МОТИВИ към ПРИСЪДА №
13 постановена на 23.01.2013г.
ПО НОХД
№ 272/ 2012г. по описа на Районен Съд – Г.
Обвинението е срещу подсъдимия П.А.Б. с ЕГН **********, за това, че през месец Юни 2012г. в гр.Г. в условията на
продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот и използване на техническо средство /гаечен ключ/ отнел чужди
движими вещи – меден капак от шахта за водомер на стойност 32,00лв. /тридесет и
два лева/, ел.печка марка „Елва“ модел „Кварц 73216“ на стойност 42,00лв.
/четиридесет и два лева/; тонколона
суббуфер марка „Спектър“ на стойност 18,00лв. /осемнадесет лева/, 2бр.
тонколони на стойност 15,00лв. /петнадесет лева/, метален синджир на стойност
12,00лв. /дванадесет лева/, 12бр. порцеланови чаши за кафе с чинийки на
стойност 18,00лв. /осемнадесет лева/; 6 броя порцеланови чаши на стойност
4,80лв. /четири лева и 80 стотинки/, 5бр. стъклени чаши с вместимост 250мл. на
стойност 3,50лв. /три лева и 50 стотинки/; 10бр. стъклени чаши с вместимост
100мл. на стойност 4,00лв. /четири лева/, стъклен пепелник на стойност 0,70лв.
/седемдесет стотинки/ и метална количка на стойност 15,00лв. /петнадесет лева/
- вещи на обща стойност 165,00лв. /сто шестдесет и пет лева/, собственост на М.Т.П.
от негово владение, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл.195, ал.1,
т.3 и т.4, предл. второ, във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.26, ал.1, във вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК.
След направено
искане от подсъдимия и защитникът му за разглеждане на делото по реда на глава
двадесет и седма чл.371, т.2 от НПК, съдът с определение допусна производството
по делото да се разгледа по реда на тази глава.
Гражданско-правни
претенции в наказателното производство не са предявени и не са приети за
съвместно разглеждане в съдебното производство.
Представителят
на Районна прокуратура - Г. поддържа обвинението, срещу подсъдимия - както по
отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по
отношение на правната квалификация на деянията, като
излага доводи за доказаност, както от обективна, така и от субективна страна на
престъплението. Счита, че с оглед признанието на фактите от страна на
подсъдимия и спецификата на производството по реда на чл.371, т.2 от НПК,
спрямо него следва да бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК.
Подсъдимият П.А.Б.
призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание.
Защитникът на
подсъдимия П.А.Б.– адв.Д.К. ***, пледира да се наложи наказание в минимален
размер.
Съдът, като взе предвид направените самопризнания от подсъдимия и
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които
подкрепят самопризнанията му, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със
становищата и доводите на страните, намери за установена следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Свидетелят М.Т.П.
***. Свидетелят П. притежава къща с дворно място в гр.Г., ул.”П.П.” №*. Св. П.
рядко посещава имота си в гр.Г., като от средата на 2011г. къщата не се
обитава.
През м.Юни
2012г., подсъдимият П. Б. предложил на малолетния свидетел И.Я.М. /роден на ***г./,
заедно да проникнат в дворното място и в къщата на ул.”П.П.” №*, собственост на
св.М.П., от където да откраднат вещи. Малолетния свидетел М. се съгласил.
В края на
същия месец, в тъмната част на денонощието подс.Б. и малолетния свидетел М.,
отишли до дворното място на св.П. в гр.Г..
Подс.Б. добре
познавал дворното място и разположението на стаите в къщата, тъй като преди
години, заедно с майка си е живял на квартира в това жилище.
С помощта на
гаечен ключ, подсъдимият Б. разбил катинара на вратата към дворното място, като
заедно със свидетеля М. проникнали вътре. От дворното място подс.Б. и св.М.
взели метална ръчна количка, метален синджир и меден капак от шахта за водомер.
Тези вещи двамата изнесли от дворното място и укрили.
Същата нощ,
подс.Б. и св.М. се върнали в имота на свидетеля П.. Подсъдимият Б. разбил
стъклото на входната врата на къщата, като през отвора, той и М. проникнали
вътре. В жилището подсъдимият Б. разбил и катинарите на вратите към стаите.
От стаите в
жилището на св.П., Б. и М. взели и изнесли електрическа печка “Елва”, тонколона
– суббуфер марка “Спектър”, 2 броя тонколони, 12 броя порцеланови чаши за кафе
с чинийки, 6 броя порцеланови чинии, 5 броя стъклени чаши с вместимост 250мл.,
10 броя стъклени чаши с вместимост по 100мл. и стъклен пепелник. Отнетите по
този начин вещи подсъдимият Б. и свидетеля М. си разделили. Впоследствие
металните вещи били предадени, като отпадъци в пункт за изкупуване на метали.
С протокол за
доброволно предаване от 17.07.2012г. подсъдимия Б. *** тонколона суббуфер марка
“Спектър”, ел.печка макра “Елва”, метален синджир, 5 броя стъклени чаши, броя
порцеланови чаши за кафе с чинийки, 6 броя порцеланови чинии и стъклен
пепелник, отнети от дома на свидетеля П.. Тези вещи са върнати с протокол на
свидетеля П..
Видно от
заключението на назначената в хода на разследването по десъдебното производство
съдебно - оценителна експертиза, общата стойност на отнетите вещи, собственост
на свидетеля П., възлиза на 165,00 лева, от които не възстановени са 62,00
лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Настоящето производство протече по реда на
съкратено съдебно следствие, поради което и на основание чл.371, т.2 подсъдимия
направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът при
преценката на самопризнанията на подсъдимия, намери, че същите се подкрепят от
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради
което обяви, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си, без да събира
доказателства за тези факти.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът
приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства –
самопризнанията на подсъдимия П.А.Б. с ЕГН ********** - по реда на чл.371, т.2 от НПК и приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени и доказателства: постановление от 31.08.2012г. на РП-Г.; писмо с
рег.№10357/22.10.2012г. на РУП-Г.; писмо с рег.№410/31.08.2012г. на РП-Г.;
докладна записка от И. ***№ЗМ-215/16.07.2012г.; обяснения – 3бр.; уведомително
писмо с рег.№7234/16.07.2012г.; протокол за доброволно предаване от
09.07.2012г.; 2бр.; протокол за доброволно предаване от 12.07.2012г.; протокол
от 19.07.2012г.; протокол за разпит
на свидетел – 3бр., характеристична справка на подсъдимия Б.; постановление за
назначаване на експертиза от 04.10.2012г.; заключение на съдебно-оценителна
експертиза; постановление за определяне на възнаграждение на вещо лице;
справка-декларация от вещо лице; постановление за допускане на правна помощ от
29.10.2012г., писмо до АК-Стара Загора за определяне на служебен защитник;
уведомително писмо с рег.№4833/31.10.2012г.; искане за изготвяне на справка за
съдимост с рег.№10440/24.10.2012г., справка за съдимост с рег.№429/25.10.2012г.;
декларация за материално положение и имотно състояние и обвинително
заключение; постановление за назначаване
на служебен защитник от 30.10.2012г.;
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 30.10.2012г.; протокол за разпит на обвиняем, заключително
постановление от 31.10.2012г. на РУП-Г. и два броя приемо-предавателни
протоколи от 12.11.2012г., а така също и от показанията на свидетелите М.Т.П.,
И.Я.М. и И.К.С. - дадени в хода на досъдебното производство.
Цитираните по
– горе доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да
направи единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли
извършено престъпление и кой е неговият автор. Съдът счете, че обвиненията
срещу подсъдимия П.А.Б. с ЕГН ********** са доказани по несъмнен начин и именно
кой е автор на процесните деяния.
Не са налице
спорни и противоречиви факти и обстоятелства, което да предпоставя необходимост
от тяхното отделно обсъждане, анализ и оценка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
За да
отговори на един от основните въпроси поставени в чл.301, ал.1 от НПК, а
именно: дали всеки от подсъдимите е автор на престъплението, за което е
привлечен да отговаря, съдът обсъди всички доказателства и доказателствени
средства, върху които се гради приетата за установена, фактическа обстановка.
Предмет на
престъплението кражба може да бъде само чужда движима вещ, която се намира във
фактическата власт на всеки друг, но не и на дееца, като субектът може да бъде
всяко лице, а деянието е възможно само при наличието на пряк умисъл. За да е
налице състав на престъпление от този вид трябва да е извършено отнемане на вещ
от чуждо владение. Това отнемане може да се осъществи само чрез действие и се
изразява в това, деецът да прекрати фактическата власт върху предмета на
престъпно посегателство, която до този момент се упражнява от друго лице и да
установи своя фактическа власт върху него.
П.А.Б., през
инкриминирания период – през м.Юни 2012г., е осъществил няколко деяния, които
са еднородни, извършени в кратък период от време, при относителна една и съща
обстановка и поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление - кражба. Тъй като същите, безспорно, са извършени при една и
съща форма на вина - пряк умисъл, то в случая е налице продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимия П.А.Б.
на няколко пъти е осъществил изпълнителното деяние „отнемане” в двете му
части – прекратил е фактическата власт на собственика върху вещите- предмет на
престъплението /отнел е чуждите движими вещи/ и е установил своя трайна
фактическа власт върху тях /имал е възможност да се разпореждат с отнетите вещи
като със свои - така както намери за добре, което той всъщност е и направил –
предавайки част от тях в пункт за метални отпадъци.
В конкретния случай, кражбите са извършени от подсъдимия П.А.Б.
- чрез разбиване посредством гаечен ключ на катинара
на вратата на двора, чрез разбиване на стъклото на входната врата на жилището и
чрез разбиване на катинарите на вратите към стаите. По този начин е проникнал и
в къщата на пострадалия М.Т.П.. Ето защо,
съдът прецени, че деянията следва да се квалифицират като такава по
чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК, тъй като са извършени чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо
средство.
От
установената фактическа и правна обстановка и от обективираните действия на
подсъдимия П.А.Б., се налага извода, че от
субективна страна, престъплението е извършено от него - виновно, при форма на
вината - пряк умисъл. П.А.Б. е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието, предвиждал е обществено-опасните му последици и е искал и целял
тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия е бил
насочен към постигането на целта - престъпния резултат.
При така
установената фактическа и правна обстановка съдът намира за доказано по
несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият П.А.Б. е
извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.3
и т.4, предл. второ, във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.26, ал.1, във вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК. Касае се за кражба извършена от подс. Б. в условията на продължавано престъпление, чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на
техническо средство. Макар и непълнолетен, подсъдимият П.А.Б. е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Предвид обстоятелството, че подс.П.Б. е непълнолетен,
реализиране на наказателната му отговорност следва да се извърши след
редукцията на чл.63, ал.1, т.3 от НК.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът се образи с двата основни
принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК и се съобрази и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
Подсъдимият П.А.Б. с ЕГН **********
е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, с начално
образование, безработен, неосъждан. Подсъдимият П.Б. не е осъждан.
Относно първия
принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предл.2, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК е предвидено наказание: лишаване от свобода
за срок от 1 /една/ до 10 /десет/ години, а при редукцията за непълнолетни -
чл.63 ал.1, т.3 от НК - до 3 /три/ години „лишаване от свобода”.
С оглед спазването на втория принцип, съдът
при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на
деянието, личността на подсъдимия Б., мотивите му за извършване на
престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия Б., съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на досъдебното
производство, спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното
отношение към извършеното деяние, ниската стойност на отнетото имущество,
чистото му съдебно минало, тежкото му материално и семейно положение и младата
му възраст. Отегчаващи – обстоятелството, че е осъществен повече от един
квалифициращ признак на деянието – т.3 и т.4, предл.2 на ал.1 от чл.195 НК, а
така също и факта, че се касае за повече от едно деяние – за продължавано
пресъпление.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително
приложение на чл.58а от НК.
Воден от
гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия П.А.Б., наказание по
общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства -
ориентирано към минималния размер, предвиден за престъплението, а именно
„лишаване от свобода” за срок от 9 /девет/ месеца, което намали с 1/3 по
реда на чл.58”а”, ал.1 НК.
Затова и на
основание чл.54, вр. чл.58”а”, ал.1 от НК, съдът наложи на подсъдимия П.А.Б., наказание – „лишаване от свобода” за срок от 6
/шест/ месеца, като на основание чл.66 ал.1 вр. чл.69, ал.1 от НК, отложи
изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 /три/ години.
С така
определеното наказание, съдът отчете, че в пълна степен ще бъдат изпълнени целите
на наказанието по чл.36 от НК – както на личната, така и на генералната
превенция, а именно – да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на
законите, да се въздейства предупредително върху него, както и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху членовете на обществото.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Предвид факта,
че настоящият съдебен състав призна П.А.Б. за виновен по повдигнатите им
обвинения, намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото – в
размер на 25 /двадесет и пет/ лева, следва да бъдат заплатени от него. Ето
защо, съдът осъди П.А.Б. да заплати сумата от
25 лева по сметка на съда.
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимия
и стремежът му за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Хр.А. /