Р
Е Ш Е
Н И Е № 2395
гр. Бургас, 08.10.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря
Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8991 по описа на
съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86, ал.1 и
чл.99 от ЗЗД, предявени от “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр.С, бул.”” № , офис-сгра-да “Л”, ет., офис , срещу Ц.Г.П., с ЕГН: **********,***1.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаването на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК против ответницата, въз основа на което е образувано ч. гр.
дело № 5726 /2018г. на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата 897.10 лв., представлява-ща главница, дължима по Договор за
кредит ”Бяла карта” № 403192/17.02.2014г., склю-чен с “Изи Асет Мениджмънт” АД,
вземанията по който са били прехвърлени с Договор за цесия от 01.07.2014г. и Анекс № 2 от
01.08.2014г. към него на “Аксес Файнанс” ООД, а
впоследствие и от последното – на дружеството, с рамков такъв от 07.11.2014г. и Приложение №
1/10.01.2018г. към него, ведно със законната лихва от 31.07.2018г. до
окончателното плащане; сумата 200.98 лв. – договорна лихва за периода от 07.03.2017г.
до 06.07.2017г.; сумата 98.96 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от
06. 12.2017г. до 30.07.2018г.; сумата 196.91 лв. – такса револвинг за периода от 06.05.2017г. до
06.07.2017г.; сумата 100 лв. – такса
разходи за събиране, както и за деловодните раз-носки – 79.88 лв. Твърди
също, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му било е указано да предяви иск за вземането
си. Предвид това, моли Съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на П., че дължи горните суми. Претендира разноски.
Ответницата, чрез назначения й особен представител – адв. Д.Д., оспорва
исковете. Твърди, че задължението е изплатено изцяло. Сочи, че към исковата
молба не са приложени доказателства за наличието на договор за цесия по
отношение на процес-ните вземания между “Изи Асет Мениджмънт” АД и “Аксес
Файнанс” ООД, както и че не е уведомена за нея; че не е обявена надлежно
предсрочна изискуемост на кредита; че клаузите, с които са уговорени такси
револвинг и разходи са нищожни, поради проти-воречие с разпоредбите на ЗПК.
Иска претенциите да се отхвърлят.
Съдът – като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказател-ства, намира за
установено следното:
По заявление на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против П. за исковите суми – по ч.
гр. дело № 5726/ 2018г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
Същата е връчена на ответницата при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищцовото
дружество от водене на предявените установителни искове.
На 17.02.2014г. между “Изи Асет Мениджмънт” АД и Ц.Г. Пей-чева е
сключен Договор за кредит ”Бяла карта” № 403192, по силата на който
дружест-вото се е задължило да й предостави револвиращ кредит в максимален
размер 200 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредит-на карта, предадена същия ден, а тя – да го ползва и върне,
съобразно уговореното. По-сочен е фиксиран лихвен процент на заема – 72 % в
случаите на чл.9, ал.1 и 180 % в те-зи по чл.10, ал.1. ГПР по заема е определен
на 108 %.
С Договор за цесия от 01.07.2014г. и Анекс № 2 от
01.08.2014г. към него взема-нията на “Изи Асет Мениджмънт” АД по
договора за кредит са прехвърлени на “Аксес
Файнанс” ООД.
С Анекс от 16.04.2015г. към Договора
от 17.02.2014г., сключен между П. и “Аксес Файнанс” ООД, кредитната карта е
била преиздадена, съответно – предадена от дружеството и получена от
ответницата.
С Анекс от 19.09.2015г. към Договор за кредит ”Бяла карта” № 403192 размерът на
разрешеният кредитен лимит е увеличен на 700 лв.
С Анекс от 06.05.2017г. към Договор за кредит – по молба на П., дружест-вото е
преиздало кредитната карта и й я е предоставило.
Предвид наличието на горните три
анекса между длъжника и цесионера може да бъде направен обоснован извод, че
ответницата е била надлежно уведомена за цесията и тя е породила действие по
отношение на нея.
С Приложение
№ 1 от 10.01.2018г. към Рамков договор за цесия от
07.11.2014г. “Аксес Файнанс” ООД е прехвърлило вземанията си по
процесния договор за кредит на ищеца.
С оглед представените с исковата
молба потвърждение и пълномощно от цеден-та, издадено в полза на цесионера – да
уведомява длъжниците за прехвърлянето на взе-манията, следва да се приеме, че с
връчването на исковата молба и приложенията й ответницата е била надлежно
уведомена за тази втора цесия, която също е породила действие по отношение на
нея.
Предвид това следва да бъдат
разгледани и възраженията на процесуалния представител на П., досежно
действителността на договора за заем, както и относно твърдяното плащане на
дълга.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният
процент на разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Р България.
В случая, както беше
посочено, ГПР по процесния договор, включващ договорната лихва и такси
револвинг и разходи – съобразно чл.19, ал.1 от ЗПК, е 108 %, което е над два
пъти повече от предвидения в ал.4 размер, като той не е бил променян с последващите
анекси. Предвид това и на основание ал.5 от цитираната разпоредба, клаузите, с
които са уговорени тези задължения, са нищожни, а за П. валидно е възникнало такова
– да заплаща само главницата по кредита. Нищожна, сама по себе си, е и тази за
договорната лихва – 72 % – 180 %, защото многократно надхвърля трикратния
размер на законната
лихва, с оглед и константната практика на съдилищата.
От заключението по ССЕ се
установява, че дължимата от ответницата главница за целия период на действието
на договора за кредитна карта е 23 911.48 лв. Установява се и че П. е
заплатила сумата от общо 23 985 лв.
Предвид горното, следва да
се приеме, че ответницата е платила изцяло дължи-мата по договора за кредит
главница и с оглед констатираната недължимост на остана-лите, претендирани от
ищеца вземания, включително и обезщетение за забава, предяве-ните по делото
искове следва да се отхвърлят изцяло.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С, бул.”” № , офис-сграда “Л”, ет., офис , искове – за признаване за установено по
отношение на Ц.Г.П., ЕГН: **********,***1, че същата дължи: сумата 897.10 лв., представляваща глав-ница по Договор за кредит ”Бяла
карта” № 403192 от 17.02.2014г., сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията
по който са били прехвърлени с Договор
за цесия от 01. 07.2014г. и Анекс № 2/01.08.2014г.
към него на “Аксес Файнанс” ООД, а
впоследствие и от последното – на дружеството, с рамков такъв от 07.11.2014г. и Приложение № 1 от 10.01.2018г.
към него, ведно със законната лихва от 31.07.2018г. до окончателното пла-щане;
сумата 200.98 лв. – договорна лихва за периода от 07.03.2017г. до 06.07.2017г.;
сумата 98.96 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 06.12.2017г. до
30.07. 2018г.; сумата 196.91 лв. – такса револвинг за периода от 06.05.2017г. до 06.07.2017г., и сумата
100 лв. – такса разходи за събиране, за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 5726/2018г. на РС Бургас, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: / п / Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.