Решение
гр. София, 25.10.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска
колегия, І-18 състав, в публично заседание на дванадесети октомври през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА
ФИЛИПОВА
при секретаря И. Апостолова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12 172 по описа за 2016 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата М.М.В.
твърди, че на 03.04.2016 г. заедно със съпруга й П.А.П.(гражданин наГ.със статут
на постоянно пребиваващ в България чужденец), и с децата й А.И.И.и Д.П.П.,
следвало от аерогара София да заминат за гр. Аликанте, Испания, на планирана за
периода от 03.04.2016 г. до 09.04.2016 г. почивка. Ищцата поддържа, че по време
на регистрацията на багажа въпреки, че П.П.предоставил лична карта на постоянно
пребиваващ чужденец с ЕГН, преведен и легализиран акт за граждански брак, както
и своя паспорт, служители на „Л.С.“ ЕАД не го допуснали до самолета, тъй като
щял да бъде върнат от Испания, а летището - глобено. Забавянето около
установяването на горните обстоятелства и неправомерното
задържане на паспортите на пътниците е препятствало ищцата и децата й да се
регистрират своевременно, поради което изпускайки
полета не могли да отидат на почивка. Случилото се провокирало негативни
емоции в нея, изразяващи се в гняв, възмущение и безсъние. Тя станала
раздразнителна и нервна, спряла да контактува с близки, затруднена станала
ежедневната й работа. Твърди, че с поведението си служителите на „Л.С.“ ЕАД нарушили
правото й на свободното предвижване на територията на ЕС и с оглед посочените
по-горе неимуществени вреди, предявява иск за обезщетение в размер на 26 000
лв., (част от обща сума в размер на 100 000 лв.), ведно със законната лихва от
03.04.2016 г. – датата на събитието, до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът „Л.С.“
ЕАД оспорва исковете. Твърди, че по отношение на съпруга на ищцата, служителите
в съответствие с длъжностната си характеристика, са се съобразили със системата
„Timatic“ и Указ № 1161/2009 на Кралство Испания, изискващи за този пътник
шенгенска входна виза. Това обаче не възпрепятствало ищцата и децата й да се
качат на самолета, доколкото те вече имали предварително направена електронна
регистрация и са били поканени от
служителите да го направят. Оспорва твърдението, че поведението на персонала е
ограничило свободното придвижване на ищцата в ЕС. Претендира разноски.
Съдът, като
обсъди наведените доводи и прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор,
че ищцата М.М.В. и съпругът й П.А.П.организирали задгранично пътуване съвместно
с двете си деца до Аликанте, Испания, като датата на излитане била 3.04.2016
г., а планираната дата на връщане – 10.04.2016 г., видно от представени билети
за авиокомпания „УизЕър“ – л. 34 и сл. Представени са паспорти на децата А.И.И.–
роден на *** г. и Д.П.П., роден на *** г.
По делото е
депозиран документ (със срок на валидност до 11.04.2020 г.), съставляващ
разрешение за пребиваване за П.П., в който е отбелязано, че лицето се ползва
със статут „постоянно пребиваване“, но в картата липсва отбелязване, че той се
ползва и със статут „член-семейство“. За сравнение от ответника е представен
примерен образец на л. 135, с вписване на такова обстоятелство.
Разпитаната
св. А.В.Р.-Д.разказва, че нейното семейство и семейството на М. планирали
заедно за пролетната ваканция пътуване от София до Аликанте, а после до
Гранада, Ламбра и Марбея. Дамата, която „чекирала“ багажа на М., разгледала
документите им и малко след това, взимайки паспортите им изчезнала, като отишла
в съседна стая, без да даде обяснение какво се случва. Свидетелката сочи, че
служителката държала няколко документа (л. 144), включително червени паспорти,
но не може да каже дали това са били документите на М. и предполага, че не би трябвало да са на друг. М. сама тръгнала да
търси служителя, който взел паспортите им. При по-настъпателно отношение (тъй
като времето притискало групата с оглед предстоящи други проверки), дамата
обяснила, че нямат право да пътуват, тъй като съпругът на М. се нуждае от виза.
М., която била склонна да остави съпруга си и да пътува, попитала дали могат да
пуснат багажа й и нея с децата, тъй като тя имала съгласие от бащата на едното дете да пътува, но дамата казала,
че трябва да попита, като продължила да търси отговор без да дава обяснение.
Свидетелката Д.и семейството й влезнали последни, а М. все още ги държали и не
се знаело какво ще случи с тях, тъй като въпросният господин, от който зависело
решението, не си вдигал телефона. М. просто молела да й пуснат багажа и дадат
обяснения защо ги държат, но служителите се държали хаотично, едва след половин
час им казали, че проблема е във визата. Свидетелката сочи, че служителите се
отнесли пренебрежително към това, че М. ги помолила да пуснат нейните документи
за да може тя да замине с децата, като в крайна сметка тя не излетяла. Св. Д.изтъква,
че не й е известно служителите да са канили М. и децата да се качат на
самолета, тъй като семейството на
свидетелката тръгнало към следващите
проверки. Когато Д.пристигнала в Испания тя се обадила на М. по телефона, която
й казала, че не са й върнали документите, а тя си ги взема сама от едно гише,
където били оставени след затваряне на „чек-ина“. Посочено е, че малкото дете
на М. се разплакало, защото разбрало, че нещо не е наред. Свидетелката разказва
още, че семейството на К.Б.(псевдоним на съпруга на М.) нямало проблеми с
пътувания преди това до Чехия, Прага, Гърция.
Няма спор и
от представено допълнително споразумение от 1.11.2016 г. към трудов договор се
установява, че Д.И.Д.е служител при работодателя „Л.С.“ ЕАД в Дирекция „Наземно
обслужване“, Отдел „Обслужване на пътници“, Сектор „Трафик пътници“. Същото се
установява и по отношение на М.Д.Д..
Разпитана като
свидетел Д.И.Д.сочи, че е служител на „Летище София“, а от 9 години е на
позицията при чекиране на багаж. Тя разказва, че си спомня случая с М.В.. При
проверка на документите на съпруга й, свидетелката Д.установила, че той няма
виза, съответно спесимен, с който трябва да разполага, за да има достъп до
Кралство Испания. Тя извършила проверка в международната електронна система
„Тиматик“, в която са заложени всички паспортно-визови ограничения, и там също
установила, че в случая ганайският гражданин трябва да има виза. Това било
описано изрично и в документи от посолствата, с които служителите на аерогарата
работели. Служителите решили да извършат допълнителна проверка, като звънели на
граничните власти в Кралство Испания, но не успели да се свържат. Ръководителя на
отдела успял да осъществи връзка с граничните власти в Испания и от там
категорично отказали такъв гражданин да бъде допуснат до полет. Свидетелката
твърди, че върнала документите на М. и децата, тъй като нямала основание да ги
задържа и те били изрядни. Никой не забранявал на М. да се качва на самолета,
но тя през цялото време седяла до съпруга си, докато изчаквали да се установи
дали ще бъде допуснат да пътува. М. останала с П.дори след като й казали, че
може да се отправи към изхода на полета. На свидетелката не й било известно
дали М.В. е имала нотариално-заверена декларация, че може да пътува с детето.
Такава декларация следвало да се представи за пътуване на дете пред Гранична
полиция, но М. не стигнала до там. През цялото време М.В. крещяла и заплашвала,
казвала, че е юрист, че служителите били некомпетентни, нищо не разбирали от
закони, че щяла да ги съди и да ги уволни. Свидетелката е пояснила, че М. Д.е
сменен ръководител и самата Д.е неин
подчинен.
Св. Е.Й.А.,
служител в кантората на ЧСИ Р. М. (сестра на ищцата), разказва, че М. работела
в същата кантора като помощник съдебен изпълнител. С.А.сочи, че М. тръгнала с
голям ентусиазъм за почивката. Когато се
появила в понеделник свидетелката
била много изненадана. М. се разплакала, като казала, че не са ги пуснали на
летището. М. споделила, че тя можела да го преглътне, но децата не можели.
Освен това тя посочила, че била склонна да замине сама с децата. М. видимо не
изглеждала добре, трудно го преживявала, помолила да не я притесняват и да не й
задават много въпроси.
Разпитан е
също св. Н.В.Ц., колега на М.. Той разказва, че от процесните събития М. била
много разстроена, ядосана, ужасена, объркана, не идвала на работа първите дни.
Когато той й се обадил по телефона за да я попита за някои неща във връзка с
работата, тя се разплакала и разказал, че когато синът й Д. се разплакал на
летището и я попитал вярно ли е, че не могат да пътуват защото баща му е черен,
тя не знаел и не била подготвена как да отговори на този въпрос. Тя разказала
на св. Ц. още, че евентуално би заминала без К.Б., но дала паспортите на
служителката, тя отишла нещо да провери и докато се суетят с документите, нито
са й казали да се качва, нито са били в нея паспортите и билетите и всъщност
така е изтекло времето и самолетът е излетял. М. казала, че била склонна да
жертва семейната почивка, но да осигури такава за децата. Свидетелят сочи, че М.
е пътувала до Турция, Сърбия и други европейски (и не само) държави и до сега
не са имали такъв проблем. Свидетелят е описал състоянието на М. след
събитията, като е заявил, че тя станала разсеяна, избухлива, допускала грешки,
изпокарала се със шефа и пр. Понастоящем тя не била преодоляла негативните
усещания, като за последното си пътуване в чужбина предпочела кола.
С оглед
задължението на ответника да представи Кралски указ, по делото е депозирана
Директива 2004/38/ЕО, като в о.з. от 12.10.2017 г. представителя на ответната
страна е заявил, че в указа се съдържа текста на директивата. Ищцовата страна
не е възразила.
Приета е
СПочЕ.
При така
очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът
приема, че е сезиран с иск за обезщетяване на вреди от нарушено право на ищцата за свободно придвижване на територията на държавите членки на ЕС,
осигурено с конституционната норма на чл. 35 от КРБ. В тази връзка релевантни за
спора са само факти, които
установяват нарушение на това субективно право на лицето и доказват претърпените
в резултат на това нарушение неимуществени вреди. Поради казаното извън
предмета на обсъждане следва да се оставят всички въпроси свързани със
законосъобразността на действията на служителите на ответника, довели до
невъзможност на съпруга на ищцата - П.П.,
да напусне територията на РБ. Преценката на настоящият състав следва да се
съсредоточи в установяване на неправомерно поведение на служители на ответното
дружество спрямо ищцата.
Въпреки казаното
по-горе обаче за пълнота на изложението следва да се приеме въз основа на
събраните доказателства, че действително правото на П.П.да напусне територията
на РБ и да осъществи планирания полет е било нарушено. Няма спор, че посоченото
лице има ганайски паспорт, като съгласно чл. 2, ал. 1 Закон за чужденците в РБ
е чужденец. По смисъла на чл. 35, ал. 3 от същия закон, П.П., който има разрешение
за постоянно пребиваване, може да напуска страната без виза. Документът, който е необходим за да се напусне страната е паспорт, съгласно чл.
4 от Закон за влизането, пребиваването и напускането на Република България на
гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани и членовете на
техните семейства. Безспорно в случая П.П.е член на семейството на ищцата,
доколкото се установява, че е сключил брак с нея и попада в категорията на
лицата визирани в § 1, т. 1, б. „а“ от посочения закон. При действието на тези
разпоредби ганайският гражданин е разполагал с правото да напусне територията
на РБ. Изискването да се предостави карта
за пребиваване на член на семейството на гражданин на съюза е свързано само
с хипотезата на ал. 4 от чл. 4 от закона, уреждаща поставянето или не на печат в паспорта. Наличието на такава
карта обаче не обуславя правото на лицето да напуска страната. Изискването на виза
за ганайския гражданин не намира опора в нормативната уредба. Вярно е, че
съществуват правила (напр. чл. 1 и списъка в Приложение І от Регламент 539/01
на Съвета от 15.03.01), според които за граждани наГ.се изисква виза, но тази
хипотеза касае само преминаване на външните
граници на държавите-членки. В случая очевидно не се касае до преминаване
на граница между държава-нечленка на Съюза и държава-членка, поради което
сочената норма от регламента е неприложима.
Необходимо е
да се посочи още, че ответникът се е позовал за действията си на Кралски указ
от 1161/2009, който е транспонирал Директива 2004/38/ЕО. Текстът на посочения
испански нормативен акт не е представен, въпреки дадените указания в тази
насока. От страна на ответника е депозиран частен документ на л. 63-64 (не
съдържащ нито подпис, нито печат), в който са дадени разяснения (макар и неясни
логически) относно режима за преминаване на членове на семейството на гражданин
на РБ. Съдът не намира основание да подложи на обсъждане посоченото изявление,
тъй като няма никакви данни за неговото авторство, още по-малко за неговата
задължителна сила.
На последно
място трябва да се държи сметка за следното: Директивата по своя характер
съставлява вид нормативен акт, приет от институции на Европейския съюз, като за разлика от регламента (който се
прилага изцяло и директно), директивата определя цели, които да се
постигнат от страните членки в определен срок. Директивите не се прилагат
пряко, а първо трябва да бъдат транспонирани в националните законодателства на
страните членки. В настоящия случай не се установява, че Кралство Испания е
транспонирала Директива 2004/38/ЕО с
ограничения. Напротив, самият ответник като не е представил посочения
Кралски указ е заявил, че същият възпроизвежда текста на Директивата. В чл. 4 и
чл. 5 от същата е регламентирана възможността на членовете (които не са
граждани на ЕС) на семейството на гражданин на държава-членка да влизат и
излизат през границите на държави членки с валиден паспорт. Отнесено към конкретния казус П.П., разполагайки с паспорт
и доказателство, че е сключил граждански брак с български гражданин, е имал
правно призната възможност да осъществи пътуването си до Испания.
Както
по-горе в мотивите обаче бе посочено доколкото искът е предявен от не от името
на П.П., а от името на съпругата му –
М.В., то предмет на разглеждане е нейното право на свободно придвижване.
Настоящият състав приема, че в хода на процеса не се доказа твърдението, че
правото на ищцата да осъществи полет от България до Испания е било възпрепятствано
неправомерно от служители на ответното дружество.
На първо
място съдът приема за недоказано, че документите на ищцата са били взети и
неправомерно задържани от служител на летището. В тази насока са събрани две
групи гласни доказателства. От една страна свидетелите Д.и Ц. са поддържали, че
служителка от „чек-ин“ е взела и задържала паспортите на цялото семейство.
Следва да се отбележи, че св. Д.не е била категорична в своите показания, тъй
като е посочила, че е видяла служителката да държи няколко документа (л. 144),
включително червени паспорти, но не може да каже дали това са били документите
на М. и предполага, че не би трябвало
да са на друг. Освен това тя е възпроизвела в показанията си, съобщеното й от ищцата обстоятелство, че
документите били оставени на едно гише след затварянето на „чек-ина“. Как точно
са се развили отношенията между служителите на летището и ищцата, св. Д.не може
да установи, тъй като тя е преминала
през „чек-ин“ и се е качила на борда на самолета. Казаното по-горе относно
опосредяването при възприемането на информация се отнася и до показанията на
св. Ц., който е посочил, че ищцата му
споделила, че тя евентуално би заминала без К.Б., но дала паспортите на
служителка, която отишла нещо да провери и докато се суетяла с документите,
самолетът е излетял. От друга страна св. Д.(служител на „чек-ин“ контрола) е
заявила, че след като установила изрядност на документите на ищцата и децата, е
върнала същите поради липса на основание да ги задържа. Вярно е, че тези
показания са дадени от служител на летището, който от една страна се намира в
трудови правоотношения с ответника, от друга страна би компрометирал изпълнение
на собствените си задължения ако заяви, че е задържал паспортите на ищцата и
децата й. В същото време обаче, показанията на св. Д.са дадени при разясняване
на наказателната отговорност по чл. 290 НК, същите са последователни, прецизни,
непротиворечиви и житейски достоверни. Ето защо съдът възприема тези показания
и намира, че в случая документите на ищцата са били надлежно върнати, като по
този начин тя е можела да предприеме по отношение на себе си и децата си съответни
действия по продължаване на граничния контрол и качване на борда. Личното й
правото да се придвижва не е било ограничено по никакъв начин от служителите на
ответника, още по-малко неправомерно.
Настоящият
състав приема, че заявеното в настоящия процес становище на ищцата, че заради
децата си тя възнамерявала да осъществи пътуването и без съпруга си П.П., не се
ползва с достоверност. От данните по
делото е видно, че и двете деца на ищцата – А. и Д., към момента на полета са
били под 14 годишна възраст. За да могат да преминат през границата на страната
само с единия си родител (ищцата М.В.), е било необходимо нотариално заверено
съгласие от другият родител. Св. Д.е посочила, че за едно от децата е имало такова
съгласие, макар и да не е посочено, за кое от двете. Би могло да се предположи,
че се касае до детето А. И, доколкото няма данни същото да е син на П.П., който
е възнамерявал да пътува заедно с децата, и е логично да не е подготвял такъв
документ за сина си Д.. Нито се твърди, нито се представят доказателства, че П.Прембех
е удостоверявал в съответната нотариална форма предварителното си съгласие
синът му Д. Прембех да пътува на 3.04.2016 г. за Испания само със своята майка.
Ето защо се налага извода, че направеното от ищцата изявление, че искала да
пътува без съпруга си само с децата си, не кореспондира с реалната й възможност
да стори това, тъй като не е разполагала с необходимите за целта документи по
отношение на детето Д. Прембех.
При
съобразяване на всички данни по делото съдът приема, че формално правото на
ищцата да осъществи пътуване сама не е било накърнено. Тя сама се е отказала от
тази възможност, тъй като (както се установява от данните по делото) почивката
е била планирана като семейна и именно като такава ищцата е искала да бъде
изпълнена. Фактът, че е осуетена семейната почивка обаче не води непременно до
извода, че е ограничено личното право на ищцата за свободно придвижване в
рамките на ЕС. Ищцата не разполага с правна възможност от свое име да предявява за защита правата на децата си и своя съпруг.
Предвид
всички изложени аргументи по-горе следва да се приеме, че ищцата не установи
твърденията си, че служители на ответното дружество неправомерно са задържали
нейните документи, като така са осуетили възможността й да извърши планиран
полет, респ. почивка в Испания, и с това са накърнили правото й на свободно
придвижване, регламентирано от чл. 35 КРБ. Поради казаното искът за присъждане
на обезщетение от ответника не следва да се уважава, тъй като не се доказа
наличие на виновно и противоправно поведение на негови служители, с което да е ограничено правото на ищцата да
преминава границите на РБ и в резултат, на което ищцата да е претърпяла
неимуществени вреди.
При този
изход на спора на ищцата не се следват разноски, а на ответника следва да се
присъдят разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 150 лв.
Воден от
горните мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от М.М.В., ЕГН **********,
предявен срещу „Л.С.“ ЕАД, ЕИК*********, за заплащане на сумата от 26 000
лв. (част от обща сума на стойност 100 000 лв.), съставляваща обезщетение
на неимуществени вреди от нарушено право на придвижване, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА М.М.В.
да заплати на „Л.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 150 лв. като разноски.
Решението
може да се обжалва пред САС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: