Р
Е Ш Е
Н И Е
№
2831 06.08.2020 г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, I-ви гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4116 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание член 224, ал. 1 КТ, член 128, т. 2 от КТ и член 143 КТ.
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от А.Т.П., ЕГН ********** срещу
Сънфудс България ЕООД с ЕИК ***.
Ищецът твърди, че с ответника са имали
сключен трудов договор, който бил прекратен по инициатива на работника без да
бъде спазено двумесечното предизвестие, в резултат на което работодателят му
удържал обезщетението по член 220, ал. 1 от КТ от дължимите на работника –ищец
вземания за труд. възнаграждение за м. май 2018г. и обезщетението за неползван
платен годишен отпуск. Ищецът счита, че размерът на дължимото обезщетение на
работодателя не е в посочения размер, а е по-малко от сбора на двете вземания
на работника, вследствие на което работодателят му дължи 51,08 лева неплатен
остатък от обезщетението за неползван платен годишен отпуск и 63,98 лева неплатен остатък от нетния остатък от ТВ за
м. май 2018г. Освен тези две претенции е заявена и такава частична за
заплащане на доп. възнаграждение за положен извънреден труд за периода февруари
2017г. – май 2018г. на стойност 221,21 лева от общо дължима в размер на 580
лева. Претендира се разноски.
Ответникът не е подал писмен
отговор в срока по чл. 131 ГПК, но е представил молба
от 15.04.2019г., приложена по гр.д. № 629/2019г., с която е заявил становище за неоснователност на
исковете. С оглед на изложеното моли съдът да постанови решение, с което да се отхвърлят
предявените искове. Разноски се претендират.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. с чл.
12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор, че помежду им е имало
сключен трудов договор, който е бил едностранно прекратен от работника без да
бъде спазено определеното в трудовия договор двумесечно предизвестие. Не се
спори и че работодателят е извършил прихващане между вземания на ищеца за
обезщетение за неползва ПГО и ТВ за м. май 2018г. с негово вземане за дължимо
обезщетение за неспазено и неотработено предизвестие. Между страните е водено и
друго дело – 629/2019г. по описа на І гр.с. на ПРС, приложено към настоящото, чийто
предмет е установяване дължимостта на обезщетението по член 220, ал. 1 КТ. С
влязло в сила решение по същия спор е било признато, че ищецът дължи на
ответника сумата от 143,18 лева, представляваща неплатен остатък от обезщетение
по член 220, ал. 1 КТ, след извършеното прихващане с дължимите на работника
вземания. С оглед на изложеното предявените искове за заплащане на остатъка от
ТВ и обезщетението по член 224, ал. 1 от КТ ще се отхвърлят като неоснователни.
По предявения иск за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд.
Ищецът
е твърдял, че в ответниковото дружество е било въведено сумирано изчисляване на
работното време за период от 1 месец, като се е работило на три смени, в две от
които се полагал и нощен труд, с цел осигуряване на постоянна и непрекъсната
работа. Твърди се също така, че с оглед полагането на нощен труд от ищеца в
процесния период, и неговото преобразуване в дневен ищецът бил положил 95,5
часа труд извън установеното за него работно време, като се претендира неговото
изплащане.
По делото от ищеца са били
представени и приети писмени доказателства – фишове за заплати на ищеца за
процесния период, бланка допълнителни часове и нечетливи копия от графици за
процесните месеци.
От ответника са представени писмени
доказателства – личен картон на работника, ведомостите за заплати за процесния
период, ръководство за персонала, правилник за вътрешния ред, заповеди за
сумирано изчисляване на работното време, програма за регламентиране на
вътрешните правила за работната заплата на служителите, отчетни форми на всички
служители в ресторанта за процесния период и препис – извлечение от заповедите
за определяне и заплащане на премия. Не са били представени поименните графици
за работа за процесния период с довода, че същите нямат правно значение на
спора, а графиците можели да се променят всеки ден или няколко пъти на ден.
По делото е изслушано заключение на
вещото лице З.М., което не е било
оспорено от страните, изготвено е било компетентно и безпристрастно и е
отговорило на поставените от страните въпроси. Според вещото лице, което е работило
с представените от ответника отчетни форми, ищецът няма положен извънреден труд,
доколкото трудовият му договор е сключен за 7-часов работен ден и за почасово
заплащане.
Съгласно член 139, ал. 1 КТ разпределението на работното време се
установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. Също така
съгласно член 141, ал. 3 от КТ редуването на смените в предприятието се
определя в правилника за вътрешния трудов ред. По подробна правна регламентация
на работното време се съдържа в член 4а-10 от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските. Съгласно член 9а от същата наредба едновременно с
установяването на сумираното изчисляване на работното време работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, които се съхраняват най-малко
три години след края на периода. Графиците са необходими, за да се създаде
яснота за работниците кога следва да застъпят на работа, като графиците биха
могли да бъдат коригирани при нужда от работодателя, според член 9а от НРВПО.
Представен е правилника за
вътрешния ред, от когото се установява, че работният график се изготвя в
началото на периода за сумирано отчитане на работното време, като за всяка
отделна седмица този график се изнася 1 седмица предварително на таблото за
съобщения. В представено допълнение към правилника за целите на изготвяне на
графика и определяне на начало и край на работните смени са предложени схеми от
4-часов работен ден до 11,5 часов работен ден с включени 30 минутни почивки за
храна. Видно от представения трудов договор ищецът е работил при намалено
работно време – 7 часа, доколкото същото е по-малко от определеното в закона
като нормална продължителност на работното време от 8 часа, а от представените
отчетни форми се вижда, че е работил и по 4 часа, 4,5 часа, 5 часа, 5,5 часа, 6
часа, 6,5 часа, като за всеки месец отработените и отчетени часове са били
по-малко от нормата за месеца. Съгласно член 9а, ал. 4 от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските превръщането на нощните часове в дневни
не се извършва, когато за работното място е установено намалено работно време,
ето защо тезата на ответника, че отработените от него нощни часове не били
превръщани в дневни, а разликата се явявала изв. труд е несъстоятелно, след
като по делото безспорно е било установено, че същият е работил с намалено
работно време.
Вярно е отбелязаното от ищеца, че въпреки
указанията на съда, работодателят не е представил утвърдените поименни графици
за дежурства, но следва да се отбележи, че от същия са били представени
отчетните форми за присъствие за всички служители, работещи в ресторанта за
процесния период. Тези отчетни форми са били оспорени от ищеца, според когото
му били непознати и това е напълно логично, т.к. той се е запознавал с обявените от работодателя
предварителни графици за работа, а не с отчетните форми, които се съставят на
основание изготвените графици към края на отчетния период, когато е ясно дали в
обявените от работодателя графици има настъпили промени в графика за съответния
отчетен период. Съдът счита, че с оглед разпоредбата на член 190, ал. 2 ГПК
непредставянето от ответника на графиците за дежурства, с оглед на всички
останали събрани по делото доказателства, не е възпрепятствало доказването на
факта на изв. труд.
Доколкото в тежест на
ищеца е да установи завишаването на месечната
продължителност на работното време, каквото не бе установено, искът за заплащане на изв.
труд, следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от спора на ответника ще
се присъдят разноски в размер на 360 лева с ДДС заплатено адв. възнаграждение.
Същите ще бъдат възложени в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Т.П., ЕГН ********** срещу
Сънфудс България ЕООД с ЕИК ***** искове за осъждането му да заплати
следните суми: 51,08 лева, представляваща неплатен остатък от обезщетение за неползван
платен годишен отпуск; 63,98 лева, представляваща неплатен остатък от нетно
трудово възнаграждение за м. май 2018г., както и сумата от 221,21 лева,
предявена като частична от общо 580 лева за положен извънреден труд за периода
февруари 2017г. – май 2018г., като недоказани и неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Препис от решението да се
връчи на страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
Секретар: Н.Н.