Претендира се отмяна на въззивното решение и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъде отменено изцяло издаденото наказателно
постановление. Претендира се и присъждането на деловодни разноски.
Ответникът по жалбата, чрез процесуален
представител, оспорва основателността на същата. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди наведените в жалбата
касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила съдебен акт на
районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и
подлежи на разглеждане.
По
същество, жалбата е неоснователна.
Русенският районен съд е обсъдил
становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства. Приел е, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му с НП административно нарушение и правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, но неправилно е индивидуализирано
наложеното му наказание. Счел е също така, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са довели до цялостното опорочаване на НП.
Изложил е и съображения за неприложимост по отношение на процесното нарушение
на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ и на чл. 28 от ЗАНН. С тези мотиви
съдът е изменил наказателното постановление само досежно размера на наложеното
наказание, като е определил същото на минимума, предвиден от приложимата
санкционна норма.
Решението на РС –
Русе е правилно.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически
изводи.
За да потвърди
оспореното пред него наказателно постановление въззивният съд е приел за
безспорно установено, че с описаното в АУАН и НП деяние санкционираното
дружество е осъществило от обективна страна състава на административно
нарушение по чл. 414, ал. 3, във връзка с чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда,
като правилно и обосновано е формирал правен извод за това, че от събраната по
делото доказателствена съвкупност еднозначно се доказва, че
дружеството-работодател е допуснало на 18.05.2021 г. работника В. Мицова да
полага труд без да има сключен писмен трудов договор, каквито са изискванията
на чл. 62, ал. 1 от КТ. Касационната инстанция напълно споделя заключението на
първоинстанционния съд, че представените граждански договори имат за цел да
прикрият трудово правоотношение, доколкото същите нямат конкретно определена
престация от страна на изпълнителя, а наличието на трудово правоотношение се
установява от свидетелските показания и собственоръчно попълнената от работника
декларация в хода на извършената проверка, от които става ясно, че е имал
обособено работно място, спазвал е графика за почивките и е идвал редовно на
работа.
Съдът е обсъдил
възраженията на санкционираното лице и ги е отхвърлил като неоснователни,
излагайки изключително подробни мотиви въз основа, на които достига до
съответните правни изводи.
Настоящият
съдебен състав споделя изцяло изводите на Русенския районен съд, изложени в
решението, предмет на касационната проверка, като намира развитите касационни
възражения за неоснователни.
Касационната инстанция споделя извода на
РС - Русе, че в хода
на развилото се производство по ЗАНН, приключило с издаване на процесното НП,
не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По безспорен и
категоричен начин са установени обстоятелствата по извършеното административно
нарушение. Съдът е приел за установено, че е извършено нарушение на чл. 62, ал.
1 от Кодекса на труда, като подробно и обосновано е анализирал всички събрани
писмени и гласни доказателства.
Мотивите на контролираната
съдебна инстанция са в достатъчна степен подробни, ясни и последователни, като
са засегнати всички въпроси във връзка със законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление.
Напълно обосновани и в
съответствие със закона и със събраните по делото доказателства са и изводите
на първата съдебна инстанция за липсата на предпоставки в настоящия случай да
се приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, както и на чл.
28 от ЗАНН.
Обосновано съдът
е приел, че наложеното за констатираното нарушение административно наказание не
е било правилно индивидуализирано от страна на АНО, въз основа на което е
намалил същото на законовия минимум.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила при оценката на доказателствата и е приложил правилно
материалния закон като е постановил едно правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН основателно е искането на
ответника по касационната жалба, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, чийто размер, с оглед липсата на
правна и фактическа сложност на делото, съдът определя на 80 лева. Направените
разноски следва да бъдат присъдени в полза на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ – гр. София, която е юридическото лице на основание чл. 2,
ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 30
от 18.01.2022 г., постановено по АНД № 1881/2021 г. по описа на Районен съд -
Русе.
ОСЪЖДА „Миланов - Г” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Малко Йонково, община Исперих, ул.
„Шипка“ № 15, представлявано от З. Г. М., да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ – гр. София, сумата от 80 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.