Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
15.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №9070/2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.Г.М., с която е предявен срещу ДЗИ - О.З.АД иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 80000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 04.12.2017 г., причинено от
водач, гражданската отговорност на когото е застрахована при ответника.
Претендира законната лихва от 21.06.2018 г. (датата на уведомяване на
застрахователя) и разноските.
Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП, настъпило на 04.12.2017
г., в резултат на което е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания. За
установяване на авторството на деликта и причинените на ищеца съставомерни
последици има влязло в сила решение на наказателния съд.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
настъпване на твърдяните вреди и причинната им връзка с произшествието,
позовава се на съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди:
С решение от 21.07.2020 г. по НАХД №469/2019
г. на РС – Добрич, С.Г.С.е признат за виновен в това, че на 04.12.2017 г. в гр. Добрич, на кръстовището на ул. Христо
Ботев и бул. Русия, при управление на лек автомобил „Нисан”, с рег. № *****, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.50, ал.1 ЗДвП и чл.102 ППЗДвП – не пропуснал пътно превозно
средство, което се движи по път с предимство, с което причинил на Д.Г.М., водач
на лек автомобил „Опел“, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
дясно колянно капаче, което е довело до затруднение на движението на десния
крак за срок от 3-4 месеца.
Съгласно чл.
300 ГПК влязлото в сила решение на наказателния съд е задължително за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Поради това, настоящият състав е обвързан от приетото
от наказателния съд, във връзка с настъпването на увреждането, механизма, по
който се е осъществило, неговото авторство и причинените съставомерни
последици.
От представените медицински документи и заключението
на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на
произшествието ищецът е получил следните увреждания: открито многофрагментарно счупване на дясното колянно капаче. Тази увреда се среща често при водачи на
автомобили, претърпели ПТП и се дължи на внезапно придвижване (плъзгане) на
седалището на водача в предна посока и нанесен удар на коляното в твърдите тъпи
и ръбести предмети, от които е изградено арматурното табло на автомобила. Пострадалият е претърпялa болки и страдания с голям интензитет непосредствено след
произшествието за 30 дни, продлжили с по-нисък интензитет в продължение общо на
4 месеца. Спешна помощ пострадалият е получил в МБАЛ гр. Добрич, на 07.12.2017
г. е бил оперирал – извършено му е открито наместване на счупеното колянно
капаче и стабилизиране с вътрешна фиксация. Изписан е от болницата след
9-дневен престой, лечението е продължило в домашни условия. През първите три
месеца пострадалият се е придвижвал с петерици, без възможност да свива
коляното. След този период е започнал провеждане на рехабилитация. В периода от
17.04.2018 г. – 20.04.2018 г. ищецът отново е постъпил в билница и му е
проведена втора операция за отстраняване на металната остеозинтеза, а след
изписването е провел кратка рехабилитация. Общо лечебният и оздравителен период
при пострадалия е приключил за срок от 4 месеца. Счупеното колянно капаче вече
е зараснало окончателно, а движенията на дясната колянна става са възстановени,
с изключение на известни затруднения при качване на стълби и клякане, които в
съдебно заседание вещото лице коментира, че сгъването на коляното ще бъде
постепенно възстановено с рехабилитация.
От показанията на свидетеля С.М.,
чичо на ищеца, се установява, че след катастрофата ищецът е бил продължително
време на легло и се е нуждаел от помощта на близки за обслужване в ежедневието
си. Изпитва затруднение в работата си като фризьор, тъй като след час или два
кракът му се уморява. Изпитва страх да пътува с автомобил.
По изложените съображения съдът
намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между
деянието и вредите. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Нисан”, с рег. № *****, което наказателният
съд е приел за противоправно. От решението на наказателния съд, представените
медицински документи, заключението на съдебно-медицинската експертиза и
показанията на свидетелката П.се установява причинната връзка между получените
от пострадалия травматични увреждания и произшествието. Поради това следва да
се приеме, че е налице деликт, извършен от водача С.Г.С.при управление на лек автомобил „Нисан”, с рег. № *****.
Установява се по делото от
справката от Гаранционен фонд, че е налице полица по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между ответника и делинквента, сключена на 05.06.2017
г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на
което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети
лица.
По изложените съображения в полза
на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на
болката; период на възстановяване; необходимостта от чужда помощ; създадените
на пострадалия неудобства, изразяващи се в ограничение на физическото
натоварване и необходимост от приемане на медикаменти при проявяване на болка. Ищецът
е получил счупване на коляното, бил е обездвижен в продължение на три месеца, претърпял
е две операции, провел е рехабилитации след всяка от операциите, а докато е
траело възстановяването е имал затруднения да се движи и е ползвал чужда помощ.
Болките са били интензивни в първите 30 дни след произшествието. Счупването е
зараснало, но с остатъчен дефицит, който се очаква да се преодолее чрез
рехабилитация. При съобразяване на посочените критерии съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 35000 лв. Размерът на обезщетението
основно е повлиян в най-висока степен от продължителния период на лечение и
продължителното обездвижване и претърпените две операции. В същото време следва
да се има предвид, че към момента ищецът е възстановен, като остатъчните затруднения
при свиване на крака се очаква успешно да се отшумят след рехабилитация.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване. Съгласно приетата по делото авто-техническа
експертиза, автомобилът, който е управлявал ищеца - „Опел“, модел „Астра“ е
оборудван в завода производител с предпазни колани за всички места. В
конкретния случай лекият автомобил „Опел” се е движел по бул. „Русия” в
средната пътна лента от три с посока от автогарата към кръстовището с ул.
Хр.Ботев, в същото време, автомобилът „Нисан“ се е движил по ул. Христо Ботев и
е приближавал кръстовището от дясно на ляво за посоката на движение на автомобила
„Опел“. Водачът на „Нисан“ е навлязъл в кръстовището, след което е спрял
напречно на платното за движение на бул. Русия, а водачът на автомобила „Опел“
е продължил движението си в средната пътна лента. Реализирало се е ПТП, като
лек автомобил „Опел“ с предната си част челно е ударил лекия автомобил „Нисан“.
При този удар се е реализирало голямо
отрицателно ускорение, което е предизвикало голяма инерционна сила върху
пътниците в автомобила. Тази сила е била насочена по посока на движението на
автомобила. Същата сила е предизвикала движение на тялото на пострадалия водач
напред по посока на движението на автомобила. Съгласно заключението на
съдебно-медицинската експертиза, към момента на настъпване на произшествието
ищецът е пътувал с правилно поставен предпазен колан. Доказателство за това са
липсата на каквито и да са други телесни мекотъканни или костни увреди, които
най-често се срещат при водачи, пътували без предпазен колан. След удара и под
възникналите мощни инерционни сили, седалището на ищеца внезапно се е изместило
от седалката в предна посока, като тялото му е било спряно от предпазния колан,
но свободното движение на тялото до момента на блокирането на предпазния колан
(7-8 см) е било достатъчно коляното на ищеца да получи удар в предното
арматурно табло. Поставеният колан е изиграл своята превантивна роля и е
предпазил ищеца от черепно-мозъчна травма, както и от травми в областта на
гърдите и корема. Съдът кредитира заключенията на авто-техническата и
съдебно-медицинската експертизи и въз основа на отговорите, дадени от вещите
лица, приема, че към момента на произшествието ищецът е управлявал автомобила
си с правилно поставен предпазен колан. Поради това направеното възражение за
съпричиняване е неоснователно и не са налице предпоставките за намаляване на
определеното застрахователно обезщетение.
Върху така определеното
обезщетение ответникът дължи законна лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя
за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода
на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от
доброволна претенция вх. № 94-Н-59/21.06.2018 г., на посочената дата
пострадалият е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и
от този момент ответникът му дължи има изплащане на законната лихва. С оглед
изложеното, лихвата следва да се присъди от посочената дата – 21.06.2018 г.
По
разноските:
На процесуалния представител на ищеца следва да се
присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 1281,88 лв. адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита, съразмерно с уважената
част от иска.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 195,88 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1400 лв. – държавна такса,
както и сумата от 400 лв. разноски по делото.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ДЗИ - О.З.АД, ЕИК:*****, да заплати на Д.Г.М., ЕГН:**********,
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 35000
лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди от произшествие,
осъществено на 04.12.2017 г., заедно със законната
лихва от 21.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата до пълния предявен размер от 80000 лв.
ОСЪЖДА ДЗИ - О.З.АД, ЕИК:*****, да заплати
на Адвокатско дружество „В. и Д.“, БУЛСТАТ:*****, на основание чл.38, ал.2 ЗА,
сумата от 1281,88 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Д.Г.М., ЕГН:**********,
да заплати на ДЗИ - О.З.АД, ЕИК:*****, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 195,88 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА ДЗИ - О.З.АД, ЕИК:*****, да заплати
по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1400 лв. – държавна такса и сумата от 400 лв. – разноски
по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: