Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
като
разгледа докладваното от съдията т. д. №
2137 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 2019**********, депозирана
от „К.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адв. Б.П., срещу отказ № 20190531152237-2/31.09.2019
г. на ДЛР при Агенцията по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ,
с който е отказано вписването на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона
за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), а именно заявяване на действителни
собственици. Жалбоподателят
поддържат, че ДЛР постановило незаконосъобразен отказ, тъй като изисквало
документи, които не се изискват от специалния закон ЗМИП, а от подзаконов
нормативен акт. Според чл. 63, ал. 4 ЗМИП съответните данни се вписват съгласно
декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на
закона, а съгласно чл. 63, ал. 3 за производството, редът и сроковете за
вписване на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат
съответно ЗТРРЮЛНЦ и Закона за регистър БУЛСТАТ, като в никой от двата не било
предвидено задължение дружествата да представят актуални състояние на
чуждестранните юридически лица, посочени в декларациите. Излагат се доводи и за
това, че предвид специалната разпоредба на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП в обхвата
на проверката, която ДЛР извършва, не влиза проверка на съществуването на
декларираните обстоятелства.
Предвид изложеното счита, че обжалваният отказ е неправилен и
незаконосъобразен, поради което моли съда да отмени същия и да даде
задължителни указания на АВ – ТР, да бъдат вписани заявените обстоятелства по
партидата на „К.“ ЕООД.
Съдът, след като разгледа жалбата и писмените
доказателства, приложени към заявление Б7 вх. № 20190531152237 и след извършена
справка в електронната партида на „К.“ ЕООД, намира следното от фактическа и
правна страна:
С електронно заявление Б7 вх. № 20190531152237, депозирано от адв. Б.П. П.,
са заявени за вписване обстоятелства в полета 529 „Основание за вписване“, 550
– „Действителни собственици - физически лица, участващи пряко или косвено в
дружеството“ , 537 – „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което
пряко се упражнява контрол“ и 5371 – „Представители на юридическото лице или
друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“. Към
заявлението са приложени нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП,
съобразно утвърден образец в Приложение № 3 към чл. 38 от Правилника за
прилагане на ЗМИП, удостоверение за правосубектност на дружеството „К.“ ООД, САЩ, декларация по чл. 13,
ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, изрично пълномощно и доказателства за платена държавна такса.
В декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП е посочено включително, че „К.“ ООД,
САЩ е лице, което пряко упражнява контрол върху „К.“ ЕООД.
На 04.10.2019 г. ДЛР е дало указания за представяне доказателства относно съществуването
и представителството на всички юридически лица, чрез които пряко и непряко се
упражнява контрол, удостоверяващи лицата, които ги представляват.
Със заявление Ж1 вх. № 20191007090559
е представено удостоверение за правосубектност на дружеството „К.“ ООД, САЩ.
На 09.10.2019 г.
ДЛР е постановило обжалвания отказ, с мотиви, че заявителят не е изпълнил
дадените му указания, тъй като е представил Удостоверение, от което не могат да
бъдат установени лицата, които представляват „К.“ ООД, САЩ.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена против обжалваем акт на ДЛР и в законоустановения срок –
отказът е постановен на 09.10.2019 г., а жалбата е депозирана на 11.10.2019 г.
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице – заявителя в
производството пред Агенция по вписванията, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Предвид дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди вписване на заявените обстоятелства следва да
провери дали към заявлението са представени изискуемите документи,
удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и дали последните
удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона.
След приетите в ЗМИП изменения, с оглед новите изисквания на Директива (ЕС)
2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за
предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на
пари и финансирането на тероризма, се въвеждат изисквания (чл. 59, ал. 1, чл.
61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1) за идентифициране на физическите лица, действителни
собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно се
въвежда и ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от
учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива
действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите,
включително в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗМИП за производството, редът и
сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици
се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ.
За вписване на тези обстоятелства в Агенция по вписванията – търговски
регистър е утвърден образец на заявление Б7 за вписване на обстоятелства
относно действителни собственици (чл. 6, ал. 1 от Наредбата). Образецът на
заявление Б7 включва част І – обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП,
включително подраздел „Юридически лица или други правни образувания, чрез които
пряко или непряко се упражнява контрол“, с поле 537 – юридическо лице или друго
правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол, с едно възможно
вписване (данни за едно лице) и поле 538 - юридическо лице или друго правно
образувание, чрез което пряко се упражнява контрол, отново с едно възможно
вписване (данни за едно лице), както и подраздел „Действителни собственици –
физически лица“ с три възможни вписвания.
В настоящия случай заявителят „К.“ ЕООД е подал заявление Б7 във формата на
образеца и попълнени данни съответни на приложената декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП.
Действително, съгласно чл. 50а, ал. 2 от Наредба №
1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, към заявлението за вписване
на действителни собственици се прилагат документи, установяващи съществуването
на юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко
се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата, които ги представляват по
националния им закон, ако не са учредени по българското право или не са вписани
в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Това
изискване обаче е въведено с посочения подзаконов нормативен акт без да бъде
съобразено, че в ЗМИП, който закон въвежда изискването за обявяване на
действителни собственици, предвижда само, че вписването на действителните
собственици се извършва въз основа на нотариално заверена декларация по
образец. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове Наредбата
е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Т.е., наредбата може да
предвижда правила само за доразвиване на законовите разпоредби, за чието
прилагане се издава, не и да създава нови правила, които законът не
предвижда. Посочената Наредба е издадена
за прилагане на ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП приложим в производството
по вписване на обстоятелствата относно действителните собственици е именно
ЗТРРЮЛНЦ. Следователно в случая наредбата следва да се разглежда както при
сравнение със ЗТРРЮЛНЦ, така и със съответните разпоредби на ЗМИП, които касаят
обявяването на действителни собственици. Според чл. 63, ал. 4 ЗМИП съответните
данни се вписват съгласно декларация, чиято форма и съдържание се
определят с правилника за прилагане на закона. Специалният закон предвижда като
достатъчна за удостоверяване съществуването на вписваните обстоятелства
декларация на заявителя и не въвежда изискване за удостоверяване верността на
декларираните обстоятелства, съответно не изисква представяне на други
документи към нея. Предвид функцията си на акт по прилагане на закона,
изискване за представяне на други документи подзаконовият нормативен акт не
може да създава. В случая чл. 50а от Наредбата не следва да се прилага, на
основание чл. 15, ал. 3 ЗНА, тъй като излиза извън законовата делегация и
противоречи на чл. 63, ал. 3 ЗМИП,.
Предвид горните нормативни разпоредби и при преглед на подаденото
заявление, съдът намира, че същото отговаря на изискванията на закона по
съдържание и приложени документи, както и че са заявени подлежащи на вписване
обстоятелства. Заявителят е измежду лицата, задължени да декларират
действителните си собственици и е заявил надлежно същите обстоятелства.
Приложена е декларация по образец, утвърден с Правилника за приложение на
Закона за мерките срещу изпиране на пари.
По
изложените съображения отказът на ДЛР се явява изцяло незаконосъобразен и
следва да бъде отменен.
Воден от
изложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 2019**********, депозирана от „К.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез
адв. Б.П., отказ №
20190531152237-2/31.09.2019 г. на ДЛР при Агенцията по вписванията,
Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано вписването на
обстоятелства по заявление Б7 вх. № 20190531152237.
УКАЗВА на
Агенцията по вписвания, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ да впише
заявените обстоятелства по заявление Б7 вх. № 20190531152237, депозирано
от „К.“ ЕООД, ЕИК *******.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: