Присъда по дело №694/2016 на Районен съд - Дупница

^{МОТИВИ по Присъда № 16 от 06.03.2017 г. по НОХД № 694/2016 г. по описа на Районен съд - Дупница}

Дупнишката районна прокуратура е повдигнала и предявила обвинение срещу подсъдимия С.П.С., роден на *** ***, общ. Столична, обл. София, ул. „***, пенсионер, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, осъждан, с ЕГН ********** за това, че на 15.05.2016 г., около 14.00 часа, на път III-107, км. 13+400 (разклон за с. Падала), област Кюстендил, в посока гр. Рила, управлява моторно превозно средство - лек автомобил, марка: „Ауди А4 Авант", с ДК № СВ 0799 ВВ, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно: 0,55 (промила), установено по надлежния ред със съдебна химическа експертиза № 197/17.05.2016 г., по описа на Специализирана химическа лаборатория към ОДМВР - гр. Кюстендил (в съответствие с Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства), след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по чл. 343б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК (със Споразумение № 33/23.02.2016 г. по НОХД № 1437/2015 г., по описа на Районен съд, гр. Дупница, влязло в сила на 23.02.2016 г. за извършено деяние по чл. 343б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК му е наложено наказание „Пробация" при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от шест месеца, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба" в размер на 100 лв.) - престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на Дупнишка районна прокуратура е изразил становище, че деянието е доказано по несъмнен начин, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Моли при налагане на наказанието да бъдат взети предвид предишните осъждания на С. за извършени деяния по чл. 343б, ал. 1 от НК наказанията, за които не са оказали никакъв възпиращ и възпитателен ефект спрямо същия.

Подсъдимият не се признава за виновен, дава обяснения по обвинението, като твърди, че от 22.00 часа на 14.05.2016 г. /деня предхождащ извършената проверка за употреба на алкохол/ не е употребил алкохол, като моли да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия поддържа становище, че С. следва да бъде оправдан, като твърди, че при взимането на кръвната проба и изготвената на досъдебното производство химическата експертиза са допуснати нарушения на чл. 13 и чл. 16 от Наредба № 30/27.06.2001 г. поради, което следва да бъде кредитирано заключението обективирано в Протокол за химическа експертиза на експерт - химик при УМБАЛ ,,Св. Анна“ АД гр. София.

            Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Подсъдимият С.П.С. е роден на *** ***, общ. Столична, обл. София, ул. „***, пенсионер, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, осъждан, с ЕГН **********.

Със споразумение № 33/23.02.2016 г. в сила от 23.02.2016 г. по НОХД № 1437/2015 г. по описа на ДнРС, за извършено на 29.08.2015 г. деяние по чл. 343б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК му е наложено наказание ,,Пробация”, включваща следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 (шест) месеца, с периодичност два пъти седмично; по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 (шест) месеца, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева. На основание чл. 343г от НК, на С. е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца.

На 15.05.2016 г. около 14.00 ч. подсъдимият С.П.С. управлявал собствения си лек автомобил Ауди А4 Авант с рег. № СВ0799ВВ движейки се по път III-107 км. 13+400 в посока гр. Рила. Водачът бил спрян за проверка от Д.К.Р. и М.Е.М. ***, след което бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство ,,Алкотест Дрегер 7510“ с № ARDM 0267 в 14:04:53 ч., на който скалата отчела 0.60 промила в издишания от водача въздух. Съставен е АУАН с бланков № 726823 срещу С. за управление на МПС след употреба на алкохол установено с техническо средство, отчело 0.60 промила в издишания от водача въздух. При връчването на акта С. е направил възражения, че не е употребил алкохол, диабетик е и си е направил инжекция с инсулин. На С. е издаден талон за медицинско изследване № 0277455, в който е посочено, че следва да се яви в ЦСМП гр. Рила до 15.35 ч. Съставен е протокол за медицинско изследване от д-р Панайотов – лекар в Спешен център гр. Рила, в който е отразено, че С. се е явил на 15.05.2016 г. в 14.45 ч.

Видно от Протокол за химическа експертиза № 197/17.05.2016 г. инж. К.Н. – химик в специализираната химическа лаборатория към ОД на МВР – Кюстендил извършил химическо изследване на проба кръв взета от лицето С.П.С.. Посочено е, че пробите за химическо изследване се изпращат от ФСМП гр. Рила с писмо № ПЕ/16.05.2016 г. по БП № 48/2016 г. Пробата е донесена на ръка на 16.05.2016 г. Опаковката на пробите отговаря на изискванията на Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или други упойващи вещества от водачите на моторни превозни средства. Материалът е изследван чрез газхроматографския метод и в изпратените за изследване проби кръв взети от С. се доказва етилов алкохол в количество 0.55 промила. Представена е по делото справка за нарушител/водач, видно от която срещу С. са издадени 5 бр. наказателни постановления за извършени от него нарушения по  ЗДвП. Представени са по делото Правила за поведение на екипите на ЦСМП-Кюстендил относно прилагането на Наредба № 30/2001 г. за вземане на кръвна проба за алкохол на водачи на МПС, утвърдени от Директора на ЦСМП-Кюстендил. Защитникът на подсъдимия е направил искане за повторно извършване на химически анализ на кръвната проба на С., което искане е направено в срока по чл. 19, ал. 3 от Наредба № 30/2001 г. съдът е уважил направеното доказателствено искане и е допуснал и назначил повторна съдебно-химическа експертиза, изпълнима от експерт специалист в Специализирана лаборатория при УМБАЛ ,,Света Анна“ гр. София със задача след запознаване с материалите по делото да отговори на въпроса колко промила летливи редуциращи вещества изразени като етилов алкохол се съдържат в иззетата на 14.05.2016 г. в ЦСМП гр. Рила кръвна проба от лицето С.С.. От протокола за химическа експертиза № 777/04.07.2016 г. Х.С. – химик в специализираната химическа лаборатория към УМБАЛ ,,Св. Анна“ гр. София е дала заключение, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от С. се доказва етилов алкохол в количество 0.4 на хиляда, като материалът е изследван по газхроматографския метод. В съдебно заседание на 14.07.2016 г. експертът е дал обяснения, че заболяването на С. – диабет, не оказва влияние върху кръвната проба като допустимата разлика при двете стойности е 0.2 на хиляда.

По искане на обвинението съдът е допуснал тройна съдебно-химическа експертиза със задача, вещите лица да отговорят на въпроса: допустима ли е разликата от първата до втората химическа експертиза, на какво се дължи тази разлика, оказва ли влияние времето между двете проби на концентрацията на алкохол в кръвта, каква е допустимата разлика. От изготвената тройна съдебно-химическа експертиза от вещите лица доц. В.А. – съдебен токсиколог, началник на специализираната Токсикохимична лаборатория при ВМА – София, д-р Л.Н.-В. – гл. асистент в Клиника ,,Спешна токсикология“ при ВМА и д-р Е.И. – съдебен лекар в отделение ,,Съдебно-медицинска експертиза“ при ВМА се установява следното: разликата между двете лабораторни изследвания е допустима и срещана в практиката в случаите, когато не са спазени изискванията по осигуряване на условията необходими за продължително съхранение (до три месеца) на пробата. Отсъствието на стабилизатор – натриев флуорид и възможно неплътното затваряне на контейнера след първото отваряне (липса на повторно парафиниране), както и образуването на въздушна възглавница във флакона са факторите с най-голямо значение по отношение съхранението на кръвните проби. Отчетената разлика в настоящия случай между двете лабораторни изследвания е 0.15 промила, което е по-малко от допустимите 0.2 на хиляда по действащата Наредба № 30/2001 г., т. е. не може да се коментира несъответствие  на аналитичните резултати по Наредбата. С оглед на изминалото време между двете изследвания обаче, както и възможността за влияние на горецитираните фактори, следва да се приеме за обективен резултат от изследването, извършено в по-кратък период от време – 0.55 промила. Вещите лица сочат, че от наличната документация по делото няма данни за активно болестно състояние към момента на изследването, които да променят кинетиката (постъпване, разпределение, метаболизъм и елиминиране) на етилов алкохол в човешкия организъм. Представените копия на епикризи, касаещи пролежаване на лицето в лечебни заведения, които са с давност по-голяма от 6 месеца преди разглеждания инцидент се отнасят до заболявания, които нямат връзка с патологични състояния и/или прием на медикаменти повлияващи метаболизма и елиминирането на алкохол в човешкия организъм.

По искане на защитата е поставена допълнителна задача н вещите лица, от заключението на които става ясно, че независимо от наличието и формата на заболяването чернодробна цироза, С. е употребил алкохол до няколко часа преди момента на проверката. При болни с такава диагноза не може да се стигне до състояние, при което концентрацията на алкохол да остава постоянна след достигане на определена стойност. Това се дължи от една страна на елиминирането в непроменен вид на алкохола чрез издишания въздух и урината и от друга страна – на метаболизъм в други тъкани, т.е. дори хипотетично да бъде изключена тотално чернодробната функция, концентрацията на алкохол в кръвта ще намалява до пълно елиминиране.

Съдът кредитира изцяло Протокол за химическа експертиза № 197/17.05.2016 г. от инж. К.Н. – химик в специализираната химическа лаборатория към ОД на МВР – Кюстендил, който е извършил химическо изследване на пробата кръв взета от подсъдимия, с която се доказва етилов алкохол в количество 0.55 на хиляда. Съдът приема за обективен и достоверен именно този резултат, а не посочения в Протокол за химическа експертиза № 777/04.07.2016 г., съгласно който установената концентрация на алкохол в кръвта е 0.4 промила, като взе предвид заключението на тройната съдебно-химическа експертиза, която е подробно аргументирана и обоснована като вещите лица са направили своя извод за обективен резултата от първото изследване, извършено в по-кратък период от време. За обосноваване на този извод вещите лица са взели под внимание и възможността за влияние на фактори като отсъствие на стабилизатор – натриев флуорид и възможно неплътното затваряне на контейнера след първото отваряне (липса на повторно парафиниране), както и образуването на въздушна възглавница във флакона. Също така вещите лица са отбелязали и факта, че първоначалната проверка е извършена с техническо средство модел Алкотест Дрегер 7510, осигуряващо надежден аналитичен резултат, а именно достоверно съответствие между установената концентрация етилов алкохол в издишания въздух с концентрацията на алкохол в кръвта. При сравняване на резултатите от техническото средство и лабораторното изследване може да се заключи, че алкохолът е във фаза на елиминиране (т.е. употребен преди повече от 45-60 минути преди момента на проверката). Ако се съобрази изминалото време между проверката с техническо средство и вземането на кръвната проба (40 минути), то двата резултата съвпадат напълно – 0.6 промила.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Р. и М. се установява, че подсъдимият бил спрян за проверка и изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, като пробата била положителна. На С. бил съставен АУАН, издаден му бил талон за медицинско изследване, след което водачът бил придружен до ЦСМП гр. Рила за даване на кръвна проба за изследване.

От разпита на вещото лице Н. се установява, че кръвната проба на С. е доставена с хладилна чанта до 72 часа след вземането й. Опаковката е отговаряла на изискванията по Наредбата, спазено е и изискването относно взетото количество кръв 10 мл в две шишенца, спазено е изискването за двукратен анализ. Експертът е посочил, че допустимата разлика при двата анализа е до 0.2 на хиляда, като в протокола се отразява средноаритметичния резултат.    

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена като взе предвид показанията на разпитаните свидетели Р. и М., АУАН с бланков № 726823/15.05.2016 г., талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, справка за нарушител, справка за съдимост, епикризи, рецептурна книжка, Протокол за химическа експертиза № 197/17.05.2016 г., Протокол за химическа експертиза № 777/04.07.2016 г., Правила за поведение на екипите на ЦСМП – Кюстендил относно прилагането на Наредба № 30/2001 г. за вземане на кръвна проба за алкохол на водачите на МПС, тройна съдебно-химическа експертиза и допълнителна тройна експертиза на вещите лица доц. А., д-р Нейков-В. и д-р И..

С оглед гореизложеното, съдът приема за установено, че подсъдимият е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол с отчетена концентрация  от 0.55 на хиляда, установено по надлежния ред със съдебна химическа експертиза № 197/17.05.2016 г., по описа на Специализирана химическа лаборатория към ОДМВР - гр. Кюстендил (в съответствие с Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства).

Неоснователни са възраженията на защитника на подсъдимия, че са нарушени разпоредбите на чл. 13 и чл. 16 от Наредба № 30/2001 г.

Съгласно чл. 13, ал. 1 пробите от кръв се поставят в шишенца, предварително измити с вода и сапун, изплакнати и изсушени, като се напълват до горе, без да остава въздух. Предварително в тях се поставя по 0,5 грама суха субстанция натриев флуорид за всеки 10 куб. см от обема им и се затварят с гумени запушалки, които се облепват с лейкопласт и парафинират.

(2) На етикета на шишенцето за кръв четливо се написват собственото, бащиното и фамилно име на изследваното лице, датата и часът на вземането на пробата.

Съгласно чл. 16. (1) Изследването на пробите се извършва по газхроматографския метод и/или по метода на Видмарк.

(2) Анализите се извършват най-малко двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация не трябва да се различават с повече от 0,2 на хиляда.

От разпита на вещото лице Н. в съдебно заседание, от Протокол за химическа експертиза № 197/17.05.2016 г. и Правила за поведение на екипите на ЦСПМ-Кюстендил относно прилагане на Наредба № 30/2001 г. за вземане на кръвна проба за алкохол от водачите на МПС, утвърдени от директора на ЦСМП-Кюстендил се установява, че в конкретния случай цитираните разпоредби са спазени.

За съставомерността на деянието е без значение времето на употреба – т.е. дали е непосредствено преди управлението на МПС или в по-ранен момент. Релевантно за обективната съставомерност е наличието на алкохол в момента на управление на МПС, което е доказано по несъмнен начин от събраните по делото и обсъдени п-горе доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК, като на 15.05.2016 г., около 14.00 часа, на път III-107, км. 13+400 (разклон за с. Падала), област Кюстендил, в посока гр. Рила, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка: „Ауди А4 Авант", с ДК № СВ 0799 ВВ, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно: 0,55 (промила), установено по надлежния ред със съдебна химическа експертиза № 197/17.05.2016 г., по описа на Специализирана химическа лаборатория към ОДМВР - гр. Кюстендил (в съответствие с Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства), след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по чл. 343б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК (със Споразумение № 33/23.02.2016 г. по НОХД № 1437/2015 г., по описа на Районен съд, гр. Дупница, влязло в сила на 23.02.2016 г. за извършено деяние по чл. 343б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК му е наложено наказание „Пробация" при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от шест месеца, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба" в размер на 100 лв.)

Изпълнителното деяние на състава по  чл. 343б, ал.2 от НК се изразява в управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0, 5 на хиляда след предишно осъждане с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК.

Видно от справката за съдимост на подсъдимия, със споразумение № 33/23.02.2016 г. в сила от 23.02.2016 г. по НОХД № 1437/2015 г. по описа на ДнРС, за извършено на 29.08.2015 г. деяние по чл. 343б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК на С. е наложено наказание ,,Пробация”, включваща следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 (шест) месеца, с периодичност два пъти седмично; по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 (шест) месеца, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева. На основание чл. 343г от НК, на С. е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца.

Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи на състава по чл. 343б, ал. 2 от НК и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си – действал е при пряк умисъл. С. е съзнавал, че управлява МПС след употреба на алкохол и след като е осъден с влязла в сила присъда по алинея 1.

Причините за извършването на престъплението съдът отдава на трайно утвърденото у подсъдимия несъобразяване с установения в страната правов ред относно правилата за управление на МПС.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът прецени степента на обществената опасност на деянието, както и предвид факта, че деянието е осъществено след като той вече е бил осъждан за същото престъпление и то неведнъж. Като висока съдът прецени и обществената опасност на дееца, който очевидно се е „специализирал в извършването на престъпления по чл. 343б от НК и нито санкционирането му по административен ред от органите на КАТ, нито дори предходните му присъди са го възпрели от едно подобно системно противоправно поведение. Въпреки тези обстоятелства, които безспорно отегчават отговорността на подсъдимия, съдът прецени тежкото здравословно състояние на подсъдимия като изключително смекчаващо наказателната му отговорност обстоятелство, което даде основание на съда да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК, тъй като дори и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко за подсъдимия предвид здравословното му състояние. От представената по делото медицинска документация се установи, че С. е с множество заболявания: ,,Цирозис хепатис декомпенсата. Хипертония порталис. Гастропатия порталис. Хипертония артериалис. Диабетус Мелитус. Диабетна нефропатия“. Наказанията, предвидени от законодателя за престъплението, извършено от подсъдимия в закона действал към момента на неговото извършване /след изменението на НК с ДВ бр. 74/2015 г. в сила от 30.09.2015 г. са кумулативни - лишаване от свобода от една до пет години и глоба от 500 лева до 1 500 лева. Вземайки предвид тежкото здравословно състояние на подсъдимия за изключително обстоятелство, което смекчава неговата отговорност, съдът на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложи наказание ,,лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.

Предвид данните за предходните осъждания на подсъдимия, в настоящия случай не съществува възможност изпълнението на наказанието да бъде отложено на основание чл.  66, ал. 1 от НК, поради което съдът постанови ефективно изтърпяване на наказанието ,,Лишаване от свобода“.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален ,,Общ“ режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът приведе в изпълнение наказанието наложено на С. по НОХД № 1003/2013 г. по описа на Софийски районен съд, в размер на 3 (три) месеца лишаване от свобода, тъй като деянието по настоящето дело е извършено в изпитателния срок на това осъждане. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален ,,Общ“ режим на приведеното за изтърпяване наказание.

Предвид тежкото здравословно състояние на подсъдимия съдът на основание чл. 55 ал. 3 от НК не му наложи по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието ,,лишаване от свобода“. Същият е пенсионер и за неговото лечение и пълноценно съществуване безспорно са необходими средства, поради което съдът прецени, че репресията не бива да засяга неговото имотно състояние.  

Съобразявайки императивната разпоредба на чл. 343г от НК съдът наложи на подсъдимия и наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – ,,лишаване от право да управлява МПС“, като прецени, че справедливо и съответно на извършеното деяние, което да бъде достатъчно възпиращо е наказание в размер на две години. Това решение на съда бе мотивирано от факта, че подсъдимият въпреки тежкото си заболяване и предходни осъждания за същите деяния (настоящото е пето по ред), управлява МПС след употреба на алкохол. С така проявената престъпна упоритост подсъдимият застрашава не само собственото си здраве и живот, но представлява опасност и за другите участници в движението, както и за пешеходците. Очевидно е, че предходните му осъждания не са въздействали възпиращо и затова съдът намира, че единствено наказание лишаване от право да управлява МПС в посочения размер би въздействало поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо на подсъдимия по начин, че същият за в бъдеще да се въздържа от подобно противоправно поведение.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът приспадна времето, през което за същото деяние С. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 15.05.2016 г.

Съдът счете, че така наложените наказания ще съдействат за постигане целите на специалната и генералната превенции, визирани в чл. 36 от НК.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати направените по делото разноски за експертизи размер на 58.89 лв. по сметка на ОДМВР – Кюстендил и сумата в размер на 687.86 лв. по сметка на Районен съд – Дупница.

По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: