ПРИСЪДА

№                                    05.05.2017 г.                      гр. С

В ИМЕТО НА НАРОДА

СПЕЦИАЛИЗИРАНИЯТ НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 10 - ти състав, в публичното съдебно заседание на пети май през две хиляди и седемнадесета години, в следния състав:

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДОН МИТАЛОВ

                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. А.П.

2. НТ.

при секретаря Лиляна Петрова и в присъствието на прокурора Росица Славова, след като разгледа докладваното от председателя на съдебния състав наказателно ОХД № 3128 по описа за 2016 година, въз основа на закона и доказателствата

 

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Й.Ч. - роден на *** ***, с постоянен адрес:***, б, б гр, със ср. о,о на „Пробация" от 04.10.2010 г., р в ч с: ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това,че в периода 17.07.2015 г,- 18.07.2015 г. в гр. С,в съучастие като съизвършител с Я.К. В с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага принудил чрез сила /нанасяне на удари в областта на корема и бъбреците/ ,и чрез заплашване /като Я. В му отправил думите:"Давай прарите на М. или ще те пребия" /Н.М.А. *** да им даде сумата от 2 000 /две хиляди/ лева,като на 17.07.2015 г. предал сумата от 1 000 лв. на М.Ч. и на 18.07.2015 г. отново на Ч. предал сумата от 1 000 лв.и с това му причинили имотна вреда общо в размер на 2 000 лв.,като деянието е извършено от две лица и на Н.А. е причинена лека телесна повреда,изразяваща се в причиняване на болка- престъпление по 214, ал.2, т.1 , вр. с чл.213а, ал.2,т.2 и т.4 вр. чл. 20,ал 2,вр. ап. 1 от НК,поради което и на това основание във вр.с чл.54 от ГО ОСЪДЖА на две години "Лишаване от свобода" и на ГЛОБА В РАЗМЕР на 4 000/четири хиляди/ лева.

На основание чл. 66,ал. 1 НК отлага изтърпяването на наложеното наказание за срок от 5/пет/ години.

Н а основание чл. 67,ал.З НК вр. чл. 42а,ал. 2 т.1 НК налага на подсъдимия М.Ч./ със снета самоличност/ пробационната мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от една година от изпитателния срок с начало влязлата в сила присъда срещу него.

 

 

 

 

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Я.К.В. - роден на *** ***.б.бг със ср. о,о,р,п б.с постоянен и настоящ адрес ***8,ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това,че в периода 17.07.2015 г.-18.07.2015 г. в гр. С в съучастие като съизвършител с М.Й.Ч. с цел да набави имотна облага за себе си и за другиго принудил чрез сила /чрез нанасяне на удари в областта на корема и бъбреците / и заплашване/като му отправил думите :/ „Давай парите на М. или ще те пребия" / на Н.М.А. *** да им даде сумата от 2 000 лв.като на 17.07.2015 г. предал на М.Ч. сумата от 1 000 лв.и на 18.07. 2015 г. отново предал сумата от 1 000 лв. на М.Ч. и с това му причинили имотна вреда в размер на 2 000 лв.,като деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда на Н.А.,изразяваща се в причиняване на болка,деянието е извършено от две лица,при условията на опасен рецидив за Я. В по чл. 29,ал. 1, б."а" от НК- престъпление по чл. по чл.214, ал.2, т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а, ал.З, т.7, вр. чл.213а, ал.2, т.2 и т.4 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1, б. „а" от НК,поради което и на това основание във вр. чл. 54 НК ГО ОСЪЖДА на ДЕВЕТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" и „ГЛОБА" В РАЗМЕР на 6 000/шест хиляди/лева,като на основание чл. 304 НПК го ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по обвинението да е извършил деянието при условията на опасен рецидив по чл.29,ап. 1 ,б. „б" от НК, след като е бил о два два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 НК.

На основание чл. 57,ал. 1,т.2,буква „а" от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така определеното на подсъдимия Я.К.В. наказание от ДЕВЕТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" да бъде изтърпяно при първоночален СТРОГ РЕЖИМ.

ОСЪЖДА на основание чл. 189,ал. 3 от НПК подсъдимия М.Й.Ч. / със снета по делото самоличност/ да заплати в полза на държавата сумата от 401,06 лв./четиристотин и един лева и шест стотнки/ за направени по делото разноски.от които 166,06/сто шестдесет и шест/лева и 06 стотинки по сметка на ГДНП-МВР за направените разноски на досъдебната фаза,а сумата от 235,00/двеста тридесет и пет/ лева.представляващи разноски направени в хода на съдебното производство да заплати по сметка на СпНС.

ОСЪЖДА на основание чл. 189,ал. 3 от НПК подсъдимия Я.К.В. /със снета по делото самоличност/ да заплати в полза на държавата сумата от 401,06 лв./четиристотин и един лева и шест стотинки/ за направени по делото разноски.от които166,06/сто шестдесет и шест/лева и 06 стотинки по сметка на ГДНП-МВР за направените разноски на досъдебната фаза,а сумата от 235,00/двеста тридесет и пет/ лева,представляващи разноски направени в хода на съдебното производство да заплати по сметка на СпНС.

ОСЪЖДА на основание чл. 190,ал.2 НПК подсъдимия Я.К.В./със снета по делото самоличност/ и подсъдимия М.Й.Ч./със снета по делото самоличност/да заплатят по 5,00/пет/лева всеки по сметка на СпНС за издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането.

            Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Апелативен специализиран наказателен съд-гр. С.

                                                                                                СЪДИЯ:

 

                                                                        СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

                                                                                                            1.

 

                                                                                                            2.

                                               

 

 

МОТИВИ

 

към присъда от 05.05.2017  година по НОХД № 3128/2016 год. по описа на Специализирания наказателен.съд, 10 състав

 

Специализираната прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в Специализирания наказателен.съд, като е повдигнала  обвинение срещу подсъдимия М.Й.Ч. , а именно затова че:

В периода 17.07.2015 г.-18.07.2015 г.в гр. С в съучастие с Я.К.В. като съизвършител с цел да набави за себе си и другиго имотна облага принудил чрез сила/чрез нанасяне на удари в областта на корема и бъбреците/ и заплашване-като Я.В. му отправил думите:“Давай парите на М. или ще те пребия“-Н.М.А. *** да им даде сумата от 2 000/две хиляди/ лева,като на 17.07.2015 г. предал  1 000 /хиляда/лева на М.Ч. и на 18.07.2015 г. предал 1 000/хиляда/ лева отново на Ч. и с това му причинили имотна вреда в размер на 2 000 лв.,като деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда на Н.А.,изразяваща се в причиняване на болка и деянието е извършено от две лица-престъпление по чл. 214,ал.2,т.1 вр. чл. 213 а,ал. 2 ,т.2 и т. 4  вр. чл. 20,ал. 2 вр. ал. 1 от  НК.

 

И срещу Я.К.В.,затова че:

 

В периода 17.07.2015 г.-18.07.2015 г.в гр. С в съучастие с М.Й.Ч. като съизвършител с цел да набави за себе си и другиго имотна облага принудил чрез сила/чрез нанасяне на удари в областта на корема и бъбреците/ и заплашване-като Я.В. му отправил думите:“Давай парите на М. или ще те пребия“-Н.М.А. *** да им даде сумата от 2 000/две хиляди/ лева,като на 17.07.2015 г. предал  1 000 /хиляда/лева на М.Ч. и на 18.07.2015 г. предал 1 000/хиляда/ лева отново на Ч. и с това му причинили имотна вреда в размер на 2 000 лв.,като деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда на Н.А.,изразяваща се в причиняване на болка и деянието е извършено от две лица като деянието е извършено при условията на опасен рецидив-извърши престъплението след като е о за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и след като е о два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК,а именно:

1. По НОХД № 4857/00 г. по описа на СРС, с присъда влязла в сила от 22.04.2003 г., му е наложено общо най-тежко наказание “Лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) години, за престъпления по чл.214, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.18, ал.1, пр.2, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.2, ал.1, вр.ал.2, вр.чл.54 от НК и по чл.142, ал.3, пр.1, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.2 ал.1, вр.ал.2 от НК и чл.54 от НК.

2. С протоколно определение по дело № 497/06 г. по описа на Окръжен съд гр. Перник, споразумение от 10.07.2006 г. влязло в сила от същата дата, му е наложено общо най-тежко наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6 (шест) месеца за престъпления по чл.321, ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК и по чл.339, ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК.

3. По НОХД № 7635/08 г. по описа на СРС, с присъда влязла в сила от 09.11.2009 г.  му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година за престъпление по чл.323, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК вр.чл.54 от НК.

4. С протоколно определение по дело № 4897/09 г. по описа на СГС, споразумение № 97, влязло в сила от 20.11.2009 г. му е наложено най-тежкото от наказанията, наложени по отношение на обвиняемия В.: “Лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) години  и 6  (шест) месеца за престъпления по чл.213а, ал.3, т.7, вр.ал.1, вр.ал.2, т.1 и т.4, вр.чл.29, б.“б“, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, б.“б“, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

5. По НОХД № 398/2010 г. по описа на РС – гр. Радомир, в сила от 24.09.2010 г. му е наложено общо най-тежко наказание “Лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) години и шест месеца за престъпление по чл.129, ал.2 вр. чл.129, ал.1 от НК, вр.чл.54 от НК.

6. По НОХД № 4156/04г. по описа на СГС, с присъда влязла в сила от 08.03.2011г.  му е наложено общо най-тежко наказание “Лишаване от свобода” за срок от 7 (седем) години за престъпления по чл.142, ал.3, вр.ал.2, т.2, вр.ал.1 от НК, вр.чл.20, ал.3 от НК, вр. чл.54 от НК и по чл.214, ал.2, т.1 и т.2, вр.ал.1 от НК, вр.чл.213, ал.3, т.2, вр.ал.2, т.1, пр.1, т.2, т.3 и т.4 от НК, вр.чл.54 от НК.

          С Определение №1542/03.06.2011 г. по ЧНД №1128/2011 г. по описа на СГС на осъдения Я.К.В. е наложено на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 и ал.3 от НК едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ години по присъди по НОХД №7635/2008 г. по описа на СРС, НОХД №4897/2009 г. по описа на СГС, НОХД №398/2010 г. по описа на РС – гр. Радомир и НОХД №4156/2004 г. по описа на СГС. На основание чл.24 от НК е увеличено наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ с 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца като на 20.09.2013 г. осъденият е изтърпял общо наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ години и 6 /шест/ месеца и е освободен-престъпление по чл. 214,ал.2,т.2,вр. ал.1 вр. чл. 213 а,ал. 3, т. 7 вр. чл. 213 а,ал. 2,т.2 и т. 4вр. чл. 20,ал. 2вр. чл. 29,ал. 1 б.“а“ и б. „б“ от НК.

   

 

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. Счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се е потвърдила фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт,  поради което и подсъдимите М.Й.Ч. и  Я.К.В.  следва да бъде признати за виновни по повдигнатите им и предявени  обвинения.

  По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия М.Ч. да бъде наложено наказание от вида „лишаване от свобода“ при условията на чл.54  от НК,  като размерът му да бъде определен на три години и шест месеца,което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим,като му бъде наложена и „глоба“ в размер на четири хиляди лева.

  По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия Я.К.В. да бъде наложено наказание от вида „лишаване от свобода“при условията на чл. 54 НК, като размерът му бъде определен на десет години ,което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и „глоба“ в размер на шест хиляди лева и „конфискация“ на половината от имуществото му.

Прокурорът не взема становище за направените по делото разноски.

В съдебно заседание Н.М.А. изрази категорично становище,че няма да предяви граждански иск срещу подсъдимите и не желае да бъде конституиран по делото като граждански ищец и частен обвинител за причинените му с деянието имуществени вреди.

 

 

 

Процесуалният представител на подсъдимия Ч.- адв. В. изразява категорично несъгласие със становището на обвинението досежно предложеното наказание за извършеното  деяние.Намира, че са налице предпоставките за приложение на чл. 66 НК спрямо подзащитният му.

Процесуалният представител на подсъдимия В.-адв. Я. изтъква, че деянието на подсъдимия е недоказано, престъплението за което е обвинен не е извършено от него,изразява позиция, че делото не е изяснено от фактическа страна.Бил проведен съдебен процес със сценаристи ГДБОП ,защото имало предложение от тях да се образува наказателно производство само срещу нейният подзащитен, че всички факти са измислица,както и че обвинението се гради единствено на показанията на двама бивши полицаи от КАТ и една полицейска съпруга,които били инструктирани от ГДБОП кой какво да говори. При анализа на доказателствата обосновава само защитната  теза,че нейният подзащитен В. не е искал или получавал пари от никого,той не е принуждавал никого,а само се опитвал да разтърве подс. Ч. и пострадалият А..Произволно интерпретира фактическата обстановка по делото, че на мястото на престъплението били присъствали и други лица –очевидци.Намира показанията на разпитаните по делото свидетели за противоречиви,че не са събрани безспорни доказателства за разкриване на обективната истина. Защитникът моли за присъда, с която подсъдимият  Я.В. да бъде признат изцяло за невиновен по така повдигнатото му обвинение и съответно да бъде оправдан.

Подсъдимият М.Й.  Ч.  разбира в какво се състои повдигнатото срещу него обвинение,в съдебно заседание дава обяснения и не признава вината си.Придържа се към казаното от адвоката си и в последната си дума моли Съдът  за по-леко наказание от предложеното от прокуратурата.

 

Подсъдимият  Я.К.В. разбира в какво се състои  повдигнатото срещу него обвинение, като в съдебно заседание дава  обяснения и не призна вината си. Лично и чрез процесуалният си представител  моли  Съдът да го признае за невинен.В последната си дума подсъдимият отново моли да бъде оправдан, като сочи че не е виновен. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

М.Й.Ч. с ЕГН  ********** е роден на *** ***,нео,р,б ,бгсъс ср. о,работи в ч с. Живее в гр. С на постоянен адрес:***.

 

1.По НОХД 1148/2004 г,с Присъда № 68/25.09.2006 г. на СГС,в сила от 14.03.2007г. за престъпление по  чл. 339, ал. 1,пр. 2 вр. чл. 54 НК на ЛОС 1/една/ година и за престъпление по чл. 339,ал. 1 вр. чл. 54 НК ЛОС  3 /три/ месеца.На основани чл. 23 НК му е определено едно общо най-тежко наказание за срок от 1 /една/ година ЛОС,чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок 3/три / години. На основание чл. 59,ал. 1  НК е приспаднато предварителното му задържане за времето от 16.11.2001 г.до 08.02. 2002 г.

РЕАБИЛИТИРАН на основание чл. 86,ал. 1 т. 1 от НК.

2.По НОХД 242/ 2010 г.с Присъда 199/16.09.2010 г. на Районен съд –Радомир ,в сила от 04.10.2010 г. за престъпление по чл. 343“ Б“,ал. 1  НК,вр. чл. 42а,ал. 2,,т. 1 и 2  вр. чл. 58 „А“ НК ,вр. чл. 55 НК му е наложено наказание“Пробация“и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 10/десет/месеца,като е приспадната времето,през което е бил лишен от правоуправление по административен ред.

РЕБИЛИТИРАН на основание чл. 88 „А“,ал. 1 вр. чл. 82,ал. 1 ,т. 5 НК,считано от 19.10.2013 г.

 

Я.К.В. с ЕГН********** е роден на ***г***, о е, р е, б, б гр. Живее в гр.С на постоянен адрес:***8. Завършил е ср. о ,н. р. и към момента е п б.

От приобщената по делото актуална справка за съдимост на подс. В.( л.151-158 от СП) се установява,че е о общо осем пъти за тежки умишлени престъпления от общ характер, а именно както следва:

1. По НОХД № 4857/2000 год. с Присъда 05.04.2000г на Софийски районен съд, в сила от 22.04.2003 год. за престъпление по  чл.214,ал.1,вр.с чл.26,ал.1, вр.с чл.18,ал.1,пр.2,вр.с чл.20,ал.2, вр.с чл.2,ал.1,вр.с ал.2, вр.с чл.54 от НК, извършено в

., като му е наложено наказание глоба в размер на 500 лева. На основание чл.23,ал.3,вр.ал.1 от НК е присъединено изцяло наказанието глоба към най-тежкото наказание пробация и на  основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато от наказанието пробация, времето през което подсъдимия е бил задържан по делото от 08.01.2007г. до постановяването на присъдата. Наказанието е изтърпяно от подсъдимия.

4. По НОХД  № 7635/2008г. с Присъда 19.03.2009г на Софийски районен съд, изменена от СГС,НО,4 ти въззивен с-в по ВНОХД №1897/09Г.с РЕШЕНИЕ от 09.11.2009г.,влязла в законна сила на 09.11.2009г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.323,ал.4, вр.ал.1вр.чл.29,ал.1, б"а"и"б"от НК, осъществено на 25.02.2008 год. ,като му е наложено периода 30.07.1993-01.08.1993г., като му е наложено наказание  лишаване от свобода  в размер на  3 години и за престъпление по чл.142,ал.3,пр.1,вр.с ал.1, вр.с чл.20,ал.2, вр.с чл.2,ал.1,вр.с ал.2 от НК и чл.54 от НК,извършено от 30.07. до 01.08.1993г.,като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на  4 години. На основание  чл. 23, ал.1 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание измежду така определените,а именно четири години лишаване от свобода при общ режим и от същото е приспаднато  на основание чл.59, ал.1 от НК предварителното задържане на подсъдимият, а именно от 02.03.1994г. до 29.12.1994г. Наказанието е изтърпяно от подсъдимия.

2. По  НОХД № 497/2006г. съгласно  Споразумение от 10.07.2006г на Окръжен съд Перник, в сила от 10.07.2006г.,съгласно което е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.321,ал.1,вр.чл.55,ал.1,т.1 от НК , извършено  от края на м.август 2005г. до 17.02.2006г. ,като му е наложено  наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца при общ първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание; за престъпление по  чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК, извършено през м.ноември 2005г. ,като му е наложено  наказание лишаване от свобода  в размер на  три месеца при общ първоначален режим за изтърпяване на наложеното наказание; за престъпление по чл.339,ал.1,вр.с чл.55,ал.1,т.1 от НК,извършено на 15.02.2006г., като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 3 месеца при общ първоначален режим за изтърпяване на наложеното наказание. На осн.чл.23,ал.1 от НК е наложено  едно общо най-тежко наказание "Лишаване от свобода" за срок от шест месеца при общ първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание и от същото  на осн.чл.59,ал.1 от НК е приспаднато времето,през което обв.В. е бил с  взета мярка за неотклонение "Задържане под стража",считано от 15.02.2006г. Наказанието е изтърпяно от подсъдимия.

3. По  НОХД № 5008/2007г. с Присъда 04.06.2007г на Софийски районен съд, в сила от 09.01.2008г.  е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.143,ал.1,пр.1 и пр.2 от НК,осъществено на 13.10.2006г. ,като му е наложено наказание „пробация“,със следните пробационни мерки: по чл.42А,ал.2,т.1 от НК- задължителна регистрация по настоящ адрес,за срок от 2 години; по чл.42А,ал.2,т.2 от НК- задължителни срещи с пробационен служител за срок от 2 години и за престъпление по чл.144,ал.3,във вр.с ал.1,вр.с чл.26,ал.1 от НК, извършено от м.август 2006г.до 30.08.2006гнаказание 1 година лишаване от свобода при първоначален строг режим.

По същото дело с протоколно определение № 1542/03.06.2011г.по ЧНД №1128/2011 по описа на СГС , в сила от 17.10.2011год., на основание чл.25, ал.1 от НК вр. чл.23, ал.1 и ал.3 от НК на осъдения Я.К. В е определено  едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от седем години по присъдата НОХД №7635/2008г. на СРС, по НОХД №4897/2009г. на СГС, по НОХД №398/2010г. на РС-гр. Радомир и по НОХД №4156/2004г. на СГС, като са присъединени  наказанията ГЛОБА в размер на 5 000 лв. и конфискация на една четвърт от неговото имуществото, наложени по НОХД №4156/2004г. на СГС и на основание чл.24 НК е увеличено наложеното му  наказание лишаване от свобода с една година и шест месеца. Определен е  на основание на основание чл.61, т. 2 от ЗИНЗС първоначален "СТРОГ" РЕЖИМ за изтърпяване на общо определеното наказание лишаване от свобода за срок от осем години и шест месеца в затвор,като  са приспаднати времето през което осъдения е бил с мярка за неотклонение  задържане под стража на основание чл.25, ал.2 от НК вр. чл.59, ал.1 от НК: по НОХД №4156/2004г. на СГС в периода от 24.07.2002г. до 14.07.2003г.; по НОХД №7635/2008г. на СРС в периода от 14.05.2008г. до 23.05.2008г.; по НОХД №2968/2003г. на СГС, НК, 17 състав в периода от 31.03.1996Г. до 30.04.1998г.,както и изтърпяната от него част от наказанието по НОХД №4897/2009г. на СГС в периода от 30.04.2009г. до 20.11.2009Г. и от 20.11.2009г. до влизане на определението в сила; приспаднати са на основание чл.25, ал.2 от НК вр. чл.59, ал.3 вр. ал:1 от НК периода от 18.08.2005г. до 27.04.2006Г., през който осъдения е бил с мярка за неотклонение „домашен арест" по НОХД №2965/2005г. на СГС, НК, 4 състав и  на основание чл.25, ал.2 от НК вр. чл.59, ал.З от НК предварителното задържане на осъдения по сл. дело №81/2001г. на ОСлС - С окръг, пр. пр. №474/2001г. на Софийска окръжна прокуратура в периода от 02.07.2001 г. до 17.08.2001г., през който е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража", както и периода от 17.08.2001г. до 21.09.2001г., през който е бил с мярка за неотклонение „домашен арест".

С Постановление от 07.04.2011г.на РП гр.Радомир на основание чл. 417 от НПК и чл. 4, ал.1, чл.7,чл.23,чл.25,чл.59 от НК е приспадната мярка да неотклонение "задържане под стража" в Р.Чехия за периода от 31.03.1996г. до 30.04.1998г., а именно 2 год.и 1 месец.

Наказанието е изтърпяно от ос. В. на 20.09.2013г.

5.  По НОХД № 4897/2009г., съгласно Споразумение № 97/20.11.2009г. на Софийски градски съд, в сила от 20.11.2009г . е признат  за виновен  за четири престъпления по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 вр.чл.29 , буква "Б", вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК и едно по чл.213А, ал.З, т.7, вр.ал.1, вр.ал.2, т.1 и т.4, вр.чл.29 буква "Б", вр.чл.20, ал.2, вр,ал.1 от НК,осъществени на 26.04.2009 год. ,като за деянията му е наложено едно общо наказание  от 4/четири/ години и 6/шест/ месеца "Лишаване от свобода" ,от което на основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража", т.е. за периода от 30.04.2009 г. до датата на одобряване на постигнатото споразумение от СГС. На основание чл. 65, ал.2, предл. 2 от ЗИНЗС, наложеното наказание на осъдения е постановено  да се изтърпи при първоначален "строг" режим в затвор от закрит тип. Наказанието е изтърпяно от подсъдимия.

6. По НОХД № 398/2010г. съгласно Споразумение № 209/24.09.2010г на Районен съд Радомир, в сила от 24.09.2010г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129,ал.2 във връзка с ал.1 от НК,осъществено на 30.09.2001 год.  и му е наложено наказание 1 / една / година „лишаване от свобода",което на основание чл.65,ал.2,предложение 2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим в затвор от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения му е определено едно общо най- тежко наказание по НОХД № 398/2010г. на РС-Радомир, НОХД № 7635/2008 г. на PC - С и НОХД № 4897/2009 г. на СГС - лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, като е постановено на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС така наложеното общо най -тежко наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. От определеното общо наказание е приспаднато на основание чл. 25, ал. 2 от НК изтърпяната част от наказанията по НОХД 7635/2008 г. на СРС и НОХД 4897/2009 г. на СГС. Наказанието е изтърпяно от подсъдимия.

7. По НОХД № 4156/2004г. с Присъда № 163/21.04.2009г на Софийски градски съд, в сила от 08.03.2011г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.142 ал.З вр.ал.2 т.2 вр.ал.1 от НК вр.чл.20 ал.3 от НК , извършено на 29.06.2002г. ,като му е наложено наказание ЛОС за срок от 5 години и по чл.214 ал.2 т.1 и т.2 вр.ал.1 от НК вр.чл.213 ал.3, т.2 вр.ал.2 т.1 пр.1 т.2 т.З и т.4 от НК ,извършено от 29.06.2002г.до 01.07.2002г.,като му е наложено наказание ЛОС 7 години и глоба в размер на 5000 лв. и конфискация на една четвърт от неговото имущество.На основание чл. 23,  ал.1 от НК е наложено на осъдения едно общо най- тежко наказание ЛОС за срок от 7 години,към което на  основание чл. 23, ал.2 от НК присъединява към наложеното най-тежко наказание ЛОС за срок от 7 години наказанията ГЛОБА в размер на 5000 лв. и конфискация на една четвърт от неговото имущество. На основание чл.47 ал.1 б"а"от ЗИН е определен  първоначален  "СТРОГ" режим на изтърпяване на наложеното наказание ЛОС на осъдения. Наказанието е изтърпяно от подсъдимия.

8.  По НОХД № 1099/2015 г. с Присъда от 26.01.2016 г на Специализиран наказателен съд.,в сила от 07.02.2017 г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 214,ал.2,т.2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а,ал. 3 т. 7 вр. ал. 1 вр. чл. 29ал. 1 , б.“а“НК,извършено на 29.07.2015 г. в гр. С,като му е наложено наказание ЛОС за срок от 8/осем/ години и глоба в размер на 5 000/пет/ хиляди лева.На основание чл. 57,ал. 1 вр. чл. 60 ал.1 и чл. 61,т. 2 от ЗИНЗС е постановено така определеното наказание от осем години ЛОС да бъде изтърпяно при първоначален  СТРОГ режим в затвор от закрит тип. В момента това наказание се изтърпява.

 

Подсъдимите Я.В. и  М.Ч. се познавали от повече от 20 години още от ученическите години, тъй като били родени в съседни села, живеели недалеч един от друг и в гр.С в ж.к. „*“, били в добри отношения и се виждали понякога. Подсъдимият Ч. и свидетелят Н.А. се познавали от около 20 години.Имали помежду си приятелски отношения.

На 17.07.2015 г. около обяд  подс. Ч. се обадил на св.А. и се срещнали  в гр. К., в района на бившата птицекланица,където св. А. работил.Срещата се състояла на улицата.Ч. и В. пристигнали  с лек автомобил  Фолксваген Голф,който бил на приятелката на подс. В.. Провел се разговор между подс. Ч. и св. А.,като подс. Ч. попитал св. А. :  “Искаш ли по евтина нафта?“.А. отговорил,че не му трябва нафта.На разговора  присъствал подс. В..Св. А. го видял ,но не го познавал тогава.Подс. В. също за първи път виждал св. А..Следобед същият ден около 17,00 часа св. А. отишъл в автосервиз „Й С“/ на името на собственика/ в жк“**, където работел негов познат- св. М.А.. А. често посещавал този сервиз и разговаряли с А. докато той си върши работата.Сервизът бил посещаван и от подс. Ч. който живеел в непосредствена близост. Този ден, когато А. отишъл в сервиза вътре работил св. А.,ремонтирал коли, а пред сервиза бил подс. Ч. с колата си-л.а. Поло,която била с вдигнат капак и Ч. прави нещо.Когато видял св. А. подс. Ч. започнал да се кара с него и започнал да му крещи,че му дължи две хиляди лева.Подс. Ч. изглеждал неадекватно,не бил пиян,но погледа му бил агресивен. Говорел несвързани и нелогични думи.Това поведение изненадало св. А.,защото помежду си нямали финансови взаимоотношения.Други хора нямало нито пред ,нито в сервиза. След това св. А. го подминал и влязъл в сервиза.Вътре работел св. А..След минута-две подс. Ч. си тръгнал с колата без да влиза в сервиза.Малко по-късно,след около 15 минути подс.Ч. се върнал в сервиза като водел със себе си един едър мъж на средна възраст с бяла късо подстригана коса,за когото по-късно подс. Ч. му казал ,че това е Я.В. с прякор „*“ и че е бил в затвора.Подс. В. и подс. Ч. влезли в сервиза.В.  затворил отворената врата на сервиза.Сервиза е бил с една двойна врата.Вътре ,в дъното на сервиза седели А. и А. и разговаряли.Двамата подсъдими се приближили към тях.Подс. Ч. отново заявил на св. А.,че му дължи 2 000 /две/ хиляди лева.Докато успее да реагира по някакъв начин подс. В. се доближил до св. А. и започнал да го удря с юмруци в областта на корема като му казвал: “Давай парите ,които ти иска М. или ще те пребия“. Св.А. му отговорил: „ Не дължа на никого пари“, при което в побоя се включил и подс. Ч. като ритнал с крак в лицето св. А.,за което подс.В. му се скарал : „Не го удряй в лицето, колко пъти съм ти казвал.“Побоя продължил около 5- 10 минути докато св. А. им казал ,че ще им даде исканите пари и да престанат да го бият.Тогава побоят бил прекратен.Очевидец на нанесеният побой бил св. А.. Към него подс. В. се обърнал с думите : „ Нищо не си видял“.

 След побоя двамата подсъдими и св.А. заедно излезли от сервиза.Отвън нямало други хора. Я.В. си тръгнал с колата на Ч. ,а Ч. и св. А.,който бил уплашен от побоя,  отишли в кв. *,където живеел А..А.  влязъл в дома си взел 1000 лева ,които имал спестени,а подс. Ч. го изчакал при колата.Върнал се А. и дал 1 000 лв. на Ч.,който ги прибрал.А. му казал: „Това което правиш не е хубаво,познаваме се от 20 години“,а подсъдимият Ч. го  попитал  кога ще му даде останалите 1 000 лв.Св. А. му отговорил ,че в момента няма пари и му обещал да събере исканата сума и ще му я даде.Двамата обратно с колата на А., след около половин час, се върнали в сервиза.  Подс. Ч. си тръгнал пеша , а св. А. влязъл в сервиза при св. А..Казал му, че е дал на подс. Ч. 1 000 лв.Двамата разговаряли като св. А. се чудил откъде Ч. има към него тази претенция.

На следващия ден 18.07.2015 г. подс. Ч. започнал да звъни по телефона на св. А. и да иска останалите 1000 лв.Обаждал му се както от номерата,които св. А. имал записани в телефона си така и от непознати номера.Тези обаждания били доста настоятелни, св. А. не вдигал телефона си, но отишъл при негов приятел св. К. и му поискал 1000 лв.Св.К. му дал тази сума без да го пита за какво са му тези пари,но му направило впечатление,че А. е  притеснен.

На поредното обаждане от подс. Ч. св. А. вдигнал телефона и по указание на подс. Ч. се разбрали и се срещнали до магазин Ф. в жк. *.Пръв пристигнал с автомобила си св. А..Когато пристигнал също с автомобила си подс. Ч. му свирнал с клаксон и му посочил с ръка да кара след него.Завили в първата пресечка до магазина и на около 300 метра подс. Ч. спрял колата си.До него спрял и св. А..Двамата слезли и св. А. му дал останалите 1000 лв.при което подс. Ч. му казал : „Чао,това беше“ и св. А. си тръгнал.

Около 10,00 часа същия ден подс. Ч. се обадил по телефона и  на св. А. и му казал: „Видя ли бетонобъркачката с Я.В. как се разви“.Това учудило св. А.,който му казал: „Може ли такова нещо…“,при което подс. Ч. му отговорил : „Гледай с теб да не случи същото“.

На 19.07.2015 г. св. А. се събудил сутринта от силна болка в областта на десния бъбрек.Отишъл в УМБАЛСМ  Пирогов на преглед.Под влияние на страха от нанесеният му побой казал на лекарите ,че паднал по стълбите.Били му направени съответните изследвания. 

По повод подаденото от свидетелят  Н.М.А. заявление (т. 1,л.10 от ДП) било образувано досъдебно производство, подс. В. и подс. Ч. били привлечени като обвиняеми по делото.

През м. януари 2016 г. св. М.А.,очевидец на случая, бил посетен в сервиза от С.М.,който близо до автосервиза имал магазин за продажба на телефони. Той  разпитал св. А. за случая с В. и Ч..А. му разказал какво се е случило.Няколко дни по-късно М. отново посетил А. в сервиза му и му казал,че трябва да се срещне в магазина на М. с адвокатката на подс. В..В магазина му за мобилни телефони  се провела среща ,на която присъствали С.М., адв.Е Я. и св. А..Няколко дни по-късно отново там била проведена среща между тримата.Между двете срещи св. А. бил посетен в сервиза ,където работел от няколко агресивно настроени към него лица. С тях бил и С.М..Първият от тези лица,който влязъл в сервиза казал: „ Тоя ли е ,ти на какъв се правиш бе“. На втората среща отново бил обсъждан случаят в гаража като от св.А. се искало да прояви конкретно поведение по случая,че подс. В. не е виновен.Тази среща била аудио и видео записана,за което свидетелят разбрал в последствие,през м. март 2016г.,когато бил извикан за обяснения в 5-то РПУ-С по повод подадена срещу него жалба свързана с тези проведени срещи.

 

От заключението по извършената и приета комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза (СППЕ)  от 27.09.2015 г. (т.1,л.44-50 от ДП) във връзка с освидетелстването на пострадалият свидетел Н.М.А.,се установява че : освидетелстваният Н.А.  е психично здрав,няма преки и косвени данни за актуална психотична продукция,не се констатират придобити или вродени нарушения на интелекта. Според ВЛ, възприетото от освидетелстваният заканително и агресивно поведение с упражняване на насилие и побой е предизвикала в него тревожностово емоционално преживяване,свързано предимно със застрашеност на неговото здраве  и неприкосновеност .Заплахата за неговото физическо здраве и неприкосновеност го е мотивирала да извърши противно на волята си исканите от него действия.Тези преживявания са били достатъчно силна/владееща съзнанието/ емоционална доминанта,за да мотивират съответни действия,които иначе не би извършил.Според ВЛ при освидетелстваният е налице психична годност за даване на св. показания.

От разпита на вещите лица К. и Г. в съдебно заседание е видно,че същите поддържат изготвеното от тях заключение в неговата цялост.Нямат основания за изменение или допълнение на представеното заключение.След направен личен преглед на св. Н.А. са констатирали ,че поведението му е свързано с отправените към него заплахи и агресивно поведение.

 

От заключението по извършената и приета съдебномедицинска експертиза СМЕ /т.1,л60-62 ДП/ на пострадалият Н.А. се установява наличието на следните травматични увреждания:Контузия на гръдния кош и корема.Тези травматични увреждания могат да бъдат получени от удари с или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети.От медицинска гледна точка такива травми могат да бъдат получени ,както при нанасяне на удари с човешки ръце,така и при падане на терен от неголяма височина на дясната страна на тялото с прилагане на немного голяма сила.От извършения преглед в УМБАЛСМ Пирогов не са установени видими травматични увреждания по гръдния кош,корема и поясната област,както и не са установени рентгенови и ехографски данни за травми на вътрешните органи в гръдния кош,корема и ребрата.Това налага извода,че се касае за повърхностни мекотъканни травми,които са от характер да причинят на пострадалият болка.

 От разпита на вещото лице Е.И. в съдебно заседание е видно,че същата поддържа изготвеното от нея заключение в неговата цялост и че няма основание за изменение или допълнение на заключението.

Съдът е приел ,че представените СППЕ  и СМЕ по отношение на Н.А.   и изготвените заключения по тях са компетентни, ясни, подробни, вещите лица са имали необходимата квалификация, знания и специалност, като са отговорили  на поставените въпроси в пълнота, поради което и те са приети и се кредитират изцяло от съда.Съдът намира  посочените СППЕ и СМЕ за  кореспондиращи със събрания достоверен доказателствен материал,поради което и се  кредитират изцяло, цени ги и им дава вяра.Изводите на вещите лица по назначените и приети СППЕ и СМЕ кореспондират с изводите на съда в тази насока.

 

Гореописаната фактическа обстановка се подкрепя изцяло и от приобщените по делото писмени доказателства в хода на досъдебното производство, както и приобщените в хода на съдебното следствие: справка за съдимост на подсъдимия В. (л.151-158 от СП), справка от АВ относно вписвания, заличавания и отбелязвания на името на подсъдимия В.  (л.69, от СП)-не участва в управлението и собствеността на вписаните в ТР дружества, справка от БНБ  (л.71-72 от СП)- липсват данни за банкови сметки,справка от КАТ-СДВР-няма данни за собственика в централна база КАТ ( л. 73-74 от СП),справка от НАП-няма декларирани недвижими имоти ( л. 96 от СП).

Справка за съдимост на подс. Ч. (л.114 от СП ), справка от АВ относно вписвания, заличавания и отбелязвания на името на подсъдимия  Ч.,справка от БНБ (81-82от СП), справка от НАП ( л. 98 СП),справка от КАТ (л.101-102 СП),справка за семейно положение( л. 145-146 СП), които съдът цени изцяло.

 

Съдът кредитира( дава вяра) показанията на свидетелите: Н.А.-пострадал от престъплението (в т. ч.  прочетените  на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания по ДП, депозирани пред орган на ДП ,както и показанията дадени  по реда на чл. 223 НПК и приобщени по чл. 281,ал.1,т.1и т.2 НПК), както и показанията му от проведената очна ставка с подс. Ч., на М.А. ( в т. ч. и прочетените на основание чл. 281 ал.1,т. 1 и 2 НПК и показанията дадени по реда на чл. 223 НПК и приобщени по чл. 281,ал. 1,т. 1 и 2 НПК ),на Й. К. и частично на К.Ч., и частично обясненията на подсъдимите, като житейски логични, последователни и непротиворечащи си. Действително констатират се неточности, но съдът ги отчита като дължащи се на изминалия период от време от датата на извършването на престъплението до момента, а и още повече, че тези противоречия не са съществени и не водят до направата на други изводи и друга фактическа обстановка. Свидетелските показания на посочените лица, които се кредитират от съда, не съдържат съществени противоречия по фактите, попадащи в предмета на доказване и съответстват както помежду си, така и с целия останал достоверен доказателствен материал по делото.

Анализирайки показанията на свидетеля Н.А.,съдът намира че  те са житейски логични, достоверни, последователни и кореспондират изцяло със събрания по делото ценен доказателствен материал. Фактическата обстановка по делото се подкрепя от показанията на последният и съдът кредитира с доверието си изцяло свидетелските му показания дадени непосредствено пред съда относно правно-релевантни факти и обстоятелства. С пълна сила това важи и досежно показанията на А. приобщени по реда на чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, а именно обективираните в протокол за разпит на свидетел от 17.09.2015 г.(т. 1 , л. 31-33  от ДП,в протокол за разпит като свидетел  от 19.10.2015 г.( т.1, л.36 ДП) и дадените  пред съдия и  обективирани в протокол за разпит на свидетел от 14.10.2015 г.  ( т.1,л. 36-37).

   Безспорно се установява,че на инкриминираната дата-17.07.2015 г. в гр.С, свидетелят А. *** -2, Отишъл там около 17,00 часа.Сервиза бил хале,което можело да събере две коли.Сервиза имал двойна врата с две крила всяко високо 4 м. и широко 4 м.Едната врата била затворена ,а другата отворена.Откъм улицата сервиза бил отделен с телена подвижна мрежа.Вътре в сервиза бил св. М.А.,който ремонтирал лек автомобил.Отпред пред сервиза бил спрял подс. Ч. и нещо оправял по лекия си автомобил Опел Вектра,който бил с вдигнат преден капак. Подс. Ч. като видял св. А. започнал да се кара с него и да му вика,че му дължи 2 000 лв.Това изненадало св. А.,който нямал никакви парични отношения с Ч..Ч. изглеждал неадекватен,не изглеждал пиян,а „… с един безумен и агресивен поглед…“.При това положение св. А. го подминал и влязъл в сервиза при своя познат св. А., подс. Ч. след около две минути се качил на автомобила си и си заминал.

Около 15 минути по- късно подс. Ч. се върнал обратно в сервиза с един едър мъж на средна възраст с бяла късо подстригана коса ,който по-късно бил разпознат като подс. В. (протокол за разпознаване от. 19.10.2015г.-т.1,л. 115-118 ДП).Двамата влезли в сервиза,в дъното ,на който били седнали св. А. и св. А. и разговаряли.Подс. В. затворил отворената врата на сервиза и двамата се насочили към св. Н.А.. Подс. Ч. му казал : „Дай парите или ще те пребием“. Св. А. му отговорил :“Какви пари, никакви пари не ти дължа. „ Тогава подс. В. му рекъл : „Давай парите,които ти иска М. или ще те пребия“ и веднага започнал да го удря с юмруци.Св. А. се опитал да му обясни,че не дължи пари на никого, но подс. В. продължил да го удря в областта на корема,гърдите  и  в областта на бъбреците.Свидетелят А. се свил,но В. продължил да го удря.Свидетелят се опитал пак да му каже,че не дължи пари никому,при което в побоя се включил и подс. Ч.,който с крак ритнал в лицето св. А..Тогава В. казал на Ч. : „ Не го удряй в лицето,колко пъти съм ти казвал „. Мотивиран от побоя  св. А. им казал,че ще им даде исканата сума от две хиляди лева.Тогава  подс. В. спрял да го бие.Побоя продължил около 5 минути. През цялото време там присъствал и св. А..

Показанията на св. А. кореспондират изцяло със заключението на приетата по делото СМЕ относно характера и степента на причинените му телесни увреждания.

След побоя двамата подсъдими и св. А. излезли от сервиза.Подс. В. си тръгнал с колата на подс. Ч., а подс. Ч. и св. А. тръгнали с колата на св. А. управлявана от него към кв. ***,където живеел А.,за да даде на подс.  Ч. 1000 лева,които били в дома му.По време на пътуването подс. Ч. го попитал : „ Знаеш ли кой те би.“ Казал му ,че това е Я.В. по прякор „.“ и че е бил в затвора.Цялото поведение на св. А.,според заключението на приетата по делото СППЕ  вече е било в резултат от отправените към него заплахи и агресия.

Подс. Ч. останал на улицата до колата да изчака св.А. да му донесе парите.След малко А. слязъл при Ч. и преди да му даде сумата от 1 000 лв. му казал : „Това,което правиш не е хубаво ,познаваме се от 20 години“,при което Ч. го попитал кога ще му даде останалите 1000 лв.А. му казал,че ще му ги даде ,като ги събере,защото сега нямал повече пари.Качили се двамата отново в колата на св. А. и подс. Ч. му казал да го закара до едно паркингче до сервиза. Отишли там и се разделили.Ч. си тръгнал пеша,а св. А. отишъл в сервиза при св. А. да се успокои и да си поговорят като му казал, че е дал 1000 лв. на Ч. .В сервиза бил около половин-един час и след това се прибрал в дома си.

От приложената по делото справка от Мобилтел ЕАД(т.1,л. 79 ДП) е видно ,че от познатия на св. А. тел. номер на подс. Ч. на 17.07.2015 год. има регистрирани три входящи обаждания : на 17.07.2015 г. в 12,10 часа от № 0898 794-946 с административен адрес на клетката ***  в 21,20 часа от клетка с административен адрес *** и  в 22,28 часа от клетка с адм. адрес в ***.

На следващата дата 18.07.2015 г. има регистрирани няколко входящи разговора към тел. № ******* ползван от св. А..Клетките, от които са тези обаждания са с адм. адрес *** и кв. ***

Съдът констатира противоречие в показанията на св. А.(поради което и показанията му са приобщени) относно това кога е разбрал,че лицето ,което го бие е подс. В.,той ли му е казал това или това му го е казал подс. Ч. и от кои телефони на 18.07.2015 г сутринта му е звънял подс. Ч..Бяха прочетени изцяло показанията,които е дал пред орган на ДП,за които заяви,че са изцяло верни. От приобщените в хода на съдебното следствие  показания на свидетелят,посочени по-горе се установява ,че пътувайки към кв. *** заедно с подс. Ч.,за  да му даде първата сума от 1 000лева той му е казал “… ти знаеш ли кой те удари и кой е този човек.Това е Я.В. с прякор „Л.““. И още „На другия ден още от сутринта около 07,00 часа на 18.07.2015 г М. започна да ми звъни на моя телефон с № ***** от неговия ****** и ********** и от други непознати за мен номера“.

 Първото регистрирано входящо обаждане на 18.07.2015 г. е в 08,43 часа от №******** от клетка с адм. адрес ***.

 

  Съдът кредитира в тази част показанията на св А., дадени в хода на ДП, тъй като същите видно от датата на протокола, в който са обективирани е 17.09.2015 г. и преповторени пред съдия на 14.10.2015 г.,защото това е станало скоро след събитието, в което е участвал св. А. и представата му за случилото се е  по-ясна. Констатираното противоречие, настоящия състав намира ,че се дължи на изминалия период от време  към датата на разпита на А.  в хода на съдебното следствие и те не водят до направата на друг извод от съда относно виновността на дееца.

Съдът кредитира изцяло  показанията дадени от св. А. при очната му ставка с подс. Ч.,че сумата дадиена от св. А. след побоя над него е в размер на две хиляди лева.Това го заявява и подс. Ч. : „ Дължи ми две хиляди лева от три години.Бех му дал 5 хил. лв. на заем.Три върна-две останаха…а за другите две хиляди забрави за тях“.Парите според подс. Ч. трябвали на св. А. за търговия с коли от Англия.Бил си внесъл джип бяла Тойота.От направената макар и късно пристигнала справка от КАТ-СДВР е видно,че св. А. има джип Тойота, само че зелен на цвят.

 Св. А. : “Дадох му две хиляди лв. през 2015 г. ,лятото след инцедента…имах 1000 лв. в наличност и 1000 лв.взех на заем от приятел-св. К.“.

Показанията на свид. Н.А. кореспондират изцяло с показанията на свидетеля М.А., който е бил очевидец на нанесеният на св. А. побой и взаимно се допълват,поради което няма как да не бъдат кредитирани от съда. Свидетелят е познавал подсъдимият Ч.,който редовно посещавал въпросният сервиз,защото живеел наблизо.Събирали се често там и други съседи.Сервиза бил посещаван често и от св. А..В. бил познат само на подс. Ч.. В протокола за разпит като свидетел пред съдия(14.10.2015 г.) разказва,как около 10,00 часа на 17.07.2015 г. при него в сервиза бил отишъл подс. Ч..Как пред сервиза подс.Ч. започнал да се разправя със св. А.,след което св. А. влязъл при него в сервиза и  попитал св. А. : “ Какво му става на този човек“.Подробно разказва за развилите се събития около 10 мин. По-късно,когато в сервиза се върнал отново подс. Ч. заедно с подс. В..Следва да се отбележи,че към този момент св. А. не познавал подс. В..Разбрал,че е той от подс. Ч.  на другия ден,когато му се обадил по телефона и му казал: “видя ли бетонобъркачката с Я.В. как се разви“,при което свидетелят А. учуден му казал : „ Може ли такова нещо…“,при което подс. Ч. му заявил: “Гледай с теб да не се случи същото“.По-късно  св. А. е разпознал подс. В.(л. 111,т. 1 ДП).Подс. Ч. също му казал,че това лице се казва Я.В.  и прякора му е „Л.“ и че преди е бил в затвора.Разказва за случилото се в сервиза на 17.07.2015 г.,как са се развили събитията.След около 10 минути М.Ч. и Я.В. влезли в сервиза,където били седнали св. А. и св. А. и разговаряли.Подс. В. затворил отворената врата на сервиза,другата си била затворена.Двамата подс. Се приближили до тях на около 5 метра.Първо подс. Ч. казал на св. А. ,че му дължи 2 000 лв.и докато на това реагира А. подс. В. започнал да го удря с юмруци в областта на корема като му казвал : „Дължиш ми 2 000 лв“.Св. А. му казал : „ Не дължа на никого пари“,при което в побоя се включил и подс. Ч.,който изритал с крак в областта на лицето св. А..При това В. се обърнал към Ч. с думите: „ Не го удряй в лицето,колко пъти съм ти казвал“.След побоя,продължил около 5 минути св. А. се съгласил да им даде парите като заявил ,че има 1 000 лв. в дома си.След това тримата тръгнали заедно от сервиза.Подс. Ч. с колата на св. А. тръгнали към дома му,а подс. В. си тръгнал с колата на под Ч..След това често двамата подсъдими минавали през сервиза и подс. Ч. се хвалил как с подс. В. набили св. А. и му взели парите.

 

В сервиза двамата искали от А. сумата от 2 000 лв.,която впоследствие А. им дал след заплахите и побоя.Разказва, че след побоя над Н. /св. А. /преди да напусне сервиза подс. В.  казал на св. А. : „Нищо не си видял“.

 

Макар и дадени доста време след инкриминираната дата съдът намира показанията на св. А. за относими към предмета на делото. През м. януари 2016 г. св. М.А.,очевидец на случая, бил посетен в сервиза от С.М.,който близо до автосервиза имал магазин за продажба на телефони. Той  разпитал св. А. за случая с В. и Ч..А. му разказал какво се е случило.Няколко дни по-късно М. отново посетил А. в сервиза му и му казал,че трябва да се срещне в магазина на М. с адвокатката на подс. В..В магазина му за мобилни телефони  се провела среща ,на която присъствали С.М., адв.Е. Я. и св. А..Няколко дни по-късно отново там била проведена среща между тримата.Между двете срещи св. А. бил посетен в сервиза ,където работел от няколко агресивно настроени към него лица. С тях бил и С.М..Първият от тези лица,който влязъл в сервиза казал: „ Тоя ли е ,ти на какъв се правиш бе“. На втората среща отново бил обсъждан случаят в гаража като от св.А. се искало да прояви конкретно поведение по случая,че подс. В. не е виновен.Тази среща била аудио и видео записана,за което свидетелят разбрал в последствие,през м. март 2016г.,когато бил извикан за обяснения в 5-то РПУ-С по повод подадена срещу него жалба свързана с тези проведени срещи.

 

Съдът констатира по изявлението на свидетеля ,че не си спомня определени факти и обстоятелства свързани с предмета на доказване(поради което и показанията му са приобщени) относно това как са се развили събитията на инкриминираната дата в сервиза,където е работил,между кои лица и каква е била ролята на всеки от участниците в инкриминираният случай..Бяха прочетени изцяло показанията,които е дал пред орган на ДП, както и пред съдия,за които заяви,че са изцяло верни.

 

Показанията на св .А. изцяло кореспондират и с показанията на св. К. и затова съдът ги кредитира с доверие.Св. К. разпитан в хода на съдебното следствие разказва за познанството си със св. А. от дълги години.Били приятели и във времето взаимно си давали пари  на заем.Така станало и през лятото на 2015 г. Св. А. му се обадил и му поискал 1000 лв. на заем.Срещнали се в дома на св. К.,където той му дал сумата от 1000 лв.Сторил му се много притеснен,но не любопитствал за това.

Съдът кредитира с доверие и свидетелските показания на св. К.Ч. относно това,че подс. Ч.,св. А. и св. А. се познавали и често се събирали в сервиза на св. А..Тя не отрича,че е посещавала сервиза,ходила е там ,познавала е св. М. А.,който и бил давал пари на заем и тя му ги връщала в сервиза.Познава Е. Я.,но не е разговаряла с нея.За конкретния случай предмет на разследване по настоящето производство показанията й не са от особена полза тъй като тя заяви,че не знае нищо за въпросния случай.С оглед пълнотата на изложението следва да се изтъкне,че самата свид.Ч. е била пострадала от извършено срещу нея престъпление-рекет,  от подс. Я.В. на 29.07.2015 г.,за което е осъден с влязла в сила присъда,наказанието по която в момента се изтърпява.

Съдът кредитира частично и обясненията на подс.В.  дадени в хода на съдебното следствие,в които части приема същите за доказателствено средство/л.53-55 от СП/.Кредитира с доверие обясненията на подс. В.,затова че на въпросната дата в гр. К. се състояла среща между подс. Ч. и св. А., на която присъствал и подс. В..Там се видели подс. В. и св. А.,но не се познавали и че привечер около 17,00 часа същия ден с подс. Ч. минали през сервиза,че Ч. и св. А. се карали за 2 000 лв.

Останалите обяснения съдът приема единствено и само като средство за защита и затова не ги кредитира с доверие.Същите изобщо не кореспондират с приетата за установена фактическа обстановка базирана на достоверните и кредитирани с доверие от съда доказателства.Не могат да бъдат споделени твърденията на подс. В.,че той присъствал в сервиза и само разтървал биещите се подс. Ч. и св. А.,които били спорели за някакви пари 2000 лв.,които А. дължал на Ч. за някакви пренабити крадени коли и регистрации в КАТ.Че той стоял настрани и само подс. Ч. му нанесъл удари с ръце и го ритнал с крак.Не се споделя и твърдението му,че след като излязъл от гаража отвън имало двама души-С.М.  и И.Това противоречи на кореспондиращите помежду си показания на св. А. и св. А.,които заявяват ,че когато тримата-А.,Ч. и В. напуснали гаража отвън не е имало никакъв човек.Не кореспондира със кредитираните от съда доказателства и твърдението му,че не са затваряни вратите на сервиза преди да се случи инкриминираното събитие вътре в сервиза.Св. А. заявява,че след като двамата подсъдими са влезли в сервиза подс. В. затвори отворената врата на сервиза и са се насочили към св. А. и св. А.,които седели в дъното на сервиза и разговаряли.Не може да бъде прието и твърдението на подс. В. ,че св. А. е предизвикал подс. Ч.,като му бил казал,че ще го даде на БОП и оттам „се запали  фитила…“,защото било прозвучало като“ частна услуга“,че ще го „нареди“.Това е в пълно противоречие с приетите за достоверни показания на св. А. и св. А.,които са в пълна кореспонденция с останалия приет за достоверен доказателствен материал приобщен по делото.

Неотносими към предмета на делото са твърденията на подс. В. за това кой,кога ,къде и по какъв повод се е срещал със служители от ГДБОП,за твърдението,че „колкото повече жалби има срещу В.,толкова повече ще лежи в затвора“,затова ,че М. „накара К. да пусне жалба срещу мен“./Касае се за извършеното от подс. В. престъпление срещу К.Ч. , за което има влязла в сила 8 год. присъда/.

 Съдът намира,че тази реплика, независимо от кой е изказана е абсолютно неотносима към настоящето производство, а и към всяко друго такова, тъй като виновността и тежестта на извършеното деяние от  конкретно лице , не се преценяват с образувани  досъдебни производства, преписки или подадени жалби и които не са приключили с влязъл в сила  съдебен акт.

За взаимоотношенията му с подс. Ч. след случая,че ходил при кмета на с. Г.Д.,че рекетирал хората от селото от името на подс. В.,че показанията на двамата свидетели-А. и А. са били дадени под контрола на ГДБОП,за да не им бъдат образувани дела за крадени и пренабити номера на л.а.

Съдът кредитира частично обясненията на подс. Ч. досежно познанството му със свидетелите А. и А.,че имал фирма за багери и камиони,кредитира даденото от него описание на гаража,че имал две врати по 4 м .всяка,че двете врати се отварят поотделно,че“ след този случай в нас в домът ми,беше дошъл в къщи Я. и искаше пари от жена ми-тя пари не му дължеше.Той искаше от нея 5 000 лв,тя отиде до банката изтегли ги и му ги даде“.

Съдът не кредитира твърденията му за развитието на събитията на инкриминираната дата,че Я./подс. В. /дошъл при него в сервиза и го попитал какво прави,а той му отговорил че св. А. му дължи пари,които му дал да си докара джип от Англия.Това била няколко години преди случая в гаража.Парите му ги дал на пълно доверие,даже му ги бил занесъл у тях в къщи.Той се разправял с А. пред гаража преди да дойде Я..“Кога ще ми върнеш парите ,три години минаха,винаги си пиян“,при което св. А. му бил заявил7 „ Лешпер ти до тези две хиляди лева ли стигна“.Яд ме беше на него ,че не ми връща парите.Тези твърдения съдът цени единствено и само като средство на защита на подс. Ч. и не кореспондират по никакъв начин с приобщения по делото ценен доказателствен материал-показанията на св. А.,св. А..Не кореспондира по никакъв начин с кредетираният по делото доказателствен материал и твърдението му ,че Я. слушаше разговора,хвана за дрехата в областта на предмишницата св. А. и му каза : „Върни на човека парите с добро,за да не се караме и да не се биеме“.Тогава св. А. „запсувал“ Я./подс. В./ и той му плесна един шамар.След това Я. си замина,а подс. Ч. с колата си взел св. А. и го закарал до тях.Изложените обяснения по никакъв начин не кореспондират със събрания достоверен доказателствен материал по делото,нещо повече те са в противоречие и с обясненията на подс. В. за това как в последователност са се развили събитията на 17.07.2015 г.във въпросния гараж и кой каква роля е играел.Подс. В. твърди,че той само е разтървавал биещите се Ч. и А.,а подс. Ч. твърди ,че В. е ударил шамар на св. А. ,след ката е бил напсуван от него.И двете тези взаимноотричащи се твърдения противоречат на заключенията на двете експертизи по делото/ СМЕ и СППЕ/,както и на свидетелските показания на А. и на А..Нещо повече,за свое оправдание, цинично подс. Ч. дори заявява: „ Я. ме спря да го бия,защото той беше пиян и „На умряло куче нож да вадим“.Не могат да получат кредит на доверие и твърденията на подс. Ч.,че св. А. не му е върнал и до днес тези пари.На първо място това противоречи с показанията на пострадалият свидетел А. , на показанията на св. А. и на св. К.,които макар и косвени спомагат за цялостното изграждане на релевантната фактическа обстановка.Освен това,за да бъде нещо върнато следва преди това да бъде дадено.По никакъв начин не може да се направи извод,че действително тези две хиляди лева някога са били дадени от подс.Ч. на св. А.,защото дори да се приеме ,че са дадени тези пари едва ли престъпният  начин е бил средството да се искат обратно. Изразената от подс. Ч. позиция в тази връзка съдът кредитира само като оправдание на самия Ч..

Неотносими към предмета на настоящето дело са обясненията на подс. Ч.,че въпросния гараж бил собственост на съпругата на св. А.,че подс. давал пари да бъде изграден този гараж,че за срещата в гр. К. със св. А. и Я.В. се бил обаждал от телефона на подс. В..

Ето защо съдът, след като установи такава кореспонденция на гласните доказателства на посочените по-горе свидетели и частично обясненията на подсъдимите, не може да игнорира същите. В съвкупността си те подкрепят възприетата от съда фактическа обстановка.

При преценката на достоверността на обясненията на подсъдимите съдът отчита обстоятелството, че същите имат двойствена правна природа – те са едновременно доказателствено средство и средство за защита. Поради това, във всеки конкретен случай следва да бъдат подложени на внимателен, прецизен и критичен анализ и да бъдат съпоставени с останалите доказателства по делото.

При всеобхватния им анализ и съпоставка на обясненията на подсъдимия В. и на подсъдимия Ч. с всички събрани по делото доказателствени материали съдът  намира, че  те са нелогични, недостоверни и изолирани в по-голямата им част. Съгласно възприетото в ППВС № 6 от 1977 г. разбиране, чрез своите  обяснения подсъдимият упражнява права, или като направи самопризнание, или като оборва обвинението. В случая Съдът намира, че доводите на подсъдимите представляват поддържана от тях защитна теза.

За да постанови присъдата си, Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.Същата според съда  се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали:  от гласните доказателствени средства- от свидетелските показания на свидетелите: Н.А. (в т. ч. от прочетените й на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1и т.2 от НПК показания по ДП, депозирани пред орган на ДП и дадените по реда на чл. 223 НПК), частично на К.Ч.,на М.А. в това число и приобщените на основание чл. 281 ,ал. 4 ,вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК и на основание чл. 281 ,ал. 1 т1 и т. 2 НПК дадени по реда на чл.223 НПК, на св. Й. К. дадени в хода на съдебното следствие и частично обясненията на подсъдимите; от ценените от съда писмени доказателства по делото, прочетени на основание чл.283 от НПК  и надлежно приобщени към доказателствения материал (включително справки за съдимост, справки); от изготвените по делото експертизи и приетите по тях заключения, като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен  материал по делото и се позова на тях при постановяване на присъдата си. Свидетелските показания на посочените лица не съдържат съществени противоречия по фактите, попадащи в предмета на доказване и съответстват както помежду си, така и с целия останал достоверен доказателствен материал по делото съобразно изложените в тази насока аргументи от Съда.

Кредитираните свидетелски показания се допълват и подкрепят от прочетените и приети на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото съобразно изложените в тази насока аргументи на Съда по-горе.

В рамките на воденото наказателно производство не са били прилагани специални разузнавателни средства съгласно изискванията на българското законодателство.

От наличните по делото и приети за  достоверни доказателствени материали,събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.

 

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира следното ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

С оглед на така установената безспорна фактическа обстановка, подкрепена от преки и косвени доказателства, съдът намира от правна страна, че с деянието подсъдимия Я.К.В. е осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъплението по  чл. 214,ал.2,т.2,вр. ал.1 вр. чл. 213 а,ал. 3, т. 7 вр. чл. 213 а,ал. 2,т.2 и т. 4вр. чл. 20,ал. 2вр. чл. 29,ал. 1 б.“а“ от НК,

затова че в периода 17.07.2015 г.-18.07.2015 г.в гр. С в съучастие с М.Й.Ч. като съизвършител с цел да набави за себе си и другиго имотна облага принудил чрез сила/чрез нанасяне на удари в областта на корема и бъбреците/ и заплашване-като Я.В. му отправил думите:“Давай парите на М. или ще те пребия“-Н.М.А. *** да им даде сумата от 2 000/две хиляди/ лева,като на 17.07.2015 г. предал  1 000 /хиляда/лева на М.Ч. и на 18.07.2015 г. предал 1 000/хиляда/ лева отново на Ч. и с това му причинили имотна вреда в размер на 2 000 лв.,като деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда на Н.А.,изразяваща се в причиняване на болка и деянието е извършено от две лица като деянието е извършено при условията на опасен рецидив-извърши престъплението след като е о за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и след като е о два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК,а именно:

1. По НОХД № 4857/00 г. по описа на СРС, с присъда влязла в сила от 22.04.2003 г., му е наложено общо най-тежко наказание “Лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) години, за престъпления по чл.214, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.18, ал.1, пр.2, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.2, ал.1, вр.ал.2, вр.чл.54 от НК и по чл.142, ал.3, пр.1, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.2 ал.1, вр.ал.2 от НК и чл.54 от НК.

2. С протоколно определение по дело № 497/06 г. по описа на Окръжен съд гр. Перник, споразумение от 10.07.2006 г. влязло в сила от същата дата, му е наложено общо най-тежко наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6 (шест) месеца за престъпления по чл.321, ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК и по чл.339, ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК.

3. По НОХД № 7635/08 г. по описа на СРС, с присъда влязла в сила от 09.11.2009 г.  му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година за престъпление по чл.323, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК вр.чл.54 от НК.

4. С протоколно определение по дело № 4897/09 г. по описа на СГС, споразумение № 97, влязло в сила от 20.11.2009 г. му е наложено най-тежкото от наказанията, наложени по отношение на обвиняемия В.: “Лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) години  и 6  (шест) месеца за престъпления по чл.213а, ал.3, т.7, вр.ал.1, вр.ал.2, т.1 и т.4, вр.чл.29, б.“б“, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, б.“б“, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

5. По НОХД № 398/2010 г. по описа на РС – гр. Радомир, в сила от 24.09.2010 г. му е наложено общо най-тежко наказание “Лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) години и шест месеца за престъпление по чл.129, ал.2 вр. чл.129, ал.1 от НК, вр.чл.54 от НК.

6. По НОХД № 4156/04г. по описа на СГС, с присъда влязла в сила от 08.03.2011г.  му е наложено общо най-тежко наказание “Лишаване от свобода” за срок от 7 (седем) години за престъпления по чл.142, ал.3, вр.ал.2, т.2, вр.ал.1 от НК, вр.чл.20, ал.3 от НК, вр. чл.54 от НК и по чл.214, ал.2, т.1 и т.2, вр.ал.1 от НК, вр.чл.213, ал.3, т.2, вр.ал.2, т.1, пр.1, т.2, т.3 и т.4 от НК, вр.чл.54 от НК.

    С Определение №1542/03.06.2011 г. по ЧНД №1128/2011 г. по описа на СГС на осъдения Я.К.В. е наложено на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 и ал.3 от НК едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ години по присъди по НОХД №7635/2008 г. по описа на СРС, НОХД №4897/2009 г. по описа на СГС, НОХД №398/2010 г. по описа на РС – гр. Радомир и НОХД №4156/2004 г. по описа на СГС. На основание чл.24 от НК е увеличено наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ с 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца като на 20.09.2013 г. осъденият е изтърпял общо наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ години и 6 /шест/ месеца и е освободен-престъпление по чл. 214,ал.2,т.2,вр. ал.1 вр. чл. 213 а,ал. 3, т. 7 вр. чл. 213 а,ал. 2,т.2 и т. 4вр. чл. 20,ал. 2вр. чл. 29,ал. 1 б.“а“ и б. „б“ от НК.

7. По НОХД № 4156/2004г. с Присъда № 163/21.04.2009г на Софийски градски съд, в сила от 08.03.2011г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.142 ал.З вр.ал.2 т.2 вр.ал.1 от НК вр.чл.20 ал.3 от НК , извършено на 29.06.2002г. ,като му е наложено наказание ЛОС за срок от 5 години и по чл.214 ал.2 т.1 и т.2 вр.ал.1 от НК вр.чл.213 ал.3, т.2 вр.ал.2 т.1 пр.1 т.2 т.З и т.4 от НК ,извършено от 29.06.2002г.до 01.07.2002г.,като му е наложено наказание ЛОС 7 години и глоба в размер на 5000 лв. и конфискация на една четвърт от неговото имущество.На основание чл. 23,  ал.1 от НК е наложено на осъдения едно общо най- тежко наказание ЛОС за срок от 7 години,към което на  основание чл. 23, ал.2 от НК присъединява към наложеното най-тежко наказание ЛОС за срок от 7 години наказанията ГЛОБА в размер на 5000 лв. и конфискация на една четвърт от неговото имущество. На основание чл.47 ал.1 б"а"от ЗИН е определен  първоначален  "СТРОГ" режим на изтърпяване на наложеното наказание ЛОС на осъдения. Наказанието е изтърпяно от подсъдимия.

8.  По НОХД № 1099/2015 г. с Присъда от 26.01.2016 г на Специализиран наказателен съд.,в сила от 07.02.2017 г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 214,ал.2,т.2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а,ал. 3 т. 7 вр. ал. 1 вр. чл. 29ал. 1 , б.“а“НК,извършено на 29.07.2015 г. в гр. С,като му е наложено наказание ЛОС за срок от 8/осем/ години и глоба в размер на 5 000/пет/ хиляди лева.На основание чл. 57,ал. 1 вр. чл. 60 ал.1 и чл. 61,т. 2 от ЗИНЗС е постановено така определеното наказание от осем години ЛОС да бъде изтърпяно при първоначален  СТРОГ режим в затвор от закрит тип. В момента това наказание се изтърпява.

От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно следствие Съдът намира, че може да се направи безспорният и категоричен извод, че подсъдимия Я.К.В. е извършил престъплението по чл.214, ал. 2, т. 2, вр. ал.1, вр. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал.1, вр.чл. 213 а,ал. 2,т. 2 и т. 4 вр. чл. 20,ал. 2вр.  чл. 29, ал. 1, б."а" от НК.

 

Подсъдимият  Я.В. е  автор на деянието описано по-горе. Това се установява безспорно  от всички кредитирани и ценени гласни и писмени доказателства по делото.

 

Подсъдимият Я.В.  е годен субект на престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

Съставомерните белези на престъплението по чл.214, ал. 2, т. 2, вр. ал.1, вр. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал.1, вр.чл. 213 а,ал. 2,т. 2 и т. 4 вр. чл. 20,ал. 2вр.  чл. 29, ал. 1, б."а" от НК го характеризират като резултатно престъпление.

 

 

 

Подсъдимият М.Й.Ч. е осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. чл.214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2,т.2 и т. 4, вр. чл. 20,ал. 2 вр. ал. 1 от НК ,затова че:

 

В периода 17.07.2015 г.-18.07.2015 г.в гр. С в съучастие с Я.К.В. като съизвършител с цел да набави за себе си и другиго имотна облага принудил чрез сила/чрез нанасяне на удари в областта на корема и бъбреците/ и заплашване-като Я.В. му отправил думите:“Давай парите на М. или ще те пребия“-Н.М.А. *** да им даде сумата от 2 000/две хиляди/ лева,като на 17.07.2015 г. предал  1 000 /хиляда/лева на М.Ч. и на 18.07.2015 г. предал 1 000/хиляда/ лева отново на Ч. и с това му причинили имотна вреда в размер на 2 000 лв.,като деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда на Н.А.,изразяваща се в причиняване на болка и деянието е извършено от две лица-престъпление по чл. 214,ал.2,т.1 вр. чл. 213 а,ал. 2 ,т.2 и т. 4  вр. чл. 20,ал. 2 вр. ал. 1 от  НК.

 

От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно следствие Съдът намира, че може да се направи безспорният и категоричен извод, че подсъдимия М.Й.Ч. е извършил престъплението  по чл. чл.214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2,т.2 и т. 4, вр. чл. 20,ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

 

 Подсъдимият  М.  Ч. е  автор на деянието описано по-горе. Това се установява безспорно  от всички кредитирани и ценени гласни и писмени доказателства по делото.

 

 Подсъдимият М.Ч. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

 Съставомерните белези на престъплението по по чл. чл.214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2,т.2 и т. 4, вр. чл. 20,ал. 2 вр. ал. 1 от НК го характеризират като резултатно престъпление.

 

В наказателно правната теория и съдебната практика се приема, че престъплението изнудване по чл. 214, ал.1 от НК се дефинира като деяние, при което деецът има за цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, чрез  употреба на сила или заплашване и в резултат на това принуждава някого да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като с това причинява вреда нему или другиму. При това престъпление с физическо или психическо въздействие върху жертвата субективно се цели от дееца постигането на имотна облага, която следва да е незаконосъобразна, като се изисква от изнудвания определено увреждащо го поведение, от което да настъпи имотна вреда за него или за трето лице. Изпълнителното деяние се изразява в упражняването на принуда, чрез сила или заплашване от страна на дееца върху пострадалия, за да го насочи към определено поведение. Елемент от изпълнителното деяние е довеждането до знанието на пострадалия на желаното от дееца поведение. Именно вследствие на упражнената принуда изнуденото лице осъществява поведението, което дееца иска от него. Заплашването се свежда до психическо въздействие върху пострадалия, като без значение е дали заплашването е правомерно или не е. Касае се до форма на психична принуда и самата заплаха трябва да е отправена към изнудвания, а същата може да се отнася до неговата личност или да е насочена към друго лице. Достатъчно е поведението на дееца да е създало основателен страх у жертвата, че деянието може да бъде осъществено, без да е необходима висока степен на интензивност на заплахата. Чрез заплашването върху пострадалия се упражнява психическо въздействие, имащо за цел да провокира страх у лицето, че ще бъде извършено деяние, годно да изложи на опасност живота, здравето, честта, имота на заплашения или на някое друго лице, към което той изпитва положителни чувства, като за съставомерността на деянието е без значение дали деецът разполага с обективната възможност да осъществи заплашващото деяние. Опасността от осъществяване на деянието може да е по-отдалечена във времето, като не се изисква непосредствена опасност. Изнудването по чл.214, ал.1 от НК е резултатно престъпление, довършено е, когато в причинна връзка, с осъщественото от пострадалият разпореждане с имуществения предмет, настъпи имотна вреда за него или за друг правен субект. Субективната страна на престъплението по чл.214, ал.1 НК се характеризира с пряк умисъл и користна цел. Деецът съзнава, че волята на пострадалият е насочена против това той да се разпореди с имущественият предмет, предвижда, че жертвата ще реши да извърши  това разпореждане вследствие на упражнената принуда и иска, като пряко цели разпореждането. Престъпният деец предвижда и неизбежността на имотната вреда, която ще настъпи в резултат на престъпно мотивирания акт на имуществено разпореждане. Освен това извършителят цели да набави за себе си или за другиго имотна облага.

Квалифицирано изнудване по чл.214, ал. 2, т. 2, вр. ал.1, вр. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал.1, вр.чл. 213 а,ал. 2,т. 2 и т. 4 вр. чл. 20,ал. 2вр.  чл. 29, ал. 1, б."а" от НК е налице, когато деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда,заплашване и е извършено от две или повече лица и деянието представлява „опасен рецидив”.

 

Квалифицираното изнудване по чл. 214,ал. 2, т.1 вр. чл. 213 а,ал. 2, т.2 и т. 4 вр. чл. 20,ал.2 вр. ал. 1 НК е налице,когато деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда,съпроводено е със заплашване и е извършено от две или повече лица.

Съучастието като задружна дейност е възможно само при умишлените престъпления,ако са налице следните три предпоставки: участие на най-малко две наказателнотговорни лица,задружност в усилията им за постигане на определен престъпен резултат и умисъл във всеки от участниците не само за престъплението,но и за съучастието в него,какъвто безспорно и категорично е настоящият случай.

В настоящото производство се доказа по несъмнен и категоричен начин наличието на всички обективни признаци на състава на престъплението по чл.214, ал. 2, т. 2, вр. ал.1, вр. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал.1, вр.чл. 213 а,ал. 2,т. 2 и т. 4 вр. чл. 20,ал. 2вр.  чл. 29, ал. 1, б."а" от НК  за подсъдимия Я.В..

 

В настоящето производство се доказа по несъмнен и категоричен начин наличието на всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението по чл. 214,ал. 2, т.1 вр. чл. 213 а,ал. 2, т.2 и т. 4 вр. чл. 20,ал.2 вр. ал. 1 НК.за подс. М.Ч..

 

 В настоящия казус е видно,че подс.В. и подс. Ч. са си  поставели за цел,като основна детерминираща поведението им причина, да набавят за себе си и другиго имотна облага,    като са причинили на св. Н.А. повърхностни мекотъканни травми,които са му причинили болка/ лека телесна повреда/ и заплашили св.Н.А.: „Давай парите на М. или ще те пребия“,която заплаха била възприета от А. като непосредствена и реална застрашеност към неговата физическо здраве и неприкосновеност и  го е мотивирало да извърши противно на волята си исканите от него действия.Установено е също със СППЕ ,че св. Н.А. е психически здрав.

  Тези съставомерни заплахи съдържат застрашаване с бъдещи действия и са насочени към осъществяване на психическо въздействие върху пострадалият да предприеме желаното от дееца поведение,а именно да им даде исканата сума от две хиляди лева. Заплахите попадат в изчерпателно посочените в закона средства, чрез които дееца предизвиква страх у пострадалия, а именно насилие и други противозаконни действия с тежки последици за него. Заплаха е била възприета като реална такава както за живота, така и за имуществото на пострадалият Именно тези заплахи и закани и причинената му лека телесна повреда от двамата подсъдими , са мотивирали Н.А. да извърши действия противно на  волята му и да се разпореди със свое имущество в интерес на подсъдимите и това му е причинило имотна вреда в размер на две хиляди лева.Двамата подсъдими са съзнавали своите действия,както и са целяли точно такова поведение от страна на А..

