П Р И С Ъ Д А    №26

гр.Русе, 21.02.2017г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

        Русенският Районен съд  І V наказателен състав на двадесет и първи януари  две хиляди и седемнадесета  година в открито съдебно заседание в състав :

 

                                        Председател:Венцислав В.

 

                                Съдебни заседатели :

 

при секретаря Ю.О.……………………………………………….

и в присъствието на прокурора Светослав Великов………………………………

разгледа докладваното от съдията НОХДело № 128/2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

        ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Д.В.,  роден на ***г. в гр. Пловдив, български гражданин, с начално образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН ********** за

 

ВИНОВЕН  в това, че на 23.06.2016 год. в гр.Сливо поле, обл.Русенска в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с Наказателно Постановление № 16-3392-000057/23.02.2016г. на Началник РУ Тунджа  при ОД „МВР"-Ямбол, в сила от 17.03.2016 г., извършил такова деяние, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд Фиеста" с рег. № ….., без съответно свидетелство за управление поради ,което и на основание  чл.343в ал.2 вр.чл. 36 и чл.54 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба  в размер на 1 000 лв.

             На основание чл.58а ал.1 от НК намалява така определеното наказание с една трета, като го редуцира на една година и четири месеца, което да се изтърпи при общ режим.

 

        Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в петнадесетдневен срок от днес пред Русенския Окръжен съд.

 

 

                                                        Районен съдия :

 

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД№  128/2017г. РС-Русе, ІV нак.състав.

 

 

          Районна прокуратура - Русе е обвинила Г.Д.В.  в това, че на 23.06.2016г. в гр.Сливо полев обл.Русенска, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство, без съответно свидетелство за управление – с Наказателно постановление № 16-3392-000057/23.02.2016г. на Началника на РУ-Тунджа, влязло в сила от 17.03.2016г., извършил такова деяние,  като управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Форд Фиеста” с рег.№ ......., без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство   – престъпление по чл.343в ал.2 от НК.

          Районна прокуратура – Русе поддържа обвинението.

          Производството по делото е по реда на гл.27 от НПК, като подс.В. изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

          След преценка на събраните по делото доказателства съдът  приема за установено от фактическа страна следното:

          Подсъдимият Г.Д.В. е български гражданин,неженен,осъждан, безработен, с начално образование, ЕГН **********.

          Същият никога не е придобивал правоспособност за управление на МПС.

Същият е бил наказван множество пъти (десет пъти) по административен ред за това, че е нарушавал чл.150 от ЗДвП. За последно е бил наказан с Наказателно постановление №16-3392-000057/23.02.2016г. на Началника на РУ – Тунджа при ОД на МВР – Ямбол, влязло в сила на 17.03.2016г. С това наказателно постановление подс.В. е бил наказан по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП за това, че на 08.02.2016г. по път II-53, на кръстовище с път I-7, в посока с.Калчево, общ.Тунджа, обл.Ямбол, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ....., без да притежава съответното свидетелство за управление. Наказателното постановление е било връчено лично на подсъдимия, срещу подпис.

На 23.06.2016г. в гр.Сливо поле, обл.Русе, въпреки че бил неправоспособен и наказван по административен ред за управление на моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление, подс.Г.В. привел в движение и управлявал лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ........ Около 19:35 часа подс.В. се движел с лекия автомобил по ул.„Дружба“ в гр.Сливо поле. По същото време св.Г.Г. и колегата му В.М. – полицейски служители в РУ – Сливо поле при ОД на МВР – Русе, били на същата улица. Полицаите забелязали лекия автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ......., управляван от подс.В. и го спрели за извършване на проверка на ул.„Дружба“, срещу дом №16. В хода на проверката полицейските служители установили самоличността на водача на автомобила, а именно, че това е подс.Г.Д.В.. Тъй като подсъдимият не представил свидетелство за управление на МПС, полицаите извършили справка чрез дежурния на РУ– Сливо поле. От проверката се установило, че подс.В. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство. За констатираното нарушение св.Г. съставил на подс.Г.В. АУАН с бланков №933994 от дата 23.06.2016г. за това, че е нарушил чл.150 от ЗДвП. Подсъдимият подписал акта без възражения.

При така описаната фактическа обстановка, подс.Г.Д.В. е осъществил състава на  престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. 

От обективна страна, на 23.06.2016г. в гр.Сливо поле, обл.Русе, подс.Г.В. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Форд Фиеста” с рег.№ ......., без да притежава съответно свидетелство за управление. Това деяние подс.В. е извършил в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление – с Наказателно постановление №16-3392-000057/23.02.2016г. на Началника на РУ – Тунджа при ОД на МВР – Ямбол, влязло в сила на 17.03.2016г.

От субективна страна подс.Г.В. е извършил деянието при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че не притежава съответно свидетелство за управление и че преди по-малко от година – на 17.03.2016г., е бил наказван по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление. Инкриминираното наказателно постановление му е връчено лично (л.20 от делото) и в този смисъл интелектуланата страна на умисъла му е обхваала и представите за предходното административно наказване.

         

Въз основа на изложеното, подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен и да му бъде наложено наказание.

          При индивидуализацията на  наказанието съдът отчита като отегчаващи вината обстоятелства наличието на две предходни осъждания на дееца, също за престъпления по чл.343в ал.2 от НК, които са показателни в това, че наложените наказания по никакъв начин не са постигнали целите по чл.36 от НК. В  контекста на това следва да се има предвид и обстоятелството, че деянието по настоящото производство е извършено по-малко от две седмици след влизане в сила на присъдата по НОХД № 561/2016г. по описа на Ямболския Районен съд за същото престъпление и то при условията на чл.26 ал.1 от НК. Само това обстоятелство е показателно за отношението на подс.В. към установения правов ред и по въпроса дали той и в най-малка степен е склонен да се поправи и превъзпита с оглед осъждането си.

          На следващо място от справката, издадена от сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Русе се установява, че подс. В. е наказван 12 пъти за  нарушения по чл.150 ал.1 от ЗДвП,а също и за други нарушения по този закон, извършени на различни места в страната, при положение, че същият никога не е придобивал правоспособност за управление на МПС. От това се налага несъмнения извод, че същият поначало има изцяло нихилистично отношение към въведените нормативни правила за движение по пътищата и тоталното им пренебрегване и незачитане е негов обичаен стил на поведение. На практика подс.В. постоянно управлява автомобил на територията на цялата страна, въпреки посочената по-горе изначална неправоспособност за тази дейност. От гореизложено в своята съвкупност се налага извода, че управлявайки МПС по пътищата на страната този деец е изключително рисков и опасен за останалите участници в движението. Не може да не бъде споменато и обстоятелството, че подс.В. не е заплатил нито една от наложените му множество глоби за извършените административни нарушения, което също е показателно за склонността му към неспазване на правовия ред.

          Съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства, изразеното съжаление и признание на вината, но в никакъв случай значението на същите не следва да се преекспонира, тъй същите произтичат от лице, което от години непрекъснато управлява автомобил без правоспособност и дори       по-скоро следва да се възприемат, като  стремеж към смекчаване на наказателната отговорност.

Въз основа на тези обстоятелства и предвид имотното състояние, декларираните доходи и семейните задължения, съдът намира, че наказанието по отношение на подс.В., следва да бъде определено към средата на предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода” за срок от две години (при граници от една до три години) при общ първоначален режим, а наказанието глоба от 1 000 лв. - между средния и максималния размер.  

          На основание чл.58а ал.1 от НК така определеното наказание от две години „лишаване от свобода” следва да се намали с една трета, като по този начин се редуцира до една година и четири месеца „лишаване от свобода”.

          По преценка на съда така определените кумулативни наказания в пълна степен биха постигнали целите, предвидени в чл.36 от НК и най-вече в аспекта на личната превенция. Изолирането на подс.В. освен, че би изиграло роля в насока да преосмисли поведението си, но на практика се явява и единствения начин да му се отнеме възможността да управлява автомобил при изначална неправоспособност, с която си деятелност подлага на постоянен риск живота и здравето на останалите участници в движението по пътищата. В този смисъл съдът намира, че евентуално отлагане изпълнението на  наказанието на основание чл.66 ал.1 от НК би противоречало на личната превенция, защото условно осъждане предвид личността на дееца по никакъв начин няма да го демотивира да извършва нови  престъпления по чл.343в ал.2 от НК. От друга страна условно осъждане на подс.В.  би противоречало и на генералната превенция, за която също държи сметка чл.66 ал.1 от НК, особено предвид динамиката на престъпленията по транспорта, извършвани от неправоспособни водачи на МПС.

          По отношение на подс.В. не би могло да бъде наложено и кумулативното наказание по чл.343г от НК, тъй като той е неправоспособен и в този смисъл не може да му бъде отнето нещо, което не притежава. 

          Мотивиран така ,съдът постанови присъдата си.

 

 

Районен съдия: