Решение по дело №1507/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1662
Дата: 29 септември 2020 г.
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20207180701507
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1662

 

 

гр. Пловдив,  29 септември, 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на шестнадесети септември, две хиляди и двадесетата година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

            ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ

                                                         СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Таня Костадинова и с участието на прокурора Йорданка Тилова, като разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно - наказателно дело № 1507 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Касационният жалбоподател „Алфа Инвест“ ЕООД гр. Пловдив, обжалва Решение № 685 от 13.04.2020 г., постановено по АНД № 7831/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 14 наказателен състав. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 26 -000901 от 02.12.2019 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –Хасково, с което на жалбоподателя е наложена  имуществена санкция от 1500 лева за нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/.

В касационната жалба, както и в молба за допълване на същата по указание на съда, се моли отмяна на съдебното решение, включително и в частта му относно произнасянето по разноските, като се сочи, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че фактът, че работниците не полагали труд към момента на проверката, е без значение за наличието или липса на нарушение, както и че съдът, в разрез със събраните доказателства, бил приел, че на работната площадка е имало работници без предпазни средства. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не е изпратил представител.

Ответникът по касационна жалба ДИТ - Хасково, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Грудева, оспорва жалбата и моли съдебното решение да се остави в сила, като на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Тилова, моли да се остави в сила обжалваното съдебно решение.

 Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок, като се има предвид тук и специалното разрешение относно спирането на процесуалните срокове по време на обявеното в страната извънредно положение, предвидено в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Жалбата е подадена и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните факти първоинстанционният съд е направил и законосъобразен извод за наличие на категорично установено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, осъществено от жалбоподателя чрез бездействие. Фактически се касае до неизпълнение на дадено от съответните контролни органи при ДИТ предписание, което е свързано с изпълнение на изискванията на Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и по –конкретно нормата на чл.24 от посочената Наредба. Същата указва, че на строителна площадка се допускат до работа само работещи и други лица, които използват осигурените им лични предпазни средства, като техническият ръководител или бригадирът отстранява работещите, които не използват осигурените им лични предпазни средства. В случая, от събраните при разглеждане на делото от районния съд доказателства е установено категорично възприетото и от първоинстанционния съд обстоятелство, че дадено по-рано от ДИТ предписание за недопускане до работа на строителната площадка на лица, които не използват осигурените им лични предпазни средства /каски/ не е било изпълнено от жалбоподателя, тъй като на строителната площадка били установени работници без такива лични предпазни средства. Правилно първоинстанционният съд е заключил, че е без значение обстоятелството дали в действителност точно в момента на осъществената проверка работещите са почивали, или са изчаквали да започнат работа, предвид конкретните последователни процеси на полагане на арматура и бетон, или пък са полагали труд, като се има предвид обстоятелството, че на практика са се намирали именно на работната площадка, където очевидно са били допуснати преди това до работа. В тази насока следва да се има предвид, че понятието строителна площадка има своята легална дефиниция в разпоредбата на §5, т.37 от ДР на ЗУТ и това е теренът, необходим за извършване на строежа. В конкретния случай се установява от доказателствата по делото, че всички работници, заварени на обекта на контрол, съставляващ строеж, включително и двамата от тях, поименно описани в акта и наказателното постановление, са били без поставени предпазни каски и са се намирали в различни части от строителната площадка. В цитираната Наредба № 2/2004 г.  действително се сочи, че се допускат на строителната площадка до работа работещи и други лица, които използват лични предпазни средства, като акцентът е върху това да се допускат само лица, които имат работа в границите на строителната площадка и които са оборудвани с необходимите лични предпазни средства, включващи и каска. В тази насока и целта на охранителната по характера си разпоредба на чл.24 от Наредбата е да се опази изобщо живота и здравето на лицата, които се намират в границите на строителната площадка през цялото време на престоя им там и независимо дали са работещи или не, както и без от това време да се изключва времето, в което например не работят, защото изчакват привършването или започването на определени работни процеси. И това произтича и от факта, че за ползване на почивката в същата тази Наредба в чл.32 и чл.33 се предвижда това да става в специални места и помещения за ползване на почивка, тоалетна, за хранене и пр., които са и на определено от Наредбата разстояние от най-отдалеченото работно място на строителната площадка, сиреч извън границите на същата. Следователно и напълно законосъобразен е изводът на районния съд, че е без значение по отношение на задължението работниците да са с предпазни каски, дали в рамките на работното време те са полагали реално труд, или фактически не са полагали в момента на проверката такъв, защото са изчаквали да дойде камион с бетон, за да продължат дейността си, както са свидетелствали доведените от жалбоподателя свидетели, щом тези работници са се намирали на самата строителна площадка.  

При извършената проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не са налице и касационните основания, визирани в касационната жалба, следва решението на районния съд да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника, то съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на ДИТ Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. 

Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 685 от 13.04.2020 г., постановено по АНД № 7831/2019 г. на Районен съд – Пловдив.

                                       

ОСЪЖДА „Алфа Инвест“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 82, ет.9 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ -  гр. Хасково сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                                                                                                                        2.