 Налице са и субективните признаци на деянието, както прекия умисъл, така и особената цел на подсъдимите да принудят А. да поеме имуществено задължение, въпреки ясно изразеното му несъгласие да стори това.Деянието е довършено с настъпването на имуществената вреда в патримониума на пострадалият в размер на две хиляди лева-същият е намерил парите –от себе си хиляда лева,които имал спестени в дома си и взел на заем от св. К. останалите хиляда лева и ги предал на подс. Ч..

На следващо място, за да е налице квалифициращият признак  „опасен рецидив”  по  чл.214, ал. 2, т. 2, вр. ал.1, вр. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" от НК е необходимо   деянието да е извършено след като дееца е бил о за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК,като размерът на наложените наказания „лишаване от свобода” е без значение. Наложените наказания за предишни умишлени престъпления от общ характер,които са различни от „лишаване от свобода”, не следва да се взимат предвид.

В конкретния случай по настоящото дело, деянието е осъществено при квалифициращото обстоятелство по чл. 29, б. „А” от НК в контекста на предходните оия на дееца.

Деянието на подсъдимия в контекста на неговите макар и многобройни предходни оия, обаче, не се явява извършено в условията на опасен рецидив и по б. „Б” на чл. 29, ал. 1 от НК след като е бил о два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. Представителят на държавното обвинение е обосновал тази правна квалификация със следните посочени по-горе  оия на подсъдимия Я.В.:

 

1. По НОХД № 4857/00 г. по описа на СРС, с присъда влязла в сила от 22.04.2003 г., му е наложено общо най-тежко наказание “Лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) години, за престъпления по чл.214, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.18, ал.1, пр.2, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.2, ал.1, вр.ал.2, вр.чл.54 от НК и по чл.142, ал.3, пр.1, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.2 ал.1, вр.ал.2 от НК и чл.54 от НК.

2. С протоколно определение по дело № 497/06 г. по описа на Окръжен съд гр. Перник, споразумение от 10.07.2006 г. влязло в сила от същата дата, му е наложено общо най-тежко наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6 (шест) месеца за престъпления по чл.321, ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК и по чл.339, ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК.

3. По НОХД № 7635/08 г. по описа на СРС, с присъда влязла в сила от 09.11.2009 г.  му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година за престъпление по чл.323, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК вр.чл.54 от НК.

4. С протоколно определение по дело № 4897/09 г. по описа на СГС, споразумение № 97, влязло в сила от 20.11.2009 г. му е наложено най-тежкото от наказанията, наложени по отношение на обвиняемия В.: “Лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) години  и 6  (шест) месеца за престъпления по чл.213а, ал.3, т.7, вр.ал.1, вр.ал.2, т.1 и т.4, вр.чл.29, б.“б“, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, б.“б“, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

5. По НОХД № 398/2010 г. по описа на РС – гр. Радомир, в сила от 24.09.2010 г. му е наложено общо най-тежко наказание “Лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) години и шест месеца за престъпление по чл.129, ал.2 вр. чл.129, ал.1 от НК, вр.чл.54 от НК.

6. По НОХД № 4156/04г. по описа на СГС, с присъда влязла в сила от 08.03.2011г.  му е наложено общо най-тежко наказание “Лишаване от свобода” за срок от 7 (седем) години за престъпления по чл.142, ал.3, вр.ал.2, т.2, вр.ал.1 от НК, вр.чл.20, ал.3 от НК, вр. чл.54 от НК и по чл.214, ал.2, т.1 и т.2, вр.ал.1 от НК, вр.чл.213, ал.3, т.2, вр.ал.2, т.1, пр.1, т.2, т.3 и т.4 от НК, вр.чл.54 от НК.

    С Определение №1542/03.06.2011 г. по ЧНД №1128/2011 г. по описа на СГС на осъдения Я.К.В. е наложено на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 и ал.3 от НК едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ години по присъди по НОХД №7635/2008 г. по описа на СРС, НОХД №4897/2009 г. по описа на СГС, НОХД №398/2010 г. по описа на РС – гр. Радомир и НОХД №4156/2004 г. по описа на СГС. На основание чл.24 от НК е увеличено наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ с 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца като на 20.09.2013 г. осъденият е изтърпял общо наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ години и 6 /шест/ месеца и е освободен-престъпление по чл. 214,ал.2,т.2,вр. ал.1 вр. чл. 213 а,ал. 3, т. 7 вр. чл. 213 а,ал. 2,т.2 и т. 4вр. чл. 20,ал. 2вр. чл. 29,ал. 1 б.“а“ и б. „б“ от НК.

7. По НОХД № 4156/2004г. с Присъда № 163/21.04.2009г на Софийски градски съд, в сила от 08.03.2011г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.142 ал.З вр.ал.2 т.2 вр.ал.1 от НК вр.чл.20 ал.3 от НК , извършено на 29.06.2002г. ,като му е наложено наказание ЛОС за срок от 5 години и по чл.214 ал.2 т.1 и т.2 вр.ал.1 от НК вр.чл.213 ал.3, т.2 вр.ал.2 т.1 пр.1 т.2 т.З и т.4 от НК ,извършено от 29.06.2002г.до 01.07.2002г.,като му е наложено наказание ЛОС 7 години и глоба в размер на 5000 лв. и конфискация на една четвърт от неговото имущество.На основание чл. 23,  ал.1 от НК е наложено на осъдения едно общо най- тежко наказание ЛОС за срок от 7 години,към което на  основание чл. 23, ал.2 от НК присъединява към наложеното най-тежко наказание ЛОС за срок от 7 години наказанията ГЛОБА в размер на 5000 лв. и конфискация на една четвърт от неговото имущество. На основание чл.47 ал.1 б"а"от ЗИН е определен  първоначален  "СТРОГ" режим на изтърпяване на наложеното наказание ЛОС на осъдения. Наказанието е изтърпяно от подсъдимия.        

    От приложената по делото справка за съдимост на подс.В., както и от справката на ГД „Изпълнение на наказанията” се установява следното:

    По отношение на първите две осъждания по НОХД № 4857/00г. по описа на СРС  и НОХД № 497/06г. по описа на Окръжен съд гр. Перник  по т.1 и по т.2 , подс.В. е изтърпял наложените му наказания „лишаване от свобода” съответно на 05.10.2004 год. за първото и на 15.08.2006 год. за второто. Видно е ,че от изтърпяване на наказанията по тези присъди са изминали 5 години по смисъла на чл.30, ал.1 от НК и разпоредбата на чл.29 от НК не се  прилага. В този смисъл представителят на държавното обвинение неправилно е отчел тези две оия,като обуславящи наличието на квалифициращия признак „опасен рецидив”.

    На следващо място  по отношение на  осъжданията на подсъдимия визирани в т.3-5 по-горе,а именно: по НОХД № 7635/08г. по описа на СРС, по НОХД № 4897/09г. по описа на СГС, НОХД № 4156/04г.  по описа на СГС и НОХД №398/2010 год. по описа на РС-Радомир, са приложими разпоредбите на чл.23-чл.25 от НК,тъй като престъпленията по тях са извършени при реална съвкупност. Това се установява от извършените групирания от предходни съдебни състави на осъжданията на подс.В. и в такъв смисъл е постановеното (видно от справката за съдимост, приложена по делото) протоколно определение № 1542/03.06.2011г. по ЧНД №1128/2011 по описа на СГС , в сила от 17.10.2011год., на основание чл.25, ал.1 от НК вр. чл.23, ал.1 и ал.3 от НК на осъдения В. е определено  едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от седем години по присъдата НОХД №7635/2008г. на СРС, по присъдата по НОХД №4897/2009г. на СГС, по присъдата по НОХД №398/2010г. на РС-гр. Радомир и по присъдата по НОХД №4156/2004г. на СГС, като са присъединени  наказанията ГЛОБА в размер на 5 000 лв. и конфискация на една четвърт от неговото имуществото, наложени по НОХД №4156/2004г. на СГС и на основание чл.24 НК е увеличено наложеното му  наказание лишаване от свобода с една година и шест месеца. Определен е  на основание на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС първоначален "СТРОГ" РЕЖИМ за изтърпяване на общо определеното наказание лишаване от свобода за срок от осем години и шест месеца в затвор. Наказанието е изтърпяно от подсъдимия и същия е бил освободен на 20.09.2013 год.

Относно8.  По НОХД № 1099/2015 г. с Присъда от 26.01.2016 г на Специализиран наказателен съд.,в сила от 07.02.2017 г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 214,ал.2,т.2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а,ал. 3 т. 7 вр. ал. 1 вр. чл. 29ал. 1 , б.“а“НК,извършено на 29.07.2015 г. в гр. С,като му е наложено наказание ЛОС за срок от 8/осем/ години и глоба в размер на 5 000/пет/ хиляди лева.На основание чл. 57,ал. 1 вр. чл. 60 ал.1 и чл. 61,т. 2 от ЗИНЗС е постановено така определеното наказание от осем години ЛОС да бъде изтърпяно при първоначален  СТРОГ режим в затвор от закрит тип. В момента това наказание се изтърпява.

В този смисъл съгласно константната съдебна практика при решаване на въпроса дали е налице опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. “Б” от НК (опасен рецидив по смисъла на цитираната разпоредба е налице когато деецът извърши престъпление след като е о два или повече пъти на умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на поне едно от тях не е отлагано по чл. 66 от НК) престъпленията, които се намират не се вземат предвид по отделно, след като в реална съвкупност, за тях е приложима разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК и са налице условията за определяне на общо наказание, няма опасен рецидив по б. „Б” на чл. 29, ал. 1 от НК (в този смисъл решение по н. д.  № 110/1984 г. на І н. о. на ВС, решение по н. д. № 154/1987 г. на ІІ н. о. на ВС, решение по н. д. № 407/1980 г. на І н. о. на ВС, Постановление №2/1970г. на ПВС,изм. и доп. с Пост. №6/1983 и Пост. №7/1987г. на ПВС). Наред с това за да е налице опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „Б” от НК е необходимо подсъдимият в срока по чл. 30 от НК да е извършил престъпление от общ характер, след като вече два пъти е осъждан за умишлени престъпления от общ характер, но за тях не му е налагано не какво да е наказание, а лишаване от свобода. Кумулативно с това посоченото квалифициращо обстоятелство има предвид две или повече обвинения, извършени след като лицето за всяко предходно е осъждано с влязла в сила присъда, като е необходимо петгодишният срок по чл. 30 от НК да не е изтекъл най-малко за две от предишните присъди.

                 Ето защо предходните обвинения на В. за престъпления,извършени при условията на реална съвкупност по НОХД № 7635/08г. по описа на СРС, по НОХД № 4897/09г. по описа на СГС и НОХД № 4156/04г. по описа на СГС и   по НОХД №  398/2010 год. по описа на РС-Радомир следва да се  приемат като едно обвинение и те  поотделно не обуславят наличието на „опасен рецидив” по чл.29,ал.1,б. „Б” от НК. В този смисъл неправилно е прието от  представителя на държавното обвинение наличието на това квалифициращо обстоятелство по чл.29,ал.1,б.”Б” от НК и поради това съдът оправда подсъдимия В. за същото. Посочените обвинения обуславят само възприетата вече по-горе правна квалификация на деянието единствено по б. „А” на чл. 29, ал. 1 от НК.

Изложените аргументи са важими и за обвинението на подс. В. по НОХД № 1099/2015 г. с Присъда от 26.01.2016 г на Специализиран наказателен съд.,в сила от 07.02.2017 г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 214,ал.2,т.2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а,ал. 3 т. 7 вр. ал. 1 вр. чл. 29ал. 1 , б.“а“НК,извършено на 29.07.2015 г. в гр. С,като му е наложено наказание ЛОС за срок от 8/осем/ години и глоба в размер на 5 000/пет/ хиляди лева.На основание чл. 57,ал. 1 вр. чл. 60 ал.1 и чл. 61,т. 2 от ЗИНЗС е постановено така определеното наказание от осем години ЛОС да бъде изтърпяно при първоначален  СТРОГ режим в затвор от закрит тип. В момента това наказание се изтърпява.

Настоящето престъпление е извършил преди да е бил о два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК,поради което нормата на чл. 29,ал. 1 ,б. „Б“ не може да намери приложение.

Подсъдимия М.Ч. е нео.

От субективна страна, деянието е извършено от Я.В.  и М.Ч.  виновно, при форма на вината- пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал е настъпването на общественоопасните последици  и  е искал тяхното настъпване.

По всички изложени по-горе съображения Съдът призна  подсъдимия Я.К.В. за виновен в извършване на престъпление  по чл.214, ал. 2, т. 2, вр. ал.1, вр. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал.1, вр.чл. 213 а,ал. 2,т. 2 и т. 4 вр. чл. 20,ал. 2вр.  чл. 29, ал. 1, б."а" от НК на 17.07.2015г-18.07.2015 г.в гр. С.

  Причина за извършване на инкриминираното престъпно посегателство е стремежът на подсъдимия за материално облагодетелстване по неправомерен  начин.

 По всички изложени по-горе съображения Съдът призна  подсъдимия М.Й.Ч. за виновен в извършване на престъпление  по чл. 214,ал. 2, т.1 вр. чл. 213 а,ал. 2, т.2 и т. 4 вр. чл. 20,ал.2 вр. ал. 1 НК на 17.07.2015 г.-18.07.2015г.в гр. С.

 

Съдът  призна подсъдимия  Я.К.В. за невинен, по обвинението да е извършил деянието при условията на опасен рецидив по чл.29,ал.1,б. „Б“ от НК , а именно след като е бил о два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, поради което и на основание чл.304 НПК го оправда по първоначалното повдигнато и предявено му обвинение в горния смисъл. В тази насока Съдът зае становище, че събраните доказателства  не сочат, че подсъдимият  В.  е извършил горното престъпление при условията на опасен рецидив по чл.29,ал.1,б. „Б“ от НК, за което вече бяха изложени мотиви по-горе. Разпоредбата на чл.303, НПК вменява задължение на съда да признае подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин - както от обективна, така и от субективна страна. В конкретният случай  не се доказа деянието да е извършено при условията на опасен рецидив по чл.29,ал.1,б. „Б“ от НК и поради гореизложените съображения съда е признал за невиновен подсъдимия Я.В.  и го оправда на основание чл.304 от НПК досежно това обстоятелство.

По аргументите на защитата:

Съдът намира за неоснователни аргументите на защитата на подсъдимия В. в насока липса на доказателства за виновността на подзащитния им в извършване на вмененото му престъпление. Съдът по –  горе в мотивите си изложи аргументите в насока виновност за подсъдимия в извършването на престъплението, за които се постанови осъдителен диспозитив, поради което не следва да ги преповтаря.Свързано с това в хода на съдебното следствие от защитата на подс. В. беше направено предложение до прокуратурата за сключване на споразумение за решаване на делото,което прокуратурата отхвърли,а съгласно чл. 382,ал. 4 НПК сключването на споразумение е придружено с признание на вина от подсъдимия,което не кореспондира с твърдението,че подс. В. не е извършил престъплението виновно.

Освен това не може да бъде споделена тезата на защитата на подс. В.,че ако има съмнения според закона,те трябва да се тълкуват в полза на подсъдимите.В тази връзка следва да се изтъкне, че тази теза е  от отдавна неприложима, и не че съмненията се тълкуват в полза на подсъдимия,а пречат да се приеме ,че обвинението е доказано по несъмнен  начин така както иска закона /чл. 303 НПК/,какъвто не настоящия случай.

Съдът намира, че пред настоящата  съдебната инстанция са изложени множество недоказани твърдения от подсъдимия В. и неговите защитници.Съдът намира, че е   налице  неделима съвкупност от доказателства събрани  в хода на разследването по делото в ДП и в хода на съдебното следствие. Посочената съвкупност от непротиворечиви и взаимосвързани доказателства по безспорен начин изяснява хронологията на събитията относно авторството и механизма на извършване на престъплението. На съвкупността от доказателствата, преки и косвени, се противопоставят  обясненията на подсъдимия, че не е извършил деянието.

 

 

 

 

 

ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

При определяне и индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Я.К.В. и на подсъдимия М.Й.Ч., от съдебният състав се взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за отговорността им, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и тяхната тежест, съобразиха се  и разпоредбата на чл. 35,ал.3 НК,че наказанието е съответно на престъплението,както и  целите на наказанието  по чл. 36 от НК и преди всичко на личната превенция,че наказанието следва да въздейства поправително-възпитателно на осъдения и след това предупредително- възпиращо към останалите членове на обществото.

За да наложи на подсъдимия М.Й.Ч. справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по по по чл. 214,ал. 2, т.1 вр. чл. 213 а,ал. 2, т.2 и т. 4 вр. чл. 20,ал.2 вр. ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ДО ДЕСЕТ  ГОДИНИ, „глоба“ от четири  до шест хиляди лева и алтернативно“ конфискация“ до ½ от имуществото на дееца.

 

Съдът намира,че наказанието следва да бъде определяно в рамките на предвидения в закона размер съгласно чл.54 от НК, като най-справедливо би било да му се наложи наказание от  ДВЕ  ГОДИНИ  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което се явява определено под законовия среден, при  превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Исканото от прокурора наказание в размер на три години и шест месеца,което да бъде изтърпяно ефективно, би се явило несъразмерно тежко за извършеното деяние от подсъдимия.

При индивидуализирането на наказанието на подсъдимия Ч., Съдът  отчете като смекчаващо вината обстоятелство чистото му съдебно минало. Беше преценена липсата  на проявената от подсъдимия критичност, и  изразено съжаление за стореното,   начина на извършването на деянието, високата степен на обществена опасност на  деянието, с оглед степента на засягане на обществените отношения. Изложеното  говори за  нежеланието му да спазва законите на Р България, установения правов ред, правата на гражданите,както и да се съобразява с тяхната чест и достойнство и желанието му да се облагодетелства по неправомерен начин.

 Определеното от съда наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца/чл. 35,ал.3 НК/, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.

Съдът намира,че няма основания за определяне на наказание под предвидения за престъплението минимум. Основания за индивидуализацията му по този ред не са налице. По делото няма смекчаващо обстоятелство, което да е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК. Намаляването на наказанието по чл. 55 НК би било проява на неоправдана  снизходителност и няма да допринесе за постигане възпиращото въздействие на наказанието върху подсъдимия и останалите членове на обществото.По тези съображения не се приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 НК.

Спрямо  подс. М.Й.Ч. са налице предпоставки за прилагане института на  условното ое  по чл. 66 НК, с оглед размера на така наложеното му наказание ДВЕ  ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,лицето не е оо на лишаване от свобода за престъпление от  общ характер и съдът намира,че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

На основание чл. 66,ал. 1 НК отложи изтърпяването на така определеното на подс. Ч. наказание „Лишаване от свобода“ две години с изпитателен срок от 5/пет / години.

Съдът с оглед достигане на максималната справедливост на наложеното наказание спрямо подс. Ч. намира, че е наложително да бъде приложена разпоредбата на чл. 67,ал. 3 от НК-през изпитателния срок да търпи и една от пробационните мерки по чл.42 а,ал.2,т.1-4 от НК, а именно   на основание чл. 67,ал. 3 НК вр. чл. 42 а,ал. 2,т. 1 НК е НАЛОЖИЛ на подс. М.Ч. пробационна мярка „Задължителна регистрация  по настоящ адрес“ за срок от една година от изпитателния срок ,с начало влязлата в сила присъда срещу него.

От приложените по делото доказателства се установява, че подсъдимият М.Ч. е бил с мярка за неотклонение „Подписка“ по настоящето наказателно производство.

Размерът на кумулативно наложеното наказание на подсъдимия М.Ч. „Глоба” в размер на 4 000 (четири хиляди лева) наред с наказанието „Лишаването от свобода”, съдът определи след като съобрази  обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и имотното състояние на подсъдимия.

Съдът не е наложил на под Ч. алтернативно предвиденото наказание „конфискация до 1/ 2 от имуществото на дееца“  тъй като същото би се явило прекомерно на базата на безспорно установената  по делото фактическа обстановка.

В така определения размер съда е намерил, че наложеното наказание е справедливо и  ще бъде достатъчно, както за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия М.Й.Ч., така и за оказването на предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото.

 

 

 За да наложи на подсъдимия Я.К.В. справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по по чл.214, ал. 2, т. 2, вр. ал.1, вр. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал.1, вр.чл. 213 а,ал. 2,т. 2 и т. 4 вр. чл. 20,ал. 2вр.  чл. 29, ал. 1, б."а" от НК, законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ПЕТ ДО ПЕТНАДЕСЕТ  ГОДИНИ, глоба от пет до десет хиляди лева и конфискация до една втора от имуществото на дееца.

Съдът намира,че наказанието следва да бъде определяно в рамките на предвидения в закона размер съгласно чл.54 от НК, като най-справедливо би било да му се наложи наказание от  ДЕВЕТ ГОДИНИ  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което се явява определено в законовия среден, при значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Исканото от прокурора наказание в размер на десет години, би се явило несъразмерно тежко за извършеното деяние от подсъдимия.

При индивидуализирането на наказанието на подсъдимия В. следва да се има предвид ,че той за пореден път е нарушил основният принцип на живота : „Не си позволявай това ,което правиш да вреди на другите или да ги наранява“, Съдът не отчете особени смекчаващи вината обстоятелства. Констатира се липса на проявената от подсъдимия критичност, и  изразено съжаление за стореното,   начина на извършването на деянието, високата степен на обществена опасност на личността на дееца и деянието, с оглед степента на засягане на обществените отношения, обремененото съдебно минало на подсъдимия (осем на брой оия за умишлени престъпления от общ характер, в това число и против личността и изтърпяваните в значително голям размер наказания ефективни лишавания от свобода).Констатира се и липсата на позитивен ефект от търпените досега наказания т. е. не са постигнати  целите на наказанието по чл. 36 НК. Изложеното  говори за висока обществената опасност на самия деец и нежеланието му да спазва законите на Р България, установения правов ред, правата на гражданите,както и да се съобразява с тяхната чест и достойнство, желанието му да се облагодетелства по неправомерен начин. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита  фактът, че към момента е п б. В хода на производството не се събраха други добри характеристични данни,както и данни за  трудова или социална ангажираност на подсъдимия В..

 Определеното от съда наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца/чл. 35,ал.3 НК/, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.

Съдът намира,че няма основания за определяне на наказание под предвидения за престъплението минимум. Основания за индивидуализацията му по този ред не са налице. По делото няма смекчаващо обстоятелство, което да е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК. Намаляването на наказанието по чл. 55 НК би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане възпиращото въздействие на наказанието върху подсъдимия и останалите членове на обществото.По тези съображения не се приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 НК.

ОТНОСНО ПЪРВОНАЧАЛНИЯ РЕЖИМ НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО спрямо подс. Я.К.В.:

Спрямо  подс. Я.К.В. са налице пречки за прилагане института на  условното осъждане  по чл. 66 НК, с оглед размера на така наложеното му наказание ДЕВЕТ  ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

От приложените по делото доказателства се установява, че подсъдимият Я.В. е бил без мярка за неотклонение по настоящето наказателно производство.

На основание чл. 57, ал.1,т.2,буква „а“ от ЗИНЗС съдът постанови така отмереното на подсъдимия Я.К.В. наказание ДЕВЕТ  ГОДИНИ „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

Размерът на кумулативно наложеното наказание на подсъдимия Я.В. „Глоба” в размер на 6 000 (шест хиляди лева) наред с наказанието „Лишаването от свобода”, съдът определи след като съобрази  обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и имотното състояние на подсъдимия.

В така определения размер съда е намерил, че наложеното наказание ще бъде достатъчно както за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Я.К.В., така и за оказването на предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото.

 Съда не е наложил на подсъдимия Я.В. кумулативно предвиденото наказание „конфискация до 1/2 от имуществото на дееца” в разпоредбата на чл.214,ал.2,т.2 от НК, а именно такова по чл.37, ал.1, т.3 от НК, предвид обстоятелството че не са събрани доказателства последния да притежава налично имущество(чл.45,ал.1 от НК).

 

 

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

 

 При този изход на делото решаващият съдебен състав осъди, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Я.К.В. да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в размер общо на 401,06 лева,от които 166,06 лв. по сметка на ГДНП-МВР- разноски направени на досъдебната фаза на НП и сумата от 235,00 лева разноски направени в съдебната фаза,които да заплати по сметка на СпНС.

 

На основание чл. 190,ал. 2 НПК е осъден да заплати 5,00 лв. за издаване на изпълнителен лист за принудителното събиране на вземането.

 

При този изход на делото решаващият съдебен състав осъди, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият М.Й.Ч. да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в размер общо на 401,06 лева,от които 166,06 лв. по сметка на ГДНП-МВР- разноски направени на досъдебната фаза на НП и сумата от 235,00 лева разноски направени в съдебната фаза,които да заплати по сметка на СпНС.

 

 На основание чл. 190,ал. 2 НПК е осъден да заплати 5,00 лв. за издаване на изпълнителен лист за принудителното събиране на вземането.

 

  

Така мотивиран, въз основа на изложените фактически и правни доводи, воден от върховенството на закона, съдът постанови своята присъда.

   

 

                                                    СЪДИЯ :