РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Монтана, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20221630201530 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 22-0996-002334/18.11.2022г. на
Началник Сектор ПП към ОД МВР - Монтана е наложено на Л. Н. М., с адрес
в гр.Б, кв.Р, ул.ПМ № ХХ, област Монтана, но и посочен съдебен адрес в гр.В
чрез адв.Б. П. от АК – В, административно наказание - глоба в размер на 2000
(две хиляди) лева на основание чл.178, ал.1, т.2 от ЗДвП, за административно
нарушение по чл.146, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление М. лично и чрез адв.Б. П. от
АК - В, моли да бъде отменено с наведени главно доводи за недоказаност, че
М. е автор на нарушението. Прави се искане и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и
основателна.
1
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок, имайки
предвид допълнително изисканите от съда и приложени по делото писмени
данни.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 02.11.2022г. в 12:20 часа по път Е – 79 км 110 пътната отсечка за
гр.Монтана (разклона за с.Николово), водачът на т.а. „ФД” с рег. № М ХХХХ
СА, бил спрян за извършване на полицейска проверка. В хода на същата
свидетелите Ц. В. И. и Ц. К. Ц., и двамата мл. авто-контрольори в Сектор ПП
към ОД МВР – Монтана, установили, че водач на т.а. е жалбоподателя Л. Н.
М. и че според проверяващите, управлявания от М. т.а. „ФД” е с изменена
конструкция на товарния отсег, който е удължен назад и е пригоден за превоз
на автомобили.
Св.Ц. В. И. съставил спрямо Л. Н. М. АУАН Серия GA № 2334, бл. №
833675/02.11.2022г. за това, че на 02.11.2022г. в 12:20 часа по път Е – 79, км
110 пътната отсечка на гр.Монтана, М. управлявал т.а. „ФД” с рег. № М
ХХХХ СА, като автомобилът е с изменена конструкция на товарния отсег,
който е удължен назад и е пригоден за превоз на автомобили –
административно нарушение по чл.146, ал.1 от ЗДвП.
На базата на изготвения АУАН GA № 2334, бл. № 833675/02.11.2022г.
спрямо жалбоподателя М., Началник Сектор ПП към ОД МВР Монтана, като
административнонаказващ орган оправомощен със Заповед № 8121з –
1632/02.12.2022г. намерил, че М. е извършил нарушение по чл.146, ал.1 от
ЗДвП и издал обжалваното НП прилагайки санкционната норма на чл.178,
ал.1, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят Л. Н. М. чрез адв.Б. П. от АК – В излага следните
доводи в жалбата, синтезирани от съда по значение:
В акта за установяване на административно нарушение №
833675/02.11.2022г. серия GА на Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР
Монтана в поле “длъжност” като място на нарушението е посочено “Община
Монтана, на път Граница Румъния - Видин - Монтана - В - Мездра - София -
Благоевград - Кулата - Граница Гърция”, а в графа “При следните
обстоятелства” е посочен “Път Е79, км 110, пътна отсечка за град Монтана”, а
в Наказателното постановление е упоменато, че става въпрос за “Път Първи
клас № 1”, а по-надолу в същото е упоменато “Път Е79, км 110, пътна отсечка
2
гр.Монтана”. Не става ясно къде точно е извършено нарушението, което
нарушава правото на защита на жалбоподателя - Л. Н. М..
Също така наказанието, което е наложено на жалбоподателя заради
нарушение на разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗДвП, а именно, че същият не е
спазил установения ред като е окомплектовал с основни агрегати от различни
модели или изменил конструкцията на моторно превозно средство. На първо
място в тази разпоредба имаме две нарушения визирани от законодателя -
едното е окомплектоване с основни агрегати от различни модели МПС не по
установения ред и второто - изменяне на конструкцията на моторното
превозно средство също не по установения ред. Никъде не става ясно нито от
акта за административно нарушение, нито от наказателното постановление,
кое точно нарушение е извършил жалбоподателя като по този начин
категорично му се накърнява правото на защита. Чак в диспозитивната част
на постановлението и налагане на наказанието е записано, че същото се
налага на основание чл.178, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, което означава че се
налага глоба на този “който не спазва установения ред като изменя
конструкцията на моторното превозно средство”, което също нарушава
правото на защита на жалбоподателя. Няма доказателства за това, че
жалбоподателят е извършил окомплектоването с основни агрегати от
различни модели и е изменил конструкцията на моторното превозно средство.
Посочено е, че същият е управлявал товарен автомобил „ФД” с рег. № М
ХХХХ СА, като автомобила е с изменена конструкция на товарния отсег,
който е удължен назад и е пригоден за превоз на автомобили. Никъде не е
посочено кое предложение на разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗДвП е
нарушена. Също така никъде няма данни за това колко трябва да бъде
фабричната дължина на моторното превозно средство и ако е била удължена
назад, то с колко е била удължена и с какъв тип конструкция. Не може да се
вменява във вина на шофьора - жалбоподател, който само е управлявал МПС,
че същия е извършил нарушение по чл.146, ал.1 от ЗДвП, тъй като никъде по
преписката няма доказателства, че той лично евентуалното е извършил
нарушението като е изменил конструкцията на моторното превозно средство.
Разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗДвП и санкцията по чл.178, ал.1, т.2, пр.2 от
ЗДвП е за този който виновно е нарушил разпоредбата на чл.146, ал.1 от
ЗДвП, т.е този който виновно без да спазва установения ред окомплектова с
основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на
3
моторното превозно средство, а видно от всички доказателства представени
по преписката, жалбоподателят - Л. Н. М. единствено е управлявал
въпросното МПС, когато е спрян от органите на “Пътна полиция” като му е
съставен процесния акт и въз основа на него и НП, с което му е вменена вина
за извършено нарушение, което първо не е точно конкретизирано съгласно
закона, има противоречие в мястото на извършване на нарушението записани
в акта и постановлението и не на последно място даже и да приемем, че има
извършено нарушение по чл.146, ал.1 от ЗДвП няма как да държим отговорен
за това деяние шофьора управлявал процесното мпс, тьй като законодателя
никъде в закона не е посочил, че такава отговорност трябва да се търси на
шофьора управлявал такъв вид МПС. Това е санкция, която е насочена към
лицето, което действително е нарушило разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗДвП,
а именно това лице, което не по установения ред е окомплектовал с основни
агрегати от различни модели или изменил конструкцията на МПС.
Словесното описание на нарушението в АУАН не отговаря на законовата
разпоредба на чл.146, ал.1 от ЗДвП. Това е така защото в описанието на
нарушението в акта е записано, че жалбоподателят управлява МПС с
изменена конструкция, а в същото време е посочена законната разпоредба на
чл.146, ал.1 от ЗДвП, която е нарушена, а тя гласи, че “без да се спазва
установения ред, комплектова с основни агрегати от различни модели или
изменя конструкцията на моторното превозно средство”. Както от акта така и
от наказателното постановление не става ясно за какво нарушение е
санкциониран жалбоподателя - за управление на МПС с изменена
конструкция, като такова в правния мир няма или за това, че същия не е
спазил установения ред и е окомплектовал с основни агрегати от различни
модели или е изменил конструкцията на моторното превозно средство, което
съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя.
В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд (имайки предвид
дива дело) показания дадоха – св.Ц. В. И., св.Ц. К. Ц., св.Б Л.В П. и св.НК З.
Бяха приобщени и писмените доказателства по делото, в т.ч. изисканите
служебно от съда писмени справки, съдържащи се в писмо № 000-
113/18.01.2023г. и писмо № 000 – 181/26.01.2023г. и двете на Сектор ПП към
ОДМВР – Монтана. Съгласно данните за регистрация на т.а. „ФД” с рег. № М
ХХХХ СА, същият е категория N1 с техническа допустима максимална маса
4
3500, с 4 бр. врати, с тип на каросерия – т.а. със странични капаци, и е
собственост по регистрация на лицето Б Л.В П. от гр.Б, кв.Р, област Монтана.
Собственикът по регистрация на процесното мпс – св.Б Л.В П. посочва,
че т.а. „ФД” е внос от Словения и е закупен по начина, по който е изглеждал и
на 02.11.2022г. Става дума за т.нар. „лапи” или пътеки, които са били
налични при закупуването му и при регистрацията на т.а. в Сектор ПП към
ОДМВР – Монтана, и са част от процесния т.а., които могат да се прибират и
удължават, т.а. има и странични капаци, които могат да се свалят и са били
свалени в деня на полицейската проверка. Към 02.11.2022г. въпросните
пътеки били забравени в удължен вариант. Св.П. и св.З са категорични, че не
е изменяна конструкцията на т.а. „ФД”, в т.ч. и от водача М. (син на св.П.).
Според св.Ц. И. и св.Ц. Ц., конструкцията на т.а. е изменена, защото така
както изглеждал, следвало да бъде регистриран като „специален автомобил”.
Тези показания не са убедителни, като се имат предвид показанията на св.П.,
които настоящия съд кредитира.
Като се имат предвид данните за регистрация на т.а. „ФД” с рег. № М
ХХХХ СА, посоченото в АУАН и НП, и съобразяване изискванията на чл.3,
ал.1 и ал.2 от НАРЕДБА № Н-3 от 18.02.2013г. за изменение в конструкцията
на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на
пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на
Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, дадена от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн., ДВ, бр.21 от
1.03.2013г., в сила от 1.03.2013г., но също така и показанията на св.Б Л.В П.,
който макар и баща на жалбоподателя, дава правдиви и обективни показания,
които настоящия съд кредитира, според настоящия съд НЕ Е ДОКАЗАНО ПО
НЕСЪМНЕН НАЧИН изменение конструкцията на т.а. „ФД” с рег. № М
ХХХХ СА, като товарния отсег да е удължен назад и да е пригоден за превоз
на автомобили, защото макар и съгласно данните за регистрация на т.а.,
същия да е т.а. със странични капаци, а не специален автомобил,
отговорността за правилното регистриране на конкретно мпс-во не следва да
се вменява у водача, каквото качество има М.. Видно от показанията на
собственика по регистрация на процесния т.а. – св.Б Л.В П., конструкцията му
не е изменяна, а т.а. така е закупен, чрез т. нар. „лапи” или пътеки, които
5
могат да се удължават, а след това и да се прибират, а това, че този фабричен
елемент от процесното мпс не е отчетено при регистрацията му, според
настоящия съд не следва да се вменява във вина на водача М..
Настоящият съд не споделя доводите на адв.П. за това, че е ограничено
правото на защита на жалбоподателя чрез не конкретизиране мястото на
нарушението, защото приема, че в АУАН и НП мястото на извършване на
нарушението е посочено конкретно, а това, че в АУАН е изписано и “Община
Монтана, на път Граница Румъния - Видин - Монтана - В - Мездра - София -
Благоевград - Кулата - Граница Гърция”, което се дължи на техническото
средство РСОД – таблет, чрез което се съставя АУАН, е внесено допълнение,
което не е довело според този съд до съществено процесуално нарушение. Не
се споделят и другите доводи за налични според адв.П. съществени
нарушения, защото не били посочени местоработата на жалбоподателя и
датата на раждане на свидетеля, подписал акта. Според настоящия съд не е
ограничено правото на защита на жалбоподателя, които в пълнота видно от
данните по делото е реализирал правата си.
Съдът след като анализира всички събрани по делото доказателства -
писмени и гласни, намира, че не са налице несъмнени и безспорни данни и за
това жалбоподателя Л. Н. М. да е автор на нарушение по чл.146, ал.1 от ЗДвП,
санкционирано на основание чл.178, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Съгласно чл.178, ал.1, т.2 от ЗДвП – Наказва се с глоба от 2000 до 7000
лв.: „който, без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от
различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство;
В АУАН и НП е посочено, че на 02.11.2022г., 12:30 часа, по път Е – 79 км
110, пътната отсечка за гр.Монтана, е установено, че М. управлява л.а. „ФД” с
рег. № М ХХХХ СА, който е с изменена конструкция – товарния отсег е
удължен назад и е пригоден за превоз на автомобили. На първо място не е
доказано по несъмнен начин, че конструкцията на процесния т.а. е била
изменена и на второ място, следва да се отбележи, че в рамките на
административно наказателното производство, в т.ч. и в хода на съдебното
следствие не е установено чрез годни и несъмнени доказателства, че автор на
посоченото като нарушение, е жалбоподателя, за да се ангажира
отговорността му по чл.178, ал.1, т.2 от ЗДвП. Последно цитираната
разпоредба не предвижда административно наказателна отговорност за
6
водача на мпс, чиято конструкция е изменена, каквото е качеството на
жалбоподателя, посочено в АУАН и НП. Тежестта на доказване е на
административно наказващия орган, който в случая НЕ Е ДОКАЗАЛ ПО
НЕСЪМНЕН НАЧИН, че е налице нарушение по чл.146, ал.1, респ. чл.178,
ал.1, т.2 от ЗДвП, и че автор на нарушението е жалбоподателя М..
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя Л. Н. М.,
съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв.Б. П. от АК – В,
адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. АНО с придружителното писмо е направил възражение за
прекомерност. Поисканите разноски от адв.П. от АК – В, са в размер на 1200
(хиляда двеста) лева, които НЕ следва да бъдат присъдени, тъй като
настоящия съд установява прекомерност. Като размер поисканите разноски
НЕ са съобразени с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата,
изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.). Предвид изложеното, настоящия съд намира, че
следва да бъде уважено искането за присъждане в полза на жалбоподателя М.
на сумата 500 (петстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение, а в
останалата част до размера от 1200 (хиляда двеста) лева, искането за
разноски, следва да бъде оставено без уважение. Присъдените разноски
следва да бъдат заплатени от ЮЛ – ОДМВР – Монтана.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН (изм.,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 - 0996 - 002334/18.11.2022г.
на Началник Сектор ПП към ОД МВР - Монтана, с което на Л. Н. М. с адрес в
гр.Б, област Монтана, кв.Р, ул.ПМ № ХХ и посочен съдебен адрес в гр.В, чрез
адв.Б. П. от АК – В, е наложено административно наказание - ГЛОБА в
размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл.178, ал.1, т.2 от ЗДвП.
7
ОСЪЖДА ОДМВР - Монтана да заплати на жалбоподателя Л. Н. М.
сумата 500 (петстотин) лева, представляваща направените разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя Л. Н. М., чрез адв.Б.
П. от АК - В за присъждане на сумата 1200 (хиляда двеста) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
8