№ 13614
гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110112505 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 28 ЗЗДт.
Образувано е по молба на Дирекция “Социално подпомагане” - Сердика за настаняване на
детето Д. С. Б. в семейството на неговия близък – Б. И. С., с адрес в гр. София, ж.к. Надежда
1, ул. “Жорж Дантон” № 4 за срок до навършване на пълнолетие от детето, а ако учи – до
завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст или до промяна в
обстоятелствата, ако е в негов интерес.
В молбата се поддържа, че родители на детето Д. С. Б., родено на 02.09.2009 г., са С. Н.
Б. и Илиана Антонова Михайлова, починала на 07.12.2022 г. В периода от 2015 г. до 2022 г.
детето е отглеждано в семейна среда от неговата майка и партньора й Б. И. С.. От
съвместното съжителство на Илиана Антонова Михайлова и Б. И. С. е родена дъщеря им
Елена Божирадорва С.а на 4 години. От началото на съвместното им съжителство Б. И. С. е
поел изцяло грижите за детето Д. С. Б., а баща му С. Н. Б. се е дезинтересирал от грижата за
него. Самият той в хода на социалното проучване е посочил, че няма възможност да поеме
грижите за сина си, посочил е че от 8 години не поддържа никакъв контакт с него и не
заплаща издръжка. Никой от близките роднини на Д. не е пожелаел да се грижи за него, на
09.01.2023 г. в ОДЗ ДСП-Сердика е подадено заявление от Б. И. С., в което той е изразил
желание да поеме грижата за момчето.
Заинтересованата страна С. Н. Бохостки – баща на детето, не е изразил становище по
делото
Назначеният по реда на ЗПП процесуален представител на детето– адв. П., изразява
1
становище за основателност на молбата.
Съдът е счел, че с оглед емоционалното състояние на детето и обстоятелство, че
нееднократно в социалния доклад е посочено, че детето скърби и тъжи от загубата на своята
майка, изслушването му в съда би навредило на интересите му. Според настоящия състав за
детето това ще е допълнително изпитание и предизвикателство. Ето и защо и предвид
еднозначните писмени доказателства, съдът намира за напълно излишно да изслушва детето
и допълнително да го стресира и безпокои и да го връща към тежкия момент на загубата на
майка му.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗДт. съдът по искане на органите или лицата по чл. 26, ал. 2 ЗЗДт.
може да вземе решение за налагане на мярка за настаняване на дете извън семейството при
наличието на някое от изчерпателно посочените основания по чл. 25, ал. 1 ЗЗДт.
По делото се установява от приложеното удостоверение за раждане, че родители на
детето Д. С. Б. са Илиана Антонова Михайлова и С. Н. Б.. Майката на момчето е починала
на 07.12.2022 г., видно от приложения препис-извлечение от акт за смърт. Детето е
настанено е настанено със заповед № ЗД-С- СК-215/16.02.2023 г. по административен ред в
семейството на Б. И. С. до произнасянето на съда с решение. От социалното проучване се
установява, че Б. И. С. полага адекватни грижи за отглеждането и възпитанието на детето и
желае да продължи да го отглежда. Същият е в състояние да му осигури семейна среда, обич
и внимание, установена е силна емоционална връзка между детето и Б. И. С., той го
стимулира и подпомага в образователния процес. От изготвения на 09.05.2023 г. социален
доклад от ДСП – Сердика се установява, че майката на детето внезапно е починала, след
смъртта й Б. И. С. продължил да се грижи за двете й деца от връзката й със С. Б., както и за
собствената им дъщеря Елена. Социалните служители са провели разговор с момчето, в
който той е споделило, че тъгува за своята майка и много добре се разбира с Б. С., връзката с
баща му била прекъсната от години и като значим възрастен детето възприемало партньора
на майка си и по-големия си брат. При социалното проучване е установено, че за детето е
осигурено всичко необходимо, за да му се създаде стабилна среда за израстване. Детето е
будно, здравословно е добре, посещава редовно училище. Класният ръководител на детето е
посочил, че Б. И. С. се грижи изключително осъзнато за детето, направило й е впечатление,
че то се обръща към него с обръщението „тати“
Не се установиха обстоятелства, водещи до извод за възможност за реинтегриране на
детето в биологичното семейство под грижите на бащата, напротив бащата е подал писмено
изявление до ДСП, че не може да се грижи за сина си. Никой от другите близки на детето от
роднинския му кръг не е изразил желание и възможност да се грижи за него. Предвид
изложеното съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗДт –
единият родител на детето е починал, а другият без основателна причина трайно не полага
грижи за него. Поради това в интерес на детето е да бъде приложена мярка за закрила чрез
настаняването му извън семейството съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗДт. В настоящия случай съдът
2
намира да е налице и хипотезата на чл. 26, ал. 2 ЗЗДт. Има възможност за прилагане на
мярка за закрила чрез настаняване на детето в семейството на негов близък с оглед
установените по делото обстоятелства, че същият фактически полага грижите за неговото
отглеждане и възпитание въз основа на прилагане на мярка за закрила – настаняване в
неговото семейство, а и преди кончината на майката фактически е полагал бащини грижи за
Д. Б.. При съобразяване с изискването на чл.28, ал.4, изр. второ ЗЗДт съдът, след като
установи, че Б. И. С. има желание и възможност да се грижи за тях и да ги отглежда, намира,
че детето следва да бъдат настанено в неговото семейство. Поради това съдът намира
искането за основателно и следва да се уважи.
По делото се установи, че детето живее в общо домакинство с Б. И. С., който е поел
грижата за него. Между него и хората от най-близкото му обкръжение съществува
емоционална връзка, в дома на Б. И. С. живеят още пълнолетния му брат и малолетната му
сестричка.
На основание чл. 28, ал. 5 ЗЗДт следва да бъде определен срок на настаняване на детето.
ДСП в молбата си е посочила конкретен срок за настаняване, с който съдът счита, че следва
да се съобрази предвид възрастта на детето, като детето бъде настанено за срок до
навършване на пълнолетие, а ако учи - до завършване на средно образование, но не по-
късно от 20-годишна възраст или до настъпване на законна причина за изменение на мярката
за закрила или прекратяване на настаняването. Необходимо е да се отбележи и че в чл. 29, т.
6 ЗЗДт е предвидена възможност за прекратяване на настаняването и преди изтичането на
определения от съда срок, в случай че отпаднат основанията, поради които детето е
настанено извън семейството.
Съдът не е валидно сезиран с искане по чл. 33 ЗЗДт, поради което и не следва да се
произнася в тази насока.
На основание чл. 28, ал. 4 ЗЗДт съдът следва да постанови незабавно изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето Д. С. Б. с ЕГН ********** в семейството на неговия близък Б. И.
С. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Надежда 1, ул. „Жорж Дантон“ № 4 за срок до
навършване на пълнолетие от детето, а ако учи – до навършване на 20-годишна възраст или
до настъпване на законна причина за изменение на постановената мярка или прекратяване
на настаняването.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 28, ал. 4 ЗЗДт незабавно изпълнение на решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4