Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 09.02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор В. Радева при ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 284 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, РД
„Автомобилна администрация“ – Варна, депозирана срещу Решение №
198/19.10.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1521/2021г. по
описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 23-0000943
от 25.06.2021г. на директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с
което на „П.М.“ ООД, ***, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200
/двеста/ лева, на основание чл. 105, ал. 1 от Закон за автомобилните превози
/ЗАвП/, за нарушение по чл. 10, § 2, изр. 2, пр. 2 от Регламент (ЕС) № 561/2006г.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа
становището, че нарушението на дружеството е установено по категоричен начин,
като не е налице изключението, визирано в чл. 12 от Регламент (ЕС) № 561/2006г.
Сочи също, че поведението на наказаното лице разкрива белезите именно на нарушение
по смисъла на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, по който ред следва да бъде санкциониране
извършването на простъпки от категорията на процесната. В тази връзка,
касаторът посочва, че общата разпоредба следва да се прилага и за нарушения на чл.
10, § 2, изр. 2, пр. 2 от Регламент (ЕС) № 561/2006г., доколкото по силата на
чл. 78, ал. 1 от ЗАвП превозвачите са длъжни да спазват изискванията на
посочения регламент. По тези съображения жалбоподателят отправя искане за
отмяна на процесното съдебно решение и за потвърждаване на издаденото
наказателно постановление. Отправя претенция за присъждане и на съдебни
разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, касаторът не
се явява и не се представлява.
Ответната страна, „П.М.“
ООД, ***, депозира отговор на касационната жалба чрез адвокат Й.Г., в който
излага доводи за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на
възнаграждение за адвокат. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призован, ответникът не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Дружеството „П.М.“ ООД, ***
притежава издаден от Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията Лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен
превоз на товари № 1486.
В рамките на реализирана
комплексна проверка на 26.03.2021г. на документите на дружеството относно
транспортната му дейност за периода от 01.07.2020г. - 30.09.2020г. било установено,
че на 04.08.2020г. в гр. Шумен, ул. „Васил Левски“ № 29, вх. „Б“, ап. 13, транспортното
предприятие не извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на глава
II от Регламент /ЕО/ № 561/2006, в резултат на което на водачът Б.А.Х., при
извършване на международен автомобилен превоз на товари, попадащ в обхвата на
Регламент (ЕО) № 561/2006 с МПС, кат. N3, марка „Рено“
с рег. №*******, оборудвано с дигитален тахограф, е управлявал превозното
средство 06 часа и 54 минути, без да ползва след 4 часа и половина почивка поне
от 45 минути или прекъсване от поне 15 минути, последвано от почивка от поне 30
минути. Водачът е управлявал на 04.08.2020г. от 06,11часа до 14,00 часа на
04.08.2020г., общо 06 часа и 54 минути, с което е превишил времето за
управление с 2 часа и 24 минути, видно от направената разпечатка с програма CTD
на представената на магнитен носител информация от картата на водача и картата
на тахографа. Превозът е извършен на основание CMR от 31.07.2020 г. с №
68994299/1, CMR от 29.07.20г и CMR от 30.07.20г.
Във връзка с
констатациите на проверяващите, на 26.03.2021г., в присъствието на упълномощен
представител на дружеството бил съставен АУАН серия А2020, № 289538, като
актосъставителят е описал констатациите и квалифицирал нарушението като такова
по чл. 10, § 2, изр. 2 пр. 2 от Регламент (ЕС) № 561/2006г. Актът бил предявен
на представителя и подписан от него, с отразено възражение: „Не съм съгласен,
възразявам“. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на това, АНО
издал процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че правонарушението е установено от
обективна страна, но съдебният състав заключил, че АНО неправилно е ангажирал отговорността
на търговеца на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, въздигаща в състав на
административно нарушение неспазването на законов текст или на разпоредба на
подзаконов нормативен акт, но не и на изискване от Регламент (ЕО) № 561/2006г.
В случая съдът констатирал несъответствие между извършеното от дружеството
нарушение и наложената от органа санкция, поради което отменил атакувания пред
него правораздавателен акт.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.
При извършената проверка
за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че
районният съд е достигнал до неправилен решаващ извод, мотивирал го да отмени
обжалваното наказателно постановление.
Не се спори, че при
извършване на международен автомобилен превоз на товари, попадащ в обхвата на
Регламент (ЕО) № 561/2006 с МПС, кат. N3, марка „Рено“ с рег. № ********,
оборудвано с дигитален тахограф, водачът Б.А.Х. е управлявал превозното
средство 06 часа и 54 минути, без да ползва след 4 часа и половина почивка поне
от 45 минути или прекъсване от поне 15 минути, последвано от почивка от поне 30
минути. По силата на чл. 10, § 2, изр. 2, пр. 2 от Регламент (ЕС) № 561/2006г.
превозвачите, какъвто несъмнено се явява и ответникът в настоящото
производство, са длъжни надлежно да инструктират водачите и да извършват
редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и
глава II от Регламент (ЕС) № 561/2006г. Както правилно е заключил и районният
съд, на контролните органи не са били представени доказателства за извършвани
проверки от страна на търговеца, от което следва извод, че той не е съобразил
поведението си с горепосоченото изискване. В унисон с възприетото от районния
съд, касационният състав намира, че не са налице и доказателства, установяващи
основание за приложимост на изключението, визирано в чл. 12 от Регламента. При
това положение се налага единствено възможния правен извод, че превозвачът не е
изпълнил произтичащото от чл. 10, § 2, изр. 2, пр. 2 от Регламент (ЕС) №
561/2006г. задължение.
Спорен е въпросът дали
неизпълнението му подлежи на санкциониране по реда на общия състав на чл. 105,
ал. 1 от ЗАвП. Противно на застъпеното от районния съд становище, касационната
инстанция счита, че отговорът на този въпрос е утвърдителен. Действително,
посечената административнонаказателна норма въздига в състав на административно
провинение нарушенията на този закон и на подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни
товари, за които не е предвидено друго наказание. В случая в НП АНО е посочил,
че поведението на дружеството противоречи на изискването на чл. 10, § 2, изр.
2, пр. 2 от Регламент (ЕС) № 561/2006г. Чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП от друга
страна изрично вменява задължение на превозвачите да спазват изискванията на Регламент
(ЕС) № 561/2006г. При това положение касационният състав приема, че АНО е
допуснал нарушение при определяне на коректната правна квалификация на деянието
на санкционираното лице, доколкото не е обвързал соченото нарушение на чл. 10
от Регламента с нормата на чл. 78 от закона. Това опущение съдът намира за
несъществено в конкретиката на настоящия казус, доколкото деянието е описано
пределно ясно от обективна страна в обстоятелствената част на НП и привлеченото
към отговорност лице е разбрало какво правонарушение му се вменява. При това
положение се налага извод, че нарушението на чл. 10, § 2, изр. 2, пр. 2 от
Регламент (ЕС) № 561/2006г. би могло да бъде преследвано по реда на общия санкционен
текст, приложен от АНО, доколкото то се явява и неизпълнение на чл. 78, ал. 1,
т. 1 от закона. Правейки това уточнение, касационният състав отчита
обстоятелството, че приложното поле на административнонаказателното правило на
чл. 105, ал. 1 от ЗАвП е ограничено до простъпки, за които не е предвидено
друго изрично наказание. В чл. 104, ал. 1 от ЗАвП е предвидено пораждането на
административнонаказателна отговорност за превозвач, който не осигури спазване
на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на
обществени превози на пътници и товари. Според настоящия съдебен състав този
санкционен текст е неприложим спрямо простъпки от категорията на процесната, а
визира неизпълнение на задължението, възложено с чл. 10, пар. 2, изр. 1 от Регламент
(ЕС) № 561/2006г. По тези съображения съдът приема, че неизвършването на
редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и
глава II от Регламент (ЕС) № 561/2006г., каквото деяние е описано в акта и в
обстоятелствената част на НП, бива санкционирано на основание чл. 78, ал. 1, т.
1 от ЗАвП именно по реда на приложения общ санкционен текст на чл. 105, ал. 1
от ЗАвП. Предходната съдебна инстанция е приела противното, поради което
решаващото ѝ становище не би могло да бъде споделено.
От така установеното фактическо и
правно положение, настоящият касационен състав приема, че процесното решение на
Районен съд - град Шумен е неправилно поради постановяването му в нарушение на
материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Доколкото делото е
изяснено от фактическа страна, следва да се постанови ново решение по
съществото на спора, потвърждаващо процесното наказателно постановление.
Касаторът е отправил претенция за
присъждане на разноски, но същата не следва да бъде уважена, доколкото
касационната жалба е изготвена за директор на РД „АА“ – Варна от началник отдел
„Контрол“ и касационният жалбоподател не е бил представляван от юрисконсулт в
хода на проведеното открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение № 198/19.10.2021г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1521/2021г. по описа на съда и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 23-0000943
от 25.06.2021г. на директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с
което на „П.М.“ ООД, ***, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200
/двеста/ лева, на основание чл. 105, ал. 1 от Закон за автомобилните превози
/ЗАвП/, за нарушение по чл. 10, § 2, изр. 2, пр. 2 от Регламент (ЕС) №
561/2006г.
Разноски не се присъждат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 09.02.2022 г.