Решение по дело №10275/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 декември 2019 г.
Съдия: Евтим Станчев Банев
Дело: 20197060710275
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 208

гр. Велико Търново, 20.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ДИАНА КОСТОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ПАВЛИНА ТОНЕВА                                                                                                        ЕВТИМ БАНЕВ      

 

при секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10275/ 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от ***Т.Т., като пълномощник на Държавна комисия по хазарта, с адрес гр. София, бул. „Акад. Иван Гешов“ № 15, срещу Решение № 360/ 18.07.2019 г., постановено по АНД № 731/ 2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е отменено Наказателно постановление № 22/ 25.03.2019 г., издадено от Председателя на Държавна комисия по хазарта. С отмененото от районния съд наказателно постановление, „Пано и Сани – А.и сие“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Вазов“ № 3, за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1, предл. второ от Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри с игрални автомати, приети от ДКХ на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от Закона за хазарта (Общите правила), и на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000,00 лева. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. С подробно изложени доводи касаторът твърди неправилно тълкуване от съда на релевантните за спора факти, вкл. неправилност на изводите за установени повече от едно административни нарушения, при наличието на едно продължавано такова. От настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди издаденото от председателя на Държавна комисия по хазарта наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба „Пано и сани – А.и сие“ ООД - гр. Горна Оряховица, чрез пълномощника си по делото ***В. от ВТАК, оспорва същата като неоснователна. Твърди законосъобразност и правилност на решението на ВТРС, моли същото да бъде оставено в сила, подробни доводи за становището си излага в писмен отговор на касационната жалба и в хода на устните състезания.

Участващия в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че изложените в нея оплаквания не кореспондират с доказателствата по делото, а решението на районния съд за правилно и законосъобразно, по изложените в него мотиви. Предлага решението на ВТРС да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена по пощата, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212, чл. 213 и чл. 215 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, районният съд правилно е изяснил фактическата обстановка. Установено е, че „Пано и Сани – А.и сие“ ООД е организатор на хазартни игри с игрални автомати за обект игрална зала с адрес - гр. В. Търново, ул. „Васил Левски“, № 19, съгласно Удостоверение за издаден лиценз № 000030-9483/ 27.07.2018г. на ДКХ. На дата 29.08.2018 г., в изпълнение на Заповед № П-626/ 28.08.2018 г. на председателя на ДКХ, в обекта е извършена проверка от длъжностни лица от Дирекция „Лицензионна и контролна дейност” към ДКХ относно спазване на Закона за хазарта. Проверката е извършена в присъствието на управителя на обекта и крупие, като в хода й са били представени отчети за игрални автомати за периода от 01.04.2016 г. до 28.08.2018 година. Установено е, че за дните 13.07.2018 г. и 14.07.2018 г., има несъответствие /разминаване/ между данните от отчетите за игрални автомати и показанията на електронните броячи на ИА вход/изход както следва: В дневен отчет от 13.07.2018 г. за ИА - КЕNО произв. № 454 - са вписани следните показания: Показания на електронните броячи ВХОД - 13187; ИЗХОД - 10513; Сума за постъпили залози – 0,00; Сума на изплатени печалби – 0,00. В дневен отчет за ИА от 14.07.2018 г. са вписани следните показания за ИА КЕNО произв. № 454: Показания на електронните броячи ВХОД - 0017; ИЗХОД - 002; Сума на постъпили залози – 0,85; Сума на изплатени печалби – 0,10. Несъответствието в показанията на електронните броячи е видно при изчисляване на постъпилите залози и изплатените печалби на ИА за 14.07.2018 година. Така установеното е отразено в Констативен протокол № 006756/ 29.08.2018 г., с приложени копия от дневните финансови отчети за посочените дати и писмени обяснения от присъствалите при проверката управител на обекта и крупие. Контролните органи са посочили, че при водене на счетоводна отчетност организаторът на хазартните игри не отразява точното отчитане на всички операции, свързани с игрите, тъй като записаните показания на електронните броячи „вход и изход“ от 14.07.2018 г. не съответстват /разминават се/ със записаните показания в дневен отчет на ИА от 13.07.2018 година. В представени писмени обяснения от дата 03.09.2018 г., управителят на „Пано и Сани – А.и сие“ ООД, в които е посочено, че констатираното несъответствие в дневните отчети е в резултат токов удар. След токовия удар конкретният игрален апарат не е прекъснал работа, но е било наложително нулирането на брояча, тъй като на дисплея се появила произволна комбинация от буквени символи. След нулирането на брояча, функцията на автомата е била възстановена, а дневните финансови отчети са изготвени по данните от механичния брояч на игралната машина, който не се влияе от токови удари. Въз основа на констатираното при проверката от участвал в нея служител е съставен АУАН № 001248/221 от 03.12.2018 г.., срещу който е депозирано писмено възражение от управителя на дружеството. Приемайки направеното възражение за неоснователно, председателят на Държавна комисия по хазарта е издал НП № 221/ 25.03.2019 г., с което на „Пано и Сани – А.и сие“ ООД е наложена имуществена санкция на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1, предл. второ от Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на спортни игри с игрални автомати /обн., ДВ, бр. 32 от 08.04.2014 г./, приети от Държавна комисия по хазарта на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от Закона за хазарта. Наказателното постановление е връчено на упълномощен представител на дружеството на 05.04.2019 г. и е обжалвано по съдебен ред в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка е установена от Великотърновския районен съд въз основа на събраните в производството пред него писмени доказателства и показанията на свидетелите А.Д./актосъставител/, К.У., П.С.и А.А.. Въз основа на така изяснените обстоятелства и след извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод за основателност на разглежданата от него жалба. Той е преценил, че съставените АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 3, предл. първо, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. второ от ЗАНН, словесното описание сочи за две отделни изпълнителни деяния, а не за едно нарушение, както е санкционирано от АНО, за което с издаденото НП е наложена една имуществена санкция, от наказващия орган е допусната неясна правна квалификация на същото. С тези мотиви въззивният съд е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.

 

Постановеното от Районен съд – В. Търново решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна.

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е формирал изводите си, след като е обсъдил обстоятелствата по делото, както и наведените от страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка. Същият е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

 

Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.

В случая безспорно се касае за установени при проверката и квалифицирани като административни нарушения, две отделни деяния – допускане на несъответствие между данните от дневните отчети за игрални автомати и показанията на електронните броячи на ИА за две отделни дати – 13.07.2018 г. и 14.07.2018 година. Квалифицирайки тези две деяния като едно нарушение, АНО не е спазил установеното в чл. 18 от ЗАНН императивно правило, изискващо налагане на наказание за всяко отделно административно нарушение. Неоснователни са твърденията на касатора, че се касае за продължавано административно нарушение, доколкото разпоредбата на чл. 26 от Наказателния кодекс поначало е неприложима при осъществявани посредством действия административни нарушения. Действително, в административно-наказателния процес е възприето за неуредените въпроси да се прилагат правилата на НК и НПК, но само в изрично и изчерпателно определени случаи, посочени в чл. 11 и чл. 84 от ЗАНН. В последно посочените разпоредби не е предвидено приложението на чл. 26 от НК, доколкото чл. 18 от ЗАНН дава изрична специална уредба на административннонаказателната отговорност, носена при извършването на множество нарушения. На същото основание приложение в административнонаказателното производство не намира и разпоредбата на чл. 23 от НК. След като в случая се претендира неспазване на изискванията за точно отчитане на операциите с ИА за различни дни, то не може да се приеме, че е извършено едно единствено нарушение, независимо от сходството в изпълнителния състав на деянията. Констатираното от районния съд процесуално нарушение е съществено, при което правилно е преценено, че то не може да бъде преодоляно пред въззивната инстанция. Чрез допускането му остава неизяснено за кое от нарушенията е наложено административно наказание и каква е съдбата на образуваното административнонаказателно производство за деянието, което не е било санкционирано, като по този начин е нарушено както правото на защита на санкционираното лице, така и възможността на съда да проведе контрол за законосъобразност на наложеното наказание.

При така изложеното, логични са и допуснатите от актосъставителя и АНО формални нарушения на чл. 42, т. 3, предл. първо, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. второ от ЗАНН, а именно непосочване датата на нарушението, тъй като става въпрос за повече от едно деяния, извършени на различни дати. В тази връзка настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на ВТРС, които не е нужно да бъдат преповтаряни.

Извън тях настоящият състав счита за нужно да отбележи и следното. Претенцията на касатора е че констатираното от служителите му несъответствие е в резултат на неточно отчитане на операциите в счетоводната отчетност на проверявания организатор на хазартни игри. Безспорно е обаче, че игралните автомати имат освен електронни, и механични броячи, показанията на които също се отразяват в дневните отчети. В случая от приложените по въззивното дело дневни отчети от 13.07.2018 г. и 14.07.2018 г. и от изслушаните свидетелски показания е безспорно установено, че показанията на механичните броячи напълно съответстват на данните, вписани в дневните отчети и при тях няма несъответствие с данните за постъпили залози и изплатени печалби. В същото време съгласно чл. 4, ал. 2 от Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на спортни игри с игрални автомати, показанията на устройствата за текущ контрол (електронни и/или електромеханични броячи) на всеки игрален автомат в залата се записват ежедневно в дневен отчет. Тоест законодателят е предвидил вариант в дневния отчет да се вписват показанията на електронните и/или електромеханичните броячи и е достатъчно в отчета да се посочат показанията само на един от двата вида устройства за текущ контрол и те са достатъчни за целите на финансовата отчетност. След като показанията на механичните броячи съответстват на данните, вписани в дневните отчети и при тях няма никакво несъответствие с данните за постъпили залози и изплатени печалби, фактически не е налице неточно отчитане на стопанските операции, а от там и претендираните нарушения при водене на счетоводната отчетност от „Пано и Сани – А.и сие“ ООД.

Настоящият състав не споделя становището на районния съд за наличието на неясна правна квалификация на деянието, като дотам съществено процесуално нарушение, че да представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Безспорно правната квалификация в АУАН е непрецизна, но независимо от разпоредбата на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, извършването на окончателната и меродавна правна квалификация на конкретното деявние е правомощие на АНО, а в случая в наказателното постановление е посочена точната такава.

Последното не променя правилността на крайния извод на въззивния съд за незаконосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление. 

 

При така изложеното, настоящият състав намира, че решението на ВТРС не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

           

            Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

           

Оставя в сила Решение № 360 от 18.07.2019 г., постановено по НАХД № 731/ 2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

           

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

         

                                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

           

                                                                               ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

                                                                                          2.