Решение по дело №315/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260112
Дата: 21 декември 2020 г. (в сила от 20 януари 2021 г.)
Съдия: Мария Димова Шолекова
Дело: 20204310200315
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                  град Ловеч,21.12.2020 година

 

                                                                В ИМЕТО НА НАРОДА         

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

 

при секретаря :ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 315 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

          С наказателно постановление № 19-0906-001773/10.02.2020  год.на Н. В.Н., Началник сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, е наложена на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.182,ал.1,т.6 глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на Н.А.Д. ***, ЕГН: **********, за това, че на 10.12.2019 год. в 09:45 часа в гр.Ловеч, на ул.”Хан Кубрат” №2, сградата на КАТ-Ловеч, в качеството на управител на „Н.” ЕООД – собственик на л.а.”Опел Омега” с рег.№** **** **, не предоставя информация за водача управлявал автомобила на 06.04.2019 год. в 16:09 часа в с.Сопот, на ПП І-4 км.24+500, в посока гр.Варна със скорост 114 км/ч, при максимално разрешена за населено място, сигнализирано с пътен знак Д-11 50 км/ч. Превишението от 60 км/ч, след отчетен толеранс от минус 3% е  констатирано с техническо средство ARH CAM S1 с №11743с0, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на законния представител със снимков материал №11743с0/0014223 при предявяването на акта. Г-н Д. е отказал да получи поканата за съставяне на АУАН в негово присъствие и акта е съставен в  отсъствието му, което представлява нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. С НП са отнети на основание Наредба №I-з-2539 на МВР общо 12 контролни точки.

          Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Н.А.Д., който го обжалва в срок и излага, че същото е  незаконосъобразно, тъй като не е ясно срещу кого е издадено – дали против него като физическо лице или в качеството му на управител на „Н.“ЕООД, издадено е за деяние, което не е нарушение на ЗДвП, не е конкретизирано коя от хипотезите на чл.21,ал.1 от ЗДвП се има предвид. Освен това твърди, ме никога не е управлявал процесния автомобил, тъй като същият се е управлявал от бившия собственик на дружеството Юлиян Тричков, като след смъртта му не е виждал автомобила. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП.

          В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за него се явява адв.С.Г., който поддържа жалбата, като счита, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в АУАН, връчен на доверителя му е отразено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и с ръкописен текст от актосъставителя е добавено „във връзка с чл.188, ал.2 от ЗДвП“, както и нарушение на чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, а в НП нарушението е квалифицирано като такова по чл.21,ал.1 от ЗДвП, т.е.налице е несъответствие между посочените за нарушени разпоредби в АУАН и тези, посочени в НП. Сочи, че това несъответствие нарушава правото на защита на доверителя му да разбере какво нарушение му е вменено във вина, за да организира правилно своята защита. Счита, че не е ясно дали НП е издадено срещу управителя на дружеството, който не е предоставил информация за соченото обстоятелство или против търговското дружество като собственик на управлявания л.а. Изтъква, че процесният автомобил винаги е бил управляван от едноличния собственик на капитала на дружеството, който според показанията на св.Мехмедов е починал, както и че има образувано дос.производство за установяване на обстоятелства, свързани с извършено престъпление, по което доверителят му е разпитан като свидетел и което производство е спряно. Излага, че чл.21, ал.1 от ЗДвП в табличен вид съдържа максимално допустими скорости за движение на МПС от различни категории, но нито в акта, нито в НП е посочено този автомобил в коя категория попада. Поради изложеното моли съда да отмени НП и да им присъди направените по делото разноски.

          Ответникът-ОД на МВР-Ловеч,сектор ПП,редовно призован не изпраща представител. В придружително писмо, с което е изпратена жалбата и материалите по преписката е изразено становище за потвърждаване на НП, като е направено възражение относно размера на разноските при уважаване на жалбата.

          От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на свидетелите Т.И., В.Д., С.С. и Д.М., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

          На 10.12.2019 год. бил съставен Акт № 306136 за установяване на административно нарушение от св.Т.И., в присъствието на св.В.Д. и С.С., срещу Н.А.Д., за това, че на 10.12.2019 год. в 09:45 часа в гр.Ловеч, на ул.”Хан Кубрат” №2, сградата на КАТ-Ловеч, в качеството на управител на „Н.” ЕООД – собственик на л.а.”Опел Омега” с рег.№ ** **** **, не предоставя информация за водача управлявал автомобила на 06.04.2019 год. в 16:09 часа в с.Сопот, на ПП І-4 км.24+500, в посока гр.Варна със скорост 114 км/ч, при максимално разрешена за населено място, сигнализирано с пътен знак Д-11 50 км/ч. Превишението от 60 км/ч, след отчетен толеранс от минус 3% е  констатирано с техническо средство ARH CAM S1 с №11743с0, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на законния представител със снимков материал №11743с0/0014223 при предявяването на акта. Г-н Д. е отказал да получи поканата за съставяне на АУАН в негово присъствие и акта е съставен в  отсъствието му, което представлява нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като ръкописно е добавен следния текст: „ във връзка с чл.188, ал.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП – не представя КТ. По съставения акт жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.

          Актосъставителят и свидетелите по акта в с.з.поддържат отразените в акта констатации, като дават обяснения за процедурата по съставяне на АУАН.

          При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че в качеството си на управител на дружеството, което е собственик на процесния л.а. не е предоставил информация за лицето управлявало автомобила на 06.04.2019 г., когато е констатирано нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвПСобственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство”. Съгласно ал.2 „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство”.  

          Спазен е и срока по чл.34 от ЗАНН, тъй като тъй като нарушителят не е бил известен към момента на извършване на нарушението и фиксиране на скоростта. Контролните органи са получили данни за собствеността на автомобила след обработване на информацията от системата за контрол на скоростта, след което по рег.номер на автомобила са установили собственика му. Установено е, че собственик на автомобила е „Н.” ЕООД, а жалбоподателят е управител на дружеството. Към преписката е приложена декларация по чл.188 от ЗДвП/л.8/, попълнена от жалбоподателя в качеството му на управител на дружеството, в която е отразил, че не може да посочи кой е управлявал л.а. с рег. № ** **** ** на 06.04.2019 г. Спазена е процедурата и са изпратени до съответната дирекция на МВР за връчване снимковия материал, декларациия по чл.188 от ЗДвП, както и покана за явяване на нарушителя за съставяне на АУАН. Видно от приложеното копие на покана/л.9/ жалбоподателят Д. е отказал да получи поканата за съставяне на АУАН, който отказ е удостоверен с подписите на двама свидетели, поради което съдът приема, че не е налице нарушение на процедурата по съставяне на акта и същият правилно е съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на жалбоподателя. При квалифициране на нарушението обаче е допуснато противоречие между отразените като нарушени разпоредби в акта и тези в НП. Видно е че в АУАН макар и ръкописно след разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗдвП е добавена и тази на чл.188, ал.2 от ЗДвП/като това дописване присъства в екземпляра връчен на жалбоподателя/, но тази разпоредба не присъства в НП. По този начин действително възниква въпроса дали жалбоподателят е санкциониран в качеството му на водач, извършил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП или в качеството му на управител на дружеството, чиято собственост е процесния л.а., за това, че не е предоставил информация за лицето, което е управлявало автомобила, с който е извършено нарушението превишена скорост.  Този пропуск на наказващия орган при посочване на правната квалификация на нарушението е съществен, тъй като именно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП позволява да се санкционира законния представител на дружеството, ако не посочи на кого е предоставил управлението на МПС, с което е извършено нарушение.

          На следващо място при съставяне на АУАН и издаване на НП е допуснато и друго съществено процесуално нарушение относно датата и мястото на извършване на нарушението. Както в акта, така и в НП е отразено, че жалбоподателят е извършил нарушението на 10.12.2019 г. в гр.Ловеч, на ул.”Хан Кубрат”№2, в сградата на КАТ - Ловеч, което не отговаря на действителността, тъй като жабоподателят не е бил в гр.Ловеч при съставяне на акта. В АУАН изрично е отразено, че акта е съставен в отсъствие на нарушителя, както и че му е връчен на 27.01.2020 г. Относно датата на извършване нарушението, както в акта, така и в НП е отразено, че нарушението е извършено на 10.12.2019 г., а всъщност това е датата на съставяне на акта, но не и на извършване на нарушението. Основателно е и възражението на адв.Г., че не е посочена конкретната хипотеза от изброените в чл.21, ал.1 от ЗДвП според категорията на МПС.

          Поради изложеното съдът приема, че изтъкнатите процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП са съществени и са абсолютно основание за отмяна на обжалваното НП, поради което обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено изцяло.

         При този изход на процеса и съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно е основателна заявената от жалбоподателя претенция за присъждане на направените по делото разноски, но същата следва да бъде уважена в размер от 300 лева, съгласно чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като ответника бъде осъден да му заплати тази сума. Претенцията за разликата до пълния претендиран размер от 350 лева следва да бъде отхвърлена/възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН, изразено в съпроводителното писмо/, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност, касае се за едно нарушение по ЗДвП, по делото са разпитани трима свидетели по почин на съда – актосъставител и свидетели по акта, което е обичайно за този вид дела, като защитата е поискала разпит на един свидетел и е направила искане за писмени доказателства, които са изискани и събрани от съда и е поддържана тезата за незаконосъобразност на НП на процесуална основа, т.е. упълномощеният адвокат е положил обичайните за осъществяване на защитата усилия.

          Водим от гореизложеното и на основание  чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

         

 

                                 Р   Е   Ш   И :

 

          ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0906-001773/10.02.2020 год.на Н. В.Н., Началник сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, с което е наложена на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.182,ал.1,т.6 глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и на основание Наредба  I-з-2539 на МВР са отнети  общо 12 контролни точки на Н.А.Д. ***, ЕГН: **********, за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          ОСЪЖДА ОД на МВР – Ловеч да заплати на Н.А.Д. ***, ЕГН: ********** сумата от 300/триста/лева разноски по делото, като отхвърля претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за разликата до пълния претендиран размер от 350 лева, като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

                              

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :