Р
Е Ш Е
Н И Е № 264
гр. Кюстендил, 12.12.2018 г.
Кюстендилският окръжен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на девети октомври през две хиляди
и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА БРАТАНОВА
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при участие на
секретаря Любка Николова, като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. д.
№247 по описа за
Производството е
образувано по въззивна жалба на Е.Г.Ш.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. З.Г.Г. от САК, със съдебен
адрес:***. Обжалва се Решение №349 от 01.06.2016 г., постановено от Районен съд
- Кюстендил по гр.д. №2360/2013 г. по описа на КнРС. Постановеното предходно
въззивно решение по жалбата - Решение №317/19.12.2016г. по гр.дело №466/2016 г.
на КнОС е отменено с Решение №70/14.06.2018г.
по гр.дело №2741/2017 г. на Върховния касационен съд и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг
състав с дадени задължителни указания.
С оспорвания
първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявеният от въззивницата иск с правно
основание чл.108 от Закона за собствеността - за признаване за установено по
отношение на ответниците: Л.М.А. с ЕГН **********,***, А.В.Г., с ЕГН **********,***,
Ю.В.А., с ЕГН **********,*** и И.С.Б., с ЕГН **********,***, че по силата на
наследствено правоприемство и земеделска реституция, е собственик на нива от
3.000 дка, десета категория, местност „***",
съставляваща имот №***по картата на землището на с.Друмохар
общ. Невестино, при граници (съседи): имот №***
на Община Невестино; имот №*** - овощна градина на И.Б.;
имот №*** на наследниците на А.Т.; имот №***
- овощна градина на И.Б.; имот №***- пасище, мера на
Община Невестино и имот №*** на Община Невестино,
и осъждане на ответниците да й отстъпят собствеността и предадат владението
върху частта от собствения й имот, застъпена от имот №***.
Решението се обжалва
изцяло с доводи за неговата неправилност. Иска се отмяната му и уважаване на
предявения иск с всички произтичащи от това правни последици. Въззивницата оспорва като неправилен извода на районния
съд, че поради неизпълнение на
задължението да се представи удостоверение за наследници на праводателя Георги
Стоилов Таушански е останало недоказано правото й на собственост върху имот №***
по КВС на с. Друмохар, местност „***" с площ от 3
дка.
За необосновано се
приема незачитането от районния съд на представените по делото Решение №412 от
01.06.2010 г. и на КнРС и Решение на АС -Кюстендил №12 от
В срока по чл. 263,
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна -И.С.Б., чрез адв. Д.З., с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Изложените във въззивната
жалба доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт на районната инстанция
не се споделят. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се
разноски. Сочи се, че при липса на проведено доказване на твърдяното от ищцата
придобивно основание, районният съд правилно е приел, че липсва първата от
кумулативните предпоставки на чл.108 ЗС и е отхвърлил предявения иск. За
правилен се приема изводът на районния съд, че претенцията за ревандикация на
реална част, би се явила неоснователна, поради факта, че в хода на делото са
настъпили изменения в КВС, в резултат на които застъпването между имот №***и
имот №*** е преодоляно. Посочва се и, че този факт, като съществен
за спора, на осн. чл.235 ГПК, съдът е длъжен да съобрази. Твърди се, че в
процеса безспорно е доказано, че ответникът владее имота на валидно основание,
тъй като спорната част от процесния недвижим имот е негова изключителна
собственост.
Въззивната жалба е
допустима, доколкото същата е подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество, съдът намира жалбата за основателна поради следното:
Първоначално, с
решение №05004/15.03.1993г., ПК-с.Невестино е признала правото на собственост
на наследниците на Г.Т.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху
нива в местността “Прека нива” с площ 3.000 дка в землището на с.Друмохар, като
е постановила възстановяването им, без да
индивидуализира имотите с номер и граници /съседи/ . Не е налице спор,
че въззивницата е законен наследник на Г.Т., негова низходяща от първа степен.Освен
нея, наследници на посочения наследодател са и
дъщерите Ц. И.и Д.К..
С решение
№05999/08.10.2010г., ОСЗ - с. Невестино е възстановила на наследниците на Г.Т.
правото на собственост върху нива от 3.073 дка, шеста категория, находяща се в
местността “***”, в землището на с. Друмохар, представляваща имот
№012146 по картата на землището, при граници /съседи/: имот №***-
на Община Невестино и имот №*** - нива на насл. на С.А.
М. , който имот е отразен на скица
№Ф13581/08.10.2010г. ,представляваща неразделна част от решението.
В производство по
адм.д.№4812/2010г. по описа на РС-Кюстендил, образувано по жалба на Е.Ш., с
влязло в сила на 14.01.2013г. съдебно решение, скица №Ф13581/08.10.2010г. на
имот №012146 в землището на с. Друмохар, община Невестино, представляваща
неразделна част от решение №05999/08.10.2010г. на Общинска служба по земеделие - с. Невестино,
е отменена.
Във връзка с
постановеното решение на съда, административният орган– Общинска служба по
земеделие гр.Кюстендил, е издал ново решение, а именно решение
№05999/24.04.2013г., с което е възстановено правото на собственост на
наследниците на Г.С.Т.в съществуващи (възстановими) стари реални граници, на
следния имот: нива от 3.000 дка, десета категория, местност „Прека нива“, имот
№***, по картата на землището, при граници (съседи): имот №***
– на Община Невестино, имот №*** – овощна градина на И.Б.;
имот №*** - на насл.на А.Т.; имот №***
– овощна градина на И.Б.; имот №*** – пасище, мера на
Община Невестино и имот №*** - на Община
Невестино . ОСЗ е изготвила скица с №Ф13901/29.05.2013г., на която е изчертан
имота с площ от 3.000 дка / л.20 от първоинстанционното дело/.
Правото на
собственост върху имот с площ от 3.000 дка в м.„Скилското“ в землището на
с.Друмохар общ.Невестино,с №012151, при съседи: имоти с №№012150, 012118,
012119, 012144, 012127, 012152 и 012146, е възстановен на наследниците на А.М.Т.
С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот с №91, том I, дело №48/2013г. по описа на нотариус Н.М. с
рег.№566 на Регистъра на НК, Б.А.и В.А. продали на въззиваемия И.Б. собствения
си поземлен имот – овощна градина в местността „Скилското“ в землището на
с.Друмохар, съставляваща имот №012151, с площ от 2.998 дка. При съставянето на
акта е представено решение №05035/02.03.2011г. и скица №Ф13876/06.02.2013г. на
ОСЗ – Кюстендил
В хода на
първоинстанционното производство В.В.А., срещу когото първоначално е насочен
искът, е починал, при което като страни са били конституирани неговите правоприемници – Л.М.А.с ЕГН **********
, А.В.Г. с ЕГН ********** и Ю.В.А. с ЕГН ********** .В хода на същото
производство е починала и прехвърлителката по цитираната сделка Б.А.А.,
чиито наследници са конституираните в
производството ответници Л.А. А.Г. и Ю.А., първата от които е починала на
12.10.2017г.(срвн.приложената в касационното производство справка по реда на
Наредба №14/18.11.2009г.).Същата е оставила за свои законни наследници
низходящи от първа степен А.Г. и Ю.А., които са въззиваеми в настоящото
производство,респ.другият въззиваем е купувачът по обективираната в нот.акт с
№91, том I, дело №48/2013г сделка И.Б..
Съгласно
задължителните указания, дадени с Решение №70/ 14.06.2018г. по гр.дело №2741/2017г.на ІІ ГО на ВКС, в
настоящото производство е изготвена съдебно-техническа експертиза, като видно
от заключение №6948/28.09.2018г.на в.л.Б.Г., картата на възстановената
собственост на землището на с. Друмохар Община с. Невестино е с прекратена
дейност и е одобрена кадастрална карта с кадастрален регистър, което е станало
на основание заповед № Р Д-18-1404/01.08.2018 год. на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър при условията на член 49 ал.1 от Закона за кадастъра и
имотния регистър. На скица № 1 към заключението процесният имот ***е
изчертан с повдигнати червени щрихи.
Освен това на същата скица с оранжев цвят е повдигната площта от 670 кв.м.,
която е била приобщена от имот 012151 и е била включена в обема на имот 012146.
Това е станало, когато са били идентифицирани / разпознати / границите на имот
012146 по адм.дело №4812/2010 год. на Районен съд Кюстендил. От налагането на
приложената скица № 1 със скиците, намиращи се на стр.155,225 и 226 от
гражданско дело №2360/2013 год. на Районен съд Кюстендил и приложено към
настоящето дело става възможно да се направи следния извод:Междувременно
настъпила промяна на имот 012146 по КВС / кадастралната карта / на с. Друмохар
няма , като са запазени неговите граници и площ от 3 000 кв.м.
На скица №
15-675345/20.09.2018 год., същата е приложена към заключението, имот 012146 е отразен по кадастралната карта
на с. Друмохар Община с. Невестино.
След като се
съпостави цитираната скица на имот 23827.12.146 по кадастралната карта на с.
Друмохар с приложената скица № 1 и другите цитирани скици по гражданско дело №
2360/2013 год. на Районен съд Кюстендил може да се направи обобщаващият
извод:Промяна в границите и площта на имот 23827.12.146 по кадастралната карта
на с. Друмохар няма (респ.с незначителна разлика до 2 кв.м, което е в рамките
на допустимата точност). Въпросната площ от 670 кв.м. е била разпределена,
както следва:От имот *** - 255 кв.м, а от
имот *** (обособен от имот 012144) - 415 кв.м.Същите са оцветени
в оранжев цвят на скица №1 към цитираното заключение.
Същевременно, в
сделката,обективирана по нотариален акт нот.акт с №***,
том ***, дело №***/***г.с
прехвърлител- наследодатели на въззиваемите и с
приобретател И. Б., правото на собственост се прехвърля досежно един от имотите
– 012151.Другият имот- имот ***, е възстановен на
наследодател на въззиваемите А.М.Т. (срвн.заключение №21859 на в.л.Б.Г.,прието
в първонстанционното производство/л.150 и сл.от гр.дело №2360/13г.на КнРС, в
което са посочени като самостоятелни такива/) - и е описан като съседен и в
предварителния договор от 01.10.2012г.- преди сключване на окончателната сделка
за покупко-продажба, респ.този имот не е бил обект на продажбата.
За имота в м.„***
с №***. Б.А.А. и В.В.А., като наследници на А.Т., на
01.10.2012г. са сключили визирания предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот. Имотът е описан като такъв с №012151, в землището на с.Друмохар,
м.„***“, с площ от 2.998 дка, представляващ овощна градина, при
съседи: имоти с №№***, ***
***, ***, ***,
*** и *** Купувач по договора
, както се посочи, е отв.И.С.Б.. В договора е посочено, че продавачите предават
владението на купувача в деня на сключване на предварителния договор, с правото
да го ползва, подобрява, владее и управлява. Страните се договорили да сключат
окончателен договор в 1-годишен срок от сключване на предварителния договор
-срвн.л.103 от делото на КнРС.
От гласни
доказателства в първоинстанционното производство се установява, че през есента
на 2012г. И.Б., с помощта на Васил А. и на други лица, предприел действия по засаждане
на имота с череши. Били засадени множество дръвчета.
На 22.02.2013г.
страните по предварителния договор сключили окончателен, оформен в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот с №91, том I, дело №48/2013г. по описа на нотариус Н.М.с
рег.№566 на Регистъра на НК. С последния Б.А.и В.А. продали на И.Б. собствения
си поземлен имот – овощна градина в местността „Скилското“ в землището на
с.Друмохар, съставляваща имот №*** с площ от 2.998 дка.
Същият имот по нотариалния акт има конфигурация, отразена на скица – л.105 от
делото, при което е видно, че и спорната площ от имота под №144 попада в обема
на имота по сделката.
По делото е прието
заключение с вх.№21859/09.11.2015г. на в.л.инж.Б.Г. (л.150-154), според което
при отлагане на място на границите на имот с №012146 и в частност - на
източната такава, около 670 кв.м. от същия се оказват засадени с черешови
дървета – 19 броя, на възраст около 4 години, намиращи се в много добро
физиологично състояние, чиято стойност е общо 623 лв.Тези данни кореспондират и
с гласните доказателства за момента на засаждане на овощните дървета. В
допълнително заключение с вх.№ 6618/21.03.2016г. на с.в.л, стойността , на
овощните дървета само откъм имот с №012151 е определена на възлизаща на
стойност от 198.00 лева.
При горната фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Искът за собственост по чл. 108 ЗС
/ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца.
Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане
да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния
имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота.
Съгл.Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2014 г., ОСГК, За да бъде решен
предявеният с иска по чл. 108 ЗС
гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в
диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на
силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от
04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1 от
Ако
в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост
върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на
собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с
установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с
осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния
имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл. 108 ЗС
не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът
ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи, че
ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не
владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на
собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае
с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен
диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита-за предаване на
владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по
въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде
пререшаван в бъдещ процес между същите страни.
Независимо от диспозитива на
съдебното решение, обаче, силата на пресъдено нещо на това решение ще се
формира относно предмета на делото, който в случая с иска по чл. 108 ЗС е
твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание.
При
установяване елементите от фактическия състав на чл. 108 ЗС за успешното провеждане на ревандикационния
иск като средство за защита правото на собственост, произнасянето следва да е в
рамките на предявения иск и за претендирания имот, вкл. с актуалните му
характеристики.
При липса на спор досежно качеството
на ищцата като правоимащо лице по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ
- наследник на бившия собственик Г.С.Т.и наличие на завършена реституционна
процедура досежно имот №012146 по картата на землището на с.Друмохар общ. Невестино
следва да се приеме, че е налице първата предпоставка на ревандикационния иск.
В съдебната практика е безспорно, (срвн.в тази насока Р № 1711/2000 г. по гр.д. № 293/2000 г. на IV г.о)
че искът по чл. 108 ЗС е действие на
обикновено управление, а не акт на разпореждане с имота, поради което може да
се предяви от отделен съсобственик за целия имот.
По делото е безспорно, че ответникът
И.Б. ползва изцяло процесната спорна площ от имота. доколкото същият приема, че
при закупуването на имот 012151 е придобил имот в границите по приложената
скица л.105 от първоинстанционното дело– т.е.,вкл.принадлежащите към имот №***части, отразени на
скицата към приетото в това производство
заключение на в.л.Б.Г..Предвид изложеното , спрямо него и следва да бъде
уважен ревандикационния иск – тъй като същият не установява основание, на което
упражнява фактическата власт върху имот, който принадлежи на наследници на Г.Т.,
сред които е и ищцата, с оглед актуалното положение - картата на възстановената собственост на
землището на с. Друмохар Община с. Невестино е с прекратена дейност и е
одобрена кадастрална карта с кадастрален регистър, което е станало на основание
заповед № Р Д-18-1404/01.08.2018 год. на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър , който факт е съществен за
спора и на основание чл.235 ал.3 от ГПК съдът е длъжен да го съобрази
По отношение на ответниците А.Г. и Ю.А.
ищцата не доказа да владеят спорната част от имота, предвид което спрямо същите
претенцията за отстъпване на собствеността и предаване на владението ще бъде
отхвърлена.
На следващо място- в
константната съдебна практика - Постановление
№ 6/27.12.1974 г. на Пленума на ВС - р. III, решение № 306/26.03.2012
г. по гр. д. № 87/2011 г. на ВКС, II-ро г. о. и др., е изяснено, че
правно основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1
ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни сделки като продажбата,
замяната, дарението, завета, съдебното решение по конститутивен иск, както и
административни актове с вещноправни последици, като обаче е необходимо да е
спазена предписаната от закона форма за действителност.В случая съдът намира,
че е налице добросъвестност на владението в лицето на отв.И.Б., поради което
същият има право на задържане до изплащане на подобренията в имота, възлизащи
на 623лв.- съгласно чл.72 ал.1 и ал.3 от ЗС.Подобренията са извършени след
придобиване на владението по предварителния договор през 2012г., като към този
момент и пространствените предели на
имота, за който е сключена покупко-продажбата с приобретател въззиваемият Б., е
включвала частите, чието предаване на владението се претендира от ищцата в
настоящото производство.
Доколкото с нотариален акт №***, том ***, дело №***/***.е оформен договор, а не се касае за констативен
нотариален акт, то е неприложима
хипотезата на чл.537,ал.2, пр.последно от ГПК и същият не следва да се
отменява, като се вземе предвид обаче, че продажбата на части от чужд имот не
поражда вещнопрехвърлително действие.
Съобразно направените и доказани
разноски на ищцата се дължи сумата от 1101лв.за всички инстанции, съответно с
оглед уважаване на претенцията по чл.72,ал.1 и ал.3 ЗС по компенсация се
дължат разноски и на въззиваемия Б. ,
които за всички инстанции възлизат на 690лв.
Воден от изложеното, Кюстендилският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №349 от 01.06.2016 г., постановено по
гр.дело №2360/2013г. на Районен съд -
Кюстендил , и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.В.Г., с ЕГН **********,***, Ю.В.А.,
с ЕГН **********,***, и И.С.Б., с
ЕГН **********,***, че Е.Г.Ш., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***,по силата на наследствено правоприемство от Г.С.Т. и
земеделска реституция, е собственик на 1/3 ид. част от реални части от поземлен
имот с идентификатор №*** по кадастралната
карта на землището на с.Друмохар общ. Невестино, одобрена със заповед
№РД-18-1404/01.08.2018г.на АГКК, индивидуализирани на приподписаната от съда
скица към заключение №6948/28.09.2018г.на в.л.Б.Г., защриховани с оранжев цвят с
обща площ 670 кв.м, и ОСЪЖДА И.С.Б. (с посочени данни) да й
предаде владението на така описаните реални части; като иска по чл.108 от ЗС в
частта относно отстъпване собствеността и предаване на владението по отношение
на А.В.Г. и Ю.В.А., (двамата с посочени
данни) ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Е.Г.Ш.,(с посочени данни) да заплати на
И.С.Б. (с посочени данни) сумата 623лв.
(шестстотин двадесет и три лева), представляваща увеличената стойност на
процесния имот в резултат на извършени от ответника И.С.Б. подобрения в
гореописаната реална част от имот с идентификатор №***
по картата на землището на с.Друмохар - засаждане
на 19 броя овощни дървета, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
10.02.2015г. ; като до заплащане на подобренията ПРИЗНАВА ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ на
същата реална част от имота на основание чл. 72, ал. 3
ЗС в полза на И.С.Б..
ОСЪЖДА И.С.Б. (с посочени данни) да заплати
на Е.Г.Ш.,(с
посочени данни) сумата 1101лв.(хиляда сто и един лева ),представляваща разноски за всички инстанции.
ОСЪЖДА Е.Г.Ш.,(с посочени данни) да заплати на
И.С.Б. (с посочени данни) сумата
690лв.(шестстотин и деветдесет лева)
разноски за всички инстанции.
Решението
на КнОС може да се обжалва с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му
,пред Върховния касационен съд.
Председател:
Членове:1.
2.