Решение по дело №1717/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3077
Дата: 29 юни 2024 г.
Съдия: Албена Такова Момчилова
Дело: 20241110201717
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 3077
гр. София, 29.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110201717 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава III раздел V от ЗАНН
Образувано е въз основа на жалба на Г. Е. И., ЕГН **********, против Електронен
фиш Серия К, № 4833981 на СДВР , с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т.
2 от ЗДвП, , за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание
„глоба“ в размер на 50(петдесет) лева.
В жалбата се оспорва изцяло жалбоподателят да е извършил нарушение на правилата
за движение по пътищата. Моли Електронният фиш да бъде отменен изцяло като
незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Твърди се ненадлежно връчване на електронния фиш и липса на
реквизити, обуславящи ангажирането на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя. В допълнително становище, представено от защитника на жалбоподателя,
адв. А Е. М. , се поддържа жалбата и изложените в нея съображения за незаконосъобразност
на електронния фиш, като се навеждат и допълнителни аргументи. Претендират се разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна – СДВР – редовно призована, не изпраща представител.
Изпраща писмени бележки по основателността на жалбата. Излагат се доводи за
неоснователност на жалбата, моли се същата да бъде оставена без уважение. Претендира се
1
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
С Електронен фиш Серия К № 4833981, издаден от СДВР, е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, извършено на *****г. в *****ч., а именно: извършено нарушение за скорост,
установено с автоматизирано техническо средство или система, АТСС TFR1-M 509, при
ограничение на скоростта 50/петдесет/ км/ч за населено място, като пътен знак за
ограничение не бил поставен. След приспаднат толеранс от 3км/ч, т.е. 3%, е приета за
установена скорост 69км/ч, при максимално допустима скорост от 50 км/ч, като по този
начин констатираното превишение е 19 км/ч. Мястото на извършване на нарушението,
описано в обжалвания електронен фиш, е гр. С, на бул. проф. Ц. Л. Б.*К. , с посока на
движение от бул. Б. към бул. А. Й. От изготвения клип № 13497 радар № 509 се установява ,
че процесното МПС ,рег. № *****, се е намирало на бул.П . Ц. Л. между бул. Б.и бул. А. Й.
към момента на установяване на нарушението. За така извършеното нарушение, на
жалбоподателя Г. Е. И., в качеството му на собственик на процесното МПС е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50/петдесет/ лева на основание чл. 189, ал. 4
ЗДвП вр. чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП. Не е била депозирана Декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички
събрани по делото писмени доказателства , а именно: Електронен фиш Серия К
№ 4833981, снимков материал на процесното МПС и на АТСС, с което е заснето, и клип
№ 13497 радар № 509 справка за собственост на процесното МПС ‚Т.‘ с рег. № ****,
протокол от метрологична проверка № 3-3-Р-21, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 на Българския институт по метрология, копие Заповед № 8121з-
931/30.08.2016г. , протокол по чл. 10ал. 1 от Наредба № 8121з – 532 от 12.05.2015г,
ежедневна форма на отчет, справка разпечатка от АИС АНД, копие писмо № 3286р –
12416/2020г., справка за нарушения на водача и протокол за извършено обучение от
22.04.2014г.
При така установената фактическа обстановка , от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано физическо лице/чл. 59,ал. 2 ЗАНН/ срещу
подлежащ на обжалване административно-наказателен акт/чл. 58д, т. 4 ЗАНН/, и в
законоустановения 14-дневен срок/чл. 59, ал. 2 ЗАНН/, поради което са спазени изискванията
на чл.59ал.2 от ЗАНН /Ел. фиш е връчен на 04.01.2024г, а жалбата е подадена на
15.01.2024г./, с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.
Не е изтекъл давностният срок за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, който, с оглед разпоредбата на чл. 80, ал.1, т. 5 от НК е 3/три/
години. Видно от представените данни Ел. фиш е издаден на 18.05.2021г, а на 29.04.2021г. е
извършено нарушението. Не е изтекла и абсолютната давност от четири години и половина.
2
Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на § 1 от ДР на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4,
изр. 2 ЗДвП реквизити. В него следва да бъде отразена структурата на МВР, на територията
на която е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното и заплащане.
В настоящия случай всички реквизити са спазени. Въпреки това, в Електронния фиш и клип
№ 13497 радар № 509/описано чрез географски координати/, който е част от
административно-наказателната преписка, има несъответствие по отношение на мястото на
установяване на нарушението. Административният адрес бул. „проф. Ц. Л.“ № * се намира
след кръстовището с бул.А „ Йо.“, а не преди кръстовището с бул. „А.Й.“ и срещу борса
„К.“, по посока на движение от бул. „Б.“ към бул. „А .Й“, както е посочено в процесния Ел.
фиш. По този начин се създава несъмнено противоречие и неяснота относно мястото на
извършване на административното нарушение, като посочването на точното такова е един от
задължителните реквизити на Електронния фиш на основание чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП.
Това от своя страна неизменно води до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя,
създавайки неяснота относно точното обвинение и извършеното от него нарушение, което
му е вменено. Така се възпрепятства възможността за адекватно и правилно организиране на
защитата му. След като жалбоподателят не е в състояние да разбере точно в какво е обвинен
и в последствие не може да организира правилно защитата си и така ограничавайки това му
процесуално право, е налице всякога нарушение на неговите процесуални права от
категорията на съществените. Това впоследствие неизбежно влече със себе си и отмяната на
процесния правораздавателен акт, Е. фиш Серия К № ****, като неправилен и
незаконосъобразен, издаден в противоречие с императивните норми на процесуалния закон.
Единствено за пълнота на изложението , съдът следва да обсъди и другите твърдени
от жалбоподателя основания за отмяна на ел. фиш.
Неспазването на реда за връчване на Ел. фиш по чл. 186, ал. 4 от ЗДвП не
представлява съществено нарушение на процесуалните права на жалбоподателя с оглед
последващата възможност, която е предоставена на същия по чл. 189, ал. 5 ЗДвП да
представи в двуседмичен срок данни относно лицето, извършило нарушение и копие от
свидетелството му за управление на МПС, за да бъде издаден нов Ел. фиш за извършеното
нарушение. Тази възможност е посочена в обжалвания Ел.. фиш, от която жалбоподателят –
нарушител не се е възползвал. Разпоредбите на чл. 189, ал. 5 и чл. 188, ал. 1 от ЗДвП
създават оборима законова презумпция, като в конкретния случай не са предприети
действия за оборването и.
3
Представянето на снимката от АТСС от извършеното нарушение за справка от
жалбоподателя не е сред задължителните реквизити по чл. 189, ал.4, изр. 2 от ЗДвП, а също
и данни по чл. 189, ал. 6 и ал. 8 от ЗДвП , поради което същите не могат да бъдат основание
за отмяна на настоящия ел. фиш.
Видно от протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и Ел. фиш,
правилно е определена нарушената разпоредба, а именно – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Както в ел. фиш, така и в протокола е отразено , че ограничението на скоростта не е
въведено с пътен знак „В26“ , а на основание чл. 21, ал. 1 – максимално допустимата скорост
за населено място – 50 км/ч. Не е налице противоречие относно тази информация. Правилно
е и отразен толерансът от 3%, поради това, че измерената скорост на автомобила е била 72
км/ч. , а отчетената при определяне на нарушението и съответно наказанието е 69 км/ч.
По делото е представен протокол от извършеното обучение на служителите на МВР,
поради което е изпълнено изискването на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Представен е и
снимков материал относно точното разположение на АТСС спрямо посоката на движение на
контролираното МПС. Налице са и данни , потвърждаващи годността на използваното
средство за измерване, а именно: Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
**** валидно от 24.02.2010г. до 24.02.2020г. и във връзка с чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията същото устройство е валидно , защото по отношение на него е извършена
съответно последваща проверка от 28.01.2021г. , доказваща, че АТСС, използвано аз
установяване на конкретното нарушение, а именно: TFR -1M № 4835, с идентификационен
№ 509/07 , отговаря на условията за одобрен тип средство за измерване, и следователно се
счита за одобрен тип. В административно-наказателната преписка не са налице
противоречия относно точните идентификационни показатели на АТСС, установило
процесното нарушение, поради което съдът приема , че приложените по преписката
доказателства са абсолютно достатъчни, за да се създаде сигурност относно конкретно
използваното АТСС.
Възраженията, свързани с изпълнение на изискванията на чл.6, ал.2 от
№ 8121з-532 от 12.05.2015г., съгласно който местата за контрол с АТСС се определят въз
основа на анализ съобразно конкретно посочени в тази норма показатели, са ирелевантни
към обективната и субективната страна на вмененото административно нарушение, тъй като
забраната за превишаване на разрешената скорост е безусловна и не е свързана с други
обективни обстоятелства относно мястото за контрол с АТСС.
АНО правилно е приложил разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно
която водач, които превиши разрешената максимална скорост в населено място от 10км/ч. до
20км/ч., какъвто е настоящият случай, предвиденото наказание е глоба в размер на 50лв. С
оглед горното атакуваният фиш се явява законосъобразен.
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението в условието на
пряк умисъл, поради факта, че е съзнавал скоростта, с която се е движел, съответно е
4
предвиждал общественоопасния характер на деянието си.
Във връзка с направено от жалбоподателя искане за присъждане на разноски и на
основание чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 АПК съдът следва да присъди в полза на
жалбоподателя направените по делото разноски, състоящи се в адвокатско възнаграждение,
претендирано от адв. А.Е.М. в становище от 25.03.2024г. , в размер на 400/четиристотин/
лева, а искането на представителя на административно-наказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение оставено без уважение.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № **** на СДВР, с който на Г. Е. И., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. София, ж.к. Яворов № 50, ет. 2, ап. 3, на основание чл. 189,
ал. 4 ЗДвП вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50/петдесет/ лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП като незаконосъобразен и
неправилен.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Г. Е. И., ЕГН ********** сумата в размер на
400/четиристотин/ лева, представляваща направени по а. н. дело № 1717/2024г. по описа на
СРС, НО, 105 състав разноски.
ОСТАВЯ без уважение искането на представителя на административно-наказващия
орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София
град, в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено, по реда на глава XII от
АПК, на касационните основания по НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5