Р Е Ш Е Н И Е
№ .......
Гр. В. Търново, 11.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Великотърновския районен съд, първи
състав, в публичното заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Анита Бижева, като разгледа
докладваното от съдията Данаилов гр.д.
№ 667 по описа за
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, чрез пълномощника си адвокат З.Й.Ц. твърди в исковата
си молба, че между Никифор-Веселин Г.В. и „Теленор България" ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл" ЕАД)
са сключени следните договори за предоставяне на услуги: 1.Договор за мобилни
услуги № ********* от 21.03.2013 г. Съгласно договора на клиента е предоставен
мобилен телефонен номер **********; 2.Допълнително споразумение по програма
„Заедно" към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за
лизинг от 21.01.2014 г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер
********** влиза в сила нов абонаментен план, а на клиента е предоставен
мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy
S4 Biack. Предоставянето на устройството е уредено от
страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 1005,33 лв. с вкл. ДДС; 3.Договор за
мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 07.05.2014 г., заедно с
Приложение към Договор за мобилни услуги № ********* от 07.05.2014 г. Съгласно
договора за мобилни услуги на клиента са предоставен мобилен телефонен номер
********** и мобилен телефонен апарат LG Nexus 5.
Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ
е 802,70 лв. с вкл. ДДС. Съгласно Приложението към договора за мобилни услуги
на клиента е предоставен и мобилен телефонен номер **********; 4.Сертификат за
пакетни услуги Globul Combo
+ № ********* от 07.05.2014 г. Съгласно сертификата мобилни номера **********,
**********, ********** се включват в пакет, спрямо който се прилагат процентни
отстъпки от месечните абонаментни такси; 5.Договор за мобилни услуги №
********* от 27.11.2014 г. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен
телефонен номер **********; 6.Сертификат за пакетни услуги Combo
+ № ********* от 27.11.2014 г. Съгласно сертификата мобилни номера **********,
**********, **********, ********** се включват в пакет, спрямо който се
прилагат процентни отстъпки от месечните абонаментни такси. Ответникът не е
изпълнявал точно паричните си задължения спрямо доставчика на услуги,
вследствие на което договорите за процесиите номера **********, **********,
**********, **********, които са били включени в Сертификат за пакетни услуги Combo + № ********* от 27.11.2014 г., са предсрочно
прекратени. След предсрочното им прекратяване насрещната страна е получила
възможност да ползва отново номерата при условие, че заплати просрочените си
задължения и сключи нов договор за мобилни услуги, с който ползването на всеки
един от тях се продължи за срок от двадесет и четири месеца. Гореизложеното е
скрепено между страните с Договор за мобилни услуги от 31.07.2015 г. и
Приложение към него. Съгласно Договора за мобилни услуги за клиента е
продължено ползването на номер **********, а с Приложението към договора е
продължено ползването на номера **********, **********, **********. Към периода
на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от Никифор-Веселин
В. мобилни номера **********, **********, **********, ********** се прилагат
условията на последно сключения между страните Договор за мобилни услуги от
31.07.2015 г. и Приложението към него. Ответникът не е изпълнил свои парични
задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. декември
Изискуемостта на вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България" ЕАД беше депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Велико Търново, въз основа на което беше образувано частно гражданско дело № 3707/2018 г. и беше издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид на изложеното ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 128.54 лв., представляваща общ размер на вземанията му по процесните договори за месечни абонаментни такси и използвани услуги, и сумата 604.60 лв. неустойки за неизпълнение на задължения. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
Ответникът Никифор – Веселин Г.В. оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Релевира възражение за нищожност на неустоечната клауза по чл. 11 от договорите за мобилни услуги, поради нарушаване на добрите нрави и поради неравноправния й характер, поради което смята, че не дължи сумата от 604.60 лв. Оспорва да е налице прекратяване на процесните договори като възразява да са налице предпоставките на закона за това – неизпълнение на задълженията му по тях. По тези съображения моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
По делото липсва спор, а и от представения заверен препис от договор за мобилни услуги от 21.09.2013г. по заявка № ********* се установява, че ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни услуги за телефонен номер ********** по тарифен план с месечна абонамента такса от 19,90 лв. за срок от 12 месеца. Страните са уговорили, че прекратяването на договора през този първоначален срок по вина или инициатива на потребителя, поражда за последния задължение за неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни такси до края на срока на договора. На 21.01.2014г. страните по делото са сключили договор за лизинг, регламентиран от ОУ, с предмет временното и възмездно ползване на мобилен апарат. С подписването на договора ответникът – лизингополучател е декларирал, че е получил лизинговата вещ. От своя страна същият се е задължил да заплати на ищеца – лизингодател обща лизингова цена в размер на 1005.33 лв. с ДДС под формата на лизингови вноски по погасителен план, общо 23 на брой. Според чл. 1 ал. 2 от лизинговия договор ответникът има право да придобие собствеността върху устройството като подпише договор за изкупуването му, след изтичане на срока на лизинга и при заплащане допълнителна сума от 43.71 лв. Съгласно чл. 12 ал. 1 от ОУ към договора за лизинг, при неизпълнение на задължението за плащане по него, лизингодателят може да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг. Според чл. 12 ал. 2 от ОУ месечните вноски и другите плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги сключен от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно договора за лизинг суми.
