№ 35
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно
гражданско дело № 20235000500014 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Жалбоподателят Д.ф. "З." редовно призован, се представлява от
юрисконсулт П. М., редовно упълномощена.
Юрк. М.: Моля да приемете пълномощно.
Въззиваемата страна Я. А. С. редовно призован не се явява, за него се
явява адв. К., редовно упълномощен.
Юрк. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Юрк.М.: Поддържам жалбата.
Адв. К.: Оспорвам жалбата, поддържам нашия отговор.
На основание чл. 268, ал. 1 ГПК съдът ДОКЛАДВА постъпилата
въззивна жалба и отговор.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ДФ „З.“
1
против Решение № 1332/01.11.2022 по гр. д. № 1072 по описа на 2022 г. на
Окръжен съд - П., с което е признато за установено, че Я. А. С. не дължи на
ДФ „З.“ сумите предмет на изп. дело №*************** на ЧСИ №*** - А.А.,
а именно сумата от 279 670 лева главница със законна лихва в размер на
6758.97 лева за периода 15.12.2021 г. – 09.03.2022 г. и 269 719.82 лева
неолихвяеми вземания.
Недоволен от постановеното решение е останал ДФ „З.“ като оспорва
извода на окръжния съд, че вземанията, предмет на изпълнителното дело, са
погасени по давност. Излага съображения, че съгласно ППВС № 3/1980 г. до
постановяване на ТР № 2 по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
производството по предварителното изпълнение е било спряно като едва след
това то е продължило, като са били прекъснати изпълнителните действия за
събиране на вземанията.
Наред с това излага съображения, че давността е прекъсната и с
подаване на отговора на исковата молба по предявения отрицателен
установителен иск.
Предвид изложеното иска да бъде отменено обжалваното решение и
вместо което да бъде постановено ново, с което да се отхвърли изцяло
предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемия Я. А. С. чрез пълномощника си, с който оспорва въззивната жаба
и излага подробни съображения за нейната неоснователност.
Юрк. М.: Нямаме искания за доказателства. Представям списък на
разноските.
Адв. К.: Нямам искания за събиране на доказателства.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА представения списък на разноски.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
2
Юрк. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да отмените изцяло първоинстанционното решение по описа на ПОС,
като неправилно и необосновано.
Моля да постановите друго, с което да отхвърлите изцяло предявената
искова претенция.
Моля при благоприятно за нас решение да присъдите разноски
съгласно представения списък.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да потвърдите първоинстанционото решение. Считам същото за
правилно и законосъобразно. Правилно ОС е уважил предявените искове с
правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК, като е признал за установено
недължимост на описаните в исковата молба суми, предмет на
изпълнителното дело.
При постановяване на своето решение ОС се е съобразил както с
фактологията по делото, така и с постановките в ТР №2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, както и в самата жалба е възпроизведено това решение, в него е прието,
че давността се прекъсва с всяко едно действие и че всъщност от всяко едно
действие започва да тече нова давност. В случая последното изпълнително
действие, което е било извършено по предходното изпълнително дело е от
12.03.2016 г., когато вече ТР № 2/2013 г. е било постановено. От 12.03.2016
г. до 11.01.2022 г. от страна на ДФ З., респ. НАП не са предприемали никакви
действия по изпълнителното дело. Тоест, изминали са повече от 5 години,
поради което цялото вземане е погасено по давност, както е приел и Окръжен
съд П. в съответствие с постановките на тълкувателното решение.
Във въззивната жалба се прави позоваване на ППВС № 3/1980 г., което
е обявено, че е изгубило своето действие именно с въпросното ТР № 2/2013 г.
Няма как да се приемат за налични неговите постановки, тъй като както
посочих след постановяване на тълкувателното решение са изтекли 5 години.
И това е анализирано от съда именно във връзка и с новообразуваното тълк.
дело № 3/2020 г. и правилно окръжния съд е приел, че която и постановка да
се възприеме, то исковете са основателни, тъй като последното изпълнително
действие е извършено на 12.03.2016 г., към която дата вече е било
постановено ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и дори това
решение да има действие само за напред, са изминали повече от 5 години, без
3
да са предприети каквито и да са изпълнителни действия. Моля да присъдите
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
Съдът обяви дата за постановяване на решението 22.03.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 13.39 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4