РЕШЕНИЕ
№ 1945
гр. В., 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110100205 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Г. П. П., ЕГН: **********, с адрес:
В., Н., гр. *, срещу „У. Е. У.“ КФТ , дружество регистрирано в Б., У.; номер на
регистрацията: *, действащо на територията на Република Б. чрез "У. Е. У. Кфт. - клон Б."
КЧТ, ЕИК: *, с адрес и седалище на управление: гр. С., *, район И., ж.к. "зона Л.С.", сграда
И. иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. „б“ от от Регламент (ЕО) № 261/2004 за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за
закъснял с над три часа полет * от летище В., Б. до летище Л. Л., В., изпълнен на 02.08.2021
г, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на исковата молба -
10.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата твърди в исковата молба чрез адв. Г.Д., че е направила резервация за пътуване с
полет номер * на 02.08.2021 г. на въздушния превозвач „У. Е. У.“ с маршрут от летище В.,
Б., до летище Л. Л., В., за което и била издадена бордна карта. Полетът бил осъществен, но
със закъснение от повече от три часа. В резултат на закъснелия полет ищцата е претърпяла
вреди, изразяващи се в сериозно безпокойство и неудобство, както и загуба на време.
Съгласно чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 претендира парично обезщетение в
размер от 400 евро. Твърди, че ответникът "У. Е." не е депозирал отговор на извънсъдебна
претенция нито е заплатил дължимото парично обезщетение. По изложените съображения
моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски .
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „У. Е. У.“ КФТ.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа изразената позиция
1
по спора, чрез писмена молба от процесуалния представител, с която страната сочи, че на
25.02.2022 г. ответникът е платил сумата от 883,34 лв., от която 782,33 лв. главница,
законна лихва за периода 10.01.2022 г. – 25.02.2022 г. в размер от 10,21 лв. и част от
разноските на стойност 90,80 лв., като се претендира неизплатен остатък от адвокатското
възнаграждение в размер на 259,20 лв. от общо сторените ранозкси от 350,00 лв.
В о.с.з. ответникът не се представлява, като е депозирал молба чрез процесуалния си
представител, в която сочи, че на 24.02.2022 г. е платил на ищцата галвницата, съдебни
разноски и законна лихва. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване на пътниците при закъснение
или отмяна на полети.
Елементите от фактическия състав на договорната отговорност за вреди в следствие на
неизпълнение на договор за въздушен превоз на пътници са: вреди (претърпяна загуба и
пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и
са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена
недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и непосредствени
неимуществени вреди); договор; неизпълнение на договора, поради причина, за която
длъжника отговаря, и причинно-следствена връзка между вредите и неизпълнението.
В тежест на ищеца по делото е да докаже, че 1/ наличие на облигационно отношение между
страните по договор за въздушен превоз от В. - Л. с полет номер * на 02.08.2021 г.; 2/
допуснато закъснение от повече от три часа при осъществява не полета. В тежест на
ответника е да докаже изправността си по договора, а именно, че е изпълнил превоза
съгласно договореното (в указаното време и до указаното място) или че е налице причина за
неизпълнението, която изключва отговорността му (форс мажорно обстоятелство или
случайно събитие).
В случая, видно от представените от ищеца и ответника платежни нареждания с молбите по
хода докладвани от съда, а и страните не спорят, че ответникът е заплатил на дата
25.02.2022 г. на ищцата процесната сума от 400,00 евро (782,33 лв.), включително законната
лихва от подаване на исковата молба – 10.01.2022 г. до плащането, в размер на 10,21 лв.
Респективно съдът намира, че изwършеното от ответника плащане съставлява
конклудентно, но недвусмислено признание на ответника за възникнало в негова тежест
задължение за обезщетяване на пътника. Респективно за доказани следва да се считат и
всички правнорелвантни факти включени в предмета на доказване на процесния иск с
правно основание чл. 7, §1, б.„б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, т.е. искът се явява доказан
по основание и размер, както и акцесорният за заплащане на законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба до изплащането ѝ.
2
Доколкото плащането на главницата и законната лихва е настъпило в хода на процеса,
същото следва да се вземе предвид на основание чл. 235, ал.3 от ГПК и искът следва да се
отхвърли, не поради неоснователност и недоказаност, а поради погасяване чрез плащане.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноските сторени от ищеца за заплатена държавна такса в размер на
50,00 лв. и адвокатско възнаграждение от 300,00 лв. Доколкото последното е на минимума
определен по реда на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира за неоснователно направеното от
ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК. Тъй като с молбата по хода
ищецът изрично е признал, че с плащането от 25.02.2022 г. ответникът е погасил и част от
разноските по делото съответни на 90,80 лв. съдът намира, че визираната сума следва да
бъде приспадната от общо дължимите от ответника разноски от 350,00 лв. и така се формира
неизплатен остатък от 259,20 лв., който да се присъди на ищцата с решението по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. П., ЕГН:**********, с адрес: В., Н., гр. * срещу „У. Е. У.“
КФТ, дружество регистрирано в Б., У.; номер на регистрацията: *, действащо на
територията на Република Б. чрез "У. Е. У. Кфт. - клон Б." КЧТ, ЕИК: *, с адрес и седалище
на управление: гр. С., *, район И., ж.к. "зона Л.С.", сграда И. иск с правно основание чл. 7, т.
1, б. „б“ от от Регламент (ЕО) № 261/2004 за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за закъснял с над три часа полет
* от летище В., Б. до летище Л. Л., В., изпълнен на 02.08.2021 г, ведно със законната лихва
върху главницата, от датата на подаване на исковата молба - 10.01.2022 г. до 25.02.2022
г., поради извършено плащане на главницата и законната лихва в хода на процеса, на
основание чл.235, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „У. Е. У.“ КФТ , дружество регистрирано в Б., У.; номер на регистрацията: *,
действащо на територията на Република Б. чрез "У. Е. У. Кфт. - клон Б." КЧТ, ЕИК: *, с
адрес и седалище на управление: гр. С., *, район И., ж.к. "зона Л.С.", сграда И., да
заплати на Г. П. П., ЕГН:**********, с адрес: В., Н., гр. *, сторените от последната
съдебно-деловодни разноски по делото в общ размер на 259,20 лв., на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.:
_
3