№ 25552
гр. София, 30.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110144133 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от адв. К. Б. от САК / в лично качество/ и като пълномощник на
ищеца Б. Н. С., с вх. № 177692/25.08.2022г., за изменение на постановеното решение № 9227
от 15.08.2022г., в частта за разноските. Ищецът излага съображения, че съдът неправилно е
приел, че са налице основания за приложението на нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, като е
освободил ответника от отговорност за разноски и не е присъдил такива в полза на ищеца
/по отношение на заплатената държавна такса/ и на неговия процесуален представител по
отношение на дължимото му се адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ и съдействие в производството, въпреки че е уважил иска.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД заявява
становище по молбата, като я намира неоснователна по изложени съображения. Позовава се
на съдебна практика на ВКС.
Съдът като се запозна със становищата на страните и изложените в тях
аргументи, намира молбата по чл. 248 ГПК за неоснователна:
В мотивите към решението си, съдът е обосновал становището си, защо счита, че
ответникът не е станал повод за образуване на делото и като е съобразил признанието на
иска е постановил решение, с което е уважил предявената от ищеца претенция, като в частта
за разноските не е присъдил такива в полза на ищеца и неговия процесуален представител,
като се е позовал на разп. на чл.78, ал.2 от ГПК. Посочил е и съдебната практика, която
намира за правилна и съответстваща на разбирането на състава по приложението на разп. на
чл.78, ал.2 от ГПК.
Към настоящия момент не са приложени доказателства или наведени доводи, които
1
да налагат изменение на решението в частта за разноските. Както и сам ищеца в молбата си
сочи, съгласно чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно от съда, „тъй като тя е
право на длъжника и той решава дали да се възползва от нея“. Именно, тъй като е право
на длъжника, което едва след упражняването му ще доведе до невъзможност на кредитора
да предприеме принудително събиране на вземането си, преди заявяването му /чрез ОУИ
или чрез възражение по предявен от кредитора осъдителен иск за плащане/ това вземане на
кредитора е съществуващо, валидно, изискуемо и ликвидно.
Съществуването на изпълнителен титул, който материализира вземане, което се
отрича от ищеца въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в
което е издадено изпълнителното основание, според съда обосновава единствено правния
интерес на ищеца от воденето на отрицателно установителен иск, в рамките на което
производство да бъде признато със сила на пресъдено нещо, че това вземане не съществува,
но не оказва влияние на плоскостта на въпроса с отговорността за разноските.
В този смисъл, следва да се допълни и още:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Цитираната норма свързва правото на ответника на разноски с основателността на
предизвикания от него правен спор, преценката за което налага изследване на
извънпроцесуалното му поведение – доколко същият е станал повод за търсената съдебна
защита, както и на поведението му след сезиране на съда – дали е признал иска.
В определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г.о.,
обобщаващо практиката на ВКС, която настоящия състав споделя, е прието, че страната,
която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане, не дава повод за
предявяване на иск за установяване несъществуването на това вземане. При действието на
отменения ГПК, иск за несъществуване на претендирано вземане бе допустим, само когато
претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул (изпълнителен лист или пряко
изпълнително основание и затова може да осъществи принудително изпълнение) или с
други средства за извънпроцесуална принуда. Без наличието на една от тези две
предпоставки отрицателният иск беше недопустим (поради отсъствие на правен интерес).
Сега действащия ГПК /2007г./ защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите
да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено
нещо. Длъжникът винаги има интерес от иск за несъществуване на вземането, дори когато
не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като
може да иска решение при признание на иска, а ответникът по предявен установителен иск
не може да предизвика прекратяване на делото, като се позове на липсата на правен интерес
у ищеца, доколкото последния има интерес да получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи
признанието. В случай, че предприеме такова процесуално поведение и признае иска, то
ответника не дължи разноски, ако не е дал друг повод за предявяването на иска. В
конкретния случай, ищецът е предявил няколко частични ОУИ /преди завеждането на
2
настоящия такъв/ като в хода на всяко едно такова производство, ответникът е предприел
една и съща линия на процесуално поведение, да признава изцяло предявения иск, дори
нещо повече да заявява, че цялото му вземане е погасено по давност, а не само частта,
заявена в конкретното производство. Тоест, ответника нито е изпращал извънсъдебни
покани до длъжника да плати остатъка /непризнатия за несъществуващ до момента/ нито е
заявявал готовност за предприемане на съдебна защита на вземането си, тоест поведението и
действията му /процесуални и извънпроцесуални/ не изправят длъжника пред необходимостта
да се защити чрез иск, следователно и такова поведение не следва да влече отговорност за
разноски, още повече при предприето признание на иска, в срока за отговор на исковата
молба.
Длъжникът винаги разполага и с възможността да предяви извънсъдебно
възраженията си, включително да поиска извънсъдебно от кредитора да зачете давността
/още повече, че ответника неколкократно във водените предходни производства е
признавал, че цялото му вземане е погасено по давност!/ и тогава не би се стигнало до исков
процес.
Няма спор, че давността не се прилага служебно (чл. 120 ЗЗД), следователно още по-
малко е допустимо да се очаква самият кредитор да я прилага автоматично в отношенията
си със своите контрагенти.
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, само в случаите когато
предприеме активни съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за
несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. В този смисъл, освен
горепосоченото определение № 95/22.08.2018 г. на ВКС са и постановените Определение №
318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о., Определение № 476 от
20.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4569/2018 г., III г. о., Определение № 338 от 18.07.2018 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV г. о., Определение № 66/12.02.2018 г. по ч гр. дело №
4770/2017 г. III г. о.
Следователно по делото не се установява ответникът с поведението си да е дал повод
за завеждане на иска за несъществуване на претендираното вземане срещу него. Наред с
това в срока за отговор на исковата молба ответникът е направил признание на предявения
иск, с което се осъществява и втората предвидена в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставка за
изключване на отговорността за разноски на ответника, като сторените от ищеца разноски
следва да останат в негова тежест, респ. такива не се следват и на пълномощника му, оказал
безплатна правна помощ на ищеца в производството.
Предвид гореизложеното не са налице основания за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските.
Молбата на ищеца по чл. 248 ГПК , като неоснователна, следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. К. И. Б. /в лично качество/ и като
пълномощник на ищеца Б. Н. С., с вх. № 177692/25.08.2022г., за изменение на
постановеното решение № 9227/15.08.2022 г., в частта за разноските, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4