На 07.05.2014г. по заявка на ответника с № ********* страните са сключили и друг договор за предоставяне на мобилни услуги за телефонен номер ********** по тарифен план „с месечна абонамента такса от 13,99 лв. с ДДС и със първоначален срок на действие от 24 месеца. И с този договор страните са уговорили неустоечна клауза за предсрочното му прекратяване по вина или инициатива на абоната в размер на стандартните месечни абонаменти такси до края на договора. Във връзка с предмета на този договор страните са сключили и договор за лизинг от същата дата, по силата на който ищецът е предоставил за временно и възмездно ползване мобилен апарат срещу задължението на ответника да му заплаща възнаграждение под формата на лизингови вноски /23 на брой/. С подписването на договора за лизинг лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал мобилното устройство. Страните са постигнали и уговорка за изкупуване на лизинговата вещ, изискваща подписване на нарочен договор за изкупуване, след изтичане срока на лизинга и заплащане на сумата от 22, 59 лв. с ДДС. Представен е и договор за мобилни услуги от 21.11.2014г. за номер ********** и сертфикат за мобилни услуги за четири мобилни номера. Представен е и договор за мобилни услуги от 31.07.2015г. По делото са представени три броя фактури с начислените месечни такси и услуги, както и за начислената неустойка.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3707/2018г. по описа на ВТРС в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за сумата от 733,48 лв. /седемстотин тридесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/ - главница, представляваща неплатени парични задължения по Допълнително споразумение № ********* по програма „Заедно” към договор за мобилни/фиксирани услуги от 13.11.2012 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 21.03.2013 г., Допълнително споразумение № ********* по програма „Заедно” към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 21.01.2014 г., Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ********* от 07.05.2014 г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 07.06.2014 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 27.11.2014 г., Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ********* от 27.11.2014 г., за които са издадени фактури с № **********/01.12.2016 г., № **********/01.01.2017 г. и № **********/01.03.2017 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението /03.12.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението. В срока по чл. 414 ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение, като е оспорил дължимостта на посочените в нея суми.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.
Предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането изисква установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. Това предполага установяване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по процесните договори за мобилни услуги, че ищецът е изправна страна по тях т.е. че е осигурил възможност и е предоставил на абоната договорените мобилни услуги респ. ползването на лизинговите вещи, размера на претендираните вземания, а по претенцията за неустойка – уговарянето на неустоечна клауза между страните по договора, настъпване на основанията визирани във фактическия състав на тази клауза, които дават право на мобилния оператор да начислява неустойка в търсения размер.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че между страните са съществували валидни облигационни правоотношения по договор за предоставяне на мобилни услуги от 31.07.2015г. за телефонни номера **********, **********, ********** и **********, регулирани от Общи условия, по който ответникът има качеството абонат и потребител на мобилни услуги по см. на § 1 т.1 и т. 49 от ДР на ЗЕС. Ответникът не оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по тези договори като за исковия период месец декември 2016г. – месец март 2017г. му е предоставял договорените между тях електронни съобщителни услуги по тарифни планове с уговорени месечни такси. Ответникът не оспорва и съответствието на посоченото в приложенията към всяка от фактурите, с данните за използваните от абоната услуги според автоматизираната система на оператора. Ответникът не е оспорил и стойността, на която са фактурирани ползваните от него мобилни услуги, поради което дължимите от него суми за абонаментни такси и услуги за периода месец декември 2016г. – месец март 2017г. са в размер на 128.54 лв. Ответникът, чиято е тежестта на доказване, не твърди и не ангажира доказателства да е платил посочените суми, поради което следва да се приеме, че те са изцяло дължими от него. В съдебно заседание изрично заявява, че не е оспорил дължимостта на тази сума.
На отхвърляне подлежи и претенцията на ищеца по чл. 92 ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на процесните договори за мобилни услуги в общ размер на 604.60 лв. Уговорената във всеки от договорите неустоечна клауза, предвиждаща вземане в полза на мобилния оператор при предсрочното им прекратяване, чийто размер се определя от сбора на оставащите стандартни месечни абонаменти такси от прекратяването до изтичане на уговорения в тях срок, според настоящият състав на ВТРС, е нищожна поради противоречие с добрите нрави в съответствие с чл. 26 ал. 1 пред. 3 ЗЗД. В този смисъл наведеното от ответника възражение се явява основателно.
Съгласно ТР № 1/15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК, на ВКС съдът следи служебно за недействителността на договора поради нарушаване на добрите нрави и без да е релевирано възражение от страната. Неустоечната клауза ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Насрещните престации по процесния договор се характеризират с това, че мобилният оператор се е задължил да предостави на абоната уговорените по вид мобилни услуги срещу задължението на същия да ги заплаща, но само когато такива са предоставени респ. когато е осигурен достъп до съответната мобилна мрежа. При предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и уговорена неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на договора, доставчикът ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя достъп до мрежата си респ. без да предоставя мобилни услуги. Неустоечната клауза при предсрочно прекратяване на договора е уговорена без да са предвидени насрещни права за потребителя. Последният няма никакво право да прекрати дадения договор, без това да влече след себе си заплащане на неустойка. Следователно уговорената неустойка при предсрочно прекратяване на договор излиза извън типичните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, води до значително неравновесие между правата и задълженията на мобилния оператор и абоната, създава условия за неоснователно обогатяване на първия и за нарушаване принципа за справедливост. Нищожността на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави прави безпредметно произнасянето на съда по другото релевирано от ответника възражение за нейната недействителност, поради неравноправния й характер по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Само за пълнота следва да се отбележи и по – изложените вече съображения, че визираните неустоечни клаузи поставят в неравноправно и подчинено положение потребителя на услугата спрямо търговеца - доставчик и доколкото те не са уговорени индивидуално, са нищожни по смисъла на чл. 146 ал. 1 ЗЗП.
Дори обаче клаузите за неустойка да бяха валидни, по делото не се доказа осъществяването на предпоставките, водещи до възникване на това вземане. Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това се изразява типичната за неустойката обезщетителна функция. Понастоящем, за да възникне вземане за неустойка в полза на мобилния оператор следва да са налице кумулативно следните предпоставки – договорно неизпълнение от страна на абоната и прекратяване на договора за мобилни услуги, доколкото размера на неустойката се определя като сбор от месечните абонаментни такси дължими за периода от датата на прекратяване на договора до изтичане на предвидения срок. Основанията за прекратяване на договора за мобилни услуги са регламентирани в приложените по делото Общи условия, като съгласно чл. 19б б. „в” операторът може едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, поради неплащане от страна на потребителя на дължими суми. Прекратяването на договора на визираното основание се подчинява на общите правила на чл. 87 ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в договора е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87 ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесния договор е сключен в писмена форма, изявлението за прекратяването му същото следва да е в такава форма и с него следва да се дава подходящ срок за изпълнение. По делото не са представени доказателства за изпратена от ищеца покана за доброволно плащане. Липсата на надлежно прекратяване на договора препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца, поради прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок.
По тези съображения съдът намира, че по делото не се доказа в полза на ищеца да е възникнало действително вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на процесните договори за мобилни услуги в общ размер на 604.60 лв., поради което исковата претенция с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователна.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищeца сумата от 69.30 лева за разноски по настоящото дело, които разноски са определени съразмерно с уважената част от иска.
На основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 69.30 разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3707/2018г. на ВТРС, които също са определени съразмерно с уважената част от иска.
Така мотивиран, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, че Никифор-Веселин
Г.В., ЕГН **********,***, дължи на кредитора „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Младост”, ж.к. „Младост
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан, предявения иск по чл.415 от ГПК от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА
Никифор-Веселин Г.В., ЕГН **********,***, да заплати
на кредитора „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Районен съдия: