М О Т И В И
по НОХД № 1227/2016 г. ПРС, І н.с.
Районна
Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия А.С.Й., за това, че в периода 22.11.2015-12.12.2015 г в
гр. Пловдив, е отнел чужди
движими вещи както следва:
На
22.11.2015 г. е отнел мобилен телефон марка „Самсунг Галакси Кор 2”, силиконов
гръб, черен и протектор за екран, всички вещи на стойност 148 /сто четиридесет
и осем :лева от владението на В.Г.А. *** г. е отнел мобилен телефон марка „Самсунг GT C3310R” на стойност 60 /шейсет/ лева от владението на
И.Е.П. ***, всички вещи на обща стойност 208/двеста и осем/ лева с намерение
противозаконно да ги присвои като е употребил за това сила и заплашване-
престъпление по чл. 198 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК
Прокурорът
поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение, като предлага на същия да бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да бъде
изтърпяно ефективно.
Граждански
иск не е предявен. Не е конституиран частен обвинител.
Защитникът,
адв. Д., от своя страна, не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка, като по същество пледира единствено за определяне на размера
на наказанието лишаване от свобода в рамките на законоустановения минимум,
изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК.
В
проведеното съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен. Изрази
желание съдебното следствие да протече по реда на чл.371 т.1 от НПК, като
подсъдимия и неговия защитник изразиха съгласие да не се провежда разпит на свидетелите И.Е.П., С.Л.К., С.С.П., В.Г.А.,
М.О.А., И.Е.П., С.Л.К., С.С.П., В.Г.А., М.О.А., Е.А.М. както и да не се
провеждат разпити на вещите лица М. П.
П. К., като при постановяване на присъдата да се ползват непосредствено
съдържанието на съответните протоколи за разпит на свидетели и експертни
заключения от досъдебното производство.
В последната
си дума моли за налагане на по-леко наказание.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.С.Й. е роден на ***г***,
живущ ***, ***, български гражданин, без образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
На 22.11.2015 г. св. В.А. се намирала
на автобусната спирка на бул. „6-ти септември” в гр. Пловдив срещу ресторант
„Атик” и чакала автобус. Около 22,45 ч. към нея се приближил подс. Й. и я
попитал какво чака и дали е преминал автобус № 26. Тъй като подс. Й. бил
напълно непознат на свидетелката, същата му отговорила, че не било негова
работа какво чака. В този момент пристигнал желания от св. А. автобус и тя
тръгнала да се качва в него. В дясната си ръка, А. държала мобилен телефон
„Самсунг Галакси Кор” 2. На мобилното устройство бил поставен черен силиконов
гръб, а на лицевата му част имало
протектор за екран. Докато св. А. се качвала в автобус, подс. Й., проявявайки
сила издърпал мобилния й телефон, след
което тръгнал да се отдалечава бягайки по бул. „6-ти септември” в посока запад.
Няколко дена след деянието, подс. Й.
заложил мобилния телефон в заложна къща, което обстоятелство впоследствие
споделил на свой познат -св. М.А.. Последният свидетел харесал мобилното
устройство и го откупил срещу сумата от 88 лв.
На 12.12.2015 г., св. И.П., заедно със
своята приятелка, св. св. С.К. седели на камъни пред автомивка, находяща се в
гр. Пловдив, на кръговото кръстовище на бул. „Шести септември” и бул.
„Източен”. Двете разговаряли, когато към тях се приближил подс. Й.. Последният
поискал от св. П. цигара. Такава му била дадена и подс. Й. я запалил. След като
изпушил цигарата, подс. Й. издърпал мобилния телефон на св. П. „Самсунг GT 3310R” от ръката й, като казал, че вещта остава за
него. Тъй като св. П. помолила дееца да
му върне вещта, понеже не била нейна, подс. Й. й заявил, че има нож и че ако
каже на някой, ще й отреже ръката. По този начин, подс. Й. установил фактическа
власт върху мобилния телефон „Самсунг GT 3310R”. Малко след това,
подс. Й. посетил същата заложна къща, в която бил заложен и предишния телефон и
я заложил пред управителя й, св. С.П.
срещу сумата от 10 лв.
В хода на досъдебното производство
като свидетели са били разпитани И.Е.П., С.Л.К., С.С.П., В.Г.А., М.О.А.,
И.Е.П., С.Л.К., С.С.П., В.Г.А., М.О.А., Е.А.М.
Доколкото
съдебното следствие протече по реда на чл. 371, т. 1 НПК (с изключения на
протокола за разпит на свид. И.З.Н.), при постановяване на присъдата съдът
ползва непосредствено съдържанието на съответните протоколи и експертни
заключения.
В
хода на образуваното досъдебно производство е назначена и съдебно психиатрична
ексспертиза, съгласно чието заключение, подс. Й. не се води на диспансерно
наблюдение в ЦПЗ Пловдив и не страда от психично заболяване в тесния смисъл на
думата. При него е налице наркотична злоупотреба, която не нарушава психичното
му здраве. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпкит си. Може да участва пълноценно във всички етапи
отнаказателния процеси да се защитава са, както и да дава достоверни обяснения
за фактите, които имат значение за делото.
В хода
на досъдебното производство са били изготвени и две стоково-оценъчни експертизи
от едно и също вещо лице. Съгласно експертните заключения, стойността на
мобилния телефон марка «Самсунг Галакси Кор 2» е 140 бв., силиконов гръб- черен
– 5 лв., протектор за екран- 3 лв, мобилен телефон„Самсунг GT 3310R”- 60 лв.
Съдът кредитира
тези заключения, доколкото същите са изготвени от компетентни лица в кръга на
съответната област, същите дават обосновани отговори на поставените им въпроси
и не пораждат съменния за тяхната правилност. А и доколкото съдебното следствие
протече по реда на чл. 371 т.1 от НПК и беше дадено изрично съгласие от
подсъдимия и неговия защитник, съдът ползва непосредствено експертните
заключения без да се извършва разпит на вещите лица.
В своите
показания, св.И.П. е заявила, че на инкриминараната дата, двете, заедно със св.
С.К. са се срещнали пред магазин «Билла» до автомивката на бул. «Шести
септември» гр. Пловдив, когато към тях се приближило нпознато момче, което
поискало цигара. След акот я изпушило дръпнало телефона от ръсата на св. П. и я
заплашило, че в себе си има нож. В допълнително проведения разпит св. П. дава
описание на извършителя.
Показанията на
св. К. изцяло кореспондират с показанията на нейното приятелка св. П. за
случилото се и ги допълват.
Съдът кредитира показанията на
св. П. и К. като последователни, логични, и безпротиворечиви, с което създават
впечатление за достоверност. Освен това показанията на св. П. и К. се подкрепят от
протоколите за извършено разпознаване на лице /л. 29и л.32 по досъдебното
производство/, с които двете свидетелки категорично са разпознали подсъдимия,
като лицето отнело мобилния телефон на св. П.. Показанията на св. П. се
подкрепят и от протокола за разпознаване на предмети /л.36 по ДП/, видно от който
последната е разпознала отнетия й мобилен телефон.
В своите показания св.
В.Г.А. е заявила, че на инкриминираната дата, на спирката на бул. „6 септември”
срещу ресторант „Атик” срещу нея е дошло непознато лице и я е попитало какво
чака и дали е минал автобус 26. Междувременно е дошъл желания от свидетелката
автобус и последната е тръгнала да се качва, като в дясната си ръка е държала
мобилния си телефон. В този момент, непознатото лице е издърпала вещта от
ръката и е побягнало по булеварда в посока запад, като е завило в първата
улица. В допълнителен разпит, св. А. е дала подробно описание на извършителя.
Съдът кредитира показанията на
св. А. като последователни, логични, и безпротиворечиви. Освен това тези
показания си кореспондират с протокола за извършено разпознаване на лица/л.74
по ДП/, видно от който, св. А. е
разпознала категорично подсъдимия Й. като извършител на грабежа.
Съгласно показанията на
св. М.А., същият се познава с подсъдимия, като знае за него, че е наркоман. Св.
А. твърди, че подс. го е срещнал и му е казал, че е заложил хубав телефон в
заложна къща и му предложил, ако желае
да го откупи. Твърди, че не е знаел, че
телефона е краден и затова го е закупил срещу 88 лв. и го е ползвал, а
впоследствие е предал вещта с протокол за доброволно предаване.
Съгласно показанията на
св.Е.М., същата е майка на пострадалата
И. М.. Посочената свидетелка заявява, че детето й е настанено в „центъра
з настаняване от семеен тип на ул. „Л.” № * в гр. П. И. й съобщила за отнемането
на мобилния телефон.
Съгласно показанията на
св. С.П., същият заявява, че работи като ** и ***на „Заложна къща феър плей”
ЕООД. На 12.12.2015 г. в заложната къща отишъл подс. А.Й. и донесъл мобилен
телефон „Самсунг”. мобилният телефон, св. П. твърди, че познава много добре, тъй
като мобилният телефон бил закупен само преди два дена от възпитател на дом,
който го купувал за непълнолетно момиче от дом. Св. П. познал телефона, но
подс. Й. го успокоил като му казал, че телефонът е вече негов, тъй като са му
го подарили.
Съдът кредитира
показанията на св. М., св. А. и св. П., като подробни, логични и
последователни. Всеки един от тези свидетели точно и ясно пресъздава факти и
обстоятелства от значение за делото, на които сам е станал очевидец. Освен това
показанията на посочените свидетели си кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства, които се
ползват с доверието на съда.
По делото по искане на
защитата беше допуснат до разпит, св. И.Н.. Същият свидетел е братовчед на
подсъдимия и двамата са живели заедно. Подсъдимият станал наркоман когато майка
му и баща му се развели. Само когато бил в криза крадял, в останалото време бил
кротък и не създавал проблеми. Подсъдимият имал приятелка и дори и предложил
брак, но момичето не желаело, тъй като подсъдимия взимал хероин. Подсъдимият се
издържал с парите, които родителите му изпращали от чужбина, а когато не му
стигали извършвал кражби.
Съдът сита, че следва да
обсъди показанията на св. Н. най-вече с оглед задължението на
правораздавателните органи да събират характеристични данни за лицата, които са
предадени на съд. В този смисъл, св. Н. не е очевидец на деянията на
подсъдимия, но изложените от него данни за личността на подсъдимия са достоверни за съда. Налице е
една наркотична зависимост у подсъдимия /която впрочем се установява от
показанията на св. А. и от заключението на психиатричната експертиза/, а не се
отрича и от подсъдимия, под влияние на която подсъдимия върши престъпления
против собствеността. Иначе, когато не е в наркотична криза /т.нар.
абстиненция”/, подсъдимият не е конфликтен, спокоен е и е кротък.
В съдебното
производство, кратки обяснения даде и подсъдимия. Той се призна за виновен.
Твърди, че от две години е наркоман, че взима хероин, поради което е извършил и
грабежа.
Съдът не намира
основание да не кредитира и обясненията на подсъдимия, въпреки тяхната
лаконичност. В тях той изразява съжаление за стореното и дава логично обяснение
на причината за грабежа- наркотичната зависимост.
Възприетото
от съда се потвърждава и от писмените доказателства по делото, събрани по
досъдебното производство и приобщени в съдебната фаза на процеса чрез
прочитането и приемането им (протоколи заизвършени разпознавания на лице,
протокол за разпознаване на вещ, фотоалбуми, разписки, протоколи за доброволно
предаване, справки, свидетелство за съдимост, характеристична справка, както и
от писмеените доказатеелства по съдебното производство- медицинско
удостоверение, издадено на А.Й.).
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
При така установената
фактическа обстановка, Съдът приема, че безспорно се доказва извършеното от страна на подсъдимия А.С.Й.
престъпление, а именно: че в периода
22.11.2015-12.12.2015 г в гр. Пловдив, е отнел чужди движими вещи както следва:
На
22.11.2015 г. е отнел мобилен телефон марка „Самсунг Галакси Кор 2”, силиконов
гръб, черен и протектор за екран, всички вещи на стойност 148 /сто четиридесет
и осем :лева от владението на В.Г.А. ***.12.2015 г. е отнел мобилен телефон марка „Самсунг GT C3310R” на стойност 60 /шейсет/ лева от владението на
И.Е.П. ***, всички вещи на обща стойност 208/двеста и осем/ лева с намерение
противозаконно да ги присвои като е употребил за това сила и заплашване-
престъпление по чл. 198 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
От обективна
страна е налице отнемане на чужди движими вещи от страна на подс. Й. от техните
владелци - свид. А. и св. П. (т.е.
налице е прекъсване на фактическата власт на последните и установяване на своя трайна такава от
негова страна). Предмет на отнемането са движими вещи 2 броя мобилни телефони,
на обща стойност 208.00 лева. Същото е извършено без да е налице съгласие на
владелците на движимите вещи. Подсъдимият е установил трайно фактическо
владение върху тях, като те са преминали от патримониума на пострадалите в този на подсъдимия. Отнемането е извършено
с намерение вещите да бъдат противозаконно присвоени, свидетелство за което е и
последващото разпореждане с тях. Налице
е и силата като елемент от фактическия състав на грабежа, представляващ сложно
съставно престъпление, доколкото същата е средство за установяване на владението на отнетата вещ и при двете деяния, а именно: дърпането на
мобилните телефони от ръцете на пострадалите. Силата е използвана като начин за
осъществяване на изпълнителното деяние. Налице е връзка и близост между
употребената сила и отнемането на вещите от владението на двете пострадали с
намерението да бъдат присвоени, като действията на извършителя са съединени с
връзката на фактическото единство, основано на посочената цел. При деянието с пострадала
св. П., подсъдимият е употребил освен сила и заплашване- заявил е на св. П., че
има с него нож и ще й отреже ръката, ако съобщи на някого за отнемането.
Заплашването в случая също е функционално подчинено на отнемането, тъй като в
момента, в който е обективирал заканителните думи, деецът не е бил установил трайна фактическа власт върху
вещта.
Налице е от
обективна страна продължавано престъпление, тъй като и двете деяния
осъществяват състава на едно и също престъпление- грабеж по см. на чл. 198 ал.1
от НК, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината.
Механизмът на двете деяния е един и същ- те са осъществени спрямо физически
уязвими пострадали на сходни места /спирки на обществен транспорт/ и са
реализирани, чрез издърпване на вещи от ръцете на пострадалите.
От
субективна страна престъплението е извършено при проявна форма на вината пряк
умисъл, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието -
неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Съзнавал е и
общественоопасните последици, които деянието му причинява в обективната
действителност и е желаел и целял тяхното настъпване. Същият е знаел, че
употребява сила като начин за отнемане на чуждите вещи, а при второто деяние и
заплашване и намерението му е било противозаконно да ги присвои и е искал от
така съчетаната престъпна дейност да бъдат осъществени признаците на престъпния
състав.
По
въпроса за вида и размера на наказанието:
При
индивидуализация на наказанието и доколкото съдебното производство е протекло
по диференцираната процедура на чл. 371, т. 1 НПК, разпоредбата на чл. 58 а от НК е неприложима и съдът следва да определи наказанието по повдигнатото
обвинение при условията на чл. 54 или чл. 55 от НК.
Разпоредбата
на чл. 198, ал. 1 НК предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет
години лишаване от свобода.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация
за извършеното от подсъдимия Й. престъпление, като съобрази с целите на
наказанието по чл. 36 НК, съдът прие да определи и да наложи на подсъдимия
наказание по реда на чл. 55 от НК. В
настоящия казус са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства у
подсъдимото лице, които мотивираха съда да наложи наказание под законоустановения
минимум, съгл. разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК. Като такива обстоятелства
се съобразиха младата възраст на подсъдимия, неговото чисто съдебно минало,
изразеното съжаление за стореното, възстановяването на вредите. Не могат да не
се отбележат обаче и отегчаващите вината
обстоятелства- касае се за усложнена престъпна дейност, а факт е също, че и
двете деяния са реализирани спрямо физически уязвими лица. Освен това, по
отношение на св. И.П., подсъдимия е употребил освен сила и заплашване- т.е.
налице са и двете проявни форми на принуда.
Въпреки заявеното от защитника на подсъдимия, съдът счита, че
наркотичната зависимост не е смекчаващо
вината обстоятелство и не може да се третира като такова. Тук е необходимо да
се направи аналогия с пияното състояние, при реализиране на някои престъпни
състави, което състояние на организма трайната практика на съдилищата
последователно и неизменно приема за отегчаващо вината на дееца. При наркотичната зависимост, подобно на
пияното състояние се наблюдава външно влияние на вещество /наркотик или
алкохолна напитка/ върху организма, което улеснява определено поведение. Още
повече, самият наказателен закон /например чл. 343б ал.3 от НК, 354а ал.3 от НК
и др./ създава определени престъпни състави, които се реализират при и по повод
на досега или употребата на наркотични вещества. Така или иначе, съдът не прие
наркотичната зависимост на подсъдимия като смекчаващо вината обстоятелство при
определяне на наказанието, а го взе предвид при преценката дали да отложи наказанието
по реда на чл. 66 от НК, в контекста на целите на чл. 36 от НК.
Ето защо съдът, без да пренебрегва отегчаващите вината
обстоятелство, прие, че смекчаващите такива са многобройни и наложи на подсъдимия наказание в размер на
две години лишаване от свобода. Предвид обстоятелството, че подс. Й. не е
осъждан, съдът дължи преценка, дали да отложи изпълнението на наказанието две
години лишаване от свобода по реда на чл. 66 ал.1 от НК. Според съда, въпреки,
че не са налице формално пречки за това, целите на наказанието по чл. 36 от НК
няма да бъдат постигнати с условно осъждане на подсъдимия. В този смисъл една
от целите на наказанието, която се свързва с т.нар. лична превенция, се явява
възпрепятстването на възможността на подсъдимия да върши други престъпления. Както се каза по-горе, у подсъдимия е налице
наркотична зависимост, която го мотивира да върши престъпления против
собствеността на гражданите, за да си набавя наркотични вещества, посредством
тях. Именно тази наркотична зависимост наведе съда на мисълта, че ако
наказанието на подсъдимия бъде отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК, той под
давлението на желанието да си набави наркотични вещества, ще продължи да върши
престъпления против собствеността. Представеното по делото медицинско удостоверение,
съгласно което подсъдимия се е лекувал по метадонова програма не е актуално и
не изгражда противоположен извод у съда, тъй като видно от същото, подсъдимия е
провеждал лечение до 22.06.2015 г. Деянията, предмет на настоящото производство
са извършени 6 месеца по-късно, т.е., метадоновата терапия очевидно не е била
успешна. Ето защо, съдът прие, че предвид наличната наркотична зависимост у
подс. Й., а също и предвид отегчаващите
неговото наказателно правно положение обстоятелства, които бяха разгледани
по-горе подс. Й. ще следва да изтърпи ефективно определеното му по реда на чл.
55 ал.1 т.1 от НК наказание лишаване от свобода в размер на 2 години. И тъй
като подсъдимия не е осъждан, съгласно разпоредбата на чл. 61 т.3 вр. чл. 59
ал.1 от ЗИНЗС следва да му бъде определен първоначален общ режим, а наказанието
да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип.
Съдът счита,
че както размерът на наложеното наказание, така и начинът на изтърпяването му
са съответни на извършеното престъпление, справедливи и в същото време годни да
изпълнят и превантивната функция на наказателноправната репресия.
По
въпроса за веществените доказателства:
По делото
няма веществени доказателства.
По
въпроса за разноските:
На
досъдебното производство са направени и разноски в размер на 152,40 /сто
петдесет и два лева и четиридесет стотинки/, които подсъдимият Й., на основание
чл. 189, ал. 3 НПК, следва да заплати по сметка на ОДМВР Пловдив.
По
изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:
Б.К.