О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 29.01.21
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VI въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВАН КИРИМОВ
като
разгледа докладваното от съдия Стоицев ВАНД №1967 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава XXI
от
НПК.
Образувано е по въззивен протест на прокурор при СРП
срещу решение на СРС, НО, 114 с-в от 21.05.19 г. по НАХД №2072/19 г., с което
обв. К.П.И. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за извършено
престъпление по чл.133 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
При служебна проверка въззивният съд констатира, че подаденият
въззивен протест не е бил надлежно администриран от районният съд.
Протестът е бланкетен и в него общо се твърди,
че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, и че
повдигнатото обвинение е безспорно доказано, без да са изложени конкретни
аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, не е посочено на
кои доказателства се позовава прокурора, има ли искане за събиране на нови
доказателства във въззивното производство и не са развити съображения относно
твърдяната неправилна интерпретация на доказателствената съвпкупност от
първоинстанционния съд.
При това
съдържание на постъпилия въззивен протест, същият не отговаря на законовите
изисквания на чл.320, ал.1 от НПК.
Процесуалната разпоредба на чл.320, ал.1 от НПК, тълкувана в систематическа връзка с разпоредбите на чл.335, ал.4 от НПК,
чл.336, ал.2 от НПК и чл.337, ал.2 от НПК, и във връзка с принципа на чл.15,
ал.1 от НПК, уреждащ правото на защита на подсъдимия, отправя конкретни и завишени /в сравнение с тези за
въззивната жалба/
изисквания към съдържанието на протеста, който трябва да съдържа конкретно
формулирани искания и ясна
обосновка на твърденията за неправилност на атакуваната присъда, което произтича от
изискването протестът да е
„съответен”. Липсата на конкретни искания и/или аргументирани твърдения за неправилност на атакувания съдебен акт, определя като неясни
рамките на въззивната проверка, която макар и служебна, е ограничена от
забраната за влошаване положението на подсъдимия /reformatio in pejus/ без наличието на „съответен протест” от
прокурора. По тази причина
исканията на прокурора в протеста трябва да бъдат формулирани по конкретен, категоричен и недвусмислен начин, като
едновременно с това е нужно да бъдат и ясно
аргументирани.
В противен случай не може да се обезпечи ефективно правото на защита на
подсъдимия, тъй като последният дефинитивно не може да организира защитата си, ако не знае какви
са исканията на прокурора или на какво са основани, и в частност
тези от тях, които касаят
влошаване на положението му.
В конкретния случай, в протеста общо
се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, и че
повдигнатото обвинение е безспорно доказано от събраните доказателства, без да
е конкретизирано кои точно са тези доказателства, нито са изложени конкретни
съображения за неправилност на интерпретацията на доказателствата, направена от
първоинстанционния съд. Общата и неясна аргументация на въззивния протест, се
приравнява на липса на обосновка. Предвид изложеното по-горе относно
съдържанието на понятието „съответен протест“, настоящият протест не отговаря
на тези изисквания и съответно не е годен да иницира въззивно производство.
Няма как обвиняемият по делото – насрещна страна по протеста, да узнае на какви
конкретни основания се иска влошаване на неговото положение, респ. да се
защитава по тях.
При това положение, съдията
от първоинстанционния съд, който е администрирал делото, правилно и в
съответствие с разпоредбата на чл.323, ал.1, т.1 от НПК със свое разпореждане
от 08.05.20 г. е дал указания на прокурора да допълни протеста, като е
определил за това 7-дневен срок. Указанията са били надлежно съобщени на
прокуратурата на 20.05.20 г., като към съобщението е бил приложен и препис от
изготвените мотиви на съдебното решение /видно от оформеното съобщение до СРП
на лист 5 от настоящото дело/. В определения от съдията срок, прокурорът не е
допълнил протеста и не го е привел в съответствие със законовите изисквания. В
този случай съдията от първоинстанционния съд е следвало на основание чл.323,
ал.1, т.1 от НПК да върне протеста.
По тези
съображения, настоящото производство пред въззивната инстанция следва да бъде
прекратено и делото да се върне на районния съд за надлежно
администриране.
Така мотивиран, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по ВАНД №1967/20 г. по описа на СГС, НО, VI въззивен състав.
ВРЪЩА делото на
районния съд за администриране.
Определението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.