Решение по дело №94/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна срещу Решение № 1816/18.12.2023г. постановено по НАХД № 4436/2023г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено НП № 725199-F722642/11.09.2023г. издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на „ПП Дизайн“ ООД- Варна на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500лв. и на дружеството е присъдена сумата от 400лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. Неправилно РС приел, че е допуснато съществено нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН, без да отчете последващото предявяване на акта на нарушителя чрез пълномощника му, който го подписал без възражения. Съставянето на акта в отсъствие на представител на привлеченото към отговорност лице не правото на защита на нарушителя, който могъл да оспори НП пред съда. Поради това правилно било преценено, че нарушението е извършено и за него законосъобразно била ангажирана обективната имуществена отговорност на дружеството, тъй като случаят не попадал в приложното поле на чл.28 от ЗАНН, поради което НП следвало да бъде потвърдено. Претендира се отмяна на решението на РС на основание чл.348, ал.1, т.1 от НПК и да бъде решен спора по същество, като бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В съдебно заседание представител не се явява. В писмено становище упълномощения юрисконсулт заявява, че поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира отмяна на Решението и да бъде потвърдено НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност моли в полза на насрещната страна да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в определения в Наредба №1/2004г. минимум.

Ответникът – „ПП Дизайн“ ООД-Варна чрез упълномощения адвокат депозира писмено становище за оставяне без уважение на касационната жалба. Моли решението на РС с което е отменено НП да бъде потвърдено. Излагат се доводите за това, за липса на касационни основания в жалбата и за некомпетентност на издателя на НП.Претендира се присъждане на направените разноски в касационната инстанция съгласно представените за тях доказателства. В съдебно заседание явилият се процесуален представител оспорва жалбата. Поддържа становището и моли да бъде преценена като неоснователна. Моли решението на Рс да бъде потвърдено и присъдени направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна счита жалбата за допустима. Предлага да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на РС - да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

Решението на РС е валидно и допустимо.

В касационната жалба не са изложени съображения, поради които се твърди, че РС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По аргумент от чл.348 ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. РС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито то е постановено от незаконен състав. Поради това не е налице основание за отмяна на решението по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.

Във връзка с искането за отмяна на Решението на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК, касационният състав взе предвид чл.348 ал.2 от НПК, съгласно който неправилно приложение на материалния закон е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Съгласно чл.220 от АПК проверката за приложението на материалния закон се извършва въз основа на установеното от предходната инстанция, тъй като за касационния съд има забрана за нови фактически установявания. Въз основа на доказателствата РС направил следните установявания за релевантните в случая факти и обстоятелства: че при извършена проверка от инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна в информационната система за „ПП Дизайн“ООД-гр.Варна се установило, че до 30.06.2023г. дружеството не подало декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2022г. Установено е, че дружеството е с предмет на дейност: архитектурни дейности, търговско представителство и посредничество и др. и през 2022г. на 11.01.2022г. е сключило трудов договор с Х. М. М., който е назначен на длъжността „анализатор проучване на пазари“, който договор е прекратен на 05.02.2022г. на основание чл.71, ал.1 от КТ, а на 02.11.2022г. отново е сключен трудов договор с него, който е прекратен на 17.12.2022г. По силата на сключен трудов договор на 04.10.2019г. дружеството било работодател и на К. К. П., който е прекратен на 11.01.2022г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Установено е, че на 02.01.2023г. дружеството подало декларация до НСИ, с която декларирало, че през отчетната 2022г. не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството. РС установил, че до дружеството е изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН, която е била изпратена чрез Български пощи и върната в цялост с отбелязване на пощенския плик, че не е била потърсена, което е различна хипотеза от ненамирането на адресата на адреса. Същевременно констатирал, че поканата за връчване на съставения АУАН е изпратена на дружеството на същия адрес и пълномощник на дружеството се явил за връчване на акта няколко дни след съставянето му. Поради това РС установил, че дружеството не е било поканено по надлежния ред да изпрати представител за съставяне на 22.08.2023г. на АУАН от проверяващата. РС установил, че АУАН е съставен срещу „ПП Дизайн“ ООД в отсъствие на негов представител, за това, че като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, не изпълнило задължението си в законоустановения срок по чл.92, ал.2 от ЗКПО, който е до 30.06.3023г. да подаде ГДД по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2022г. в ТД на НАП – Варна. Констатирал, че АУАН е съставен в отсъствието на представител на дружеството, а впоследствие бил предявен и подписан без възражения, като писмени възражения постъпили в срока по чл.44 ал. 1 от ЗАНН и били разгледани от административнонаказващия орган, но преценени като неоснователни. На 11.09.2023г. въз основа на акта било издадено НП № 725199-F722642/11.09.2023г. издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, в което били възприети установяванията на актосъставителя за деянието, което е квалифицирано като нарушение на чл.92, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗКПО и на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО на „ПП Дизайн“ ООД- Варна е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500лв.

Съдът заключил, че „ПП Дизайн“ ООД-Варна е извършило нарушението, което правилно е описано и квалифицирано в АУАН и в НП, но в производството по издаване на това НП съществено е нарушено правото на защита на дружеството, поради което отменил НП като неправилно и незаконосъобразно издадено. С оглед този изход на спора РС уважил искането на жалбоподателя и осъдил ТД на НАП-Варна да му заплати сумата от 400лв. за изплатено адвокатско възнаграждение. РС установил, че неправилно АУАН е съставен в отсъствие на представител на дружеството, в нарушение на правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Той отчел, че изключението от това императивно изискване е разписано в чл.40, ал.2 от ЗАНН, само в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, която разпоредба неправилно била приложена в случая. РС посочил, че еднократното ненамиране на представител на дружеството на адреса на неговото седалище не представлява невъзможност нарушителя да бъде намерен. Отчел липсата на доказателства за евентуална промяна на адреса на дружеството и за направени опити да се осъществи връзка по телефона посочен в Търговския регистър, на данни за положени усилия за издирване на представителя му, като съобразил, че е била отправена покана на същия адрес за явяване на представител за връчване на АУАН и пълномощник на дружеството се явил и получил акта няколко дни след съставянето му.

РС направил извода, че съставянето на АУАН в отсъствие на представител на дружеството без да са били налице предпоставките по чл.40, ал.2 от ЗАНН представлява съществено нарушение на процедурните правила, тъй като лишава привлеченото към отговорност лице от възможността да участва в най-ранния етап на административнонаказателното производство. Посочил, че с надлежното връчване по-късно на АУАН на дружеството това нарушение не се отстранява. РС се позовал на приетото в практиката на съдилищата, че това съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, без да са налични условията за това е съществено нарушение, което води до отмяна на наказателното постановление.

Касационната инстанция споделя изцяло решаващите мотиви на РС и правните му изводи, които са основани на установяванията му за фактите и обстоятелствата за проведеното производство и съдържанието на АУАН и на НП, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях.

В обобщение касационната жалба се явява неоснователна, тъй като РС е приложил правилно относимите законови разпоредби и не е допуснал съществено процесуално нарушение. РС е приложил правилно чл.63д от ЗАНН като в съответствие с изхода на спора уважил искането за присъждане на направените от дружеството разноски в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение, за заплащане на които са приети по делото доказателства.

Поради това решението на РС следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноските направени от ответника в касационната инстанция следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва ТД на НАП-Варна да заплати на „ПП Дизайн“ ООД- гр.Варна сумата от 400лв. заплатена за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1816/18.12.2023г. постановено по НАХД № 4436/2023г. по описа на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА ТД на НАП-Варна да заплати на „ПП Дизайн“ ООД- гр.Варна с [ЕИК] сумата от 400лв./четиристотин лева/ за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.